Решение по гр. дело №472/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20191320100472
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 573 

гр.Видин , 25.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видински  районен съд,  гражданска колегия  в  публично  заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                   Председател:Нина Николова

 

при секретаря  К.Илиева, като разгледа  докладваното от съдията  Николова  гр.дело №  472 по описа за 2019г.,и за да  се произнесе взе предвид следното:

           

Предявени са обективно кумулативно предявени  иск от „ ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД  гр. София  срещу   Л.Г.Л. с адрес *** за установяване  задължение на ответника към ищеца за обща сума от  1422.59 лева, представляващи  незаплатена стойност на фактурирани услуги, ведно със законната лихва,  уговорена неустойка и неизплатени лизингови вноски. Вземанията са за

- 37.01 лева по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 14.02.2012г., представляващи неплатени абонаментни такси.

- 85.92 лева по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 14.03.2012г., представляващи неплатени абонаментни такси.

- 15.74 лева по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 09.09.2013г., представляващи неплатени абонаментни такси.

- 1283.92 лева по Договор за лизинг от 03.07.2015г. ,включваща лизингови вноски за период от 20.11.2015г. до 19.12.2015г.

Поради неизпълнение на задълженията от ответника, за вземането е образувано ч.гр.д.№ 2050/2018г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ,  срещу която е постъпило възражение от длъжника, поради което вземанията са предявени от заявителя по исков ред по настоящото дело.  

Представени са писмени доказателства, приложено е и ч.гр.д.№  2050/2018г.на ВРС.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който чрез назначен особен представител,  е отговорил . Оспорват се претенциите , без конкретни доводи.

                По делото са събрани писмени доказателства. 

Видинският районен съд , като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира  за установено от фактическа страна: Видно от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 14.02.2012г., страните са сключили такъв , като в договора са посочени параметрите на представяната от ищеца далекосъобщителна услуга-програма Generation Globul  13.90.  Посочен е   срок на договора 24 месеца и предпочетен номер, както и мобилен апарат Нокиа, модел С1-01 и СИМ карта. С Допълнително споразумение от 09.04.2015г.към договора страните са уговорили стандартен месечен абонамент 19.99 лева, за предоставени конкретно описани количества минути и интернет. Договорът влиза в сила на 09.04.2015г. и срока  е продължен до 09.04.2017г.

 

С Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 14.03.2012г., който същите страни са сключили, отново са посочени параметрите на представяната от ищеца далекосъобщителна услуга-  програма Generation Globul  13.90.  Посочен е   срок на договора 24 месеца и предпочетен номер., както и получен мобилен апарат Нокиа, модел 101 , заедно със СИМ карта. С Допълнително споразумение от 09.04.2015г.към договора страните са уговорили стандартен месечен абонамент 19.99 лева, за предоставени конкретно описани количества минути и интернет. Договорът влиза в сила на 09.04.2015г. и срока  е продължен до 09.04.2017г.

С декларация –съгласие от 09.04.2015г. , която ответникът  е подписал, е заявено че е получила екземпляр на ОУ и се е задължила да ги спазва. Подписано е от ответника и Приложение -ценова листа за абонаментни планове за частни лица от същата дата.

Със заявление за смяна на номер от 09.04.2015г.  предпочентения номер е сменен с +359*********. С допълнително споразуммение от 03.07.2015г.  е уговорен абонаментен план резерв с отстъпка 19.90 промо., както и е посочено , че ответникът е получила мобилно устройство марка   Apple , модел  iPhone 6 GB Space Grey. За същото устройство е сключен и договор за лизинг от 03.07.2015г., с уговорена цена 1356.77 лева и срок до 03.06.2017г. В чл.4 от договора за лизинг е посочено, че ответникът лизингополучател декларира, че ищецът му предава устройството във вид годен за употреба, функционира изрядно, и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован  с цялата документация, включително гаранционна карта. Ответникът се е задължил да заплаща лизинговата цена, посочена в чл.1, ал.1 от договора на равни 23 месечни лизингови вноски , съгл.чл.2 и чл.3, всяка от 58.99 лева с посочен падеж на всяка вноска.   За сумата от 1356.77 е издаден и запис на заповед в полза на ищеца на 03.07.2015г., подписана е декларация –съгласие , че е получила екземпляр на ОУ и се е задължила да ги спазва, и приложение -ценова листа за абонаментни планове за частни лица от същата дата.

На 09.09.2013г. страните са подписали Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* , като в договора са посочени параметрите на представяната от ищеца далекосъобщителна услуга- стандартен месечен абонамент  8.90.  Посочен е   срок на договора 24 месеца и предпочетен номер. Посочен е и мобилен апарат Алкател, модел X230 заедно със СИМ карта. 

Договорите са сключени със съгласието на родител/попечител на ответницата, с оглед обстоятелството, че същата е била непълнолетна към момента на сключване , които факти не се оспорват. 

Подписите върху описаните писмени доказателства не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че са действителни и са породили  правните си последици. Налице са облигационни правоотношения, основани на сключените договори между страните с описаните в същите права и задължения.  За процесния период 20.08.2015г. до 19.12.2015 г. са издадени 4 броя фактури с №********** от 20.09.2015г., № ********** от 20.10.2015, №********** от 20.11.2015г. и №********** от 20.12.2015г. като в последната фактура е начислена сумата от 1120.81 лева , равняваща се на 19 броя лизингови вноски, които към момента на издаване на фактурата не са дължими , с оглед уговорените падежни дати, но към момента на подаване на заявлението -02.08.2018г. са дължими всички лизингови вноски, поради което съдът не изследва наличие на предсрочна изискуемост. Образувано е ч.гр.д. 2050/2018г. на ВРС , с оглед подаденото заявление от Теленор България ЕАД и е издадена заповед за процесните суми. 

С оглед установената фактическа обстановка съдът намира за установено вземането на ищеца за стойността на предоставените далекосъобщителни услуги в поисканите размери. Видно от събраните писмени доказателства издадените фактури отразяват стойността на предоставените и ползвани от ответника услуги по сключения от страните договор, същите не се събраха доказателства да са платени , и се дължат на ищеца.   Установи се и вземането на ищеца за лизинговата стойност на предоставеното устройство. Видно от писмените доказателства, такова е получено от ответника и не се установи, а и не се твърди, че е върнато, нито че са платени лизинговите вноски. С оглед изтичането на срока на договора за лизинг преди подаване на заявлението вноските са с настъпил падеж и са изискуеми.

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответната страна следва да заплати на ищцовата страна сумата от  388.45 лева разноски в производството по ч.гр.д.№ 2050/2018г.на ВРС, от които 28.45 ДТ и 360.00 адвокатско възнаграждение, и 753.56 лева разноски в настоящото производство, от които 395.50 лева адвокатско възнаграждение, 329.61 лева възнаграждение на особен представител и 28.45 ДТ.

  Воден от горното Съдът,

                                                              Р Е Ш И :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Г.Л., ЕГН  **********  и постоянен адрес: ***, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, и посочен съдебен адрес ***, има вземане спрямо Л.Г.Л., ЕГН  **********  и постоянен адрес: ***, за сумата от общо 1422.59 лева по фактури №********** от 20.09.2015г., № ********** от 20.10.2015, №********** от 20.11.2015г. и №********** от 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед № 1571-РЗ от 07.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ,издадена по ч.гр.д. № 2050/2018 г. на Районен съд Видин.

 ОСЪЖДА Л.Г.Л., ЕГН  **********  и постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, и посочен съдебен адрес ***,   сумата от 388.45 лева разноски в производството по ч.гр.д.№ 2050/2018г.на ВРС  и 753.56 лева разноски в настоящото производство.

На особения  представител- адв. Д.Г.Д. –Кайцанова да се изплати възнаграждението на особен представител. 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на страните  пред Видински окръжен съд.

 

Районен съдия: