№ 1385
гр. Русе, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20254520100829 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от
ГПК вр. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе“ АД, ЕИК: ********* твърди, че
ответника Л. С. Р. е купувач на доставената от дружество- ищец топлинна
енергия в имот в гр. Русе, ул. "**************" № 38, бл. "*************",
вх. Б, ет. 1 с абонатен № ****************. Твърди, че за периода от
27.10.2023 г. до 22.04.2024 г., в този имот дружеството е доставило и на
ответника била разпределена топлинна енергия на обща стойност 272,94 лв.
по 6 бр. фактури, която енергия не била заплатена от него. Твърди, че
ответникът дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура,
който е 45 дни, след периода на доставка до 02.12.2024 г. в размер на 25,18 лв.
Твърди, че по ч.г.д. № ****************/2024 г. по описа на РС-Русе е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Л.
С. Р., за посочените дължими суми-главница и лихва, както и разноски в
производството. Твърди, че заповедният съд дал указания на ищеца за
предявяване на иск по реда на чл.422 от ГПК.
Поради изложеното моли съда да признае за установено в отношенията
1
между страните, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 272,94 лв. -
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от
27.10.2023 г. до 22.04.2024 по 6 броя фактури, лихва за забава в размер на
25,18 лв., законовата лихва върху главницата от 03.12.2024 г. до окончателното
изплащане. Претендират се и направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения
представител на ищеца. Счита предявения за допустим, но изцяло
неоснователен. Заявява, че по делото не са представени доказателства –
счетоводни и писмени документи, относно възможността длъжникът да е
заплатил задължението след фактуриране на изразходваното количество
топлинна енергия.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства, прие за
установено следното от фактическа и от правна страна:
На 04.12.2024г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
против ответника Л. С. Р.. Било образувано ч.гр.д. № ****************/2024
г. по описа на Районен съд -Русе, по което е издадена заповед №
**********/05.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК. С нея е разпоредено длъжникът – Л. С. Р., ЕГН:********** да заплати на
ищцовото дружество сумата 272,94 лева (двеста седемдесет и два лева и 94
стотинки), представляваща главница за период от 27.10.2023 г. до 22.04.2024
г., ведно със законна лихва за период от 04.12.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 25,18 лева (двадесет и пет лева и 18 стотинки),
представляваща мораторна лихва от падежа на всяка фактура до 03.12.2024 г.,
както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по чл.47, ал.5 от ГПК. Във
връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда
в законния срок по чл. 422 от ГПК.
Безспорно е между страните, че процесният имот е етажна собственост
2
и е топлоснабден, както и че до същия е доставена топлинна енергия за
исковия период.
Приобщени като част от исковото производство са Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Русе" ЕАД
на потребители, одобрени с Решение №ОУ-05 от 16.07.2012 г. на ДКЕВР (сега
КЕВР), от които се установява какви са общите условия, които действат по
отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Русе.
Ищецът е представил справка за потреблението по партида №
*********** на името на ответника за периода 27.10.2024 г. – 22.04.2024 г. –
главница и лихва.
Видно от Изравнителна справка – констативен протокол за периода
ноември 2003 г. – април 2024 г. на основание чл.73, ал.3 от Наредба Е-РД-04-1
за топлоснабдяването в етажната собственост, в която е разположен
апартаментът на ответника – бл.“Проектант – ниско тяло“, изравнителни
сметки не са изготвени.
Съгласно доказателствата по делото, за имота, собственост на ответника
е открита партида с аб. № ****************, по която се отчита доставената и
потребена топлинна енергия. По делото наред със справка за реализираната
топлоенергия за периода 27.10.2024 г. – 22.04.2024 г. на абонат №
**************** на името на ответника, са представени и 6 бр.фактури,
издадени в посочения период, включващи начислени суми за топлоенергия по
различните компоненти. Не се спори, че общата стойност на дължимата
топлинна енергия от ответника е в общ размер на 272,94 лева – главница и
25,18 лева лихва за забава за периода от падежа на всяка една фактура до
завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост
на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация Русе“ АД, съответно че ответникът има качеството
3
потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането,
както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на
реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и в изпълнение указанията
на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Не се спори по делото, че Л. С. Р. е собственик на недвижим имот,
находящ се в бл.“Проектант – ниско тяло“, на ул.“**************“ в гр.Русе, с
аб. № ****************, както и, че сградата, в която се намира имотът е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ АД,
поради което и съдът приема, че същият е потребител на топлинна енергия по
см. на чл. 153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006 г. /,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл. 150, ал. 2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация Русе“ АД на потребители за битови нужди, доколкото същият
не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В чл. 47, ал. 1 от ОУ е
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто
безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: от 15 число на месеца следващ месеца на
доставката до 14 число на следващия месец. Задълженията са ежемесечни и
4
изравнителни. За месечните задължения продавачът издава и изпраща
фактури на купувачите, към които прилага информацията съгласно
Приложение 1 към ОУ. По делото са представени изготвени към момента, в
който съответното месечно задължение е станало изискуемо, фактури за
доставена и разпределена топлоенергия. Не е оспорена датата на тяхното
съставяне. Но дори и да бяха оспорени, съгласно чл. 150, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл.
49, ал. 1 от ОУ, не отпада задължението за плащане. Съгласно чл. 52, ал. 2 от
ОУ възраженията на купувача по размера на начислените суми не го
освобождават от заплащането им. В случай, че те са основателни, начислените
суми се преизчисляват, за което продавачът издава дебитно или кредитно
известие.
Съгласно уредбата в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От
представените общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на потребители, които се прилагат към сключения договор, по който
страна е ответникът- чл. 47, ал. 1 се установява, че купувачите, които ползват
топлинна енергия за битови нужди, са длъжни да заплащат в срок до 45 дни
след месеца на доставката, задълженията си – ежемесечни и изравнителни.
Следователно денят за изпълнение задължението на ответника за ползваните
услуги е определен, и с неплащане на главницата в горепосочения срок, той е
изпаднал в забава от 15- то число на последващия месец от този на
консумацията. Съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗД той дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. В случая от представеното извлечение
–справка по партида с аб. № **************** за задълженията за заплащане
на консумирана топлинна енергия, неоспорена от ответника, се установява не
само каква е главницата, но и каква е лихвата в посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените доказателства настоящия състав на съда
приема за доказано, че за Л. С. Р., в качеството си на потребител на топлинна
енергия по реда на чл. 153 ЗЕ е възникнало задължението да заплаща
месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия. Неизпълнение
на задължението в предвидения в чл. 47, ал. 1 от ОУ срок мотивира, съдът да
приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи процесните в исковото
производство суми - главница и лихва. Предвид на това исковите претенции
са основателни и доказани.
5
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 75,00
лева. Дължимите разноски в исковото производство са в общ размер 375,00
лева, от които: 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, 200,00 -
депозит за възнаграждение за особения представител на ответника и 75,00
лева платена държавна такса, които следва да се присъдят на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. С. Р.,
ЕГН:**********, с настоящ адрес гр. Русе, ул. „**************“№ 38, бл.
„****************“ вх.Б, ет.1, че ДЪЛЖИ на „Топлофикация Русе“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. ТЕЦ Изток,
представлявано от Севдалин Желев Желев сумата в размер на 272,94 лв. -
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от
27.10.2023 г. до 22.04.2024 по 6 броя фактури, лихва за забава в размер на
25,18 лв., законовата лихва върху главницата от 03.12.2024 г. до окончателното
изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №**********/05.12.2024 г. по ч.гр.д. № ****************/2024
г. по описа на Районен съд –Русе.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Л. С. Р., ЕГН:**********, с
настоящ адрес гр. Русе, ул. „**************“№ 38, бл. „****************“
вх.Б, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Русе“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. ТЕЦ Изток, представлявано от
Севдалин Желев Желев, сумата от 75,00 лева - направени разходи в
заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 375,00 лева - направени разноски в исковото
производство за юрисконсултско възнаграждение, особен представител и
държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе, в
двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7