Решение по адм. дело №117/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Административното дело е образувано по жалба на „БИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Самуиловско шосе“ № 17, представлявано от у.И. Г. И., подадена чрез адв. Д. М. М. от АК – Ямбол, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2022 г. с изх. № 02-200-2600/1101 от 24.10.2024 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, в частта му, с която са наложени санкции и редукции по направление ВПС 1, КПЕ и Сортове, общо в размер на 17 606,67 лева.

В жалбата се твърди, че възприетата форма на уведомителното писмо не сочи конкретните за всеки отделен случай относими правни норми, с посочване на приложимите разпоредби и подвеждането под съответните факти, за да може недвусмислено да се извлече волята на административния орган. Не ставало ясно по посочените мерки и схеми едно и също ли е основанието за налагане на намаленията или са различни, не бил посочен начинът на определяне на намаленията и в този смисъл липсвали ясни и разбираеми мотиви, липсвало позоваване на конкретни резултати от извършени административни проверки или препращане към събрани в административната преписка доказателства. Счита, че е налице незаконосъобразен административен акт, който страда от съществени пороци и моли да бъде отменен в оспорената му част, касаеща намаленията по посочените схеми и направления. Претендира присъждане на сторените разноски в производството.

Във връзка с подадената жалба по делото с вх. № СД-01-01-854/12.03.2025 г. по описа на Административен съд – Сливен е постъпило становище от административния орган относно производството по издаване на оспореното уведомително писмо, в което са изложени съображения имащи характер на мотиви за издаването му.

В съдебно заседание жалбоподателят „БИК“ ООД се представлява от адв. Д. М. от АК-Я., която заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт. Моли за присъждане на направените по делото разноски като прилага списък на същите.

Ответната страна – Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. По делото е представена писмена молба от процесуалния му представител главен юрисконсулт Д. Б., която оспорва жалбата като неоснователна, тъй като оспореният административен акт е изцяло законосъобразен. Моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „БИК“ ООД, ЕИК ********* е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) **** в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

На 04.04.2022 г. подал заявление за подпомагане за 2022 г. с УИН: 20/250522/44772 по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г., ведно с необходимите таблици и декларации към него.

Въз основа на проведеното административно производство, във връзка с подаденото заявление, зам. изпълнителният директор ДФ „Земеделие“ П. С. издала оспореното пред съда Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2022 г. с изх. № 02-200-2600/1101 от 24.10.2024 г. (л. 21 - 29 от делото). С писмото жалбоподателят „БИК“ ООД е уведомен, че оторизираните суми по подаденото от него заявление за подпомагане за 2022 г. с УИН: 20/250522/44772, посочени в Таблица 1, са както следва: по направление ВПС 1, КПЕ и Сортове оторизирана сума в размер на 15 686,38 лева и редукции общо в размер на 17 606,67 лева, и по направление „“Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ – оторизираната сума в размер на 36 108,51 лева. С Таблица 2, съдържаща се в оспореното уведомително писмо, жалбоподателят е уведомен за размерите на изплатените суми по съответните схеми/мерки, съгласно оторизираните суми, посочени по-горе.

Писмото било изтеглено от представител на „БИК“ ООД от СЕУ на ДФ „Земеделие“ на 16.02.2025 г. (л. 30 от делото), който го оспорил пред Административен съд – Сливен, директно, с жалба вх. № СД-01-01-639/21.02.2025 г..

Административната преписка послужила като основание за издаване на оспорения акт е представена по делото с писмо вх.№ СД-01-01-786/07.03.2025 г., изпратено от пълномощника на административния орган (л. 20 от делото), заедно с приложен към нея СД.

По делото освен административната преписка административният орган е представил Заповед № 03-РД/1969#1/10.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 31 - 32 от делото).

В съдебното производство бяха назначени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, заключението по които бяха изготвени от инж. П. Ж. З.. Заключенията, неоспорени от страните по делото бяха приети като доказателства по делото. От заключенията е видно, че след извършена административна проверка е установено, че бенефициентът не е спазил изискването по управление да поддържа гъстотата на животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството, на която се извършва паша от 0,3 ЖЕ/ха до 1 ЖЕ/ха. Проверката се извършва като броят ЖЕ на всички пасищни животни, които се отглеждат в стопанството се отнесе към цялата пасищна площ на стопанството. Броят на ЖЕ е 480.8 ЖЕ, а пасищната площ е 262.64 ха. Установената гъстота е 1.83 ЖЕ/ха. От заключенията се установява също така, че за кампания 2022 дружеството „БИК“ ООД, със заявление с УИН 20/250522/44772, е декларирало по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС) с код на дейност АКП 1 - „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност - чрез паша”, 17 бр. парцели с обща площ 126.95 ха, от които 6 парцела попадат частично във физически блокове с неподходящ (недопустим за подпомагане) НТП. Тези парцели са посочени в Таблицата към допълнителното заключение на експертизата и са с обща площ 11,67 ха.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2022 г. с изх. № 02-200-2600/1101 от 24.10.2024 г., издадена от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, в частта му, с която са наложени санкции и редукции по направление ВПС 1, КПЕ и Сортове, общо в размер на 17 606,67 лева.

Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Според чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Съответно според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Акредитацията в случая е налице, което не е спорно по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

В случая, видно от представената Заповед № 03-РД/1969#1/10.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" П. Д. С. са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Актът е постановен в изискуемата писмена форма при спазване на процедурата визирана в закона. Уведомителното писмо обаче не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на тази категория актове. Съгласно цитираната разпоредба административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е на лице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт.

В настоящият случай с оспорения административен акт жалбоподателят „БИК“ ООД е уведомен, че оторизираните суми по подаденото от него заявление за подпомагане за 2022 г. с УИН: 20/250522/44772, по направление ВПС 1, КПЕ и Сортове, посочени в Таблица 1, са както следва: Подмярка АКП 1 - оторизирана сума в размер на 15 686,38 лева. В колона 11 (Намаление и санкция за наддеклариране) е посочено намаление в размер на 9 197,22 лева; в колона 13 (Неспазени изисквания за управление) - намаление в размер на 1 686,71 лева и в колона 15 (Констатирана системност на неспазването) - намаление в размер на 6 722,74 лева или общо санкции и редукция в размер на 17 606,67 лева.

В пояснение към съдържанието на Таблица 1 по отношение на Колона 11 е записано: Намаление и санкция за наддеклариране в лева - разлика между Колона 2 и Колона 7, умножена по ставката за съответната дейност; като пояснение към колона 13 е записано: Санкция в лева за неспазени изисквания по управление след прилагането на чл. 16 и чл. 23, ал. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и/или на Раздел III и приложение към чл. 8, ал. 2 от Методика по мярка 10 Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020. Неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата агроекопогична дейност са били установени чрез извършени административни проверки, както и чрез проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателната агенция. За резултатите от проверката на място сте уведомен с уведомително писмо, в което са описани всички констатации от извършената проверка на място; като пояснение към колона 15 е записано: Санкция в лева, поради констатирана системност на неспазване, наложена в съответствие с чл. 16 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и чл. 4 от Методика по мярка 10 Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, във връзка с параграф 3 от чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. При констатирана системност на неспазването в съответствие чл.35, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014г., изчислената сума се редуцира допълнително с 3 на сто при констатирано повторение на неспазването. При следващо неспазване приложеният допълнителен процент се удвоява, като не може да бъде повече от 30 на сто. При констатирана системност на неспазването, т.е. подобни случаи на неспазване са били констатирани при същия кандидат и същата мярка или същия вид операция и по-рано през последните четири години или през целия програмен период 2014-2020г. или при подобна мярка през програмния период 2007-2013г., изчислената сума след налагане на намаленията по раздел IV, се редуцира допълнително с 3%, ако е първо повторение по това направление в периода 2014-2020. При следващо неспазване приложеният допълнителен процент се удвоява.

Същевременно липсва конкретизация за изброените по-горе намаления в колона 11, 13 и 15 по отношение на редуцираните суми и наложени санкции за АКП 1, поради което от съдържанието им и от поясненията за тях не може да се установи фактическото основание за наложените санкции и редукции.

В случая след като не е посочено конкретното фактическо основание за извършените намаления, адресатът на акта, респ. съдът при проверката на законосъобразността на акта, би трябвало да гадаят и евентуално да предполагат, кое от тях е довело да направените намаления, което е недопустимо и в противоречие с изискването чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Както бе посочено по-горе допустимо е мотивите към административния акт да са в отделен документ, към който препраща оспорения акт, но в настоящия случай липсва такова препращане. В представеното от ответника писмено становище по повод подадената от „БИК“ ООД жалба са изложени подробни мотиви за издаването на оспорения административен акт, но установяването на тези факти и обстоятелства едва в хода на съдебното дирене е недопустимо. Не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на административния акт, в съдебно производство по повод оспорване на този акт. Посочването на мотивите на органа - издател едва в хода на съдебното дирене не може да санира допуснатото съществено нарушение в хода на производството по издаване на оспорения акт. В случая излагайки мотиви за издаване на оспорения административен акт едва в хода на съдебното производство с цитираното по-горе становище, административният орган доказва единствено и по категоричен начин, че в оспореното уведомително писмо липсват мотиви за неговото издаване.

В този смисъл липсата на фактическото основание за постановяване на оспорения административен акт по отношение размера на санкционираните и редуциранити суми, посочени в Таблица 1, представлява абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от чл. 146, т. 2 от АПК.

Освен, че за адресата на оспорения административен акт остават неясни мотивите за неговото издаване, липсата на мотиви в акта препятства и извършването на пълноценен съдебен контрол на тази част от оспореното уведомително писмо, доколкото проверката за законосъобразност, дължима от съда, не може да се основава на предположения, догадки и хипотези.

Обстоятелството, че заключенията на изготвените по делото основна експертиза и допълнителна експертиза потвърждават, че бенефициентът не е спазил изискването по управление да поддържа гъстотата на животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството и че част от заявените за подпомагане площи са недопустими, е въпрос, който е относим към материалната законосъобразност на оспореното уведомително писмо и няма отношение към допуснатото от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта.

Крайният извод при това положение е, че оспореният административният акт е постановен при неспазване на установената форма, поради което следва да бъде отменен, като преписката се върне за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз основа на редовно проведено административно производство по установяване на фактите от обективната действителност от значение за случая и гарантиране правото на защита на бенефициера, при съобразяване мотивната част на настоящия съдебен акт.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира искането на процесуалният представител на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски за основателно. Същият е претендирал разноски в размер на 2 650,00 лева, от които 50 лева държавна такса, 1 900,00 лева адвокатски хонорар и изплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 700,00 лева, за които има представен списък. Представен е и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореният и изплатен в брой адвокатски хонорар е 1900,00 лева. Процесуалният представител на административният орган е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът намира възражението за неоснователно с оглед материалния интерес на делото. С оспорената част на уведомителното писмо са наложени санкции и редукции в размер на 17 606,67 лева, т.е. тази сума представлява материалния интерес на делото. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 при материален интерес от 10 000 лева до 25 000 лева минималното възнаграждение е 1 300 лева плюс 9% за горницата над 10 000 лева, следователно договореният и заплатен хонорар от оспорващия не е прекомерен и не следва да бъде редуциран.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2022 г. с изх. № 02-200-2600/1101 от 24.10.2024 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, В ЧАСТТА МУ, с която са наложени санкции и редукции по направление ВПС 1, КПЕ и Сортове, общо в размер на 17 606,67 лева.

ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по същество съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136 ДА ЗАПЛАТИ на „БИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Самуиловско шосе“ № 17, представлявано от у.И. Г. И., разноски по делото в общ размер на 2 650,00 лева (две хиляди шестстотин и петдесет лева).

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.