№ 251
гр. С., 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело
№ 20255400500338 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. Ф. Г. ЕГН ********** против
решение № 72 от 30.05.2025 г. на Районен съд - З. по гр.д. 96/2024 г., в частта,
с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за допускане на
основание чл. 344, ал. 1 ГПК вр. чл. 34, ал. 1 ЗС извършването на съдебна
делба между Ф. С. Г. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул.
„Н.“ № 4, вх. Б, ет. 3, ап. 10; К. Ф. Г. с ЕГН **********, с адрес: обл. П., общ.
Б., гр. Б. ул. „А.“ № 13; Л. Ф. Г. с ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр.
Н., ул. „А. С.“ № 67 и Л. Ф. Г. с ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр.
Н., ул „Н.“ № 4, вх.Б, ет. 3, ап. 10, на следния имот: СГРАДА с идентификатор
*********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., общ.
Н., обл. С., одобрена със Заповед № ЛД-18-75/19.11.2021 г. на изп.директор на
АГКК, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда с висок призем,
със застроена площ от 107 кв.м., разположена в поземлен имот с
идентификатор ************.
Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Не споделя изводите на съда, че въпросната сграда била съсобствена
единствено между съделителката Ф. Г. и Л. Г., поради което не може да бъде
допусната до делба. Счита, че този извод е плод на погрешно прилагане на
института на съпружеската имуществена общност. Поддържа, че в една част
1
мотивите на съда са толкова противоречиви, че на практика не позволяват да
се установи действителната воля на съда, докато в друга е формиран извод
относно правен факт, който изобщо не е предмет на делото. Припомня, че
случаят касае института на разпореждане с вещ от съпружеската общност чрез
сделка, извършена от единия съпруг. В тази насока поддържа, че изложените
доводи на съда са изцяло неотносими към настоящия казус. Акцентира върху
това, че процесната сделка не е нищожна, като изобщо не става въпрос за
нищожност, а за тълкуване какво е прехвърлил общият наследодател от
въпросната къща, когато е бил в брак. Съдът не е дал правилен отговор на
въпроса възможно ли е по време на брак съпругът да прехвърли своята
идеална част от вещ, която се намира в режим на СИО. Поддържа, че в тази
връзка са изложени изцяло нелогични доводи и в пълно противоречие с
института на съпружеската имуществена общност. Отговорът на въпроса дали
процесната къща е в режим на съсобственост между страните, зависи от
съобразяването на правната стойност на извършената сделка. Приживе,
наследодателят Ф. А. Г., със съгласието на съпругата си Ф. С. Г., прехвърля 1/2
ид.ч. от описаната къща в полза на дъщеря си Л. Ф. Г.. Тази сделка не е
нищожна, като същевременно сочената съдебна практика не е относима, тъй
като касае извършването на сделка с целия имот от единия съпруг в полза на
трето лице без съгласието на другия съпруг. Поддържа се, че спецификата на
настоящия казус се отнася до съобразяване каква е действителната воля на
страните в описаната сделка, с която се прехвърля 1/2 идеална част от
спорната къща и в този смисъл процесната сделка се нуждае от тълкуване.
Именно съобразяване на правната същност на режима на съпружеската
имуществена общност с общия режим на обикновена съсобственост дава
отговор каква е била действителната воля и какво в действителност е
прехвърлено в полза на ответницата Л. Г., по съпруг Г.. Жалбоподателят
припомня, че СИО като правно понятие по нашето действащо право е
въведено със СК от 1968 г. Този правен институт е възпроизведен в СК от
1986 г., както и в настоящия СК от 2009 г. Съдебната практика и теория са
категорични относно основните характеристики на съпружеската
имуществена общност - тя е бездялова и неделима и в този смисъл особено
съвместно притежание на съпрузите. Това обуславя съдилищата да следят,
както за съвместната процесуална легитимация, така и за режима на
разпореждане с части от нея, когато прилагат материалния закон. Вещите и
правата върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи само когато са
придобити по време на брака, в резултат на съвместен принос. Процесната
къща е придобита по време на брака. По делото няма събрани доказателства,
че преживялата съпруга има по-голям принос в придобиването на процесната
къща, следователно приносът им е равен. При обикновената съсобственост
всеки съсобственик има определена идеална част от общата вещ, с която може
самостоятелно да се разполага, докато СИО е различен тип съпритежание.
Общността на съпритежанието се изразява в това, че двамата съпрузи нямат
ясно изразени дялове, нямат обособени лични части в съпритежанието, с което
2
да могат да се разпореждат. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, изречение второ СК
ясно дефинира този принцип. Дяловете се обособяват едва след
прекратяването на брака. Според жалбоподателя следва да се съобрази и
обстоятелството, че към момента на сделката е действал СК от 1985 г.,
отменен със СК от 2009 г. В отменения СК принципът за неразделност на СИО
е идентичен. Невъзможността, докато трае бракът, всеки съпруг да се
разпорежда с дела, който би получил след прекратяването му от СОИ, е
закрепен в чл. 22, ал. 1 СК (отм.). Поддържа, че, съобразявайки тези
принципни положения, волята на прехвърлителя следва да се тълкува, че на
14.03.1991 г. наследодателят на страните, със съгласието на своята съпруга, е
прехвърлил в полза на своята дъщеря ½ идеална част от притежаваната към
този момент СИО върху процесната къща, а не ½ ид.ч. от тази къща. Счита се,
че прехвърлителната сделка би произвела своето действие, дори и съпругата
да не беше участвала в нея. Следователно, другата идеална част от СИО е
останала в обща собственост на съпрузите. След смъртта на наследодателя Ф.
Г. СИО е прекратена по силата на закона, поради което в наследството се
включва 1/2 ид.ч. от къщата с идентификатор ***********. Тази ½ ид. ч.
следва да се включи в делбената маса, в резултат на което и да се допусне до
делба между страните в настоящия процес.
Поради изложеното се търси отмяна на решението в обжалваната му
отхвърлителна част и постановяване на друго, с което до делба се допусне и
процесната сграда с идентификатор ***********. Претендират се разноски.
Не се правят доказателствени искания.
В останалата част - по отношение на допуснатите до делба имоти,
както и в отхвърлителната част по отношение на движима вещ ловно оръжие -
гладкоцевна пушка, модел „ИЖ 27“, калибър 12, с № 9307744, решението е
влязло в сила като необжалвано.
От страна на въззиваемите Ф. С. Г. с ЕГН **********, Л. Ф. Г. с ЕГН
********** и Л. Ф. Г. с ЕГН ********** е депозиран отговор на въззивната
жалба в законовия срок, с който същата се оспорва като неоснователна и
недоказана, а обжалваното решение се счита за правилно и законосъобразно
по подробно изложени съображения. Поддържа се, че фактическата
обстановка е правилно изяснена и въз основа на нея правилно е приложен
материалният закон. Акцентира се върху това, че при тълкуване на процесния
договор, ясно се вижда, че наследодателят на страните прехвърля собствената
си идеална част, като това е станало със съгласието на съпругата му към
правнорелевантния момент. Обективираната в нотариалния акт сделка не е
оспорена и е произвела своето правно действие, като частта на общия
наследодател Ф. Г. е прехвърлена. Поддържа се, че процесната сделка е
самостоятелен вид възмезден договор, с който се прекратява съсобствеността
върху общата вещ - чл. 69 - 80 ЗН, чл. 35 ЗС, чл. 202 ЗУТ и ТР № 3/19.12.2013
г. на ОСГК. Договорът за делба има вещнопрехвърлително действие за
предмета на делбата - притежаваните в съсобственост идеални части от
делбения имот /или имоти/ се превръщат в право на собственост върху
3
отделни реално обособени обекти и общото имущество се разпределя между
съделителите съобразно правата им в съсобствеността. Ако идеална част от
съсобствения имот се притежава в режим на бездялова съпружеска
имуществена общност, материалноправното изискване за действителност на
доброволната делба в чл. 75, ал. 2 ЗН следва да се тълкува във връзка с по-
късно приетия СК и отстъпва на въведения с кодекса специален режим на
съпружески имуществени отношения. СК е нов и специален закон по
отношение на ЗН. По-късно приетите и влезли в сила правни норми
въздействат върху приложното поле и съдържанието на заварените норми.
Последиците от неучастието на единия съпруг в договора за делба, когато
идеална част от делбения имот се притежава в режим на съпружеска
имуществена общност, са различни в зависимост от това дали имотът е
получен в дял от съпруга - съделител или от друг от съделителите. В първия
случай договорът за делба е придобивна сделка и участие на другия съпруг не
е необходимо - арг. от чл.21 от СК. Във втория случай договорът за делба за
прехвърляне на правото на собственост е акт на разпореждане с
притежаваната в съпружеска имуществена общност идеална част от имота и
не е нищожен, а относително недействителен спрямо неучаствалия съпруг, на
осн. чл. 24, ал. 4 СК /чл. 22, ал. З СК, отм./. Доброволната делба, извършена
без участие на единия съпруг, когато идеална част от имота се притежава в
режим на съпружеска имуществена общност, не е нищожна на осн. чл. 75, ал.
2 ЗН и не може да бъде оспорена на това основание от който и да е от
съделителите. Единствено в случай че делбеният имот не е поставен в дял на
съпруга - съделител, а е получен от друг съделител, доброволната делба е
непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от
него по реда на чл. 24, ал. 4 СК /чл. 22, ал. З СК, отм./. С уважаване на
конститутивния иск по чл. 24, ал. 4 СК вещнопрехвърлителното действие на
договора за делба отпада изцяло и делбата следва да се извърши отново.
Счита се, че явно и небудещо никакво съмнение е, че в настоящия казус
съпругата /преживелият съпруг/ на Ф. А. Г. не оспорва процесната сделка.
Напротив, тя е съгласна с нея и е желала правните й последици. Така,
доколкото единият съпруг се е разпоредил със своята идеална част от имота,
то другата идеална част остава лично имущество на Ф. С. Г. и не е наследяема
от ответника, доколкото последният не е в родствени връзка с нея, тъй като е
дете от друг брак на К. Ф. Г.. Затова за правилни и законосъобразни се считат
изводите на Районен съд – З., че разпоредителната сделка, обективирана в
Нотариален акт № 13, т. XI, н.д. 47/1991 г., е извършена при действието на
Семейния кодекс от 1985 г., отменен с § 3 от ПЗР на Семеен кодекс, обн. с ДВ
бр. 47/2009 г., в сила от 01.10.2009 г., поради което приложима е разпоредбата
на чл. 22 СК / отм/. Освен това, СК от 1985 г. предвижда имуществените
отношения между съпрузите да се уреждат единствено в режим на съпружеска
имуществена общност. Съпружеската имуществена общност е бездялова
съсобственост, съпритежание на вещни права от съпрузите, при равни права.
Този характер на съсобствеността изключва възможността някой от тях,
4
докато трае бракът им, да се разпорежда с дела, който би получил при
прекратяване на съпружеската имуществена общност. Разпореждането с
общото имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи. Само в тези
случаи разпореждането е валидно и произвежда незабавно действие, т.е.
желания транслативен ефект. Съвместното разпореждане не винаги означава
двамата съпрузи да извършват заедно правните действия, възможно е
разпореждането да се извършва само от единия от тях, но с изрично писмено с
нотариална заверка на подписа пълномощно от другия съпруг.
Разпореждането с общо имущество следва да се разбира като правни
действия, насочени към прехвърляне, видоизменяване, ограничаване или
прекратяване правото на собственост, ограничаване или прехвърляне на
ограничено вещно право или обременяване с такова право като сключване на
договор за ипотека. В тази категория правни действия са всички
разпоредителни сделки - продажба, замяна, дарения, алеаторен договор за
прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане,
datio in solutum. Ако разпореждането с вещното право върху обща недвижима
вещ е извършено само от единия съпруг, законодателят - с разпоредбата на чл.
22, ал. 4 СК /отм./, сега чл. 24, ал. 4 от СК, дефинира това разпореждане като
оспоримо. Касае се до хипотеза, когато единият съпруг се разпорежда с вещно
право, придобито от съпрузите в режим на общност, без знанието на другия
съпруг. Сключената сделка е в състояние на висяща недействителност, тъй
като в срок от 6 месеца от узнаване за сключената сделка, другият съпруг има
правото по исков ред да иска да бъде прогласена недействителността й. Ако в
посочените срокове не бъде оспорено това разпореждане, сделката се санира
/в този смисъл и ТР № 5/2013 г. по тд № 5/2013 г. на ОС ГТК на ВКС/. Новата
съдебна практика /Решение № 39 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 3322/2019 г., г. к.,
Второ г.о. на ВКС; Решение № 162 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 1299/2016 г. на
Първо г.о. и по Решение № 33 от 21.02.2013 г. по гр. д. № 791/2012 г. на Второ
г.о.; Решение № 287 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 272/2010 г. на IV г.о./ и
правната теория /„Коментар на новия Семеен кодекс, 2009 г. на ИК„ Труд и
право"; „ Семейно право. Книга Първа" - проф. Л. Н., нова редакция от проф.
М. М./, безпротиворечиво сочат, че договорът за разпореждане с вещно право
върху общо имущество, сключен само от единия съпруг, не е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а е висящо недействителен до момента, от който се
изключва възможността за оспорването му, т.е. с изтичането на фиксирания
краен срок. Сочи се, че възможността за оспорване е призната единствено на
неучаствалия в сделката съпруг, а не на трети лица, какъвто се явява
жалбоподателят. Така, видно от съдържанието на сделката, Ф. Г. приживе се е
разпоредил със собствената си част от съсобствената вещ, в случая жилищна
сграда, макар към онзи момент да не е разполагал с идеална част от
съсобствеността, предвид бездяловия характер на СИО. Посочената сделка
има облигационен и вещнотранслативен ефект, като облигационното
отношение възниква незабавно между прехвърлителя и приобретателя и в
отношенията помежду им сделката е валидна. В случая е настъпил и
5
вещнотранслативният ефект на сделката с оглед неоспорването й от страна на
съпругата на прехвърлителя. Счита се, че дори да се приеме, че към датата на
сключване на сделката вещнотранслативният ефект не е настъпил предвид
бездяловия характер на СИО, то с прекратяване на СИО това действие е
настъпило автоматично и извършеното по-рано разпореждане е
стабилизирано. Според въззиваемите да се приеме обратното, означава да се
тълкува превратно волята на прехвърлителя, който в сделката сочи, че
прехвърля ,,собствената си" идеална част, означена и презюмирана от него
като 1/2 от цялата собственост върху вещта /предвид общото правило, че при
прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни/.
Поради всичко изложено се иска потвърждаване на решението в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски. Не се правят доказателствени искания.
СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което спорът
следва да бъде разгледан по същество.
Производството е делбено, в първа фаза – по допускане на делбата.
Предмет на въззивна проверка е решението само в отхвърлителната му
част по отношение на сграда с идентификатор *********** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Н., общ. Н., обл. С., който недвижим
имот жалбоподателят - ответник К. Ф. Г. с отговора си по чл. 131 ГПК е
поискал да се включи в делбената маса. В тази връзка той твърди, че
наследодателят на страните - Ф. А. Г., по време на брака си с ищцата, е
придобил в режим на СИО въз основа на учредено право на строеж,
обективирано в н.а. 74, т. XVII, н.д. 179/1990 г. от 20.11.1990 г., процесната
сграда. По-късно, на 14.03.1991 г., Ф. А. Г., със съгласието на съпругата си Ф.
С. Г., прехвърлил 1/2 ид.ч. от процесната къща в полза на дъщеря си Л. Ф. Г. -
сега Г. по съпруг, с Нотариален акт № 13, т. XI, н.д. 47/1991 г. Поддържа, че
тъй като съпружеската имуществена общност е бездялова, по време на брака
между Ф. А. Г. и Ф. С. Г. е невъзможно съпругът Ф. А. Г. да прехвърли 1/2
ид.ч. от къщата в полза на едната си дъщеря, а другата 1/2 ид.ч. да е останала
на съпругата му Ф. Г.. Спазвайки основните принципи на СК, след тълкуване
на истинската воля на страните, следва да се приеме, че с въпросната сделка,
съпрузите са се разпоредили с 1/2 ид.ч от съпружеската си имуществена
общност върху тази къща в полза на едната си дъщеря, а другата 1/2 ид.ч. са
си я запазили в своя собственост. След смъртта на наследодателя Ф. Г. в
6
делбената маса се включва и тази 1/2 ид.ч. от къщата с идентификатор
***********.
Останалите съделители /тук въззиваеми/ оспорват иска за делба, като
считат, че общият наследодател е прехвърлил единствено собствената си ½
ид.ч. част от правото на собственост върху процесната сграда, след което тя е
останала съсобствена само между Ф. Г. и Л. Г. /Г./. В тази връзка се твърди, че
с прехвърлянето на своята 1/2 ид. част от процесната сграда, която е била в
режим на СИО, прехвърлителят още тогава е прекратил общността, поради
което ответникът К. Ф. Г. няма дял в съсобствеността и при липсата на искане
за допускането й до делба от съсобствениците й, сградата следва да бъде
изключена от делбената маса.
Районният съд е приел, че процесната сграда е съсобствена единствено
между Ф. Г. и Л. Г., поради което е отхвърлил искането за допускането й до
делба. Приел е, че договорът за разпореждане с вещно право върху общо
имущество, сключен само от единия съпруг, не е нищожен на основание чл. 26
ал. 2 3ЗД, а е висящо недействителен до момента, от който се изключва
възможността за оспорването му, т.е. с изтичането на фиксирания краен срок.
Същевременно възможността за оспорване е призната единствено на
неучаствалия в сделката съпруг, а не на трети лица, какъвто се явява К. Г..
Приел е също, че прехвърлителят валидно се е разпоредил със собствената си
част от съсобствената вещ, в случая жилищна сграда, макар към онзи момент
да не е разполагал с идеална част от съсобствеността предвид бездяловия
характер на СИО. Направен е извод, че вещнотранслативният ефект на
сделката, с оглед неоспорването й от страна на съпругата на прехвърлителя, е
настъпил. Дори да се приеме друго - предвид бездяловия характер на СИО, то
с прекратяване на СИО това действие е настъпило автоматично и
извършеното по-рано разпореждане е стабилизирано. Според
първоинстанционния съд да се приеме обратното, значи да се тълкува
превратно волята на прехвърлителя, който в сделката сочи, че прехвърля
,,собствената си“ идеална част, означена и презюмирана от него като ½ от
цялата собственост върху вещта /предвид общото правило, че при
прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни/.
По оплакването в жалбата по делото се установяват следните факти:
По делото няма спор от фактическа страна, като спорът е правен. В тази
връзка фактическата обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд, чийто правни изводи се оспорват. Същевременно по
отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да
се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във
връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания,
т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна
фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Безспорно между страните е, че са наследници на Ф. А. Г., бивш жител
7
на Община Н., починал на 16.07.2022г, като К. Ф. Г., Л. Ф. Г. и Л. Ф. Г. са
негови низходящи – син и дъщери, а Ф. С. Г. - преживяла съпруга.
Не се спори също, че общият наследодател и преживялата му съпруга са
придобили по време на брака си въз основа на учредено право на строеж
процесната двуетажна масивна жилищна сграда, както и че с договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане, обективиран в НА № 13, том
ХI, н.д. № 47/1991 г. на съдия В. П., при Районен съд - З., Ф. Г. прехвърля на
дъщеря си Л. Ф. Г. „собствената си ½ част от сградата“, като сделката е
извършена със съгласието на преживялата съпруга. Няма спор също, че към
момента на сключване на алеаторния договор Л. Ф. Г. не е в граждански брак.
Единственият спорен по делото въпрос е могъл ли е прехвърлителят
приживе надлежно да се разпореди със своята ½ ид.ч. от СИО и така да я
прекрати.
Съпружеската имуществена общност е особена бездялова съвместна
собственост и затова разпореждането с притежаваните в такъв режим права
следва да се извършва от съпрузите съвместно, като съдът следи за режима на
разпореждане, когато прилага материалния закон. Приложим към процесната
сделка, сключена през 1991г, е чл. 22, ал. 1 СК от 1985г., отменен 2009г.,
съгласно изр. второ от който, докато трае бракът, никой от съпрузите не
може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при
прекратяване на имуществената общност. Тази разпоредба е
възпроизведена и в действащия СК от 2009г – чл. 24, ал. 1, изр. първо СК.
Същевременно редът за прекратяване на СИО е императивно и изчерпателно
уреден, като съгласно чл. 26 СК от 1985г, действал към правнорелевантния
момент, имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг,
при развод или при унищожаване на брака; по съдебен ред и през време на
брака, ако важни причини налагат това и при принудителното изпълнение
върху отделни вещи, които са съпружеска общност, за личен дълг на единия от
съпрузите. Единствената законова хипотеза, приложима към процесния
случай, е прекратяване на СИО със смъртта на съпруга Ф. Г.. Няма как
следователно преди този процесуален момент СИО да е прекратена на
нерегламентирано в закона основание или в случая чрез разпореждане с ½
ид.ч. от имота, с каквато идеална част съпругът все още не разполага и на
практика действа при изрична законова забрана да се разпорежда с дела, който
би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената
общност. Няма допустим и законосъобразен ред извън изрично предвидените
в СК, по който наследодателят на страните да прехвърли своето участие в
общата вещ на трето лице, защото към момента на сделката съпрузите нямат
изразени дялове, респ. индивидуална собственост върху вещта или идеални
части от нея, като тази вещ е обща в режим на особена бездялова съвместна
собственост и идеалните части от нея ще възникнат едва след прекратяване на
общността. СИО е различен тип съпритежание от обикновената
съсобственост, при която всеки съсобственик има определена идеална част от
общата вещ, с която може самостоятелно да се разпорежда, докато в случая
8
съпрузите нямат ясно изразени дялове/обособени лични части. Последните ще
се обособят едва след прекратяване на брака или при някой от другите
изрично предвидени в закона способи за прекратяване на СИО.
Цитираната от районния съд и въззиваемите съдебна практика касае
други случаи, неотносими към разглеждания. От една страна, не се касае до
разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг,
извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на
районния съд, в който случай сделката е относително недействителна спрямо
съпруга – несобственик, чийто конкретен интерес засяга. От друга страна, не
се касае и до еднолично разпореждане на съпруг с общ за съпрузите
недвижим имот, включително с притежаваното в съпружеска имуществена
общност семейно жилище, в който случай сделката ще породи действие за
другия съпруг, ако в шестмесечен срок от узнаването той не я оспори по исков
ред, т. нар. относителна и временна недействителност или своебразна
оспоримост, докато в случая се касае за разпореждане не с целия имот от
единия съпруг в полза на трето лице без съгласието на другия, а с ½ ид.ч. от
имота в режим на СИО при това със съгласие на съпруга. Не се касае и до
хипотеза, при която идеална част от съсобствения имот, предмет на
делбата, се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, в
който случай последиците от неучастието на единия съпруг в договора за
делба, когато идеална част от делбения имот се притежава в режим на
съпружеска имуществена общност, са различни в зависимост от това дали
имотът е получен в дял от съпруга – съделител или от друг от съделителите,
като в първата хипотеза договорът за делба е придобивна сделка и участие на
другия съпруг не е необходимо, а във втората - договорът за делба е акт на
разпореждане с притежаваната в съпружеска имуществена общност идеална
част от имота и не е нищожен, а относително недействителен спрямо
неучаствалия съпруг. Същевременно процесната сделка е съвсем друга и не
обективира доброволна делба, извършена без участие на единия съпруг,
когато идеална част от имота се притежава в режим на съпружеска
имуществена общност, и за която делба се приема, че не е нищожна на осн. чл.
75, ал. 2 ЗН и не може да бъде оспорена на това основание от който и да е от
съделителите. Напротив, касае се до сделка на разпореждане с ½ ид.ч. от
притежаван в режим на СИО имот, по време на висящ брак и действаща
особена бездялова общност.
Следователно, няма как към момента на сделката прехвърлителят
надлежно да се е разпоредил с все още непритежавания дял от общността,
въпреки съгласието на съпругата си, при императивно действащата забрана на
чл. 22, ал. 1 СК от 1985г., отменен 2009г. Споделя се становището на
жалбоподателя, че при този законов регламент действителната воля на
страните се нуждае от тълкуване, като единствената допустима правна
възможност, която не преследва забранен от закона резултат и не
противоречи на императивната уредба на имуществените отношения
между съпрузите, е била те да прехвърлят в полза на дъщеря си ½ ид.ч. от
9
притежаваната към момента на сделката СИО, а не ½ ид.ч. от къщата. При
това положение другата ½ ид.ч. е останала тяхна собственост в режим на СИО
до прекратяването й със смъртта на прехвърлителя. В тази връзка не може да
се сподели изводът на първоинстанционния съд, че с по-късното прекратяване
на СИО разпореждането е било стабилизирано с оглед волята на
прехвърлителя, който в сделката сочи, че прехвърля ,,собствената си“ идеална
част, означена и презюмирана от него като ½ от цялата собственост върху
вещта /предвид общото правило, че при прекратяване на имуществената
общност дяловете на съпрузите са равни/. Горното би означавало пряко
незачитане на императивната забрана чл. 22, ал. 1 СК от 1985г., отменен
2009г., „по воля на прехвърлителя“ и предсрочно прекратяване на СИО на
непредвидено в нормативната уредба основание.
Поради изложеното процесната сграда е съсобствена между всички
съделители и следва да бъде допусната до делба, като ½ ид.ч. от нея се
притежава лично от Л. Ф. Г. по силата на процесната сделка, а другата ½ ид.ч.
в резултат на прекратената СИО се разделя между преживялата съпруга Ф. С.
Г., която притежава половината от нея или ¼ ид.ч., а другата ¼ ид.ч.,
притежавана от наследодателя в резултат на прекратената СИО, се наследява
по равно от законните му наследници – съпруг и три деца или по 1/16 ид.ч.
всеки от тях. Така, делбената квота на преживялата съпруга се равнява общо
на 5/16 ид.ч., а на Л. Ф. Г. – 9/16 ид.ч.
Доколкото въззивната жалба на ответника е изцяло основателна,
въззиваемите страни му дължат разноските по делото за въззивното
производство, които се установяват в размер на 25 лв – за държавна такса. За
първоинстанционното производство разноски не се дължат, тъй като разноски
в първа фаза на делбата се присъждат само когато искът се отхвърля.
Въпросът за разноските се разрешава във втора фаза на делбата съобразно
изхода на спора по евентуално присъединените искове, като съгласно чл. 355
ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по
присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по
чл. 78 ГПК. Т.е. в делбеното производство по иска за делба разноските остават
за страните така, както са ги направили. Разпоредбата на чл. 355 ГПК касае
определянето на ДТ и внасянето на депозита за СТЕ относно пазарната
стойност и поделяемостта на имота, без които производството не може да
продължи във втора фаза на делбата. Но така или иначе, доколкото разноски в
първоинстанционното производство не са претендирани от страните, съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
По тези съображения, СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 72 от 30.05.2025 г. на Районен съд - З. по гр. д.
10
96/2024 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Ф. Г. ЕГН
********** иск за допускане на съдебна делба между Ф. С. Г. с ЕГН
**********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Н.“ № 4, вх. Б, ет. 3, ап. 10; К.
Ф. Г. с ЕГН **********, с адрес: обл. П., общ. Б., гр. Б. ул. „А.“ № 13; Л. Ф. Г.
с ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „А. С.“ № 67 и Л. Ф. Г. с
ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул „Н.“ № 4, вх.Б, ет. 3, ап.
10, на следния имот: СГРАДА с идентификатор *********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., общ. Н., обл. С.,
одобрена със Заповед № ЛД-18-75/19.11.2021 г. на изп. директор на АГКК,
представляваща двуетажна масивна жилищна сграда с висок призем, със
застроена площ от 107 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор
************., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба МЕЖДУ Ф. С. Г. с ЕГН
**********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Н.“ № 4, вх. Б, ет. 3, ап. 10; К.
Ф. Г. с ЕГН **********, с адрес: обл. П., общ. Б., гр. Б. ул. „А.“ № 13; Л. Ф. Г.
с ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „А. С.“ № 67 и Л. Ф. Г. с
ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул „Н.“ № 4, вх.Б, ет. 3, ап.
10, на следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор *********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., общ. Н., обл. С.,
одобрена със Заповед № ЛД-18-75/19.11.2021 г. на изп. директор на АГКК,
представляваща двуетажна масивна жилищна сграда с висок призем, със
застроена площ от 107 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор
************
ПРИ КВОТИ:
5/16 ид.ч. за Ф. С. Г. ЕГН **********
9/16 ид.ч. за Л. Ф. Г. ЕГН **********
1/16 ид.ч. за К. Ф. Г. ЕГН ********** и
1/16 ид.ч. Л. Ф. Г. с ЕГН **********
В останалата част - по отношение на допуснатите до делба имоти,
както и в отхвърлителната част по отношение на движима вещ ловно оръжие -
гладкоцевна пушка, модел „ИЖ 27“, калибър 12, с № 9307744, решението е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Ф. С. Г. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н.,
ул. „Н.“ № 4, вх. Б, ет. 3, ап. 10; Л. Ф. Г. с ЕГН ********** с адрес: обл. С.,
общ. Н., гр. Н., ул. „А. С.“ № 67 и Л. Ф. Г. с ЕГН ********** с адрес: обл. С.,
общ. Н., гр. Н., ул „Н.“ № 4, вх.Б, ет. 3, ап. 10, да заплатят на К. Ф. Г. с ЕГН
**********, с адрес: обл. П., общ. Б., гр. Б. ул. „А.“ № 13, сумата от 25 лв -
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните - при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, пред Върховния
касационен съд.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12