Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 206
гр. Пловдив, 15.11.
2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на първи
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д.
№391по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 258 ГПК.
С решение №
203/28.05.2018г. постановено по гр.д.№ 84/2017г. по описа на Смолянския окръжен
съд е признато за установено по отношение на Териториално поделение“Д* г*с*“ З
по предявен установителен иск на Л Р С М“, че сключеният помежду им договор за
предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД
от 01.09.2009г. не е прекратен за ловно-стопански район „Ф“ и действа в пълен
обем,като ТП ДГС З е осъдено да заплати разноски в размер на 630 лв.
Решението е обжалвано
от ТП ДГС З,като се иска отмяната му и постановяване на ново с което предявения
установителен иск се отхвърли.Твърди че решението е недопустимо тъй като
легитимността на решението на ловната дружина е следвало да бъде предмет на
друг установителен иск,който да формира СПН между страните; Липсвал правен
интерес от иска,след като правото могло да се защити с осъдителен иск ТП ДГС З
да прекрати последващия договор с СЛР- ЛРД“С“ С; Излагат се съображения и за
неправилност на решението.ТП ДГС нямало задължение да проверява дали ръководния
орган на приемащото сдружение и общото събрание на приетата дружина са спазили
съответните устави.Решението на общото събрание на ЛРД Ф е законосъобразно.Никъде в устава не било
предвидено да се представя решението на ръководството на дружината за свикване
на общо събрание. Претендират се разноски.
С постъпилия отговор
от ЛРС“М*“се поддържа становище,че жалбата е неоснователна.
В исковата молба на
ЛРС“М*“ се твърди,че на 07.03.17г. директорът на ТП ДГС-З е издал заповед за
прекратяване на сключения на 01.09.09г. договор за предоставяне стопанисването
на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД,по отношение стопанисването и
ползването на дивеча в район „Ф“Това прекратяване е незаконосъобразно тъй като
липсвала покана за допълнително споразумение и отказ да се сключи такова по чл.
31 ал.4 ППЗЛОД. ЛРД“Ф“ не е прекратявала редовното си членство в
ЛРС“М*“.Решението на ОС на ЛРД“М*“ по т.4 за преминаване към друго сдружение е
незаконосъобразно,поради нарушаване реда за свикване и провеждане на
събранието; членовете на дружината не са поканени редовно; не спазен
изискуемият кворум,защото членовете са повече от 37.
С отговора на искова
на молба се твърди,че заповедта на директора на ТП ДГС-З е индивидуален
административен акт,който се оспорва по друг ред и затова иска е недопустим.
Освен това е неоснователен тъй като са спазени всички изисквания за
прекратяване на договора.
След преценка на
събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е
положителен установителен иск за съществуване на договорно правоотношение.
На 01.09.2009г. за
срок от 15 години е сключен договор за предоставяне на стопанисването на дивеча
на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД между ДГС-З като възложител и ЛРС“М*“като
изпълнител. В него са определени ловно-стопанските райони в които ЛРС“М*“ще
извършва стопанисването и ползването на дивеча,като част от тях е и ловно-стопанския район
„Ф“.Видно от устава на сдружението,ЛРД“Ф е част от него.
С уведомително писмо
от 18.01.2017г. подписано от председателя на ЛРД“Ф“ до Управителния съвет на
ЛРС“М*“,последният се уведомява,че по решение на ръководството на ЛРД“Ф“ се свиква общо събрание на дружината
на 28.01.17г. от 16 часа в малката зала на читалище „П*“ в с.С*,съгласно
описания в поканата дневен ред.Като приложение е изпратена поканата за свикване
на общо събрание на дружината.Поканата е от 16.01.17г. подписана от
председателя на дружината и в нея е отразено,че ръководството на дружината
свиква ОС.Точка 4 от дневния ред е „Вземане на решение за преминаване на
ЛРД“Ф“ведно с предоставения за стопанисване ловно-стопански район в ЛРѓѓ-С и
прекратяване на досегашното членство в ЛРС“М*“ гр.М*.Писмото е получено на
23.01.17г. от председателя на УС на ЛРС“М*“.Приет е по делото списък на всички
ловци членове на ЛРД“Ф“ уведомени за общото събрание,на брой 37,като е
отбелязана датата на уведомяване,часа на уведомяване,начина на уведомяване и
лицето извършило уведомяването.Всички 37 ловци са уведомени по телефона от
председателя на дружината.Приет е и протокол от 28.01.17г.за проведеното общо
събрание с приложен към него списък на всички ловци-членове на дружината и
списък на ловците присъствали на общото събрание-общо 29.Отразено е гласуването
по т.4-,като за са били 23-ма,против-3-ма и въздържали се 3-ма.Общото събрание
е взело решение за преминаване на ЛРД“Ф“,ведно с предоставения за стопанисване
ловно стопански район в ЛРѓѓ С и прекратяване на членството в ЛРС“М*“ гр. М*.
На 10.02.2017г. УС на
ловно рибарско дружество“С“ е взел решение за приемане на членовете на ЛРД“Ф“ с
състава си.С писмо № 13/13.02.17г. е уведомено ТПДГС-З с цел извършване на
регистрация по чл. 30 ал.3 и ал.4 ЗЛОД и подписване на допълнително
споразумение за стопанисването на дивеча в район „Ф“.
ЛРС“М*“ е поканено за
преговори за сключване на допълнително споразумение по договора от 01.09.09г.,поради
преминаване на дружината в друго сдружение ,с писмо от 20.02.17г. на ТП ДГС
З,получено на 24.02.17г. С писмо от 02.03.17г. на ТП ДГС-З сдружението отново е
поканено за преговори,като е указано,че при неявяване договорът ще се прекрати
едностранно,считано от 07.03.17г.Не е спорно обстоятелството,че преговори не са
провеждани и допълнително споразумение не е сключено. Със заповед № 78/07.03.17г. на директора на
ТП ДГС-З eдностранно
е прекратен договора от 01.09.09г. в частта относно ловно стопанския район „Ф“.
Разпитани са и двама
свидетели –членове на ЛРД относно начина на уведомяване за общото събрание.И
двамата не са категорични относно датата на уведомяването им и начина по който
е станало.
С оглед
гореизложеното съдът направи следните изводи:
Предявеният
установителен иск е допустим.Заповедта за прекратяване на договора не е
индивидуален административен акт. Практиката е категорична,че договорът има
облигационен характер и изявленията по него са гражданско правни.Налице е и
правен интерес от предявяването му,доколкото с прекратяването на договора е
отпаднала възможността сдружението да стопанисва района на ЛРД“Ф“,а това се
отразява на дейността му.
Решението на общото
събрание на ЛРД“Ф“ е валидно,поради липсата на нарушения на устава на ЛРС“М*“
относно свикването и провеждането му.Лицата придобили право на лов по чл. 29
ЗЛОД по въпросите относно свикване и провеждане на общото събрание на членовете
на ловната дружина,кворума за вземане на решение за прекратяване на членството
в сдружението и преминаването на дружината към друго сдружение следва да
спазват Устава на сдружението при мълчание на закона и правилника по тези
въпроси. При постановяване на заповедта от директора на ТП ДЛС-З за
прекратяване на договора от 01.09.09г. в частта относно ловно-стопанския район на
ЛРД“Ф“ е следвало да бъде съобразена законността на решението на общото събрание на дружината и
законността на последващото решение за приемането и в ново сдружение.Само при
преценката, че тези правнорелевантни факти са налице и липсва съгласие за
сключване на допълнително споразумение към договора,може да се прекрати
действащия договор на осн. чл. 31ал.4 ППЗЛОД.Преценката е извършена правилно.
В поканата за
свикване на общо събрание на дружината е посочено,че това става по инициатива
на ръководството на дружината.Устава в чл. 38 ал.2 предвижда,че ОС се свиква по
решение на ръководството на дружината или по искане на 1/3 от членовете на
дружината.Те трябва да бъдат депозирани писмено в УС на сдружението. Следва да
са в писмена форма,като средство за доказване,макар да няма изрично такова
изискване в устава на сдружението.Непредставянето на решението на ръководството
на дружината при писменото уведомяване на УС на сдружението за насроченото общо
събрание,респективно необсъждането на този въпрос от ТД ДГС-З при издаване на
заповедта за частичното прекратяване на договора от 01.09.09г. не е съществено
нарушение на правилата за свикване на общо събрание на дружината.Както ще се
посочи по горе други нарушения на правилата за свикване и провеждане на общото
събрание не се установяват.Общото събрание е проведено и никой от тримата
гласували против и тримата гласували въздържали се не е поставил въпроса дали
редовно е взето решението на ръководството на дружината за свикването му,дори
няма и намек на съмнение,че това решение е взето от ръководството.Редовното
провеждане на общото събрание,взетото с мнозинство решение,санира евентуалната
липса на писмена форма на взетото от ръководството на дружината решение.Самият
ищец ако е имал съмнения относно редовността на взетото от ръководството на
дружината решение,след като е бил уведомен писмено е могъл да поиска
доказателства относно това в какъв състав е взето решението.
Не се доказа твърдението за нередовно
поканване на членовете на дружината за провеждане на общото събрание.Представен
е списък на всички членове на дружината уведомени по телефона за ОС,който не е
оспорен.От свидетелските показания не може да се установи деня на уведомяването
им да е различен от този посочен в списъка,както и да не са уведомени за
дневния ред.Така свидетелят Ю* твърди,че не е бил уведомен за дневния ред,но на
свидетелят Х*му съобщили нещо такова.
Не се установи и
липса на кворум при провеждане на ОС.Твърденията,че членския състав е по голям
от 37 човека не са подкрепени с доказателства.При 29 присъстващи на събранието
от 37 члена на дружината е налице кворум.
С оглед
гореизложеното са налице предпоставките по чл. 31 ал.4 ППЗЛОД и прекратяването
на договора е породило правни последици.
Окръжният съд като е
стигнал до различен извод е постановил неправилно решение.Твърде формалистично
е да се приеме,че след като са спазени всички изисквания за свикване и
провеждани на общото събрание на дружината,то не е произвело валидно
действие,защото не е представен в писмен вид решението на ръководството за
свикването му,без никой да е оспорвал това решение.
С оглед изхода от
спора на жалбоподателя се следват направените разноски пред двете инстанции в
размер на :165 лв. разноски пред въззивната инстанция и 80лв. юрисконсултско
възнаграждение за първата инстанция по чл. 37 ЗПрП във вр. с чл. 23т.4 от
Наредбата за плащането на правната помощ.
По изложените
съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 203
от 28.05.2018г. постановено по гр.д.№ 84/2017г. по описа на Сския окръжен съд и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л Р
С М“ ,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление *** да се признае за
установено по отношение на ТП ДГС-З, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
*** , че договорът от 01.09.2009г. сключен помежду им за предоставяне на
стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и
опазването на дивеча не е прекратен в частта му относно ловно-стопанския район
„Ф“ и действа в пълния му обем, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л Р С М“
,ЕИК***,със седалище и адрес на управление *** да заплати на ТП ДГС-З, ЕИК**
със седалище и адрес на управление *** ,сумата 165/сто шестдесет и пет/ лева
разноски пред въззивната инстанция и сумата 80/осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: