Решение по КНАХД №737/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Аркадия трейд“ ЕООД, седалище [населено място] против Решение № 221 от 21.05.2025г., постановено по АНД № 825/2025г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 742120- [рег. номер]/05.12.2023г. за наложено на касатора административно наказание „имуществена санкция“ за извършено нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството в размер на 200 лева, за това, че „Аркадия трейд“ ЕООД, предприятие по см. на ЗСч. и търговец, по см. на ТЗ, за извършена дейност през 2021г., за която е подадена декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 2400И0577570/29.06.2022г., не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2021г., чрез заявяването му за вписване и предоставило за обявяване в ТР към Агенция по вписванията в срок до 30.09.2022г. Нарушението извършено на 01.10.2022г. и установено на 17.07.2023г., въз основа представено от АВп. до НАП писмо изх. № 12-00-191/17.07.2023г., за което е съставен АУАН №[рег. номер] от 14.09.2023г.

С въззивната жалба наказаното дружеството е искало отмяна на НП, като издадено при нарушение на материалния закон – чл.34, ал.1 от ЗАНН, с доводи, че в случая АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя, тъй като административно-наказващият орган е могъл да узнае, че дружеството е извършило чрез бездействие нарушение на ЗСч., предвид публичността на данните от ТРРЮЛНЦ и предвидените в ЗСч. срокове за предоставяне на списъци с предприятията, които не са заявили за обявяване ГФО. Твърди, че тези срокове не са спазени от АВп., което довело до недопустимо удължаването на срока за съставяне на АУАН и за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството за нарушение на ЗСч.

Въззивният съд въз основа на описаната фактическа обстановка по извършване на санкциеруемото деяние, дадена в АУАН и в НП и въз основа на събрания доказателствен материал, приел извод за безспорна доказаност извършването от наказаното лице на вмененото му административно нарушение на чл.38, ал.1 от ЗСч. Съдът посочил, че административно-наказателното производство е проведено без да има допуснати съществени процесуални нарушения, че от обективна страна нарушението е извършено от наказания субект, който като задължен по ЗСч. субект в срок до 30.09. на съответната година, в случая 2022г., е бил длъжен да заяви за вписване и да представи за публикуване в ТР при АВп. ГФО за дейността си през 2021г. В случая това задължение не е изпълнено в така определения в ЗСч. срок, тъй като ГФО за дейността на дружеството за 2021г. не е подаден до 30.09.2022г. и на 01.10.2022г. дружеството е извършило от обективна страна нарушение на разпоредбата. РС е приел, че нарушението е установено на 17.07.2023г., като се е позовал на събраните писмени доказателства – писмо изх. № 13-00-400/2020 от 13.07.2023г. на АВп. с вх. рег. № 12-00-191/ 17.07.2023г. Въз основа на същите извел правен извод за спазване на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, течащ от дата 17.07.2023г. и съотв. не изтекъл към датата на съставяне на АУАН №[рег. номер] -14.09.2023г. Въззивният съд мотивирал, че публичността на ТР не изключвала необходимостта АВп. да изпълни задължението си да уведоми НАП за онези субекти, които не са изпълнили задължението си по чл.38, ал.1 от ЗСч., както и да извърши и допълнителни проверки /дали е осъществявана дейност/. Едва след това ще можело да се счита, че НАП е установила нарушителя по см. на чл.34 от ЗАНН и, че от този момент тече предвиденият в тази разпоредба срок за ангажиране на административно-наказателна отговорност.

С касационната жалба наказаното лице твърди, че решението на РС е постановено при неправилно приложение на закона, като поддържа твърдението си от въззивната жалба за нарушение на чл.34 от ЗАНН. Иска отмяна на въззивното решение, ведно с отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски.

Ответникът по касация моли съда да остави в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат от другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и материална законосъобразност на въззивното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество неоснователна по така наведеното касационно основание неправилно приложение на закона.

РС не е допуснал твърдяното от касатора нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Чрез приетото при новото разглеждане на делото писмено доказателство /л.15 от дело №825/2025г./, описано в АУАН и в НП, е удостоверен по безспорен начин моментът, в който НАП е установила нарушителя по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН и този момент е 17.07.2023г. Прилагайки правилото на чл.34, ал.1 от ЗАНН именно от тази дата е започнал да тече краткият тримесечен срок за съставяне на АУАН, който в случая е спазен, тъй като АУАН №[рег. номер] е съставен на 14.09.2023г., а издаденото на основание на този акт НП е от 05.12.2023г., което също е в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Административно- наказателната отговорност на касатора е реализирана при спазване на сроковете, установени в чл.34 от ЗАНН, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на ЗСч., тъй като е безспорно, че в срок до 30.09.2022г., касаторът не е заявил за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър ГФО за дейността си през 2021г., а такава е развивана, предвид подадената от субекта декалрация по чл.92 от ЗКПО. С неизпълнението на това си задължение същият е осъществил от обективна страна нарушение на чл.74, ал.1 от ЗСч, поради което подлежи на административно наказване с предвидената за юридическите лица администратнивно-наказателна санкция, която в случая е определена от наказващия орган в законовия минимум от 200 лева. Ето защо правилен е правният извод на РС за потвърждаване на наказателното постановление.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че не намира опора в закона тълкуването на касатора, че сроковете по чл.38, ал.13-15 от ЗСч. са преклузивни по своя характер. Установените в тези разпоредби срокове са инструктивни, поради което тяхното неспазване, съотв. с изтичането им, не се преграждане възможността да се търси и ангажира административно-наказателна отговорност от лице, което не е изпълнило в срок задължението си по чл.38, ал.1, т.1 , чрез налагане на съответната административно- наказателна санкция.

При извод за неоснователност на касационната жалба на ответника по касация се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което определено на осн. чл.27е от НЗПП следва да е в размер на 130 лв., като се отчита правната и фактическа сложност на спора и проявената процесуална активност на пълномощника на страната.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТСТАВЯ В СИЛА Решение № 221 от 21.05.2025 г., постановено по АНД № 825/2024 г. по описа на РС- Стара Загора.

ОСЪЖДА „Аркадия трейд“ ЕООД, [ЕИК], седалище [населено място] да заплати на НАП възнаграждение за юрисконсулт по канд № 737/2025г. на АССЗ в размер на 130 /сто и тридесет/ лева.

Решението е окончателно.