Решение по КНАХД №1573/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба, депозирана от Е. А. О. от [населено място], община К., [област], подадена чрез процесуален представител, против Решение № 183/17.07.2025 г., постановено по АНД № 350/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че в хода на производството не били допуснати искания за събиране на доказателства, чрез които жалбоподателят да установи, че на процесната дата не е управлявал автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № [рег. номер] и не е извършил описаното в електронния фиш нарушение. С отхвърлянето на искането за доказателства били ограничени процесуалните му права, тъй като останало неизяснено и недоказано извършването на деянието от субективна страна. Още с жалбата до районния съд, по която било образувано АНД № 350/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково, жалбоподателят изрично оспорил авторството на деянието, като заявил, че на посочената в електронния фиш дата и час е управлявал автобус „Сетра“ с рег. № ******* по маршрут Б. – К., поради което не е извършител на вмененото нарушение. За да докаже тези твърдения, същият поискал от съда да се изиска от собственика на автобуса – „Т.-2004“ ЕООД, [ЕИК], пътен лист за извършен превоз с посочения автобус на 04.09.2024 г., както и разпечатка от дигиталния тахограф за същата дата. Посочва, че пътният лист съдържал информация за маршрута, датата и изминатите километри, а тахографът би показал времето на шофиране, почивка и работа за същия ден. Тези данни щели да установят, че на 04.09.2024 г. Е. А. О. е управлявал автобус „Сетра“ и се е движел в посока, обратна на тази на автомобила, посочен в електронния фиш. Недопускането на тези доказателства, според жалбоподателя, довело до неизясняване на делото от фактическа страна и до недоказване на авторството на нарушението, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила и на принципа на справедливост. Позовава се и на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС, според което електронният фиш е акт със санкционно значение и административнонаказателната отговорност не може да се обосновава с разширително тълкуване или тълкуване по аналогия, съгласно чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове. В заключение касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като административнонаказателната отговорност е наложена на лице, което не е извършило нарушение. Претендира за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Касационният жалбоподател не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. От пълномощник на същия - адв. С.-С., под вх.№ 13157/25.11.2025 г. по делото е постъпила писмена молба, в която поддържа касационната жалба и ангажира становище по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Хасково, не изразява становище и не изпраща представител в съдебно заседание.

 

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

 

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

 

С оспореното решение Районен съд - Хасково е потвърдил Електронен фиш серия К № 10322093 на ОД на МВР - Хасково, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на Е. А. О., [ЕГН] от [населено място] е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

За да постанови този резултат, районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 04.09.2024 г., около 13:30 часа, на път I-5, км 309+500, на разклона за [населено място], в посока към [населено място], с автоматизирано техническо средство ARH CAM-S1 №120ссеf било заснето движение на лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег. № [рег. номер]. Техническото средство отчело скорост 102 км/ч. при въведено ограничение от 50 км/ч. чрез пътен знак В26. Било установено, че автомобилът е регистриран на лицето И. О. Д. от [населено място], който подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която посочил, че на 03.09.2024 г. е предоставил автомобила за ползване на Е. А. О. от [населено място] и към 04.09.2024 г., около 13:30 часа, превозното средство все още се намирало във владение на последния. Въз основа на тези данни от ОД на МВР – Хасково бил издаден процесният електронен фиш. Съдът приел, че използваното автоматизирано техническо средство е от одобрен тип и е преминало проверка на годността. В административната преписка се съдържали Протокол за проверка № 011-СГ-ИСИС/15.02.2024 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадени от Българския институт по метрология, от които се установявало, че системата е годна и калибрирана. Било констатирано и че скоростта, отразена във фиша – 99 км/ч. – е намалена с 3 км/ч. спрямо отчетената от уреда, в полза на водача. Районният съд е обсъдил приложимите разпоредби на Наредба № 8121з-532 за използването на автоматизирани технически средства и системи за контрол на пътното движение и е приел, че протоколът за използване на уреда е съставен съобразно изискванията – АТСС било разположено след пътния знак В26, работило в периода 11:30 – 16:00 ч., а заснемането било извършено в 13:30 ч., тоест в рамките на контролния интервал. Съдът е обсъдил направените от наказаното лице възражения и в тази връзка е посочил, че електронният фиш представлява административен акт със санкционно значение, който законодателят е приравнил по последици на наказателно постановление. Отбелязал е, че реквизитите на електронния фиш са уредени в специалния закон – чл. 189, ал. 4 ЗДвП – и че атакуваният акт съдържа всички задължителни елементи, като бил издаден по утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Съдът е счел, че декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която собственикът е посочил кой е управлявал автомобила, има доказателствена сила и достатъчност за определяне на автора на нарушението. Подчертал е, че за неверни данни в тази декларация собственикът носи наказателна отговорност по чл. 313 НК, поради което твърденията ѝ се ползват с презумпция за достоверност. На това основание районният съд е приел, че няма съмнение относно валидността на техническото средство, законосъобразността на процедурата по заснемане и идентификацията на водача, както и че авторството на нарушението е доказано чрез представената декларация. Достигнал е до извод, че материалният закон е приложен правилно и че наложеното наказание е съответно на установеното превишение на скоростта, поради което е потвърдил електронния фиш като законосъобразен и обоснован.

 

Настоящият съдебен състав намира посочените от жалбоподателя касационни основания, свързани с твърдения за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, за основателни, като съображенията за това са следните:

 

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че на 04.09.2024 г., на път I-5, км 309+500, с автоматизирано техническо средство е заснето движение на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № [рег. номер] с отчетена скорост 102 км/ч. (редуцирана на 99 км/ч.), при въведено ограничение 50 км/ч. чрез пътен знак В26. Установено е също, че автомобилът е регистриран като собственост на И. О. Д., който е подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която е посочил, че на процесната дата автомобилът се е намирал във владение на Е. А. О. и съответно въз основа на тази декларация е издаден процесният електронен фиш. Към декларацията И. Д. е приложил шофьорска книжка, издадена от Р. [държава] на лице с имена [Наименование] (който документ не е бил придружен с превод на български език, нито такъв превод е извършен в хода на съдебното производство) и лична карта, издадена от Република България, на името на Е. А. О..

Пред районния съд жалбоподателят е оспорил категорично авторството на нарушението, като е заявил, че на 04.09.2024 г., около 13:30 часа, е управлявал автобус „Сетра“ с рег. № ******* по международен маршрут Б. (Ре. [държава]) – К., като се е движел в посока, обратна на тази на процесния автомобил „Фолксваген Поло“, поради което физически не би имал възможност да управлява същото МПС в посочения момент. С цел доказване на тези твърдения същият е поискал от съда да изиска от работодателя му – „Т.-2004“ ЕООД, пътен лист за извършен превоз с автобуса на 04.09.2024 г., съдържащ данни за маршрута, датата, часа на тръгване и пристигане, изминатите километри и водача, както и разпечатка от дигиталния тахограф на същия автобус за 04.09.2024 г., показваща времето на шофиране, почивка, работа и движение на превозното средство. Районният съд е отказал събирането на поисканите доказателства, без обаче да изложи мотиви относно тяхната неотносимост, като в мотивите на решението липсва задълбочен анализ на възраженията за оспорено авторство на деянието. Съдът се е ограничил с констатацията, че декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП има доказателствена сила и е достатъчна за определяне на автора на нарушението, без да е обсъдена възможността тази декларация да съдържа невярна информация относно това кой е управлявал автомобила в процесния момент.

 

Съгласно относимата редакция на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.), собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Редът за индивидуализиране на лицето, което е управлявало моторното превозно средство е разписан в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (в относимата редакция - изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.): "Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира". В тази връзка следва да бъде отбелязано, че изискването за прилагане на СУМПС на другото лице е да се докаже връзката между собственика на автомобила и управляващия го към момента на извършване на нарушението и има за цел защита от действия по избягване носенето на административнонаказателна отговорност на лицата, които сочат други такива като нарушители. Доказателствената презумпция, която следва от тази разпоредба, е оборима и при конкретни, проверими твърдения съдът е длъжен да изясни спорните обстоятелства чрез събиране на относими доказателства. Самото обстоятелство, че за неверни данни собственикът носи наказателна отговорност по чл. 313 НК не изключва възможността за умишлено въвеждане в заблуждение на компетентните органи или хипотезата на добросъвестна грешка.

В случая отказът на съответния състав на Районен съд - Хасково да допусне поисканите от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице доказателства представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е довел до ограничаване правото на защита на наказаното лице и до постановяване на съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Съдът служебно изяснява фактите от значение за делото и събира необходимите доказателства, съответно, когато страната изрично е поискала събиране на доказателства, съдът дължи мотивирано произнасяне по така заявеното искане. В случая поисканите пътен лист и дигитален тахограф са пряко относими към изясняването на авторството на нарушението и по естеството си съдържат обективни сведения за осъществен превоз, маршрут, времена на шофиране, водач, местонахождение на превозното средство и други относими данни.

Районният съд е следвало да даде отговор на множеството възражения относно авторството на нарушението и е следвало да събере доказателства в тази насока. С отхвърлянето като неоснователни на исканията за допускане на доказателства, предходната съдебна инстанция е лишила жалбоподателя от възможността да докаже твърденията си.

На второ място, следва да бъде отбелязано, че районният съд не е отчел обстоятелството, че към декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП са били приложени два различни документа за самоличност, издадени от различни държави и съдържащи несъвпадащи идентификационни данни: българска лична карта на името на Е. А. О. и т. свидетелство за управление, издадено на лице с имена [Наименование]Липсата на официален превод на свидетелството за управление допълнително препятства идентификацията на лицето, посочено от собственика като водач. Освен това законът изисква към декларацията задължително да бъде приложено копие от свидетелството за управление на моторно превозно средство на лицето, посочено като извършител на нарушението. В конкретния случай вместо това е приложена българска лична карта на името на жалбоподателя Е. А. О. и чуждестранно СУМПС. Представянето на лична карта не изпълнява законовото изискване, тъй като именно свидетелството за управление е документът, който индивидуализира водача в контекста на административнонаказателната отговорност. Разминаването между имената в двата документа, комбинирано с липсата на превод и предвид изричното оспорване на авторството от страна на жалбоподателя затвърждава изводa за неизяснена фактическа обстановка относно авторството на деянието.

Като резултат решението на Районен съд – Хасково се явява постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – не са събрани относими, необходими и допустими доказателства без мотивиране на отказа, довел до ограничаване правото на защита на наказаното лице и до неизясняване на фактите по делото. Тези пороци са съществени и неотстраними в касационната инстанция, поради което решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да допусне и обсъди исканите доказателства, както и да изясни по безспорен начин въпроса за авторството на деянието.

 

По претенцията за присъждане на разноски следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 183/17.07.2025 г., постановено по АНД № 350/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Хасково.

 

Решението не подлежи на обжалване.