РЕШЕНИЕ
№ 2207
Сливен, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ХРИСТО ХРИСТОВ |
При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ административно дело № 20257220700634 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Административното дело е образувано по жалба на Я. Г. Т., с адрес: гр. С., [жк] [адрес], против Заповед № РД 15-1885/15.09.2025 г. на Кмета на Община Сливен, с която е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 84 кв.м земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.413.6, целият с площ 1511 кв.м, със следните характеристики: трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване; граници на имота: ПИ 67338.413.583, ПИ 67338.413.5, ПИ 67338.413.9, ПИ 67338.413.85, ПИ 67338.413.8, ПИ 67338.413.7, ПИ 67338.413.584 и ПИ 67338.413.456, собственост на Я. Г. Т., съгласно нотариален акт № 98, том X, дело 1590, вписан в Служба по вписванията на 26.06.2020 г. Определено е дължимо парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 84 кв.м земя, съгласно чл. 22, ал. З от ЗОС, в размер на 6 210,00 лв..
Жалбоподателката заявява, че не е съгласна с определеното парично обезщетение.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично, като поддържа жалбата. Желае присъждане на по-високо обезщетение за отчуждения имот. Не претендира разноски.
Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител юрисконсулт К. И., която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:
Оспорващата Я. Г. Т. е собственик на поземлен с идентификатор 67338.413.6, целият с площ 1511 кв.м в землище гр. С., съгласно нотариален акт № 98, том X, дело 1590, вписан в Служба по вписванията на 26.06.2020 г. (л. 15 – 17).
Отчуждителното производство е предприето на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от Закона за общинската собственост за задоволяване общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони, одобрен с Решение № 368 от 20.11.2008 г. на Общински съвет – Сливен (л. 6), предвиждащ реализиране на част от улица от осова точка 2227, през осови точки 2228 и 2229 до осова точка 2000, между кв. 300 и 301 в м.“Сухата чешма“, CO „Изгрев“, з-ще Сливен.
С обявление ОРД 03-460/17.07.2025 г., (л. 30), процедирано по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗОС, са уведомени собствениците, че се открива процедура по отчуждаване на имотите за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Обявлението е публикувано в два централни (вестник „24 часа", вестник „България Днес" от 21.07.2025 г. (л. 33 - 34) и един местен вестник - „АЛО Сливен" от 18.07.2025 г. (л. 35 - 36), както и на интернет страницата и таблото на общината (л. 31 - 32).
По отношение на подлежащия на отчуждаване имот Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 24.06.2025 г. от „Оценителска компания" ООД гр. Сливен с лицензиран о. и. М. П., съгласно която отчуждаваните 84 кв. м. от имота на оспорващата Я. Т., представляващи част от ПИ с идентификатор 67338.413.6 са оценени на 6 210 лева (л. 20 и сл.). За да определи пазарната цена на отчуждаваната част от имота в посочения размер, лицензираният оценител е използвал сравнителния подход за земята.
Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване земя е 958,80 лева, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 02.05.2024 г. от Община Сливен (л. 37).
В резултат на проведеното административно производство, на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗОС, била издадена оспорената Заповед № РД 15-1885/15.09.2025 г. на Кмета на Община Сливен, с която е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 84 кв.м земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.413.6, целият с площ 1511 кв.м, със следните характеристики: трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване; граници на имота: ПИ 67338.413.583, ПИ 67338.413.5, ПИ 67338.413.9, ПИ 67338.413.85, ПИ 67338.413.8, ПИ 67338.413.7, ПИ 67338.413.584 и ПИ 67338.413.456, собственост на Я. Г. Т., съгласно нотариален акт № 98, том X, дело 1590, вписан в Служба по вписванията на 26.06.2020 г. Определено е дължимо парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 84 кв.м земя, съгласно чл. 22, ал. З от ЗОС, в размер на 6 210,00 лв. (л. 38).
Процесната заповед на кмета на община Сливен била поставена на информационното табло на община Сливен на 16.09.2024 г. и е обявена на интернет страницата на общината. Заповедта е съобщена на оспорващата Я. Т. лично на 26.09.2024 г., която подала жалба против нея до съда чрез административния орган с вх. № 9400-21006/30.09.2025 г.
С оглед изясняване на обстоятелства от значение за делото, е допусната и възложена съдебно-техническа и оценителна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице И. Х. И. равностойното парично обезщетение за процесния недвижим имот идентификатор 67338.413.6 е в размер на 9 331 лева, от които 6 582 лева на земята и 2 749 лева на подобренията.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата на Я. Г. Т. е допустима, тъй като е подадена от заинтересовано лице, адресат на оспорената заповед, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Производството е във връзка с отчуждаване на имот - частна собственост, за предстоящо изграждане на имоти - публична общинска собственост, и е извършено по реда на ЗОС. Несъмнено и безспорно по делото се установи, че отчуждаването извършено въз основа на влязъл в сила План за улична регулация, одобрен Решение № 368 от 20.11.2008 г. на Общински съвет – Сливен, за който липсват данни да е обжалван.
Оспорената Заповед № РД 15-1885/15.09.2025 г. на Кмета на Община Сливен е издадена от компетентен за целта орган, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗОС и е в кръга на правомощията му, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС. При издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС, като е спазена писмената формата и акта съдържа правните и фактическите основания за издаването му. При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила, съобразно изискванията на ЗОС и АПК, като са предприети необходимите съгласно закона действия за уведомяване на адресатите на акта за започналата процедура по отчуждаване.
Общинска собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Улиците са имоти предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и според чл. 3, ал. 2 от ЗОС са публична общинска собственост. Отчуждителното производството е осъществено за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост и в този смисъл съответства на целите и основанията посочени в чл. 21, ал. 1 от ЗОС.
Предмет на оспорване в настоящото производство размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение. В производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата от административния орган пазарна стойност на предвидения за отчуждаване поземлен имот е по-висока от данъчната му оценка и е по-ниска от пазарната им стойност, определена от назначеното от съда вещо лице. Двамата оценители са достигнали до различни цени на оценявания поземлен имот и намиращите се в него подобрения, като оценителят в административното производство е посочил, че е използвал сравнителния метод и е изготвил оценка единствено на земята, докато назначеното по делото вещо лице – сравнителния метод за оценка на земята, а пазарната стойност на подобренията е определена като са включени разходите по създаването им – труд, материали, механизация, преки и допълнителни разходи, печалба, ДДС и други.
Съдът счита, че следва да кредитира предложената от вещото лице И. пазарна стойност на отчуждаваната част от процесния поземлен имот, като изготвена въз основа на компетентно и безпристрастно заключение, неоспорено от страните, и съобразена в максимална степен с принципа за равностойно парично обезщетение при принудително отчуждаване, определено по реда на чл. 22, ал. 5 и § 1 от ДР на ЗОС, тъй като в пазарната стойност освен оценката на земята е включена и стойността на подобренията, за разлика в изготвената в административното производство пазарна цена на имота.
По изложените съображения, заповедта на кмета на Община Сливен в оспорената част по отношение на размера на определеното възнаграждение е неправилна, поради което следва да бъде изменена, като се увеличи размера на паричното обезщетение от 6 210,00 лева на 9 331,00 лева.
Независимо от изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като няма искане за това от страна на оспорващата.
Воден от гореизложеното и на основание и чл. 172, ал. 2, пр. 3 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-1885/15.09.2025 г. на Кмета на Община Сливен, в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 84 кв. м земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.413.6, целият с площ 1511 кв.м, със следните характеристики: трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване; граници на имота: ПИ 67338.413.583, ПИ 67338.413.5, ПИ 67338.413.9, ПИ 67338.413.85, ПИ 67338.413.8, ПИ 67338.413.7, ПИ 67338.413.584 и ПИ 67338.413.456, собственост на Я. Г. Т., съгласно нотариален акт № 98, том X, дело 1590, вписан в Служба по вписванията на 26.06.2020 г., като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 6 210,00 лева на 9 331,00 (девет хиляди триста тридесет и един) лева.
Решението на основание чл. 27, ал. 6 от ЗОС не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.
| Съдия: | |