№ 1845
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-М. Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20221100100596 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „НКС-АВТО МЕЧТИ“
ЕООД, с която са предявени срещу Й. А., гражданин на Република Турция,
притежаващ разрешение за пребиваване, валидно до 29.10.2023 г. искове както
следва:
-установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 200 вр.чл.
205 ЗЗД за сумата от 64 750,00 лева, представляваща неплатена цена по
договор за продажба на МПС № 1-252 от 23.07.2019 г., с нотариална заверка
на подписите от 18.10.2019 г.
-при условията на евентуалност, осъдителен иск с правно основание
чл.200 вр.чл. 205 ЗЗД за сумата от 64 750 лева, дължима на договорно
основание.
- при условията на евентуалност осъдителен иск, с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 64 750,00 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване за лишаване от ползването на автомобила в
периода 23.07.2019 г. до 20.01.2022 г.
Ищецът твърди, че на 23.07.2019 г. между дружеството, чрез неговия
клон в гр. София, и ответника е сключен в писмена форма договор за
продажба на МПС на изплащане за лек Автомобил, марка „Мерцедес”, модел
С350, Блутек 4 Матрик, с рег.№ СВ****НТ, рама WDD2220331A081333. На
същата дата е съставен и приемо-предавателен протокол, с който е
удостоверено предаване на ответника на описаното МПС. Съгласно
уговорките на страните продажната цена на автомобила е 75 400 лв., платима
на 26 равни месечни вноски от 2 900 лв., като продавачът запазва правото си
1
на собственост върху МПС до пълното заплащане на уговорената цена.
Ответникът е заплатил на дружеството част от дължимата сума в размер на
10 650 лв. по банков път - 6 150 лв. на 08.10.2020 г. и 4 500 лв. на 09.10.2020 г.
По искане на ответника на 29.07.2019 г. ищецът е издал пълномощно в полза
на лицето Б. Н. О. с ЕГН **********, като изрично пълномощното е
ограничено със срок до 29.09.2019 г. Ищецът твърди, че след спиране на
плащанията е отправил до ответника покана да заплати дължимите месечни
вноски и да върне лекия автомобил, който е изнесен в Истанбул, Турция, но
автомобилът не е върнат. В условията на евентуалност претендира с
осъдителен иск реално изпълнение на задължението от ответника за
заплащане на продажната цена в размер на сумата от 64 750 лв. – главница по
договора за продажба на МПС № 1-252 от 23.07.2019 г. В условията на
евентуалност претендира исковата сума по реда на извъндоговорната
отговорност – с твърдение, че ответникът се е обогатил като е ползвал
автомобила, а ищецът е обеднял със сумата от 64 750 лв., която претендира
като обезщетение за неоснователно обогатяване, представляващо лишаване от
ползване на процесния автомобил в периода - от датата на предаване на същия
на 23.07.2019 г. до 20.01.2022 г.
Ответникът оспорва иска. Оспорва наличието на валиден договор за
покупко-продажба на МПС между страните от 23.07.2019 г., като твърди не е
подписвал договора. Оспорва и че посочените от ищеца плащания са
извършени във връзка с процесния договор – твърди, че се отнасят до друг
договор между страните. Позовава се на изтекла погасителна давност за
вземането. Оспорва да е получил от ищеца процесния лек автомобил – твърди,
че автомобилът е предаден от ищеца на трето лице съгласно съставено
пълномощно.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
С договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
23.07.2019 г. ищецът „НКС-АВТО МЕЧТИ“ ЕООД е придобил от „Ф.М.“
ЕООД лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 350 Блутек 4 Матик“, рама №
WDD2220331A081333.
По делото е представен договор за продажба на МПС № 1-252 от
23.07.2019 г., с нотариална заверка на подписите от 18.10.2019 г., сключен на
23.07.2019 г., в гр. София, по силата на който ищецът е поел задължение да
прехвърли на ответника МПС – л.а. „Мерцедес“, модел „С 350 Блутек 4
Матик“, с рег. № СВ****НТ, рама № WDD2220331A081333, а ответникът се е
задължил да плати цена в размер на 75 400 лв. на 26 равни месечни вноски,
всяка в размер на 2 900 лв., дължими до 23-то число на месеца. С приемо-
предавателен протокол № 1-253, от 23.07.2019 г. е удостоверено че на
2
посочената дата ищецът чрез свой представител е предал на ответника л.а.
„Мерцедес“, модел „С 350 Блутек 4 Матик“, с рег. № СВ****НТ, рама №
WDD2220331A081333, заедно с ключ, свидетелство за регистрация и
застрахователна полица.
Истинността на тези два документа е оспорена от ответника, който
твърди, че подписите в посочените по-горе документи не са положени от него.
В рамките на открито производство по чл. 193 от ГПК и от приетата по
делото съдебно-графологична експертиза се установява, че подписите за
„Купувач“ и за „Приел“, съответно в договор за продажба на МПС на
изплащане № 1-252 от 23.07.2019 г. и в приемо-предавателен протокол № 1-
253/23.07.2019 г. са положени от Й. А.. Настоящият състав кредитира напълно
заключението по съдебно-графологичната експертиза като компетентно
изготвено - обосновано, задълбочено и подробно аргументирано. Ето защо
съдът приема, че ответникът, в съответствие с доказателствената си тежест, не
установява неистинност на оспорените документи. Същите като частни
диспозитивни документи, носещи подписа на ответника, са му
противопоставими – ползват се спрямо него с формална доказателствена сила
по реда на чл.180 ГПК – че съдържащите се изявления са направени на
посочената дата от лицето, вписано като автор.
За установяване на обстоятелства, свързани с изпълнение на процесния
договор – относно това как, на кое лице и на какво основание е предаден
процесния автомобил, са събрани и гласни доказателства.
От показанията свидетеля К.Б.Б. се установява, че същият е колега на
ищеца, през 2019 г. двамата работели като лекари в гр. Ботевград. През м. юли
2019 г. ищецът помолил свидетеля след работа да го придружи до КАТ -София
за да вземе кола – „Мерцедес“. Към онзи момент ищецът живеел в ж.к.
„Студентски град“, от където след работа с личния автомобил на ищеца -
„Тойота Айго“ отишли до КАТ-София, за да вземе ответника кола -
„Мерцедес“, сив цвят. След като ответника лично е получил автомобила, го е
откарал в ж.к. „Студентски град“, където със свидетеля се разделили. На
свидетеля ответникът обяснил, че колата не е за него, а един турчин е искал да
купи тази кола. Пред КАТ ответникът говорил с човек на 45-50 годишна
възраст от лизинговата фирма и казал на свидетеля, че отива до офис в ж.к.
„Младост“, за да подпише документи и приемен протокол. Свидетелят сочи,
че чул разговор между двамата, в който човекът от лизинговата фирма
предложил да продаде колата на А., но А. казал, че колата е хубава, но той
мисли първо да купи апартамент и не му е време за кола. Свидетелят сочи
още, че предполага, че човекът, който е искал колата, на име Ш., е в Турция и
няма виза за България, затова иска някой с пълномощно да закара колата до
Турция. По информация, предоставена на свидетеля от ответника, Ш. е
харесал този автомобил, кандидатствал е за виза за България и чака отговор.
Свидетелят отрича да познава лице на име Б. О..
От показанията на свидетеля А.А.Х. (служител в „НКС-Авто мечти“
3
ЕООД) се установява, че към 2019 г. заемал длъжност технически изпълнител
при ищеца. През юли месец 2019 г. ищецът се обадил в офиса на дружеството
в гр. Гоце Делчев и и е казал, че си е харесал автомобил „Мерцедес“ в
автокъща в гр. Пазарджик. По телефона уточнили как се случват плащанията,
цената на автомобила и на следващия ден се видели в КАТ-София, където
автомобилът бил регистриран. Когато за първи път видял А. в КАТ, той бил с
негов приятел, който стоял в колата – малка „Тойота“. Свидетелят сочи, че
след срещата в КАТ и получаване талоните на автомобила, около 16:30 ч.
отишли в офиса в „Младост 4“ на бул. „Александър Малинов“ № 51, където
след пописване на нужните документи му предал автомобила, заедно с
ключове, полица „Гражданска отговорност“, полица „Каско“, малък талон на
автомобила и зелена карта. Сочи, че всичко това е предал лично на ищеца.
След това А. си тръгнал с колата.
От показанията на свидетеля М.Ч. се установява, че същият работи като
технически организатор в „НКС –АВТО МЕЧТИ“ ЕООД. Ответникът А. си е
харесал автомобил „Мерцедес“ в автосалон в гр. Пазарджик и предприел
закупуване на автомобила чрез „НКС –АВТО МЕЧТИ“ ЕООД. Пред свидетеля
ответникът обяснил, че като лекар работи нощни смени, уморява се и иска
удобна кола, с която да пътува до Турция заедно със семейството си. Сочи
още, че през цялото време във връзка с процесната сделка е правил уговорки
само и единствено с ответника.
От показанията на свидетеля Ф.М., собственик и управител на
автосалон в Пазарджик, се установява, че ответникът се е свързал с него по
обява за автомобил „Мерцедес S350“. Дошъл на място в салона и изпробвал
лично автомобила. Няколко месеца по-късно му се обадил във връзка с
обслужването на колата, защото му предстояло пътуване до Турция.
Всички обсъдени свидетелски показания са непротиворечиви,
последователно изложени и житейски логични, с изключение на частта от
показанията на свидетеля Б. относно дочут разговор между ответника и
човека от лизинговата фирма, в който последният предложил да продаде на А.
процесния автомобил „Мерцедес“, но А. отказал. Доколкото поводът за
срещата на ответника и представителите на ищеца пред КАТ-София се
установява да е именно продажбата на процесния автомобил и предаването му
на ответника, така представеният разговор очевидно не се вписва в контекста
на събитията и им противоречи напълно. Не се установява и връзка между
процесните договорни отношения и посоченото от този свидетел лице на име
Ш. – по делото са представени писмени доказателства за съставено
пълномощно с рег. № 7500 от 29.07.2019 г. на нотариус В.Б., с което на лицето
Б. Н. О. е разрешено да стопанисва и управлява в страната и чужбина
процесния автомобил за срок до 29.09.2019 г. Името на това трето лице обаче
не съответства на посоченото от свидетеля лице на име Ш., за което
свидетелят предполага че е закупен автомобила. Доколкото в тази част
показанията на свидетеля Б. са основани на негови догадки и на информация,
сведена на свидетеля от ответника, а не на лично възприета от свидетеля от
4
разговори между ответника и представителите на ищеца, съдът не кредитира
показанията в посочената им част.
В останалата част показанията на свидетелите са непротиворечиви и
последователно изложени, а и се потвърждават изцяло от представените
писмени доказателства – договор от 23.07.2019 г. за покупко-продажба на
моторно превозно средство, сключен между „Ф.М.“ ЕООД като продавач и
ищеца като купувач, договор за продажба на МПС № 1-252 от 23.07.2019 г.,
сключен между ищеца и ответника и приемо-предавателен протокол № 1-253,
от 23.07.2019 г., както и пълномощно с рег. № 7500 от 29.07.2019 г. на
нотариус В.Б., с което на лицето Б. Н. О. е разрешено да стопанисва и
управлява в страната и чужбина процесния автомобил за срок до 29.09.2019 г.
Ето защо съдът ги кредитира изцяло.
От изложеното съдът приема, че по силата на договор за продажба на
МПС № 1-252 от 23.07.2019 г. между страните валидно е възникнало
правоотношение по договор за продажба на изплащане на лек автомобил
„Мерцедес“ модел „С 350 Блутек 4 Матик“, с рег. № СВ **** НТ, рама №
WDD2220331A081333. По силата на уговорките между страните ищецът се е
задължил да прехвърли на ответника процесния автомобил за цена от 75 400
лв., платима на 26 равни месечни вноски, всяка в размер на 2 900 лв., дължими
до 23-то число на месеца. Видно от чл.2 от договора продавачът си запазва
правото на собственост върху МПС, предмет на договора, до пълното
заплащане на уговорената цена. Автомобилът е предаден лично на ответника
на 23.07.2019 г., в гр. София, заедно с 1 бр. ключове, свидетелство за
регистрация (малък талон) и застрахователна полица „Гражданска
отговорност“. Процесния договор има характера на договор за продажба на
движима вещ на изплащане със запазване на собствеността. Нотариалната
заверка на подписите, положени от ответника върху документите, е без правно
значение и няма да бъде обсъждана, тъй като договорът няма транслативно
действие по отношение на собствеността върху автомобила (продавачът си
запазва правото на собственост върху МПС, предмет на договора, до пълното
заплащане на уговорената цена).
Неоснователни са възраженията на ответника, че не дължи плащане на
цената, тъй като автомобилът е предаден на трето за спора лице по силата на
издадено от ищеца пълномощно. Както бе посочено по-горе, след подписване
на договора автомобилът е предаден на ответника, който лично го е приел и го
е откарал до ж.к. „Студентски град“, което е удостоверено в подписания от
него приемо-предавателен протокол и се установява от разпитаните по делото
свидетели, включително свидетеля Б., ангажиран от ответника. Кому е
предаден автомобилът впоследствие и дали ответникът го е ползвал е
ирелевантно – този факт не може да бъде противопоставен на ищеца, а касае
вътрешни отношения между ответника и въпросното трето лице, на което
ответникът е предал автомобила.
Неоснователно е и възражението на ответника, че автомобилът е
5
закупен за трето лице и поради това не дължи плащане на цената.
Действително по делото - от показанията на свидетеля К.Б.Б. се установява, че
по сведения, предоставени на свидетеля от ответника, лице с турско
гражданство на име Ш. е поискало да закупи автомобила, а самият А. му
споделил още, че не иска да купува тъй като била скъпа за него. По делото не
са събрани убедителни и сигурни доказателства за наличие на подобна
уговорка между ищеца и въпросното трето лице или на ищеца да е известна
уговорка, че ответникът не е действал от свое име при сключване на сделката.
За да се освободи от отговорността, ответникът се домогва да докаже
персонална симулация - привиден договори, в който страните нямат
намерение да бъдат обвързани така, както външно са изразили воля, и по
специално – относно това кой е носител на правата по явната сделка и в чия
правна сфера настъпват нейните последици. В практиката си по реда на чл.290
ГПК ВКС приема, че действителните титуляри на правата и задълженията
следва да знаят и да изразят съгласие за сключване на прикритата и на явната
сделка - знание и намерение за симулирането винаги следва да е налице между
действителната (прикрита) страна и явната, тъй като именно общото им
желание да скрият от външния свят кой е приобретелят мотивира сключването
на привидния договор – така решение № 247 от 04.02.2019 г. по гр.д. №
4288/2016 г., IV ГО на ВКС. В настоящия случай, за да се приеме, че е налице
симулация и действителните отношения са възникнали между ищеца и
третото за спора лица, комуто в даден момент е предаден автомобила, следва
да се установи постигнато между тях съгласие за сключване на прикритата
сделка и намерение за симулиране чрез външно обективиране на явната
сделка. Доказателства за такива уговорки няма представени по делото, а
напротив - от показанията на представителя на първоначалния собственик на
автомобила - свидетеля Ф.М. (собственик и управител на автосалон в
Пазарджик), както и показанията на служителите на ответника се установява,
че преговорите за закупуване на автомобила са водени единствено с
ответника. В случай че ответникът е имал отношения с трето лице, по чието
възлагане е закупил автомобила, доколкото тези уговорки не се установява да
са известни на ищеца, нито последният е участвал в тях, не освобождават
ответника от отговорност за задълженията му по договора. Посочената
хипотеза представлява скрито косвено представителство – чл. 292, ал. 2, изр. 1
ЗЗД. Съгласно цитираното по-горе решение № 247 от 04.02.2019 г. по гр.д. №
4288/2016 г., IV ГО на ВКС, „При персоналната симулация привидността се
отнася не до съществуването на правните последици на явната сделка, а до
това, кой е техен носител. И при нея знанието и съгласието на прикритата и
на явната страна е необходимо – за търсените последици, за
действителните титуляри на правата и задълженията и за симулираното
участие на привидна страна. Последната може и да не знае, че фигурира
като страна по договора при т.нар. едностранна персонална симулация
(идентичността й се ползва без да е уведомена, без нейно участие и
съдействие) или да знае, да е съгласна и да съдейства за осъществяване на
6
привидността (двустранна персонална симулация). Договорът, сключен с
косвен представител, независимо дали косвеното представителство е пряко
или скрито, не е нищожен – чл. 292, ал. 2 ЗЗД, поради което не е и нужно да
се установява има ли знание за това у насрещната страна по договора. …
Съгласно чл. 292, ал. 2 ЗЗД, ако довереникът действа от свое име, правата и
задълженията от сделки с трети лица възникват за него, но в отношенията
с представлявания, както и спрямо трети недобросъвестни лица,
придобитите права се смятат за права на доверителя (така решение № 208
от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 916/2012 г., IV г. о.).“
С оглед гореизложеното и доколкото не се установява ищецът да е знаел
и изразил съгласие за симулация, правните последици по процесния договор
са възникнали между страните по него и за ответника валидно е възникнало
задължение да заплати уговорената цена. Ето защо претендираното вземане е
възникнало в размер на сумата от 64 750 лв., представляваща неплатена цена
по договор за продажба на МПС № 1-252 от 23.07.2019 г.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението на купувача по договора за продажба на изплащане със
запазване на собствеността е за повтарящо се, трайно изпълнение на парични
задължения, които имат единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерът на
плащанията е изначално определен в чл.4 от Договора. Характеристиката на
тези вземания покрива дефинитивното тълкуване на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
извършено с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Чл.
111, б. „в“ ЗЗД предвижда, че вземанията по периодични плащания се ползват
с тригодишен срок на погасителната давност. Исковете се считат предявени с
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл.422, ал.1
ГПК) – 25.05.2021 г. Поради това, към момента на сезиране на съда не е
изтекъл предвидения в закона 3-годишен срок за погасяване на вземанията.
Ето защо, възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност
е неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният главен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 200 вр.чл. 205 ЗЗД
за сумата от 64 750,00 лева е основателен. Предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове следва да бъдат оставени без разглеждане –
не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането им.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сторените разноски в производството в
размер на 14 990 лв., от които: адвокатско възнаграждение за заповедното
производство в размер на 4 500 лв., държавна такса за заповедното
производство в размер на 1 295 лв., адвокатско възнаграждение за исковото
производство в размер на 10 500 лв., държавна такса за исковото производство
в размер на 1 295 лв. и сумата от 300 лв. - депозит за съдебна авто-техническа
7
експертиза.
По изложените съображения Софийският градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл. 422
ГПК, че Й. А., гражданин на Република Турция, притежаващ разрешение за
пребиваване, валидно до 29.10.2023 г., ЕГН: **********, дължи на „НКС-
АВТО МЕЧТИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Гоце Делчев, ул. "Панаирски ливади продължение", на
основание вр. чл. 200, вр. чл. 205 ЗЗД, сумата от 64 750 лева, представляваща
неплатена цена по договор за продажба на МПС № 1-252 от 23.07.2019 г., с
нотариална заверка на подписите от 18.10.2019 г., представляваща част от
продажната цена на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц350 Блутек 4
Матик“, заедно със законната лихва от 25.05.2021 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Й. А., гражданин на Република Турция, притежаващ
разрешение за пребиваване, валидно до 29.10.2023 г., ЕГН: **********, да
заплати на „НКС-АВТО МЕЧТИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Гоце Делчев, ул. "Панаирски ливади продължение",
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 12 095 лв., представляваща разноски в
исковото производство и сумата от 2 895 лв., представляваща разноски за
заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЖДАНЕ предявените от Й. А., гражданин на
Република Турция, притежаващ разрешение за пребиваване, валидно до
29.10.2023 г., ЕГН: **********, срещу „НКС-АВТО МЕЧТИ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Гоце Делчев, ул.
"Панаирски ливади продължение", евентуални искове, както следва:
евентуален осъдителен иск с правно основание чл.200 вр.чл. 205 ЗЗД за сумата
от 64 750 лева, дължима по договор за продажба на МПС № 1-252 от
23.07.2019 г. и евентуален осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД
за сумата от 64 750,00 лева, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване за лишаване от ползването на автомобила в периода 23.07.2019 г.
до 20.01.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8