Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 20.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав - наказателна колегия, в открито заседание на единадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1212 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №224/13.11.2019 година на Корнелия Добрева Маринова, Кмет на Община Ловеч, е наложена на К.Р.К., ЕГН ********** *** на основание чл. 53 във вр. с чл.27, ал.1, 2, 3 и чл.3 от ЗАНН, и чл.2, т.2 от Наредба №1 на ОС Ловеч, глоба в размер на 50,00 лева, за това, че лицето К.Р.К. на 08.09.2019 г., около 04.00 часа в с. Б. на ул. „Г. Димитров” №70, нарушава нощната тишина, изразяващо се в слушане на силна музика, с което нарушава спокойствието на живущите около него, с което е нарушил чл.2, т.2 от Наредба №1 на ОС Ловеч. Посочено е, че възражения има, и че нарушението е за първи път. Посочено е, че нарушението се потвърждава от АУАН №214/09.09.2019 г.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят К.Р.К., който го обжалва в срок като незаконосъобразно и неправилно и излага, че не е съгласен с фактическите констатации както по акта, така и по НП. Излага, че от направеното в акта описание на нарушението, че „слуша силна музика” не ставало ясно, както точно слушайки силна музика е нарушил спокойствието на живущите наоколо. Излага, че заедно с него в къщата имало още 10 човека, а само на него и на още едно лице били съставени АУАН. Излага, че както той така и другото лице не били собственици на имота, намиращ се на адрес с. Б. ул. „Г. Димитров” №70, а били там на гости, като друго лице пискало музиката, а те само слушали. Излага, че това, че са там на гости бил заявил и на служителите на полицията, в което се състояло и направеното от него възражение. Излага, че в процесното НП АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и не е разследвал спорните обстоятелства с оглед направеното от него възражение. Излага, че в НП не е направено обсъждане на направеното от него възражение, както и че му е вменено извършване на нарушение на чл. 2, т.2 от Наредба на ОС Ловеч, която регламентирала, че се забранява вдигането на шум, смущаваш спокойствието на обитателите на жилищни сгради, а в същото време на него му било вменено като нарушение, че слуша силна музика. Излага, че слушането на силна музика не е деяние, което да е обявено за нарушение на Наредба №1 на ОС Ловеч. Сочи, че била константна практиката, че непосочването и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на соченото за нарушител дете. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли да се отмени обжалваното НП на посочените в жалбата основания.
Ответникът – Община гр. Ловеч, редовно призовани, се представляват от юриск. Б., която моли съда да потвърди издаденото НП от кмета на Община Ловеч, като правилно и законосъобразно. В дадения и от съда срок е депозирала писмени бележки, в които е изложила подробни аргументи за законосъобразност на издаденото НП и неоснователност на депозираната жалба. Моли съда да и присъди и направените по делото съдебно деловодни разноски като прилага списък на разноските по делото.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Х.В.И., П.П.П. и М.Ц. Ц., от становището на жалбоподателят, както и от становището на процесуалния представител на ответника и представените от същия писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 08.09.2019 година бил съставен Акт №214/09.09.2019 г. за установяване на административно нарушение от св. Х.В.И., в присъствието на св. П.П.П. срещу К.Р.К., ЕГН ********** ***, за това, че лицето К.Р.К. на 08.09.2019 г., около 04.00 часа в с. Б. на ул. „Г. Димитров” №70, нарушава нощната тишина, изразяващо се в слушане на силна музика, с което нарушава спокойствието на живущите около него, с което е нарушил чл.2, т.2 от Наредба №1 на ОС Ловеч. С акта не са иззети доказателства. В акта е вписано като възражение „Не съм създавал шум, защото не съм собственик на къщата”. Жалбоподателят е подписал акта, като му е връчен препис от същия. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината , т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде процесното НП обаче, АНО не е сторил това. От събраните по делото доказателства не може да се достигне до категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
От свидетелските показания на актосъставителят И. се установява, че получили сигнал за силна музика в с. Б., и че отишли за да проверят този сигнал около 04.30 часа. При пристигането им на сигнала от къщата на улицата излезли двама младежи на които били съставени актове за нарушаване на нощната тишина. Установява се, че едното от двете лица заявило, че живее там с приятелката си, и че същата в момента спи, както и че това лице не бил жалбоподателят, чийто адрес установили по данните от л.к .Установява се, че при отиването им на място установили силна музика, и викане, като най – вероятно вътре имало и други лица, освен жалбоподателят и другото лице, на което също бил съставен акт.
От показанията на свидетел по акта - св. П., се установява, че поддържа написаното в акта, но че няма никакъв спомен за случилото се.
От показанията на разпитания по делото свидетел – Ц., който е разпитан по искане на жалбоподателят, се установи, че с жалбоподателят са приятели от дълго време. Установи се, че не си спомня датата, но че „преди известно време”, с жалбоподателят били на събиране в частен дом в с. Б., където слушали музика. Установи се, че домът бил собственост на родителите на негова приятелка на име Десислава, и че нито той, нито жалбоподателят живеели там. Установи се, че късно вечерта пристигнали полицейски служители, при което той излязъл на улицата, за да разбере, какво се случва. На улицата видял трима полицейски служители на които обяснил, че слушат вътре музика, при което те започнали да му съставят акт. Междувременно на улицата при тях, излязъл и жалбоподателят, на когото също бил съставен акт. Установи се, че освен той и жалбоподателят, в къщата имало и други хора на които не били съставяни АУАН.
Съдът
кредитира в цялост показанията на свидетелите И., Ц. и П., които пресъздават
свои непосредствени възприятия, придобити в хода на направената проверка на
жалбоподателят и съставянето на АУАН на същия. Съдът дава вяра на показанията на тези трима свидетели, като ги приема за последователни,
непротиворечи относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни.
Показанията на тези свидетели не се изключват взаимно и описват една и
съща фактическа обстановка. Начина,
по който тези свидетели изясниха фактите, около извършването на проверката и
съставянето на акт на жалбоподателят дава основание да се приеме, че последните
дават достоверни показания, в зависимост от това всеки един от тях какво е
възприел и на какво е станал свидетел.
Анализа на наличния доказателствен материал по делото, сочи на извод, че описаната в акта и пресъздадена в обжалваното НП фактическа обстановка не съответства на събраните по делото доказателства. В хода на съдебното следствие не бяха събрани категорични доказателства от които да се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение. Отговорността на същият е ангажиран за нарушение на чл.2, т.2 от Наредба №1 на ОС Ловеч, който текст гласи, че „За осигуряване на спокойствието, труда, отдиха и опазване на живота на гражданите се забранява: Вдигането на шум, смущаващ спокойствието на обитателите на жилищните сгради от 14.00 до 16.00 часа и от 22.00 до 7.00 часа за зимния период и от 23.00 до 6.00 часа през летния период, като в деня преди почивен ден времето се удължава с един час.”.
Видно от сочената за нарушена разпоредба на чл.2, т.2 от Наредба №1 на ОС Ловеч, изпълнителното деяние се изразява във „Вдигане на шум, смущаващ спокойствието на обитателите на жилищните сгради..”. В случая видно и от описаната в акта и НП фактическа обстановка, и от събраните по делото гласни доказателства, се установява, че вмененото във вина на жалбоподателят нарушение се изразява в „слушане на силна музика”, което обстоятелство само по себе си не изпълва състава на нарушението вменено във вина на нарушителят. Нещо повече, в хода на съдебното следствие не се събраха нито гласни, нито писмени доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят е собственик или ползвател на посетения от полицейските служители частен имот, находящ се в с. Б., ул. „Г. Димитров” №70, за да се твърди, че същия е отговорен, с оглед описаното в акта и НП деяние „слуша музика”, за пускането на тази музика, респект. за нарушаването на спокойствието на живущите около него.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. При издаване на АУАН не е спазена разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН. Тази норма изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се приведат под съответната правна норма да осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Не са посочени конкретни действия или бездействия на нарушителя посредством изложени конкретни фактически обстоятелства. АНО се е ограничил единствено да посочи датата – 08.09.2019 г., на която е констатирано, че жалбоподателят нарушава нощната тишина слушайки силна музика. Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради невъзможността му да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му, за да ангажира защитата си. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица поставен в съществено нарушение незаконен акт. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. В случая допуснатите процесуални нарушения са дотам съществени, че обуславят незаконосъобразността на НП и отмяната му само на процесуално основание, без дори да е необходимо да се разглеждат въпросите по същество, касаещи извършване на нарушението и неговото авторство.
Наред с това съдът намира, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, съгласно която разпоредба е длъжен преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията по същия. В конкретния случай е било подадено писмено възражение срещу акта по което няма никакво произнасяне. Дори и да не се приеме за основателно възражението, административно наказващият орган е длъжен да се произнесе по него, което същият не е сторил. В наказателното постановление няма каквито и да е мотиви защо не се приема възражението въпреки, че същото е отразено в акта и явно е станало достояние на наказващия орган.
С оглед на тези съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
С оглед изхода на процеса, съдът намира, че следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника Община Ловеч да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №224/13.11.2019 година на Корнелия Добрева Маринова, Кмет на Община Ловеч, с което е наложена на К.Р.К., ЕГН ********** *** на основание чл. 53 във вр. с чл.27, ал.1, 2, 3 и чл.3 от ЗАНН, и чл.2, т.2 от Наредба №1 на ОС Ловеч, глоба в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл.2, т.2 от Наредба №1 на ОС Ловеч, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника Община Ловеч да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: