Решение по в. гр. дело №701/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 545
Дата: 30 октомври 2025 г.
Съдия: Росица Велкова
Дело: 20251200500701
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 545
гр. Благоевград, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500701 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от С. К. К. и В. Р. С., чрез
пълномощник адв. А. Б., срещу Решение № 366 от 15.11.2024 г., постановено
по гр. д. № 1565/2022 г. по описа на РС - Петрич.
С обжалваното решение № 366 от 15.11.2024 г., постановено по гр. д. №
1565/2022 г. по описа на РС - Петрич, съдът е признал за установено на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на В. Р. С., ЕГН **********, и
на С. К. К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в гр. ***, че С. П. В.,
ЕГН **********, и М. М. В., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в с.
**, са собственици, при условията на съпружеска имуществена общност и на
основание договор за покупко-продажба, за който е бил съставен нотариален
акт № *** г. на нотариус № ***на Нотариалната камара, на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 17395.501.3267.1.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Гоце Делчев, одобрени по ЗКИР, с адрес – гр.
Гоце Делчев, ул. „Борис Чанджиев“ № 7, ет. 0, с предназначение – жилище,
апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, с брой нива – 1, с площ – 70 кв. м. по схема и 64,86 кв. м. по
нотариален акт, без данни за прилежащи части, при съседи – на същия стаж:
няма, под обекта: няма, над обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 17395.501.3267.1.1., отменил е на основание чл. 537, ал. 2, изр.
3 от ГПК, нотариален акт по документи № *** г. по нот. д. № ***г. на нотариус
с № ***на Нотариалната камара, издаден в полза на В. Р. С. и на С. К. К., в
частта му, касаеща посочения имот, който имот в този нотариален акт е описан
1
като самостоятелно жилище на кота 0, със застроена площ от 70 кв. м., в 4-
етажна жилищна сграда, находяща се в гр. Гоце Делчев, ул. „Борис Чанджиев“
№ 7.
Със същото решение е признал за установено по субективно (активно и
пасивно) съединените отрицателни установителни искове, с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от С. П. В., ЕГН **********, и М. М. В., ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес в с. **, против В. Р. С., ЕГН
**********, и С. К. К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в гр. ***,
че последните двама не са собственици на 21,425/101,59 идеални части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.3267.1.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Гоце Делчев, одобрени
по ЗКИР, с адрес – гр. Гоце Делчев, ул. „Борис Чанджиев“ № 7, ет. 3, с
предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда; с брой нива – 1, с
площ по схема – 101,59 кв. м., без данни за прилежащи части, при съседи – на
същия стаж: няма, над обекта: няма, под обекта: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 17395.501.3267.1.2. и е отменил на основание чл. 537, ал. 2,
изр. 3 ГПК нотариален акт по обстоятелствена проверка с № *** г. на
нотариус с № **на Нотариалната камара, издаден в полза на В. Р. С., и на С. К.
К., в частта му за посочените 21,425/101,59 идеални части от визирания
недвижим имот, за които са уважени разгледаните отрицателни установителни
искове.
С посоченото решение съдът се е произнесъл и по отношение на
разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба от С. К. К. и
В. Р. С., чрез пълномощник адв. А. Б., срещу Решение № 366 от 15.11.2024 г.,
постановено по гр. д. № 1565/2022 г. по описа на РС - Петрич, в частта с която
е признато за установено по отношение на ищците, че ответниците не са
собственици на 21,425/101,59 ид.ч. от обект с идентификатор
17395.501.3267.1.6 по КК на гр. Гоце Делчев с площ от 101,59 кв.м.; отменен е
нот. акт № *** на Нотариус с pег. № ***на НК, в частта за 21,425/101,59 ид.ч.
от обект с идентификатор 17395.501.3267.1.6 по КК и са осъдени да заплатят в
пълен размер претендираните от ищците разноски за производството.
Жалбоподателите сочат, че решението в атакуваната му част е
постановено при съществени процесуални нарушения, същото е недопустимо,
респ. неправилно и необосновано. Сочат, че съдът се е произнесъл по
нередовна искова молба, с която е предявен иск по отношение на
несъществуващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
17395.501.3267.1 по КК на гр. Гоце Делчев.
Твърдят, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по нередовна
искова молба, с която е предявен иск по отношение на несъществуващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.3267.1.6 по КК на
гр. Гоце Делчев, както и че не се е произнесъл по всички доводи и възражения,
които са повдигнати с отговора на исковата молба и които касаят както
редовността на исковата молба, така и съществото на спора. Сочат, че
решението е постановено по отношение на несъществуващ самостоятелен
обект в сграда, което прави и самият съдебен акт недопустим, тъй като на
таванския етаж не съществува един общ самостоятелен обект в сграда,
какъвто е описан в исковата молба и какъвто е отразен в КК.
На следващо място въззивниците сочат, че районният съд не се е
произнесъл по всички доводи и възражения, повдигнати с отговора на
исковата молба и в частност - възражението за придобивна давност по
отношение на съществуващият на място самостоятелен обект в сграда,
представляващ южна част на таванския етаж в сграда 17395.501.3267.1, с
площ от 72,22 кв.м., състоящ се от две стаи, коридор, килер и санитарен възел.
Твърдят още, че събраните по делото доказателства не са обсъдени поотделно
и в съвкупност по повод доводите и възраженията на всяка от страните, което
от своя страна е довело до постановяването на недопустимо и неправилно
решение.
2
Жалбоподателите развиват подробни съображения в тази насока, като
молят да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено като
недопустимо решението по гр.д. № 1565/2022 г на РС - Петрич в частта му, с
която:
1. Е признато за установено по отношение на ищците, че ответниците не
са собственици на 21,425/101,59 ид.ч. от обект с идентификатор
17395.501.3267.1.6 по КК на гр. Гоце Делчев с площ от 101,59 кв.м.;
2. Е отменен нот. акт № *** г на Нотариус с per. № **на НК. в частта за
21,425/101,59 ид.ч. от обект с идентификатор 17395.501.3267.1.6 по КК;
3. Ответниците по иска са осъдени да заплатят в пълен размер
претендираните от ищците разноски за производството.
При условие на евентуалност въззивниците молят да бъде отменено
като незаконосъобразно решението на РС - Петрич в атакуваните му части и
да бъдат присъдени разноските за производството.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от С. П. В., ЕГН
**********, и М. М. В., ЕГН **********, чрез адвокат М. А.. Въззиваемите
сочат, че доводът за нередовност на исковата молба е изцяло неоснователен и
излагат съображения в тази насока. Сочат, че оплакването, че решаващият
състав се е произнесъл по несъществуващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 17395.501.3267.1.6 е обективно невярно, защото в КККР на
град Гоце Делчев таванският етаж е заснет именно като самостоятелен обект с
идентификатор № 17395.501.3267.1.6. Сочат, че доводът, че PC - Петрич не се
е произнесъл по възражение в отговора на исковата молба „за наличие на
грешка в КК по отношение на заснемането на таванския етаж в сградата като
един общ и самостоятелен обект в същата“ не следва от съдържанието на
отговора на исковата молба, в който ответниците на стр. 4 твърдят, че
таванският стаж не представлява самостоятелен обект по смисъла на параграф
5, т. 39 от ЗУТ.
На следващо място въззиваемите твърдят, че оплакването, че съдът е
следвало да прецени налице ли е правилно отразяване на съществуващите в
таванския етаж обекти в КК и кои от тях са самостоятелни, е неоснователно.
Сочат, че мотивите на постановеното решение имат необходимото съдържание
по чл. 236, ал. 2 от ГПК, като в тях съдът е посочил исканията и възраженията
на страните, извършил е преценка на доказателствата, изложил е фактически
констатации и правни изводи въз основа на тях. Твърдят, че съдът е изготвил
изчерпателен проект за доклад, който е бил обявен за окончателен.
На следващо място сочат, че съдът е обсъдил възражението за изтекла
давност върху южната част от таванския етаж като е намерил, че е недоказано
и е уважил отрицателния установителен иск против тях за процесиите
21,45/101,59 идеални части, които са разликата между 72,22/101,59 идеални
части, на които са признати като собственици с нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, придобит по давност, с №*** г. на
нотариус В. Б.. вписан като акт №***на СВ - гр.Гоце Делчев и притежаваните
от тях права в размер на 50.795/101.59 идеални части“.
Въззиваемите оспорват всички наведени възражения с въззивната
жалба, като излагат подробни съображения в тази насока и молят да бъде
оставена без уважение подадената въззивна жалба против Решение № 366 от
15.11.2024 г. по гражданско дело №1565/2022 г. по описа на PC - Петрич, като
неоснователна и в законна сила атакуваното решение като правилно и
законосъобразно, както и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови
доказателства.
Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
3
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции,
поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Неоснователно е възражението на въззивниците за нередовност на
исковата молба. И двете инстанции до момента са приели, че в случая е
предявен отрицателен установителен иск, с който ищците - въззиваеми молят
съда да признае за установено спрямо ответниците въззивници, че не са
собственици на 21,425 върху 101,59 идеални части от самостоятелен обект в
сграда с площ от 101,59 кв.м., които идеални части са разликата между 72,22
върху 101,59 идеални части, на които идеални части въззивниците - ответници
в първоинстанционното производство са признати като собственици с
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по
давност и притежаваните от ответниците – въззивници права в размер на
50,795 върху 101,59 идеални части. Правният интерес на ищците - въззиваеми
е възникнал поради обстоятелството, че с нотариален акт, издаден на
основание обстоятелствена проверка, въззивниците са се снабдили за право на
собственост върху 72,22 върху 101,59 идеални части от самостоятелен обект в
сграда с площ 101,59 кв.м. В случая както първоинстанционният, така и
въззивният съд приема, че с предявения от ищците срещу ответниците
отрицателен установителен иск се цели да се отрече правото на собственост
върху идеалните части, за които ответниците са се снабдили с нотариален акт
по обстоятелствена проверка.
Настоящият въззивен състав намира, че според приетото в т. 1 на
Тълкувателно решение № 8/2012 г. по тълк. д. № 8/2012 г., по на ОСГТК на
ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние
или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Съобразно приетото в горецитираното тълкувателно решение, ищците
принципно имат право да изберат да търсят защита на накърненото от спора с
ответниците право (правото им на собственост), както чрез предявяването на
4
отрицателен установителен иск срещу ответниците, отричайки тяхното право
на собственост, така и чрез положителен установителен иск, чрез уважаването
на който със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните ще бъде
установено, че ищците са собственици на имота. Неоснователно е оплакването
за това, че в случая следвало да се приложат постановките в ТР № 8 от
23.02.2016 година на ВКС по тълк. дело № 8 от 2014 г., тъй като в настоящото
производство не са предявени отрицателни установителни искове с предмет
реална част от тавански етаж, а идеални части, които се твърди, че
ответниците не притежават и за които те са се снабдили с нотариален акт,
издаден по обстоятелствена проверка.
Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на материалния
закон при обсъждането и оценката на доказателствата. Първоинстанционният
съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които безпротиворечиво се
изясняват относимите към правния спор факти. Направените от него
фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на
приобщените доказателства. Те не съдържат противоречиви доказателствени
данни за относимите обстоятелства и еднозначно установяват фактите,
предмет на спора.
Неоснователно е и оплакването за необоснованост на съдебния акт.
Изводите на районния съд са основани на формалната логика и представляват
формално - валидни умозаключения за предпоставките и следствията от тях. В
мотивите му ясно е отразена извършената от съда оценъчна и логическа
дейност по обсъждане и и оценка на доказателствата и направените въз основа
на тях фактически и правни изводи.
Окръжен съд Благоевград, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира следното:
Производството пред РС Петрич е образувано по искова молба от С. П.
В., ЕГН **********, и М. М. В., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в
с. **, против В. Р. С., ЕГН **********, и С. К. К., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес в гр. ***, с която са предявени искове за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ишците са собственици в
условията на съпружеска имуществена общност на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 17395.501.3267.1.3, както и на 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.3267.1.6, намиращи
се в гр. Гоце Делчев.
Уточняват, че по действащите кадастрална карта и кадастрални
регистри на това населено място, одобрени по ЗКИР, първият имот е „жилище
(апартамент)“, а вторият - „друг вид самостоятелен обект в сграда“.
Поясняват, че собствеността им спрямо жилището произтича от договор за
покупко-продажба (материализиран в нотариален акт № *** г. на нотариус с
5
№ ***на Нотариалната камара), а в условията на евентуалност - от
добросъвестно давностно владение (от 12.08.2016 г. до 12.08.2021 г.) и
обикновено давностно владение (от 12.08.2011 г. до 12.08.2021 г.),
включително чрез присъединяване на владение (от 12.08.2011 г. до 11.08.2016
г.) на праводателите по продажбата.
Поддържат, че правата им върху другия имот се базират на договор за
дарение (обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус с № 137 на
Нотариалната камара).
Изтъкват, че ответниците, които са в граждански брак, оспорват
собственическите им права, тъй като за първия имот разполагат с констативен
нотариален акт по документи (с № ***г. на нотариус с № **на Нотариалната
камара), а по отношение на втория имот са се снабдили с нотариален акт по
обстоятелствената проверка (№ *** г. на нотариус с № **на Нотариалната
камара) за 72,22/101,59 идеални части от него.
Искат правата им относно жилището да бъдат признати, както и да
бъдат отречени правата на ответниците спрямо 21,425/101,59 идеални части
от другия имот, които накърняват техните собственически права. Претендират
и съдебни разноски.
Ответниците признават собствеността на ищците по отношение на
недвижимия имот с идентификатор 17395.501.3267.1.3, като заявяват, че не
става въпрос за самостоятелен обект в сграда, а за принадлежност към втория
жилищен етаж от сградата, който е собственост на ищците по силата на
продажбата от 12.08.2016 г.
Намират за неоснователни ищцовите претенции, свързани с имота с
идентификатор 17395.501.3267.1.6, излагайки доводи, че неговата площ е
101,59 кв. м.; той е ситуиран на таванския етаж от жилищната сграда; още от
завършването на сградата през 1997 г./1998 г. те двамата владеят обособена
част от таванския етаж с площ от 72,22 кв. м.; така надлежно са придобили по
давност правата, за които им е бил издаден нотариалният акт по
обстоятелствена проверка от 2022 г. Настояват за присъждане на съдебно-
деловодни разходи.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло, като е прието за
установено по отношение на В. Р. С. на С. К. К., че С. П. В. и М. М. В. са
собственици, при условията на съпружеска имуществена общност и н а
6
основание договор за покупко-продажба, за който е бил съставен нотариален
акт № *** г. на нотариус № ***на Нотариалната камара, на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 17395.501.3267.1.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Гоце Делчев, одобрени по ЗКИР, с адрес – гр.
Гоце Делчев, ул. „Борис Чанджиев“ № 7, ет. 0, с предназначение – жилище,
апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, с брой нива – 1, с площ – 70 кв. м. по схема и 64,86 кв. м. по
нотариален акт, без данни за прилежащи части, при съседи – на същия стаж:
няма, под обекта: няма, над обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 17395.501.3267.1.1., отменен е на основание чл. 537, ал. 2, изр.
3 от ГПК, нотариален акт по документи № *** г. на нотариус с № *** на
Нотариалната камара, издаден в полза на В. Р. С. и на С. К. К., в частта му,
касаеща посочения имот, който имот в този нотариален акт е описан като
самостоятелно жилище на кота 0, със застроена площ от 70 кв. м., в 4-етажна
жилищна сграда, находяща се в гр. Гоце Делчев, ул. „Борис Чанджиев“ № 7. В
тази част решението не е обжалвано.
Със същото решение съдът е признал за установено по субективно
(активно и пасивно) съединените отрицателни установителни искове, с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от С. П. В. и М. М. В. против В. Р.
С. и С. К. К., че последните двама не са собственици на 21,425/101,59 идеални
части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.3267.1.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Гоце Делчев, одобрени
по ЗКИР, с адрес – гр. Гоце Делчев, ул. „Борис Чанджиев“ № 7, ет. 3, с
предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда; с брой нива – 1, с
площ по схема – 101,59 кв. м., без данни за прилежащи части, при съседи – на
същия стаж: няма, над обекта: няма, под обекта: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 17395.501.3267.1.2. и е отменил на основание чл. 537, ал. 2,
изр. 3 ГПК, нотариален акт по обстоятелствена проверка с № *** г. на
нотариус с № ***на Нотариалната камара, издаден в полза на В. Р. С., и на С.
К. К., в частта му за посочените 21,425/101,59 идеални части от визирания
недвижим имот, за които са уважени разгледаните отрицателни установителни
искове.
Направеният от въззивният съд самостоятелен анализ на събраните
доказателства води до следните фактически констатации:
С нотариален акт № ***г., издаден по нот. д. № ***г. на Районен съд -
гр. Гоце Делчев, ответникът В. С. и лицето Р.С. С. са закупили дворно място
от 180 кв. м., съставляващо парцел V в кв. 153 по действащия към този момент
план на гр. Гоце Делчев.
С разрешение за строеж № 46/22.04.1996 г. на главния архитект на
Община Гоце Делчев е било разрешено на ответника С. и на Р. С. С. да
построят в така закупения парцел жилищна сграда.
С договор за доброволна делба от 13.09.2002 г., с нотариална заверка на
подписите с рег. № *** г. на нотариус с № ***на Нотариалната камара, е била
извършена подялба на обектите в сградата, построена в парцела, съгласно
което:
- ответникът С. получава в дял самостоятелно жилище на кота 0, гараж
№ 1 и първия жилищен етаж, ведно с прилежащото мазе № 2, ведно с 1/2
7
идеална част от общите части на сграда и ведно с 1/2 идеална част от
таванския й етаж;
- Р. С. и **му С.М.В.-С. получават в дял самостоятелно жилище на
нивото на гаражния етаж, гараж № 2 и втория жилищен етаж, ведно с
прилежащото мазе № 1, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата
и ведно с 1/2 идеална част от таванския й етаж.
Съгласно удостоверение № 267976/23.02.2003 г. на Кметството в с.
Хвостяне, общ. Гърмен, двамата ответници са сключили граждански брак на
***г.
С констативен нотариален акт № 90/30.09.2004 г. по нот. д. № 445/04 г.
на нотариус с № 102 на Нотариалната камара, съставен въз основа на
документи, ответникът В. С. е бил признат за собственик на вещните права,
които е получил в дял по силата на доброволната делба от 13.09.2002 г.
С нотариален акт за покупко-продажба № *** г. на нотариус № ***на
Нотариалната камара ответникът В. С. е продал на свидетеля С.Б. (**на
ответницата С. К.-С.) самостоятелното жилище на кота 0 в жилищната сграда,
ведно с мазе № 2, а с нотариален акт за покупко-продажба № *** г. по нот. д.
№ ** г. на същия нотариус свидетелят К. обратно е продал тези имоти на
ответника С..
С констативен нотариален акт № ***г. на нотариус с № **на
Нотариалната камара, издаден въз основа на документи, двамата ответници са
били признати за собственици на самостоятелното жилище на кота 0, ведно с
мазе № 2, на основание „доброволна делба и покупко- продажба“ и в режим на
съпружеска имуществена общност.
По делото са представени писмени документи от образувано пред
Районен съд – Гоце Делчев гр. д. № 558/09 г., от които е видно, че същото е
било образувано по искова молба на Р.С. С. и на С.М.В.-С., подадена срещу
настоящите ответници, с искане да се извърши съдебно разпределение на
ползването на поземления имот, в който е позиционирана жилищната сграда,
поделена с делбата от 2002 г., както и на нейния тавански етаж. В отговора от
05.08.2009 г. на исковата молба по това дело ответниците С. и В. С. са
направили възражения, сред които е и такова, че ползването на таванския етаж
от сградата вече е било доброволно разпределено между етажните й
собственици, както и че той представлявал обща част на жилищната сграда.
Впоследствие делото е било прекратено поради оттегляне на исковете.
С констативен нотариален акт № *** г. на нотариус с № **на
Нотариалната камара, изготвен по документи, Р. и С.С. са били признати за
собственици, на основание „приращение и доброволна делба“ и в режим на
съпружеска имуществена общност, на обектите в жилищната сграда,
предоставени им в дял при делбата от 2002 г., с уточнението, че жилището,
находящо се на гаражния етаж от сградата, всъщност е ситуирано на нейната
кота 0.
С нотариален акт за покупко-продажба № *** г. на нотариус с № ***на
8
Нотариалната камара Р. и С.С. са продали на двамата сегашни ищци вещните
права, до които се отнасят делбата от 2002 г. и констативният нотариален акт
от 08.10.2009 г., в това число и жилището на гаражния етаж (на кота 0) от
жилищната сграда, с площ, отразена в нотариалния акт - 64,86 кв. м. В обхвата
на тази продажба не са били включени единствено правата върху таванския
етаж.
Разпореждането с правата на Р. и С.С. от таванския етаж е било
извършено в полза на ищците В. с нотариален акт за дарение № *** г. на
нотариус с № **на Нотариалната камара, съгласно който е било направено
дарение на 1/2 идеална част от този тавански етаж.
От схема № 15-773323-12.07.2022 г. и схема № 15-77332612.07.2022 г.,
издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Благоевград,
се потвърждава, че процесните два недвижими имоти се намират в жилищната
сграда, за която е било издадено разрешението за строеж от 22.04.1996 г., като
пълната им актуална индивидуализация по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Гоце Делчев, одобрени по ЗКИР, със Заповед №
РД-18-71/02.10.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, е следната:
за обекта на гаражния етаж - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 17395.501.3267.1.3, с адрес - гр. Гоце Делчев, ул. „Борис
Чанджиев“ № 7, ет. 0, с предназначение - жилище, апартамент - в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с
брой нива - 1, с площ - 70 кв. м., без данни за прилежащи части, при
съседи - на същия стаж: няма, под обекта: няма, над обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.3267.1.1;
за таванския етаж - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
17395.501.3267.1.6, с адрес - гр. Гоце Делчев, ул. „Борис Чанджиев“ № 7,
ет. 3, с предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда; с брой
нива - 1, с площ - 101,59 кв. м., без данни за прилежащи части, при съседи
- на същия стаж: няма, над обекта: няма, под обекта: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 17395.501.3267.1.2.
С нотариален акт № *** г. на нотариус с № **на Нотариалната камара,
изготвен след извършена обстоятелствена проверка, ответниците С.и са били
признати за собственици по давностно владение и в режим на съпружеска
имуществена общност на 72,22/101,59 идеални части от таванския етаж.
Видно от уведомление с изх. № 24-20689/14.07.2022 г. на началника на
Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Благоевград, изпратено до
ищците, ведно с приложена към него схема-проект, на 07.07.2022 г.
ответниците са поискали изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени по ЗКИР за гр. Гоце Делчев. Заявеното изменение се
състои в коригиране на границата на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 17395.501.3267.1.6 и обособяване на нов самостоятелен обект
в сградата - с идентификатор 17395.501.3267.1.8, с площ от 72,22 кв. м.,
9
разположен в южната част на таванския етаж от жилищната сграда.
Не е спорно между страните, че към датата (12.08.2016 г.), на която са
извършени продажбата и дарението от Р. и С.С. в полза на ищците, последните
са имали сключен граждански брак, в който се намират и понастоящем.
Не са ангажирани доказателства към брака на ищците и към този на
ответниците да е бил приложим имуществен режим, различен от режима на
общност.
От разпечатка на електронна кореспонденция, за която не се спори, че е
била проведена на 12.06.2023 г. между ответника С. и ищеца В., е видно, че
първият е изпратил на втория снимка на врата, на която се вижда табела
„Продава се гаражен етаж“, както и писмено изявление, че му дава
възможност за лична среща, за да решат „проблема“ помежду им, иначе С. ще
продаде „гаражния етаж“, за който има и нотариален акт.
В хода на съдебното дирене е проведен разпит на шестима свидетели -
М.В., С. В. и Т.Г. (доведени от ищците), както и М.Х., П.Д. и С.Б. (осигурени
от ответниците). Районният съд е приел, че от съвкупната преценка на
свидетелските показания се констатира, че: Строителството на жилищната
сграда, в която се намират процесните обекти, е започнало през 1996 г. и е
завършило на следващата година, когато е бил направен и покривът на
сградата. Самата сграда практически се състои от пет етажа, а именно: първи
(полуподземен) етаж - разположен на равнището на двора и под нивото на
улицата, като в него се намират един жилищен обект и двете мазета; втори
(гаражен) етаж - ситуиран на нивото на улицата, в който са позиционирани
един жилищен обект и двата гаража; трети (първи жилищен) етаж; четвърти
(втори жилищен) етаж; пети (тавански) етаж, който е разделен чрез стена на
две половини - южна (откъм двора), състояща се от коридор, две стаи и
тераса, и северна (откъм улицата), включваща само едно общо помещение,
като всяка от двете половини е с отделна врата откъм стълбищната клетка.
Изграждането на полуподземния и на гаражния етаж е било финансирано и
организирано от свидетеля В. (баща на С. В.-С. и тъст на Р. С.), след което
половината сума му е била възстановена от ответника В. С.. След като
плочата на гаражния етаж е била завършена (към месец юни на 1996 г.),
ответниците, както и С. и Р. С., се събрали в дома на свидетеля В., за да
изтеглят жребий относно разпределението на обектите в сградата. Тегленето
на жребия е определило, че ответниците ще получат жилището на
полуподземния етаж, едното мазе, единия гараж и първия жилищен етаж, а С.
и Р. С. - жилището на гаражния етаж, другото мазе, другия гараж и втория
жилищен етаж. С оглед на това разпределение, ответниците за започнали
изграждането на първия жилищен етаж, което е приключило към месец
ноември на 1996 г., а впоследствие свидетелят В. е продължил направата на
втория жилищен етаж, завършвайки го на 01.04.1997 г. След завършването на
втория жилищен етаж, ответникът С. и Р. С., подпомаган от свидетеля В., са
започнали изграждането на таванския етаж, както и на покрива на сградата,
10
който е бил положен през лятото на 1997 г. Организацията на строителните
дейности в южната част от тавана, включително и по покрива над тази част, е
била поета от ответника С., докато изграждането на северната част и на
покрива над нея е било реализирано от Р. С. и от свидетеля В.. По тази
причина и покривът е бил направен от два различни вида керемиди, като
няколко години по-късно се е появил теч в южната му част, който е бил
поправен от ответниците, за което те не са искали възстановяване на разходи
от Р. и от С.С.. До 2022 г. южната част от таванския етаж е била без вътрешна
мазилка на надзида, без вътрешни врати на двете стаи, с под на бетонна плоча
и с видима дървена конструкция на покрива. През 2022 г. ответниците са
извършили ремонтни дейности в тази част на тавана, при които вътрешните
стени са били измазани, поставени са били плочки и ламинат на пода, а на
дървената конструкция на покрива - гипсокартон, като е била подменена и
входната врата.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите като намира
същите за последователни, взаимноподкрепящи се, основани на лични
впечатления.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция е била назначена и
съдебно - техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Х.Г. (със
специалност „строителен инженер по промишлено и гражданско
строителство“). От писменото заключение на експерта, както и от проведения
му разпит в открито заседание, става ясно, че жилищната сграда, в която се
намират обектите, до които се отнасят предявените искове, е била построена
по архитектурен проект от 1996 г., чертеж „таван“ от който към момента не е
наличен в Техническата служба на Община Гоце Делчев. На 06.08.1998 г.
главният архитект на Община Гоце Делчев е направил корекции в
архитектурния проект от 1996 г., одобрявайки „Проект за узаконяване на ЖС
на В. С.“, при което са били променени котите на етажите в сградата, както
следва: за полуподземния етаж - от -2,40 м. на -2,80 м., като промяната е в
дълбочина; за гаражния етаж се запазва кота 0 м.; за първия жилищен етаж -
от +2,40 м. на +2,80 м.; за втория жилищен етаж - +5,20 м. на +5,60 м.; за
таванския етаж - +8 м. на +8,40 м.; за кота било - от +11,07 м. на +12,24 м. По
този начин височината на сградата, включително и на таванския етаж, е била
завишена с 0,77 м., което представлява съществено отклонение от одобрения
архитектурен проект, тъй като засяга техническите изисквания за
носимоспособност на сградата. Други отклонения от техническите
изисквания, приложими към строителството, не са били констатирани.
Изменението на архитектурния проект, одобрено през м.08.1998 г., по
отношение на таванския етаж предвижда изграждане на: в северната част -
едно таванско помещение с площ от 22,80 кв. м., с наклонен таван с височина
от 1,04 м. при северната фасада и до 3,04 м. при срещуположната преградна
стена; в южната част - югоизточна стая с площ от 22,40 кв. м. и с височина от
1,10 м. до 2,50 м., югозападна стая с площ от 15,93 кв. м. и с височина 2,50 м.,
балкон към югозападната стая с площ от 10,70 кв.м., коридор с площ от 10,72
11
кв. м. и височина 2,50 м. и килер с площ от 2,04 кв. м. и с височина 2,50 м.;
отделни входове и за двете части на тавана, които да са откъм стълбищната
площадка. Южната част от таванския етаж отговаря на техническите
изисквания за стаи за ателие или за стаи за творческа, научна или друга
подобна дейност, както и за жилище, но след провеждане на процедура по
промяна предназначението. В северното таванско помещение технически е
възможно да се изпълни капандура, която да позволява достъп до покрива.
Описаната доказателствена информация, верифицирана чрез
техническата експертиза, подлежи на цялостно възприемане. Констатациите
на вещото лице се базират на непосредствен оглед на място, на подробна
преценка на съответните технически особености на изследвания обект и на
приетите по делото писмени доказателства. Изводите, направени на тази
основа, са ясни, мотивирани са в нужната степен и не се опровергават от
другите доказателства.
При така установените обстоятелства, които напълно съвпадат с
приетите от районния съд фактически констатации, настоящият въззивен
състав изцяло споделя и направените от него правни изводи и счита
оплакването за неправилно приложение на материалния закон за
неоснователно.
По отношение искането на процесуалния представител на въззиваемите
за осъществяване на косвен съдебен контрол на проекта от 06.08.1998 година и
обстоятелството, че към датата, на която главния архитект на община Гоце
Делчев е положил печат за узаконяване не е действала материално-правната
норма на чл. 229а, ал. 2 от ППЗТСУ, която предвижда възможност да се
узаконяват съществени отклонения от одобрения архитектурен проект. В хода
на производството са събрани доказателства, че техническите особености на
тавана в процесната жилищна сграда, след промените в него, извършени
според изменението на архитектурния проект от 1998 г., го определят като
самостоятелен обект в сградата, а не като нейна обща част по предназначение,
още по-малко пък по естество, тъй като не покрива изискванията на чл. 38, ал.
1 ЗС. Затова и по аргумент от постановките, възприети в Тълкувателно
решение № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК на ВС, този тавански
етаж не е обща част на сградата и съответно може да бъде годен обект както
на давностно владение, така и на прехвърлителни сделки. При построяването
на самата сграда, в това число и на тавана, са били допуснати съществени
отклонения от първоначалния архитектурен проект, изразяващи се в
увеличаване на височината, което води до натоварване на носимоспособността
на сградната конструкция, но с проектът за узаконяване, одобрен на
06.08.1998 г., е прието за законно строителството от компетентния одобряващ
орган. Разпоредбата на чл. 229а, ал. 2 ППЗТСУ, на която се позовават ищците,
не е приложима към казуса в темпорален аспект, защото е приета по-късно (с
изменения на ППЗТСУ, обнародвани в бр. 140/27.11.1998 г.).
От събраните доказателства по делото и анализа на приобщения
12
доказателствен материал – показанията на разпитаните по делото свидетели,
наред с приетите писмени документи, както и заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, районният съд е приел, че
ответниците не са собственици на 21,425/101,59 идеални части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.3267.1.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Гоце Делчев, одобрени
по ЗКИР, с адрес – гр. Гоце Делчев, ул. „Борис Чанджиев“ № 7, ет. 3, с
предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда; с брой нива – 1, с
площ по схема – 101,59 кв. м., без данни за прилежащи части, при съседи – на
същия стаж: няма, над обекта: няма, под обекта: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 17395.501.3267.1.2, въпреки, че същите са се снабдили с
нотариален акт по обстоятелствена проверка за тях и поради това е отменил на
основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК, нотариален акт по обстоятелствена
проверка с № *** г. на нотариус с № **на Нотариалната камара, издаден в
полза на В. Р. С., и на С. К. К., в частта му за посочените 21,425/101,59
идеални части от визирания недвижим имот.
Основателността на предявения отрицателен установителен иск за
собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК предполага установяване при условията
на пълно и главно доказване на твърдяното право на собственост. Съгласно
разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се приеме,
че едно лице притежава правото на собственост върху недвижим имот, следва
да бъде установено по категоричен начин, че е придобило това право чрез
един от изброените в закона придобивни способи, а ако съответният
придобивен способ изисква осъществяването на определен фактически състав,
следва да се установи наличието на всички елементи от този фактически
състав. Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване, което
има за предмет установяването на такива факти, които изключват
възможността за осъществяването на правопораждащите факти и разколебават
сигурността в надлежното им настъпване, като по този начин осуетяват
пълното им доказване или в настоящия случай пълно и главно доказване на
възражението им за придобиване по давност на процесните идеални части от
имота.
Съгласно чл. 77 от ЗС давността е едно от уредените в закона основания
за придобиване на право на собственост. За да настъпят правните последици
на придобивната давност по отношение на недвижим имот, трябва да е
осъществен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС - владение, продължило
10 години. С позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на
субективно право чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу
предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по
чл. 587 ГПК, материално правните последици/възникване на право на
собственост/ се зачитат към момента на изтичане на срока по чл. 79, ал. 1 от
ЗС. /в този смисъл и ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГК /.
13
Чл. 68, ал. 1 от ЗС определя владението като фактическа власт върху
вещта, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. То се
различава от държането по субективния елемент, което се извежда от ал. 2 на
същата разпоредба, според която държането е фактическа власт върху веща,
която лицето не държи като своя. Чл. 69 от ЗС въвежда презумпцията, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго.
В ТР № № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК е
прието, че презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича
от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един
от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той
е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията
се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
За да е налице фактическият състав на чл.79 от ЗС за придобиване на
недвижим имот по давност, следва да са осъществени кумулативно и двете
предпоставки от фактическия състав на чл.79 от ЗС: corpus - осъществявана
фактическа власт и animus - съзнание, че се владее собствен имот. В
настоящия казус този фактически състав не е осъществен, тъй като
процесният имот не е владян от ответниците като свой собствен недвижим
имот явно и необезпокоявано. Установените данни, свързани с начина на
ползване на таванския етаж от жилищната сграда между ответниците и
праводателите на ищците, с доброволната делба от 13.09.2002 г. и с
признанието на ответниците в отговора им от 2009 г. по гр. д. № 558/09 г. на
Районен съд - гр. Гоце Делчев, сериозно компрометират несъмнеността на
давностното владението, на което последните се позовават в сегашното
съдебно производство. Както се установява пред районния съд, договорът за
доброволна делба от 2002 г., който ясно предвижда, че ответникът С. и
праводателите на ищците притежават по 1/2 идеална част от таванския етаж на
сградата, закрепва по абсолютно задължителен характер това положение
между сключилите го субекти (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД). Същевременно през 2009 г.
и двамата сегашни ответници са заявили, че разпределението на ползването на
таванския етаж е било направено доброволно между тях и праводателите на
ищците, тъй като той бил обща част на сградата, което от своя страна показва
14
липса на намерение за своене на частта му, която ползват. А начинът на
ползването на тавана от тяхна страна на практика е бил един и същ от
завършването на сградата до 2022 г., едва когато те едностранно са
предприети значителни ремонтни работи в южната му половина.
Следователно правилно е прието, че от 1997 г. до 2022 г. липсват
правнорелевантни обстоятелства, които могат да се приемат за поведение,
показващо намерение за своене от страна на ответниците С.и на южната
таванска част.
Настоящата инстанция счита, че ответниците – въззивници не са
провели пълно и главно доказване в процеса за установяване на всички
елементи на сочения придобивен способ – установени обективни действия по
установяване на фактическа власт върху вещта, обективиране на действия по
установяване на намерение за своене на вещта, осъществяване на това
владение явно, спокойно, непрекъснато и за период от време, през който
давност по отношение на придобиване на имота е могла да тече.
При тези аргументи оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
уважил предявения иск за собственост и е отменил на основание чл. 537, ал. 2,
изр. 3 ГПК, нотариален акт по обстоятелствена проверка с № *** г. на
нотариус с № **на Нотариалната камара, издаден в полза на В. Р. С. и на С. К.
К., в частта му за посочените 21,425/101,59 идеални части от визирания
недвижим имот, за които са уважени разгледаните отрицателни установителни
искове. Поради което обжалваното решение следва да се потвърди като
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от обжалването на въззиваемата страна жалбоподателят
дължи направените разноски, които са направени и доказани по основание и
размер. Такива са направени и поискани в размер на 3000,00 лв. за адвокатско
възнаграждение. От въззивниците е направено възражение за прекомерност.
При поддържане на такова възражение, на основание решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, задължително за националните
съдилища на основание чл. 633 от ГПК, съдът не дължи прилагане на Наредба
№ 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата
и правна сложност на делото. При направено възражение за прекомерност и с
оглед данните по спора, съдът е длъжен да съобрази постановките на ТР № 6
от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и съд.практика
/определение № 4/11.01.2022г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4420/21,г., 4г../ и определи
такива разноски, които да съответстват на фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените съдебни заседания, събраните доказателства и
приносът на защитника за тяхното събиране, процесуалното поведение на
пълномощника /депозиране на отговори, жалби, молби и др./. При
съобразяване на посочените критерии, поисканите от жалбоподателя разноски
15
от 3 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция не се
явяват прекомерни с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото, поради което следва да се присъдят изцяло.
По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 366 от 15.11.2024 г., постановено по гр. д.
№ 1565/2022 г. по описа на РС - Петрич.
ОСЪЖДА В. Р. С., ЕГН **********, и С. К. К., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес в гр. ***, да заплатят на С. П. В., ЕГН
**********, и М. М. В., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в с. **,
сума в размер на 3 000,00 лв., представляваща разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

16