Определение по адм. дело №2144/2025 на Административен съд - Пловдив

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

2. Образувано е по жалба на И. О., с [ЛНЧ], граждани на [държава], родена на [дата]., притежаваща Регистрационна карта № *********, издадена на 25.03.2025 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, със срок на валидност до 04.03.2026 г., с настоящ адрес гр. Пловдив, [улица], против Заповед № ЗСПД/Д-РВ/21265/15.09.2025 г., на Началник отдел „Социална закрила към Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Пловдив, с която е отказана „еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас“ за детето М. О. по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.

3. В жалбата е правено искане за освобождаване от такси и разноски в производството. Твърденията са, че страната не разполага със средства за тяхното заплащане. Искането е подкрепено с декларация за имущественото състояние, доходите и семейно положение на жалбоподателката, с която същата декларира, че има доход от трудови възнаграждения в размер на 3000 лв., както и други доходи от [държава] също в размер на 3000 лв.

4. Настоящият състав на съда, като взе предвид представената от жалбоподателката декларация за семейно положение, доходите и имущественото й състояние по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК, намери искането на същата за освобождаване от задължение за внасяне на държавни такси и разноски по адм. дело № 2144/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив за неоснователно.

Според изричната разпоредба на чл. 2б, б. „а“ от Тарифа № 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието по жалби срещу административни актове, от физическите лица, които не са търговци се събира проста такса в размер на 10 лв. Този размер на нормативно определената държавна такса е очевидно, повече от символичен. Заплащането на 10,00 лв. или € 5,00 държавна такса, несъмнено не би следвало да създава някакви особени притеснения за лице, което получава 3000 лв. трудово възнаграждение, дори без да бъдат съобразени и другите декларирани доходи в същия размер (3000 лв.) от [държава].

5. В същия контекст, трябва да се отбележи, че заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, включително с оглед посочения съвсем минимален размер на същата, не е някакво самоцелно изискване на законодателя. Повече от очевидно е, че тя в никакъв случай не представлява равностойност на предоставената правораздавателна дейност от съда. Заплащането на държавната такса, всъщност има една основна функция и тя е да индицира основателното намерение на страната, че действително иска и търси не нещо друго, а защита на своите права, които счита, че са нарушени от противоправното поведение на друг правен субект или държавата.

6. При това положение, искането за освобождаване от внасянето на държавна такса, следва да бъде оставено без уважение.

Ето защо, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОТКАЗВА да признае за установено, че И. О., с [ЛНЧ], граждани на [държава], родена на [дата]., няма достатъчно средства да заплати държавна такса за настоящото производство.

ОТКАЗВА освобождаването на И. О., с [ЛНЧ], граждани на [държава], родена на [дата]., от заплащането на държавни такси и разноски по адм. дело № 2144 по описа на Административен съд Пловдив за 2025 г.

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в седем дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд.

След приключване на настоящото производството с влязъл в сила съдебен акт, делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за предприемане на действия по събиране на дължимата държана такса или за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.