№ 49048
гр. С 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110127588 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби на М. К. М. и С. С. Г., чрез адв. Д., с които се иска допълване
на Определение № 15241 от 01.04.2025г., с което съдът е прекратил на основание чл. 233
ГПК производството по гр.д. № 27588/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
В указания от съда срок е постъпил отговор на молбите от М. Д. К., в който са
изложени доводи за неоснователност на исканията по чл. 248 ГПК, тъй като е оттеглил
предявения от него иск преди ответниците да бъдат уведомени за настоящото производство,
респ. преди подаването на отговори на исковата молба. В условията на евентуалност е
релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът Р. Л. К. не е депозирал отговор на молбата за
допълване на определението.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 167 с-в, след като обсъди
възраженията, доводите и исканията на молителите, както и след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбите са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни, имащи
право да искат допълване на определението в частта за разноските, поради което се явяват
процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите са частично основателни.
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 142615 от 22.05.2023
г., първоначално подадена от Р. Л. К. и М. Д. К. срещу С. С. Г., М. К. М. и Етажните
собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С бул. „Г
.Т с която е предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
На 19.07.2023 г. М. Д. К. е подал молба, в която е заявил, че оттегля предявения от
него иск и е поискал да бъде заличен като ищец по настоящото дело.
1
С разпореждане от 01.08.2023 г., предвид постъпилата на 19.07.2023 г. молба от М. Д.
К., както и с оглед обстоятелството, че като страни по делото следва да участват всички
съсобственици на спорния имот, съдът е указал на ищеца Р. Л. К. в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението да заяви дали насочва предявения иск и срещу М. Д. К., в който
случай да формулира искането си.
С молба от 14.09.2023 г. ищецът Р. Л. К., чрез адв. Н., изрично е заявил, че М. Д. К.
следва да бъде конституиран като ответник по делото.
С Разпореждане № 34166 от 28.09.2023 г. съдът е конституирал М. Д. К. като
ответник по делото.
С Разпореждане № 119489 от 28.09.2023 г. съдът е разпоредил преписи от исковата
молба с приложенията към нея, уточненията от 24.07.2023 г. и 14.09.2023 г., както и от
разпореждането да се изпратят на ответниците С. С. Г., М. К. М., М. Д. К. и Етажните
собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С бул. „Г
.Т чрез М. К. М..
На 24.11.2023 г. ответниците С. С. Г. и М. К. М. са получили преписи от
Разпореждане № 119489 от 28.09.2023 г., от исковата молба с приложенията към нея, както и
уточненията от 24.07.2023 г. и 14.09.2023 г.
На 28.12.2023 г. са постъпили отговори на исковата молба от С. С. Г. и М. К. М., чрез
адв. Д., с които са оспорили предявения иск и са поискали да им бъдат присъдени сторените
по делото разноски, съобразно представените договори за правна помощ от 27.11.2023 г.
С молба от 26.03.2025 г. ищецът Р. Л. К. е заявил, че на основание чл. 233 ГПК се
отказва от предявения иск, поради което с Определение № 15241 от 01.04.2025г. съдът е
прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по гр.д. № 27588/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав.
По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на
заинтересованата страна. В разглеждания случай ответниците С. С. Г. и М. К. М. са
релевирали своевременно искане за присъждане на разноски, по което съдът дължи
произнасяне.
По общото правило на чл. 78 ГПК, присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на закона
е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В
този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Следователно, ако поради отказ от иска производството по делото бъде прекратено
(както е в настоящия случай), след като ответниците са уведомени за същото и са
депозирани отговори по чл. 131 ГПК, се предполага, че ищецът неоснователно е заставил
ответниците да направят разноски по делото. В този случай те имат право на разноски на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ако своевременно са поискали присъждането им. В случая М. Д.
2
К. е оттеглил първоначално предявения от него иск още на 19.07.2023 г., т.е. преди
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК и депозиране на отговори на исковата молба,
поради което същият не следва да отговаря за сторените от С. С. Г. и М. К. М. разноски по
делото. Предвид гореизложеното съдът приема, че единствено Р. Л. К. следва да отговаря за
сторените от ответниците разноски, тъй като същият се е отказал от иска на 26.03.2025 г.,
след подаване от ответниците на отговори на исковата молба, т.е. неоснователно ги е
заставил да направят разноски по делото.
В частност исканията на ответниците С. С. Г. и М. К. М. за присъждане на разноски
са релевирани своевременно, като всеки от тях претендира адвокатско възнаграждение в
размер на по 1364 лв., а фактът на заплащането на уговорените адвокатски възнаграждения
се установява от представените договори за правна защита и съдействие, които имат
характер на разписки (виж Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ВКС по тълк. дело №
6/2012 год., ОСГТК). В предоставения от съда срок ищецът К. не е изразил становище, нито
е релевирал възражения по молбите на ответниците за допълване на цитираното
определение. Ето защо определението от 01.04.2025 г. следва да бъде допълнено в посочения
по – горе смисъл.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 15241 от 01.04.2025г., постановено по гр.д. № 27588/2023
г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Р. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С ул. ”Й С №*, ет. 4, ап. 5, да
заплати на С. С. Г., ЛНЧ **********, роден в Испания на 04.09.1980 г., с адрес: гр. С бул. „Г
.Т ет. 2, ап. 4, представляван от адв. М. Д., с адрес на упражняване на дейността: гр. С ул. „А
П №* сумата от 1364 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
производството пред СРС.
ОСЪЖДА Р. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С ул. ”Й С №*, ет. 4, ап. 5, да
заплати на М. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С бул. „Г .Т ет. 2, ап. 4, сумата в размер на
1364 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред
СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по чл. 248 ГПК за допълване на Определение
№ 15241 от 01.04.2025г., постановено по гр.д. № 27588/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 167
състав, в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на М. К. М., С. С. Г., Р. Л. К. и М. Д. К..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3