№ 159
гр. Благоевград, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Търговско дело №
20241200900058 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45
от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 3604/15.03.2024
г., подадена от Д. П. С., ЕГН **********, адрес: гр. ***, против ЗК „Лев Инс“
АД, ЕИК *********, представлявано от П.В.Д. и С.Н.А. със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А.
В исковата молба ищецът Д. П. С. твърди, че на 26.12.2019 г., около
16:25 часа, в гр. Благоевград, на ул. „Иван Михайлов“, с посока на движение
от ПП-1 Е-79 към „Спортен интернат“, Ц. И. Л. е управлявала лек автомобил
марка „Форд“, модел „Фюжън“ с peг. № *** По същото време ищцата Д. П. С.
е управлявала лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № ***,
по бул. „Св. Димитър Солунски“ с посока на движение от бул. „Васил Левски“
към ул. „Славянска“. Сочи, че на кръстовището, образувано от ул. „Иван
Михайлов“ и бул. „Св. Димитър Солунски“, което е регулирано със
светофарна уредба, Ц. Л. е нарушила правилата за движение по пътищата,
като същата е навлязла на забранителен сигнал - червен на светофарната
уредба и с превишена скорост вследствие на което е настъпил удар между
двата автомобила. Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП, по
непредпазливост, Ц. Л. й е причинила следните телесни увреждания: ***
Твърди, че след пътно-транспортното произшествие е била транспортирана по
спешност с линейка от екип на Бърза медицинска помощ в МБАЛ
„Благоевград“ АД, където е била приета в Спешно отделение. ***
Д. П. С. сочи, че след извършени множество ***
Твърди, че след изписване от болничното заведение й е било назначено
амбулаторно лечение, което продължило в домашни условия и под
наблюдение от личен лекар, както и рехабилитационна програма и препоръка
за консултация към специалист ортопед - травматолог.
1
Ищцата сочи, че претърпените от нея болки и страдания по време на
ПТП са довели до ежедневни затруднения в бита, които понасяла от
26.12.2019 г. Твърди, че негативното отражение, което тези травми дават в
продължителния процес на оздравяване са довели до срив на самочувствието
й и тежък психически шок - страхувала се да излиза навън, не спи спокойно
след инцидента, станала е много чувствителна, като до настоящия момент
ищцата изпитва периодични болки в областта на ключицата.
Ищецът още твърди, че видно от констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2019-1046-968/26.12.2019г. и направената справка с
информационната система на Гаранционен фонд, управлявания от Ц. И. Л.,
лек автомобил марка „Форд“, модел „Фюжън“ с рег. № ***, е имал валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
ПТП, сключен със ЗК „Лев Инс“ АД, с полица № BG/22/119003451768 от
16.12.2019 г., валидна до 15.12.2020 г.
Сочи, че във връзка с пътно-транспортното произшествие е било
образувано досъдебно производство № 1899 зм-633/2019 г., по описа на 01 РУ
- Благоевград, като с Решение № 608/12.10.2023 г. по НАХД № 237/2022 г., 1
състав, по описа на PC - Благоевград, Ц. И. Л. е била призната за виновна за
настъпилото ПТП на 26.12.2019 г. в гр. Благоевград за това, че при
управлението на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фюжън“ с рег.№ ***, е
реализирала ПТП, от което на ищцата Д. П. С. е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата й ключица.
Твърди, че на 14.02.2020 г. от името на ищцата е депозирана молба с вх.
№ 2265/14.02.2020 г. за образуване на щета и изплащане на обезщетение на
същата за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания от
процесното пътно-транспортно произшествие, но до датата на депозиране на
исковата молба не е изплатено такова.
Ищцата Д. П. С., ЕГН **********, моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД, в качеството му на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” относно лек автомобил марка
„Форд“, модел „Фюжън“ с рег.№ ***, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, да й
заплати сумата от 26 000 лева, представляваща причинени неимуществени
вреди - претърпените от нея болки, страдания и стрес от процесното пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата 14.02.2020 г. /датата на която е сезирано ответното дружеството да
образува застрахователна претенция/, до окончателното й изплащане, както и
разноските за адвокат и дължимите държавни такси.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, чрез юрк. А. Г., е депозирал отговор в
срок, в който оспорва предявените искове както по основание, така и по
размер, както и акцесорните искове.
Ответникът оспорва и заявените в исковата молба неимуществени вреди
по вид, характер, интензитет и продължителност на лечението и
възстановителния период. ЗК „Лев Инс“ АД оспорва твърденията относно
начина на настъпване на произшествието, както и че същото се дължи на
субективните действия на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фюжън“ с рег. № ***Ц. Л.. Оспорва виновното и противоправно поведение
на водача, чиято отговорност е застрахована при ЗК „Лев Инс“ АД, както и
всички твърдения в исковата молба.
Счита, че претендираният размер на обезщетение е изключително
завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмите, нито с
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с
липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод
за настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и
обстоятелствата при осъществяването на произшествието, вкл. и относимата
към момента на възникването на ПТП съдебна практика.
Единственото обстоятелството, което не оспорва е валидността на
застрахователна полица „Гражданска отговорност” № BG/22/ 119003451768,
сключена по отношение на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фюжън“ с
2
рег. № ***
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания. В
същата се поддържа подадената искова молба с аргументи, изложени в нея,
като се оспорват възраженията, направени в отговора на исковата молба.
В законовия срок, съгласно чл. 373 от ГПК, е постъпил допълнителен
отговор от ответника. С отговора не се навеждат нови обстоятелства и не се
правят нови искания. В отговора на допълнителната искова молба се повтарят
всички възражения, направени в първоначалния отговор, по начина по който
са изложени.
С последваща молба от ищцата е направено искане с правно основание
чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК, за допускане на изменение на предявения иск за
неимуществени вреди, като същият бъде увеличен от 26 000 лв. на 40 000 лв.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не спорят относно съществуването на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” по сключена
застрахователна полица „Гражданска отговорност” № BG/22/ 119003451768 за
лек автомобил марка „Форд“, модел „Фюжън“ с рег. № ***с ответника ЗК
„Лев Инс“ АД към датата на ПТП – 26.12.2019 г.
По делото е представена цялата административна преписа във връзка с
настъпилото ПТП, както и документите по образуваното досъдебно
производство и постановен съдебен акт на РС - Благоевград. По образуваното
НАХД № 237/2022 г., 1 състав, по описа на PC – Благоевград с Решение №
608/12.10.2023 г. съдът е признал Ц. И. Л. за виновна за това, че на 26.12.2019
г., около 16:20 ч., в гр. Благоевград, движейки се по ул. „Иван Михайлов“ и
бул. „Св. Димитър Солунски“, последното регулирано със светофарна уредба,
като правоспособен водач, при управлението на лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фюжън“ с рег. № ***, е нарушила правилата за движение по пътищата
/чл. 21, ал. 1 и чл. 50а от ЗДвП/, със скорост на автомобила й от около 80 км/ч,
и като възприела в късна фаза навлезлия вече в кръстовището лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ***, управляван от Д. П. С., която
се е движела по бул. „Св. Димитър Солунски“ в посока към ул. „Славянска“,
по този начин възпрепятствала движението на лекия автомобил, управляван от
Д. П. С., като се е ударила с преден десен ъгъл на управлявания от нея лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фюжън“ с рег. № *** в преден ляв калник на
автомобила на Д. П. С., вследствие на което лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № *** се е завъртял от ляво на дясно по
посоката на движение и се е преместил линейно, придвижвайки се на север,
при което последвал удар на задното му колело в левия бордюр в кР. на
средния остров на кръстовището, завършил с покачването му върху бордюра
на острова, а вследствие на съприкосновението между автомобилите, Д. П. С.
е ударила лявата част на тялото си във волана на автомобила и така по
непредпазливост Ц. И. Л. е причинила на Д. П. С. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лявата й ключица, довело до трайно затрудняване
движението на левия й горен крайник за срок по – дълъг от един месец, като
съдът й е наложил административно наказание „глоба“.
С влязлото в сила решение се установява по категоричен начин вината
на Ц. И. Л..
Допуснат е до разпит като свидетел Надка Стоянова Вълчева – майка на
ищцата за установяване интензитета и продължителността на изпитваните
болки и страдания във връзка с ПТП. Същата излага как и в какъв период се е
възстановила Д. П. С. от ПТП и как се е справяла с ежедневните си нужди.
Сочи и че за период от 2-3 месеца ищацата е живеела при нея, тъй като е
имала нужда от постоянни и ежедневни грижи и помощ, докато се възстанови.
Въз основа на приетото, неоспорено от страните заключение по
3
допуснатата съдебно авто – техническа експертиза и другите събрани по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че механизмът на ПТП
е посоченият подробно по – горе в решението на РС – Благоевград, като не се
установява съпричиняване от страна на водачът на лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № *** - Д. П. С..
От заключението на съдебно медицинската експертиза, което съдът цени
като компетентно изготвено и съответно на събраните гласни и писмени
доказателства, се установява, че ищецът Д. П. С. в резултат на ПТП,
настъпило на 26.12.2019 г. е търпял последиците от процесното ПТП в
рамките на 3 месеца, който период е и нормалният за възстановяване от
получените травми.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо който
деликвентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на
вредите спрямо застрахователя по договор „гражданска отговорност”,
застрахован по който е деликвентът – правната фигура на прекия иск. За да
бъде уважен иска по чл. 432, ал.1 КЗ следва да се установи наличието на
следните предпоставки: 1) валиден към датата на събитието договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между
ответника и виновния водач; 2) противоправно деяние на водача на лекия
автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”; 3) неговата вина; 4) настъпили за ищеца
неимуществени/имуществени вреди; 5) причинна връзка между
противоправното поведение и претърпените вреди.
На първо място следва да се посочи, че в производството се доказа, че за
лек автомобил марка „Форд“, модел „Фюжън“ с рег. № *** е налице договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между
ответното дружество и собственика на посоченото МПС, която е била валидна
към момента на настъпване на процесното ПТП.
По делото се доказа и това, че е налице противоправно поведение от
страна на Ц. И. Л., която на 26.12.2019 г. е управлявала застрахованото МПС,
доколкото със свое действие е нарушила задължения, установени от правните
норми, а именно правилата за движение по пътищата. Вината на дееца се
предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45 ЗЗД, но в
случая е и налице влязло в сила Решение № 608/12.10.2023 г. по НАХД №
237/2022 г., 1 състав, по описа на PC – Благоевград, с което се установява по
категоричен начин вината на Ц. И. Л..
Ето защо и следва да се приеме, че за ответника е възникнало
задължение да заплати на увредения обезщетение за вредите, причинени в
резултата на настъпилото застрахователно събитие. Съдът приема, че от
събраните доказателства се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав, пораждащ съдебно предявените материални права на
вземания. Ищецът е бил водач на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
4
„Пасат“ с рег. № *** и е претърпял ПТП, от което са настъпили
неблагоприятни изменения в правната му сфера – увреждане на здравето му,
описано в изготвеното заключение по допуснатата съдебно – медицинска
експертиза, със срок на възстановяване около 3 месеца, като болките и
страданията са значителни първите две седници. Доказаха се последващи
негативни последици и емоциите, вследствие на претърпяното ПТП.
Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се
изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното
субективно право - здравето - обект на правото на лична /физическа/
неприкосновеност.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го
характеризира от гледна точка физиологично функциониране на съвкупността
от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко
физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на
увреждането. Неблагоприятното засягане на здравето на ищеца се изразява в
травматично увреждане на тъкани, което смущава нормалното им
функциониране, които увреждания представляват временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, които увреждания са предизвикали отрицателни
емоционални преживявания – болка и страдания за период от около 3-4
месеца. Към момента здравето на ищеца е възстановено.
Поради това, изхождайки от понятието „неимуществени вреди”, в което
според последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, както и от разбирането,
че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава, настоящият съдебен
състав намира, че на ищеца следва да бъде определено обезщетение в размер
на 30 000,00 лв., което съдът счита, че отговаря в пълен размер на
претърпените вреди.
При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 от
5
ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – броя и вида на
уврежданията; дата на настъпване; интензитет и продължителност на болката;
период на възстановяване. Ищцата е получила счупване на лявата ключица в
средна трета с дислокация на костните фрагменти, което е причинило трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за около три месеца.
Счупването на втора метакарпална кост и контузията на меките тъкани на
главата са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
При съобразяване на изброените критерии и посочените обстоятелства, както
и като отчита периода на възстановяване и настъпилото пълно
възстановяване, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на
30 000,00 лв. Размерът на обезщетението основно е обусловен от нормалния за
този тип травми интезитет на болки и страдания, обичайния срок за лечение за
този тип увреждания и пълното възстановяване на пострадалата към
настоящия момент. Размерът на обезщетението отчита и възприетото в
съдебната практика като общ критерий, отразяващ обществената мяра за
справедливост, като отчита спецификата по настоящото дело.
Настоящият съдебен състав намира, че определеното обезщетение в
размер на 30 000,00 лв. отговаря в пълен размер на претърпените вреди към
процесната дата. Въз основа на гореизложеното искът за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 30 000,00
лв. до пълния претендиран размер от 40 000,00 лв. следва да се отхвърли като
недоказан.
Не бяха събрани доказателства във връзка с направеното в първо
съдебно заседание възражение за съпричиняване от страна на пострадалата,
поради което съдът приема, че не е налице такова и обезщетението следва да
се присъди в пълния определен размер от съда.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД: Отговорността на
застрахователя по сключена застраховка „Гражданска отговорност” за вреди
към третите увредени от застрахования лица е тъждествена по обем и
съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД. При
уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху
главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е
поискана от ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. С решение № 128 от 04.02.2020 г., по т.
д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о., което настоящият съдебен състав споделя, е
6
разяснено, че в хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за
обезщетение за вредите, причинени от застрахования деликвент, в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение
за забава от деликвента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на
чл. 429, ал. 1 - ал. 3 от КЗ, така и от въведената със сега действащия КЗ
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу
застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ- отправянето
на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.
380 от КЗ. След предявяване на тази претенция за застрахователя тече
нормативно установеният срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е
свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която
дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви
иск на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. В обобщение, на основание чл. 493, ал.
1, т. 5 от КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността
на деликвента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за
вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне или
плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за
собствената си забава. С оглед изложеното съдът следва да присъди законна
лихва върху присъдените суми за главници за периода от 14.02.2020 г. (датата
на претенцията пред застрахователя) до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото, в тежест на ответника следва да се възложат
направени от ищеца разноски в размер на 1055,00 лв., направени в
производството, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В приложеното към исковата молба пълномощно е уговорено
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 5 от Наредба
7
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в
размер на 3660,00 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.
Съдът следва да се произнесе и по направени искания за разноски от
страна на ответника съобразно отхвърлителната част от предявения иск, като
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК осъди Д. П. С. да заплати разноски в размер
на 197,50 лв., с оглед приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Тъй като ищецът впоследствие след първоначално заплатена държавна
такса върху претендиран размер от 26 000,00 лв., е бил освободен от
процесуалното задължение за заплащане на държавна такса и съдебни
разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОС - Благоевград
сумата от 145,00 лв., съставляваща държавна такса върху уважения иск, в
частта, в която не е внесена държавна такса, сума в размер на още 450,00 лв.
съразмерно за заплатено възнаграждение на вещо лице по изготвената СМЕ,
както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от В.М. и
В.И. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. С., ЕГН **********,
адрес: гр. ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сума в
размер на 30 000,00 лв., представляваща неимуществени вреди, настъпили
вследствие претърпяно ПТП на 26.12.2019 г. в гр. Благоевград, със законната
лихва върху тази сума считано от 14.02.2020 г. (датата на сезиране на
застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно
изплащане на сумата, като отхвърля иска за сумата над 30 000,00 лв. до
пълния предявен размер от 40 000,00 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от В.М. и
В.И. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. С., ЕГН **********,
адрес: гр. ***, сума в размер на 1055,00 лева, представляваща направени
8
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от В.М. и
В.И. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. В. О. от САК,
БУЛСТАТ *********, адвокатско възнаграждение в размер на 3 660,00
лева.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от В.М. и
В.И. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд -
Благоевград сума в размер на 600,00 лв., представляваща дължими
разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. П. С., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от В.М. и В.И. –
изпълнителни директори, сума в размер на 197,50 лв., представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9