Решение по адм. дело №299/2025 на Административен съд - Видин

Производство по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.192, ал.1, т.2, б.”а” от Закона за културното наследство (ЗКН).

Образувано е по жалба на Регионален исторически музей-Видин, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики” № 13, представляван от директора Х. И. К., чрез пълн. адв. П. С. от АК-Видин, съдебен адрес: гр. Видин, ул. „Дунавска” № 2, ет.3, ап.9, против Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл.192, ал.1, т.2, б.”а” от ЗКН № 24-06-55/2 от 09.08.2025 г., издадено от П. Х. Г., на длъжност главен инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” към Министерство на културата.

Излагат се съображения за незаконосъобразност на процесния акт, като се твърди, че същият е издаден в нарушение на материалния закон. Претендират се направените разноски в производството.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и излага съображения в подкрепа на твърденията в жалбата.

Ответникът главен инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” към Министерство на културата, лично и чрез процесуалния си представител юрк. Ц., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено процесното разпореждане. Поддържат съображенията, изложени в отговора на жалбата вх.№ 2056/09.10.2025 г., като заявяват, че процесното разпореждане е издадено от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при наличие на материалноправните предпоставки, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.

След като се запозна с твърденията на страните и ангажираните от тях писмени доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна: административното производството по издаване на процесното разпореждане е започнало по повод постъпил в Министерството на културата сигнал вх.№ 92-00-14/04.06.2025 г. През периода от 23.06.2025 г. до 27.06.2025 г. била извършена проверка по документи и на място в сградата на РИМ-Видин, както и в Районно мюфтийство в гр. Видин, ул. „Осман Пазвантоглу” № 20, от П. Г., главен инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерство на културата, Р. Р., старши инспектор в ГД ИОКН и В. И., главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство-Враца. Констатирано било, че в Министерство на културата била образувана преписка по молба на районния мюфтия за областите Видин, Враца и Монтана, за изключване на 260 броя книги от документи, изготвени във връзка с проверка на фондовете и хранилищата на РИМ-Видин. Районният мюфтия посочил, че тези книги представляват част от библиотеката към джамия „Осман Пазвантоглу”-Видин и са били предадени в РИМ-Видин за временно съхранение поради извършване на ремонтни дейности. За резултата от проверката бил съставен констативен протокол рег.№ 92-00-14/15.07.2025 г.

РИМ-Видин били уведомени за резултата от проверката с писмо изх.№ 92-00-338/23.07.2025 г. на заместник-министър на културата, както и за откриване на административното производство, приключило с издаване на процесното разпореждане, като била дадена възможност за становище в седем дневен срок от получаването, като към писмото бил приложен и изготвения констативен протокол. В рамките на указания срок не било взето становище и не били направени допълнителни искания.

След изтичане на срока за писмен отговор било издадено процесното разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл.192, ал.1, т.2, б.”а” от ЗКН, като в четири точки било разпоредено на РИМ-Видин да предприеме необходимите действия за връщане в подходяща музейна среда на всички старопечатни книги на старотурски и старогръцки езици, предоставени на Джамията „Осмян Пазвантоглу” на основание Заповед № РД-12-35/30.07.2024 г. на директора на РИМ-Видин и акт № 0022/30.07.2024 г. за приемане/предаване на движими ценности/движими вещи на РИМ-Видин (т.1), със срок за изпълнение: 31.10.2025 г.; РИМ-Видин да извърши идентифициране на всички старопечатни книги старотурски и старогръцки езици, предоставени на Джамията „Осмян Пазвантоглу” на основание Заповед № РД-12-35/30.07.2024 г. на директора на РИМ-Видин и акт № 0022/30.07.2024 г. за приемане/предаване на движими ценности/движими вещи на РИМ-Видин (т.2), със срок за изпълнение: 31.03.2026 г.; До изпълнение на т.2 от процесното разпореждане да не се допуска предоставяне на книгите на други физически и юридически лица с цел представяне и популяризиране на културни ценности (т.3), със срок за изпълнение: 31.03.2026 г.; Комисия на РИМ-Видин от уредници и реставратор да изготви експертна оценка на движимите културни ценности, предоставени на Районно мюфтийство-Монтана с център Видин на основание Заповед № РД-12-36/31.07.2024 г. на директор на РИМ-Видин и Договор № АО-11-05/31.07.2024 г. между РИМ-Видин и Мюсюлманско вероизповедание-София, като експертната оценка да се изготви съгласно стандартни изисквания за описание на състоянието на експонатите, определени в протокол за състоянието съгласно приложение № 2 на Наредба № Н-4 от 8 октомври 2013 г. за условията и реда за представяне на културни ценности (т.4), със срок за изпълнение: 31.10.2025 г.

Разпореждането било връчено на адресата на 04.09.2025 г. и било оспорено в рамките на нормативно установения четиринадесет дневен срок за обжалване пред Административен съд Видин, по която жалба е образувано настоящето производство.

В открито съдебно заседание, проведено на 29.10.2025 г. по делото процесуалният представител на жалбоподателя заяви, че „оттегля възраженията си в жалбата по отношение т.4 от (разпореждането за прилагане на) ПАМ, тъй като касаят друга заповед, касае се за други движими културни ценности”.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: жалбата, инициирала настоящето производство, е подадена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от процесуално легитимирано лице, адресат на акта и в рамките на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.192, ал.2, изр. второ от ЗКН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Оспорената ПАМ е наложена от компетентен орган, в съответствие с изискванията по чл.192, ал.1, т.2, б.”а” от ЗКН. Съгласно чл.15 от ЗКН, в Министерство на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство, който осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове. По смисъла на чл.192, ал.1, т.2, б.”а” от ЗКН, при упражняване на контролната дейност от Инспектората по чл.15, ал.2 инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като: дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок. Според чл.192, ал.2 от ЗКН прилагането на ПАМ по ал.1, т.2 се извършва с разпореждане на инспекторите. Не е спорно между страните, че издателят на процесния акт заема длъжност главен инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” към Министерство на културата. Материалната компетентност на издателя на разпореждането: главен инспектор, видно от основанието за налагане на мярката, е обоснована именно с разпоредбата на чл.192, ал.1, т.2, б.”а” от ЗКН. В случая е осъществен контрол по Глава Пета от ЗКН, който попада в обхвата на контрола на дейностите по чл.15, ал.2, т.1-7 от ЗКН и е в изпълнение на контролната дейност на Инспектората по чл.15, ал.2 от ЗКН.

Разпореждането за прилагане на ПАМ е издадено в писмена форма, в съответствие с изискването по чл.59, ал.2 от АПК и съдържа необходимите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването, с позоваване на резултатите от проверката. Не е налице съществен порок на формата, който би обусловил пълна липса на волеизявление.

При постановяване на административния акт в оспорената част не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяна на оспорения административен акт на това основание. Съгласно чл.22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Що се отнася до разглеждания случай, разпоредбата на чл.192, ал.1, т.1 и 2 от ЗКН предвижда, че при упражняването на контролната дейност на инспектората по чл.15, ал.2 инспекторите извършват проверки на място или по документи, прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици. Според ал.2 прилагането на ПАМ по ал.1, т.2 се извършва с разпореждане на инспекторите и същите се обжалват пред съответния административен съд по реда на АПК. Административното производство в случая е започнало по повод сигнал за водене на документацията за културни ценности, предоставени за временно ползване от РИМ-Видин на Районно мюфтийство-Монтана. Компетентният орган е предприел проверка през периода от 23.06.2025 г. до 27.06.2025 г., както и проверка по документи. Задълженото лице е уведомено за проверката и производството по чл.192 от ЗКН, с писмо изх.№ 94-00-338/23.07.2025 г., като е дадена възможност за вземане на становище и представяне на доказателства.

В оспорения акт са изложени мотиви, че при предоставяне на културни ценности: 260 броя книги на старогръцки и старотурски езици, дългогодишно съхранявани в хранилищата на музея е установена необоснована спешност при предаването, пренебрежение по отношение на мерките за защита на интересите на музея и редица нарушения на реда за предоставяне на движими културни ценности, в т.ч. и предоставяне без правно основание на вещи, които не са идентифицирани, не са вписани във фондовете на музея и се нуждаят от спешна консервационно-реставрационна намеса от специалисти, съгласно изискванията на ЗКН. Посочва се, че с бездействието си за продължителен период от време РИМ-Видин е допуснал нарушение на изискванията по чл.97, ал.1 от ЗКН, като с предаването на 260 броя старопечатни книги на Районно мюфтийство-Монтана с център Видин е нарушен реда за предоставяне на културни ценности, включително и на задължението на музея да бъде извършена идентификация, класификация и категоризация на тези ценности от експрерти на музея и без да бъдат вписани като част от фондовете на РИМ-Видин, което ги е подложило на допълнителни рискове. Сочи се още, че с прилагането на ПАМ се цели опазване на вещите от по-нататъшно увреждане и преустановяване на неглижирането на тяхната защита, чрез осъществяване на предвидения в ЗКН набор от мерки, насочени към опазване и представяне на културни ценности.

В резултат на това съдът приема, че жалбоподателят е бил известен за всички релевантни факти във връзка с наложените принудителни административни мерки. Спазени са изискванията на чл.35 от АПК, като актът е издаден след като е изяснена относимата към случая фактическа обстановка и същата се основава на събраните по делото доказателства. В съответствие с разпоредбата на чл.71, ал.1, т.3 от ЗКН адресат на принудителните административни мерки е Регионален исторически музей-Видин, където са съхранявани въпросните старопечатни книги. Липсата на доказателства за собствеността върху тези движими вещи не може да бъде прието като основание за отмяна на процесния акт, тъй като се установява, че това е станало в резултат на бездействието на служители на РИМ-Видин за продължителен период от време. В същото време от Районно мюфтийство-Монтана също не са представени каквито и да било доказателства относно собствеността върху въпросните книги, което би могло да постави под съмнение приложението на цитираната разпоредба на ЗКН.

При това положение съдът намира, че не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения, които биха били основание за отмяна на РППАМ.

По материалната законосъобразност съдът намира следното: като правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на чл.192, ал.1, т.2, б.”а” от ЗКН, според която при упражняване на контролната дейност от инспектората по чл.15, ал.2 инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок. Тази разпоредба кореспондира с целта на закона, разписана в чл.3, ал.1, а именно създаването на условия за опазване и закрила на културното наследство и устойчивото развитие на политиката по опазването му и смисълът й е да се осигури идентифициране, класифициране и категоризиране на вещите и тяхното опазване.

Безспорно се установява, че съхраняваните в РИМ-Видин през изключително продължителен период от време (десетилетия) 260 броя старопечатни книги на старогръцки и старотурски език са били предоставени от музея на Районно мюфтийство-Монтана с център Видин, въз основа на искане на Районния мюфтия, без от последния да са ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията относно собствеността върху тези вещи.

Обратно на твърденията на оспорващия от преписката се установяват данни за осъществяване състава на административното нарушение по чл.97, ал.1 от ЗКН, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задължението за идентификация на вещи, които могат да бъдат определени като културни ценности. Съответно с атакуваното разпореждане са приложени принудителни административни мерки и са дадени предписания по реда на чл.192, ал.1, т.2, б.”а” от ЗКН, целящи преустановяване на нарушението и отстраняване на вредните последици от същото.

При това положение се установява, че разпореждането за прилагане на ПАМ е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Процесното разпореждане е издадено с цел преустановяване на нарушение по смисъла на същия закон и в изпълнение на целта на закона, а именно да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство. Осъществен е фактическият състав по чл.192, ал.1, т.2, б.”а” от ЗКН, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и във връзка с искането на процесуалния представител на ответника за заплащане на възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на административния орган следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния нормативно определен размер на 200,00 (двеста) лева, съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Регионален исторически музей-Видин, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики” № 13, представляван от директора Х. И. К., против Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл.192, ал.1, т.2, б.”а” от ЗКН № 24-06-55/2 от 09.08.2025 г., издадено от П. Х. Г., на длъжност главен инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” към Министерство на културата.

ОСЪЖДА Регионален исторически музей-Видин, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики” № 13, представляван от директора Х. И. К., да заплати в полза на Министерство на културата, гр. София, направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 (двеста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.