Решение по КНАХД №997/2025 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

 

2. Образувано е по жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, чрез процесуалния представител ст. юрк. С., срещу Решение № 269 от 10.07.2025г, постановено по а.н. дело № 20255220200373 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г., с което е отменено Наказателно постановление №13-2500028 от 04.03.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, с което на В. Н. Я., [ЕГН], от с. Звъничево, [улица], общ. Пазарджик, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500,00лв.

 

3. Жалбоподателя счита първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, което ще рече постановено в нарушение на материалния закон. Тоест, поддържа се касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1от НПК.

Възразява се, че първоинстанционния съд е формирал изводите си въз основа на показанията на свидетелите Т., Д. и А., които се определят като противоречиви, неясни и нелогични.

Сочи се, че свидетеля Т. е заявил, че не работи за пръв път „без пари“, като по този начин е работил и на училище „Неофит Релски“, което твърдение се е оказало несъответно на останалите данни по делото. Сочи се също така, че от една страна, поменатите свидетели са заявили, че са работили на процесния обект по 5-6 часа на ден, като ремонта е продължил 3-4 дни, директора на детската градина е посочил, че са работили цял ден и ремонта е продължил 3 месеца.

Аргументи в тази насока се черпят и от Договора за дарение от 04.11.2024 г., представен в хода на административно наказателното производство.

Иска се първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено. Иска се също така, в полза на администрацията да бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение.

 

4. Ответника В. Н. Я., [ЕГН], от с. Звъничево, [улица], общ. Пазарджик не взема конкретно становище по жалбата.

 

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е основателна.

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

7. Според т. 2 от Протокол № ПР2450320 от 20.12.2024 г., при извършена на 19.11.2024 г. и на 21.11.2024 г. проверка от инж. В. Д. и С. А., двамата гл. инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик по повод подаден сигнал за работа на лица ва покрива на детската градина с. Звъничево е констатирано, че В. Н. Я., [ЕГН], от с. Звъничево в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е уредил отношенията с Е. И. Д., [ЕГН], при предоставянето на работна сила, като трудови правоотношения, като не е сключил писмен трудов договор с лицето. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

 

8. От В. Н. Д., на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 13-2500028 от 08.01.2025г., в който изцяло са възпроизведени фактите и обстоятелствата описани в Протокол № ПР2319700 от 16.06.2023г., който е посочен като приложение към акта.

Посочено в акта е още, че нарушението е извършено на 19.11.2024г. в с. Звъничево, общ. Пазарджик, когато във връзка с подаден сигнал в Дирекция „ИТ“ Пазарджик е извършена проверка на изнесена група детска градина „Радост“ с. Звъничево, по време на която, Е. И. Д. е заварен да работи на покрива на сградата. Заявено е, че Д. е попълнил декларация на основание чл. 402 от КТ, в която е посочил, че работи от 4 дни, по 6 часа, за което му се плаща по 20 лв. за обяд.

Според отразеното в акта, нарушението е установено на 21.11.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, когато В. Я. е декларирал, че е „помолил да помогне за ремонта на покрива“ на детската градина Е. Д. и че няма сключен договор с него. Отбелязано е, че при извършена справка по ЕГН на завареното да работи лице в Информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - регистър трудови договори, не са установени данни за подадено уведомление за сключен трудов договор между него и В. Н. Я. към 19.11.2024г.

Деянието отново е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Акта е връчен на адресата на 08.01.2025 г., като от Я. е вписано възражение, не е работодател или възложител.

 

9. Посочените фактически констатации и правни изводи и квалификация на деянието са изцяло възприети от административно наказващия орган и възпроизведени в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на Я. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00лв.

 

10. По административно наказателната преписка са приложени :

- Декларация от 19.11.2024 г., изискана от контролните органи по реда на чл. 402, ал. 2 от КТ от Е. И. Д. в която е заявил, че работи в „Технострой“ от 4 дни, като общ работник с работно време „6“ и трудово възнаграждение „… 20 лв обет…“;

- Писмено обяснение от 21.11.2024 г. от В. Н. Я. в което е заявено, че ремонта на покрива в с. Звъничево се извършва с дарени от него средства, като той е помолил И. П., Е. Д. и Б. Т. да помогнат за ремонта. Заявено е още, че няма сключени договори с тях и не знае да е извършван инструктаж;

- Заповед № З 0693 от 15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ с която на директорите на дирекции „Инспекции по труда“ са предоставени правомощия да издават наказателни постановление по актове за установяване на административни нарушения;

- Свидетелство за дарение № 1 от 22.11.2024 г., издадено от директора на Де3тска градина „Радост“; Договор за дарение от 04.11.2024г. и Информация от 09.04.2025 г. от директора на Детска градина „Радост“, за дарени от В. Я. 5000,00лв. за подобряване на покрива на детската градина

 

11. Разпитан като свидетел е бил служителят който е съставил акта за установяване на административно нарушение. В. Д. е заявил, че на място в обекта на контрол видели на покрива да работят четири човека. Легитимирали се и им раздали декларации за да установят кои са и за коя фирма работят. Работниците заявили че работят от няколко дни, като им давали по 20лв., но не уточнили кой им давал парите, както и кой точно ги е извикал на обекта.

Свидетелката И. Е. е заявила, че покривът на детската градина в с. Звъничево бил в окаяно състояние и В. Н. и е предложил дарение за ремонт на покрива. Той съдействал да се намерят лица които да помогнат на доброволни начала. Дарението на Н. на стойност 5000,00лв. било под формата на материали за ремонта. Не помни точно колко време е продължил ремонта.

Свидетеля Б. Т. е заявил, че „… И. ми се обади и ме помоли да се съберем групата да работим в детската градина в Звъничево. Но тогава не работехме около една седмица и той ме помоли да помогнем без пари. Работехме и четиримата. Работехме по-малко часове - по 5-6 часа за да можем да ходим и до Дупница, че ни излезе една работа там…….. Даваха ни по 20 лева от там, но за обяд. Имаше един човек, който беше от детската градина, мисля, че беше родител на дете, защото и те се включваха да помагат. Те ни подсигуряваха обяда и за това ни даваха по 20 лева за обяд….. В. Я. не го познавам. На проверката този човек не съм го видял. Аз работя с И.. Той ми намери работата. Работата я извършихме безвъзмездно……“.

Свидетеля П. А. е заявил, че „…. Правили сме детската градина в Звъничево миналата година. Имам спомен, че една жена от детската градина разговаря с И.. Жената беше помолила И. да работим и се разбрали работата да е дарение….. По София сме правили дарение и по други места - ние сме християни….. Родителите на деца ни даваха по 20 лева за обяд. Те ни помагаха и ни казваха да си взимаме и обяд….. Човекът в залата /сочи жалбоподателя/ не съм го виждал….“.

Разпитан като свидетел е бил и Е. Д., който е заявил, че „…. Работихме и на детската градина в Звъничево….. Правихме дарени на покрива - работата беше от нас без пари, ние сме християни и работим без пари. Работата беше 3-4 дни. Някаква жена е говорила с И. и е помолила за покрива. Хората в Звъничево ни познават, защото сме работили там. Имаше хора, които идваха и даваха по 20 лева, кой баница донесе, кой кекс.….. Този човек /сочи жалбоподателя/ там не съм го виждал на обекта. Сега го виждам за първи път. Никой не ми се е представял от негово име….“

 

12. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, районния съд е приел за установено, че процесното административно нарушение може да бъде извършено от правен субект със специално качество „работодател”, каквото според съда, неоснователно са приели контролния и наказващият орган, че притежава жалбоподателят.

Прието е, че единственият материал по делото, който съдържа данни, че Я. е съпричастен към извършваната от заварените да работят трима свидетели работа са неговите собствени обяснения, взети в хода на допълнителната контролна проверка, които явно са дадени преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение, който се основава именно заявените от него данни. В този контекст е счетено, че не могат да се ползват като доказателства в производството, обяснения дадени от лицето, преди то да е получило съответното процесуално качество. Отбелязано е също така, че според въпросните обяснения, Я. е помолил четирите лица да помогнат за ремонта, а не ги е наел на работа.

Според решаващия съд, възнаграждение за положения труд за всеки от тримата свидетели е имало, доколкото всеки от тях призна в показанията си, че е получавал по 20 лева за обяд, като това заплащане (макар „целево“ относно разходването на сумата) е било именно за положения труд. Счетено е, че работата осъществена от четиримата работници е престирана в рамките на трудово-правни отношения между тях и лицето, което ги е наело, тъй като, освен възмезден, трудът притежава всички други елементи, които определят трудовото правоотношение - продължителност 4 дни; едно и също работно време и място, предоставени материали за извършване на работата. При това положение са приети за верни изводите на административно наказващия орган за това, че въпросните лица са допуснати да полагат труд по трудово правоотношение без същото да е възникнало от трудов договор, какъвто не е бил сключен с нито едно от лицата. За неверен обаче е определен извода, че именно Я. е работодател на четирите лица, доколкото този факт не е установен по несъмнен и безпротиворечив начин.

Първостепенния съд е развил съображения в смисъл, че действително са налице, някакви индиции за съпричастност на Я. към извършвания ремонт изразяваща се в дарение на 5000,00лв. под формата на „… материали на стойност 5000 лева…“, респективно „…материали и труд на дарителя…“.

Крайният извод на съда е, че по делото липсват доказателства, които еднозначно и несъмнено да установяват жалбоподателя като работодател на лицата, заварени за извършават ремонт на покрива на сграда на изнесената група в с. Звъничево.

 

ІV. За правото :

 

13. Според чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съответно според чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма.

Нарушаването на цитираните материални правила за поведение е възведено изрично като състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Според чл. 414, ал. 4 от КТ пък, за повторно нарушение по ал. 1 и 3 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице – глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.

 

14. В контекста на цитирания национален нормативен ред, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и доводи на които се основава и касационното обжалване, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

15. По отношение на поддържаният касационен довод, трябва да се отбележи следното :

Действително, както правилно е констатирал жалбоподателя, данните заявени от разпитаните в първоинстанционното производство свидетели не са нито безпротиворечиви, нито еднозначни, но съвкупната и им преценка, включително във връзка с приобщените по делото писмени документи, налага да се констатира, че всички тези доказателства не съдържат достатъчно данни, въз основа на които е възможно да се направи, не само несъмнен и категоричен извод, но и някаква конкретно очертана индиция за това, че не някой друг, а именно В. Я., лично или чрез посредник се е договорил с Е. Д. и останалите лица, да извършат конкретна работа по ремонта на покрива на детската градина, срещу определено заплащане и за определен период от време.

Видно е, че в писменото обяснение от 21.11.2024 г., Я. е заявил, че той е помолил И. П., А., Е. Д. и Б. Т. да помогнат за ремонта на покрива, но пък същите лица, разпитани като свидетели по делото заявяват, че не са го виждали, за пръв път го срещат в съдебната зала, както и че никой не се е представял от негово име.

Вярно е също така, че в единият от двата екземпляра на Договора за дарение от 04.11.2024 г.(л. 52, по а.н. дело № 373/2025) е посочено, че дарителя и дареният се споразумяват, да бъде извършен частичен ремонт на покрив на сграда в Изнесени групи – с. Звъничево с „…материали и труд от ДАРИТЕЛЯ…“. Уговорката „…труд от ДАРИТЕЛЯ…“ обаче, сама по себе си, също не налага несъмнен извод, че става реч непременно за осъществяване на дейността, посредством наети от дарителя работници, а не се отнася примерно до предоставянето на личен труд от дарителя.

 

16. Изложеното до тук, налага да се приеме, че в производството развило се пред районния съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при разрешаването на правния спор с който е сезиран, съдът е приложил точно материалния закон.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 269 от 10.07.2025г, постановено по а.н. дело № 20255220200373 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.