Р Е Ш
Е Н И Е - допълнително
Номер 1707 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав
На 07.05
Година 2019
В публично заседание на 08.04.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: РОСИЦА
МАРДЖЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. номер 14393 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.250 и чл.248 от ГПК.
Постъпила е на 20.02.2019 г. молба от отв. по делото М.С.Ф. ***, чрез
процесуалния й представител ***. С.М., с искане съдът да постанови решение, с
което да допълни постановеното по настоящето дело Решение № ***** г., като
прекрати производството по делото в частта му, в която чрез подадената от ищеца
на 21.01.2019 г. молба за изменение на иска, е направен отказ от иска досежно
претенциите за сумата 222, 85 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за
периода 11.08.2014 г. - 12.06.2015 г. и сумата 65, 67 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 14.07.2015 г. -
11.06.2018 г., да обезсили Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 10412/2018 г. по описа на
ПРС – VІІІ гр. състав
съобразно прекратената част от производството по настоящето дело, а също така – да измени Решението в частта му
за разноските, като присъди в полза на ответното дружество направените разноски
за производството по делото и по ч. гр. дело № 10412/2018 г. по описа на ПРС –
VІІІ гр. състав, пропорционално на прекратената част на производството по
настоящето дело.
Ответникът по молбата – ищецът по делото „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД - от гр. Пловдив, с подаден на 08.03.2019 г. по пощата отговор на молбата
заявява, че счита същата за допустима и не възразява съдът да я уважи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед наведените от ищците доводи, намира за установено
следното:
отв. е получила преписа от постановеното по делото решение на 05.02.2019 г.,
а молбата за допълването и изменението му е била подадена на 20.02.2019 г. – т.
е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.250 от ГПК, поради което
съдът намира, че молбата се явява допустима.
Разгледана по същество обаче, молбата се явява неоснователна.
С посоченото, постановено по настоящето дело, съдебно решение, е бил уважен
изцяло (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 21.01.2019 г.
изменение на иска) предявеният от ищеца против молителката в настоящето
производство иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на отв., че последната дължи на
ищеца сумата 832, 71 лева - стойността на неплатените суми за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 14.07.2015 г. до
11.06.2018 г.; сумата 72, 53 лева –
мораторна лихва за периода от 14.07.2015 г. до 11.06.2018 г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2018 г. до изплащане на
вземането, които суми е било разпоредено отв. да заплати на ищеца със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч.
гр. дело № 10412/2018 г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав, като освен това е била осъдена отв. да заплати на ищеца и
направените разноски за производството по настоящето и по частното гражданско
дело в размер общо на 400 лева.
С подадената за съдебното заседание на 21.01.2019 г. молба за изменение на
иска обаче, ищецът не е правил частичен отказ от иск по отношение на
първоначално заявените с исковата молба претенции – поради което и съдът не се
е произнасял по такова искане, доколкото такова не е правено, съответно – не е
налице непроизнасяне от страна на съда по исканията на някоя от страните, за да
са налице предпоставки за допълване на решението, с оглед на което съдът
намира, че се е произнесъл изцяло по всички претенции на страните със съдебното
решение, а оттук – че искането за допълване на решението се явява неоснователно
и в тази й част молбата ще следва да се остави без уважение.
Освен това определеният при постановяване на решението размер на
присъдените в полза на ищеца разноски не би се променил дори и при частичен
отказ от иска и частично обезсилване на Заповедта за изпълнение, защото и в
първоначално предявените размери на иска преди изменението и в предявените
размери на иска след изменението, дължимата ДТ за производството по двете дела
е в размер общо на 100 лева, дължимият размер на разноските за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство е 300 лева, а юрисконсултско
възнаграждение за производството по настоящето дело не е било претендирано от
ищеца и съответно не е било присъждано такова - поради съдът намира, че и по
отношение на искането за изменение на решението в частта му за разноските
молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от отв. по делото М.С.Ф., ЕГН: **********,*** - ***, *** С.М., за допълване на Решение № **** г, постановено по гр. дело № 14393/2018 г. по описа на ПРС
– VІІІ гр. състав, И ЗА ИЗМЕНЕНИЕ на Решението в частта му за разноските.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.