№ 3057
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110155732 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от И. Д. К., ЕГН **********, против [фирма], ЕИК
********.
В исковата молба се твърди, че срещу И. Д. К. е издаден изпълнителен лист по гр. д.
№ 2031/2009 г. по описа на СРС в полза на [фирма]. Образувано е от [фирма] изпълнително
дело, по което като взискател е конституирано [фирма] въз основа на договор за цесия.
Твърди, че вземането въз основа на изпълнителния лист е погасено по давност. Последното
изпълнително действие било предприето на 30.06.2009 г., поради което и вземанията били
погасени от 01.07.2014 г.Моли да се признае за установено, че не дължи на ответника
сумите по изпълнителния лист, а именно 3320.04 лв.. – главница по Договор за кредит,
сключен на 12.08.2005 г., ведно със законната лихва от 13.01.2009 г. до изплащане на
вземането, сумата от 295.38 лв. – договорна лихва за периода 20.06.2008 г. – 12.01.2009 г.,
сумата от 12.43 лв. – наказателна лихва за периода от 20.06.2008 г. – 12.01.2009 г., сумата от
72.56 лв. – разноски за ДТ и сумата от 298.61 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Ответникът признава иска. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото. Претендира
разноски. Представено е пълномощно за юрисконсулта, с което му се учредява изрична
представителна власт във вр. с направеното признание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора(бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
1
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№
1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието
на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за
дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен
интерес за ищеца от предприетата защита.
Ищецът в съдебно заседание на 21.02.2023 г. е поискал постановяване на решение
при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба признава иска и не
оспорва, че процесните вземания са погасени по давност. С оглед признанието на исковете и
становището на страните в тази връзка, по делото не са събирани допълнителни
доказателства извън представените и приети писмени доказателства, като с оглед
изявлението на страните е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните
състезания. Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен
и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго
предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда от оправомощен процесуален представител на
ответника, поради което съдът следва да зачете извършеното признание.
Оттук следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
По разноските:
Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК освобождава ответника от отговорност за разноски,
когато в процеса се установи, че са предизвикани от ненужно инициирана съдебна
процедура.
Съдът намира, че ответникът е станал с поведението си повод за завеждане на делото
и разноските в производството не следва да бъдат възлагани на ищеца по реда на чл. 78, ал.
2 ГПК. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото
при образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист,
предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт,
предявеният отрицателен установителен иск е единствената възможност за защита на
длъжника. Следва да се отбележи, че е без значение прекратяването на изпълнителното
производство. Ответникът разполага с изпълнителен титул и може по всяко време да
пристъпи към принудително изпълнение. Повод за завеждане на делото, с което се иска да
бъде установено със сила на пресъдено нещо, че процесните вземания са недължими, e дал
ответникът. Разноски се следват на ищеца.
По делото е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на
разноски в размер на 820 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 159.96 лв.
заплатената държавна такса. С отговора на исковата молба е направено възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Представен е по делото договор за правна защита и съдействие от 29.09.2022 г. като
сумата за дължимото адвокатско възнаграждение е заплатена именно на 29.09.2020 г. С
оглед датата на договора за правна защита и съдействие и датата на заплащането на
адвокатското възнаграждение, приложими към него са разпоредбите на Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения преди изменението от м.11.2022 г. - определение
№ 230 от 24.06.2020 г. по ч. т. д. № 660/2020 г. на II т. о. на ВКС, определение № 131 от
23.02.2018 г. по ч. т .д .№ 342/2018 г. на II т. о. на ВКС. Релевантен за определянето на
размера на разноските е действащата нормативна уредба към момента, в който разноските са
направени. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
2
на адвокатските възнаграждения /преди изменението от 04.11.2022 г./ минималното
адвокатско възнаграждение в случая е 509.93 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е
основателно. Делото не се отличава от правна или фактическа страна. Приключило е в едно
съдебно заседание по реда на чл. 237 ГПК, поради което и заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер от 509.93 лв.
Така на ищеца се следват разноски в общ размер на 669.89 лв. /159.96+509.93/ за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление [адрес], че И. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес
[адрес], НЕ ДЪЛЖИ на [фирма], ЕИК ********, следните суми: 3320.04 лв.. – главница по
Договор за кредит, сключен на 12.08.2005 г., ведно със законната лихва от 13.01.2009 г. до
изплащане на вземането, сумата от 295.38 лв. – договорна лихва за периода 20.06.2008 г. –
12.01.2009 г., сумата от 12.43 лв. – наказателна лихва за периода от 20.06.2008 г. –
12.01.2009 г., сумата от 72.56 лв. – разноски за ДТ и сумата от 298.61 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 10.04.2009 г.
по ч. гр. д. № 2031/2009 г. по описа на СРС в полза на [фирма], който прехвърля вземанията
си с договор за цесия на [фирма].
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ********, със седалище и адрес на управление [адрес], да
заплати на И. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес [адрес], на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 669.89 лв. – разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3