№ 329
гр. **, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – **, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело №
20245600100815 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД –
гр.София /Банката/ твърди, че на 13.01.2022 год. е сключил договор №
FL1245587, в изпълнение на който предоставил на ответника М. Т. К., кредит
в размер на 36 000 лева, за срок до 13.01.2030 год. Твърди още, че на
13.07.2023 год., ответникът преустановил плащането на дължимите вноски за
главница и лихва. С оглед допуснатото от кредитополучателя просрочие,
Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от
07.03.2024 год., за което ответникът бил надлежно уведомен. Поради
неплащане на дължимите по договора вноски в предоставения му за това срок,
в размер на 30 850.09 лева – главница; на 1 834.66 лева – възнаградителна
лихва за периода от 13.07.2023 год. до 07.03.2024 год. и на 574.14 лева –
мораторна лихва за периода от 13.07.2023 год. до 12.03.2024 год., подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. За
посочените вземания била издадена заповед за незабавно изпълнение, връчена
на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, обусловило правния му интерес от
предявяването на положителния установителен иск за съществуване на
вземанията му. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на
вземания, присъдени със заповедта за изпълнение в посочените по-горе
размери. Претендира присъждане на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – М. Т. К., представляван от
адвокат С. Д. Ч. от АК - **, назначена за особен представител - оспорва иска.
1
Поддържа, че вземанията по договора за кредит не са надлежно обявени за
изцяло и предсрочно изискуеми на посочената от ищеца дата. Заявява
възражение за нищожност на договора за потребителски кредит и
алтернативно – за нищожност на чл.2 и чл.3 от договора, даващи възможност
на банката да променя едностранно размера на лихвения процент. Оспорва
клаузите в договора относно определянето и дължимостта на такси и
комисионни, като такива, които не отговаряли на изискванията за
добросъвестност, позовавайки се на тяхната неравноправност.
Съдът, като взе предвид фактическите и правни
твърдения на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Като писмено доказателство е приет договор за
потребителски кредит № FL1245587 от 13.01.2022 год., сключен между
страните по делото, по силата на който Банката се е задължила да предостави
на ответника потребителски кредит в размер на 36 000 лева. В чл.3, ал.1 от
договора е предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
Банката годишна лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен
лихвен процент /ГЛП/ в размер на 6.200 % – за първите дванадесет месеца,
след изтичането но които е договорено лихвата да се изчислява при прилагане
на променлив ГЛП в размер на 6.200 %, представляващ сбор от референтен
лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка. Годишният процент на
разходите /ГПР/ по отпуснатия кредит е определен на 8.85 %, а общата сума,
дължима от кредитополучателя – на 49 615.31 лева. В тежест на ответника е
вменено задължението за заплащане на такса за оценка на
кредитоспособността в размер на 390 лева и месечна такса за обслужване на
разплащателна сметка в размер на 3.50 лева. Съгласно чл.14, ал.1 от договора,
при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита,
Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем. Кредитополучателят е поел задължението да погасява кредита на
анюитетни месечни вноски, включващи главница, лихва, такса и застраховка,
посочени като размер, брой и падежна дата в погасителен план, неразделна
част от договора, видно от който е, че падежът на първата вноска е определен
на 13.02.2022 год., а този на последната вноска – на 13.01.2030 год.
Като писмено доказателство по делото е приета
покана за изпълнение, обективираща становище на Банката за обявяване на
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, поради забава в плащанията,
допусната от ответника, който е поканен в седемдневен срок от получаване на
поканата да заплати в полза на Банката общо сумата в размер на 31 937.91
лева, включваща главница от 30 850 лева и договорни лихви от 1 087.82 лева.
Поканата е получена на 07.03.2024 год. от М. А. Д. – майка на ответника,
видно от отбелязването, извършено върху разписката, удостоверяща
връчването й от ЧСИ, сторено на адрес – ***.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен на
13.01.2022 год., в подкрепа на което обстоятелство е и приложеното по делото
2
бордеро. Експертът посочва, че кредитът е обслужван редовно до месец март
2023 год., след което имало закъснения. Погасяването било преустановено
окончателно през месец юни 2023 год. Погасените вноски за главница били в
размер на 5 149.91 лева, при което непогасеният остатък се равнявал на
30 850.09 лева. Погасените вноски за възнаградителна лихва били в размер на
2 952.41 лева, а начислените такива до 07.03.2024 год. възлизали на 4 787.07
лева. Така, непогасеният размер на възнаградителната лихва е определен на
разликата от 1 834.66 лева. За периода от 20.03.2023 год. до 12.03.2024 год.
били начислени наказателни лихви в размер общо на 580.03 лева, от които
били погасени 5.89 лева, при което непогасения остатък възлизал на разликата
от 574.14 лева.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно – техническа експертиза се установява, че съдържанието на договора
за потребителски кредит № FL1245587 от 13.01.2022 год. е изготвен на шрифт
Times New Roman с размер на шрифт 11 pt.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В настоящото производство, кредиторът е този,
който следва да установи съществуването на вземанията си, за които е
издадена Заповед № 125 от 22.03.2024 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. № 236 / 2024
год. по описа на Районен съд – **, поради връчването й на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК.
Вземането на Банката, основано на договор за
потребителски кредит е установено по основание, съдържащо се в нормата на
чл.430 от ТЗ, съгласно която заемателят се задължава да върне отпуснатата му
от банката парична сума след изтичане на срока.
Безспорно по делото е установено, че на
13.01.2022 год. между страните е сключен договор за потребителски кредит,
по силата на който Банката - ищец е поела задължението да предостави на
ответника, кредит в размер на 36 000 лева.
Безспорно установено е още, че Банката е
изпълнила своевременно и при условията на договора задължението си да
предостави на кредитополучателя цялата сума по договора в размер на 36
000 лева, която както се установява и от заключението, представено по
допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза, е усвоена изцяло на
13.01.2022 год., видно и от приложеното по делото банково бордеро № 399233
от 13.01.2022 год., прието като писмено доказателство.
Неточното изпълнение на договора, допуснато от
ответника и изразяващо се в преустановяване плащането на дължимите
месечни вноски за главница и лихви, се установява от заключението по
допуснатата счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно дадено и
установяващо, че плащанията по договора на вноските за главница и лихви е
преустановено от ответника след 30.06.2023 год., като считано от 20.03.2023
год. е започнало забавяне в погасяването на вноските, за което е била
3
начислявана и наказателна лихва, видно от таблицата на стр. 3 от
заключението, с което съдът намира за осъществена първата от двете
предпоставки, обуславящи правото на Банката да трансформира кредита в
предсрочно и изцяло изискуем, съгласно чл.14, ал.1 от договора – при
непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита.
Като доказана съдът намира и втората
кумулативно дадена предпоставка от фактическия състав на основанието, въз
основа на което са настъпили последиците от обявяване на кредита в
предсрочно изискуем, по следните съображения: Поканата за изпълнение,
приета като писмено доказателство, обективираща изявление на Банката за
обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, е връчена на
07.03.2024 год. Към посочената дата, ответникът е бил в забава, данни в
каквато насока съдът цени от заключението на вещото лице К., от което се
установява, че окончателно кредитополучателя е преустановил погасяването
на вноските по кредита на 30.06.2023 год. Дори и условно да приемем, че с
получаване на поканата, връчена на майката на ответника, който по това време
е бил в чужбина, не са настъпили последиците от правото на Банката да
трансформира кредита за изцяло и предсрочно изискуем, поради това, че не е
изпратена покана и на другия, посочен в договора адрес и не е уведомено по
телефона, лицето, посочено от ответника за контакти, съдът приема, че
материално правните предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита са настъпили най – късно с факта на връчване на преписи от
исковата молба и приложената към нея покана, сторено на особения
представител на ответника, доколкото изявление на Банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е обективирано в посочените два документа.
Безспорно е още, че ответникът –
кредитополучател е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и се
ползва от закрилата по този закон, както и това, че сключеният между
страните договор е и такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от
ЗПК, който следва да отговаря на изискванията за действителност, предвидени
в същия.
В тази връзка като основателно съдът намира
заявеното от особения представител на ответника възражение за нищожност
на договора за потребителски кредит, сключен между страните, на основание
чл.22, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК, съгласно които договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато размерът на шрифта е по-малък от 12. В
подкрепа на изложените доводи съдът цени заключението, представено по
допуснатата съдебно – техническа експертиза, от което се установява, че
съдържанието на договора за потребителски кредит е изготвен на шрифт
Times New Roman с размер на шрифт 11 pt., т.е под предвидения в цитираните
правни норми, минимален такъв, което е достатъчно основание за обявяване
на договора за нищожен.
В тази насока е и съдебната практика,
обективирана в Решение № 176 от 22.10.2025 год., постановено по в.гр.д. №
388 / 2025 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
4
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
поради което заплатените такива от ответника следва да бъдат приспаднати от
чистата стойност на кредита, ведно с погасените вноски за главница.
Ценейки заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно счетоводна експертиза, съдът намира, че искът за
установяване съществуването на вземания, следва да бъде уважен в размер на
27 374.71 лева, определен като разлика между чистата стойност на
предоставения кредит от 36 000 лева и внесените от ответника суми за
погасяване на задълженията по договора, в общ размер на 8 625.29 лева,
формиран като сбор от 5 149.91 лева – погасена главница, 2 952.41 лева –
погасена възнаградителна лихва, 5.89 лева – погасена наказателна лихва,
59.50 лева – погасени такси и 457.58 лева – погасени застраховки, като за
разликата до предявения размер от 30 850.09 лева – главница, ведно с
исковете за установяване съществуването на вземания за договорна -
възнаградителна лихва в размер на 1 834.66 лева и на мораторна лихва в
размер на 574.14 лева, исковете следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 6 303.51 лева, определени по
съразмерност на уважената част от иска, от общо направените такива в
исковото производство в размер на 7 660.06 лева, формирани като сбор от
692.21 лева - държавна такса за образуване на делото, 2 495 лева –
възнаграждение за особен представител, 500 лева – възнаграждение за вещо
лице и 3 972.85 лева – адвокатско възнаграждение, както и в размер на
2 420.81 лева, определени по съразмерност на уважената част от иска, от общо
направените такива в заповедното производство в размер на 2 941.16 лева,
формирани като сбор от 665.18 лева – държавна такса и 2 275.98 лева –
адвокатско възнаграждение.
Като неоснователно съдът намира искането на
особения представител на ответника за увеличение размера на определеното
от съда възнаграждение от 2 495 лева на 3 310.71 лева, отчитайки
обстоятелството, че размерът на възнаграждението, определено по правилата
на съразмерност на отхвърлената част от исковете се явява значително по-
нисък от определения и заплатен такъв на процесуалния представител на
ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М. Т. К., ЕГН ********** от ***, съществуването на вземане на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
– ****, дължимо по договор за потребителски кредит № FL1245587 от
13.01.2022 год., в размер на 27 374.71 лева, представляващо чистата стойност
5
на кредита, след приспадане на погасените, чрез плащане вноски за главница,
договорна лихва, наказателна лихва, такси и застраховки, присъдено със
Заповед № 125 от 22.03.2024 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 236 / 2024 год. по
описа на Районен съд – Свиленград, ведно със законната лихва, считано от
20.03.2024 год. до окончателното й изплащане, като исковете в останалата
част – за установяване съществуването на вземания за главница за разликата
над уважения размер от 27 374.71 лева до предявения размер от 30 850.09
лева; за възнаградителна лихва в размер на 1 834.66 лева, за периода от
13.07.2023 год. до 07.03.2024 год., и за мораторна лихва в размер на 574.14
лева, за периода от 13.07.2023 год. до 12.03.2024 год., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. Т. К., ЕГН ********** от ***,
представляван от особен представител - адвокат С. Д. Ч. от АК – **, с адрес за
призоваване – ****, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление – ****, сумата в размер на 6 303.51 лева
– разноски в исковото производство и сумата в размер на 2 420.81 лева –
разноски в заповедното производство, определени съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА М. Т. К., ЕГН ********** от ***,
представляван от особен представител - адвокат С. Д. Ч. от АК – **, с адрес за
призоваване – ****, да заплати сумата в размер на 329.23 /триста двадесет и
девет лева и двадесет и три стотинки/ лева – разноски по делото –
възнаграждение за вещо лице, определени съразмерно на уважената част от
иска, която сума да се приведе по сметка на Окръжен съд – **.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – **: _______________________
6