РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Кърджали, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Д.а
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200396 по описа за 2025 година
Обжалвано е Наказателно постановление № **/07.05.2025 г.,
издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.45 ал.3 от
Закона за закрила на детето е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300лв. на Д. Й. К. от ************* с ЕГН **********, за
извършено нарушение по чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето.
Жалбоподателката Д. Й. К. намира атакуваното постановление за
незаконосъобразно и неправилно, издадено в противоречие с
материалноправните и процесуални норми. Твърди, че наказващият орган
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочили
цялото производство по налагане на съответното наказание, накърнили и
правото й на защита. Излага съображения за това, че на процесната дата и
място дъщерите й Л. и Т. имали пълнолетен придружител. Дъщерите й имали
нотариално заверена декларация съгласие за посещаване на обществени места
след 22 часа. Независимо от това й бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. Твърди, че не е нарушила разпоредбата на чл.8
ал.3 от Закона за закрила на детето, тъй като на 19- 20.04.2025г. осигурила
пълнолетно дееспособно лице за придружител на сина си. Освен това, като
1
извършено нарушение в АУАН и наказателното постановление било посочено
единствено това по чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, а описателната
част на нарушението съдържала и нарушението по чл.8 ал.4 от Закона за
закрила на детето, което представлявало съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като описанието на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, не били правилно посочени по
смисъла на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Настоява още, че нарушаването
спрямо всяко едно лице под 18 години на неговите охранявани права е
отделно нарушение, тъй като нарушава отделна правна норма, тъй като
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН установявала, че когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно. Поради това е допуснато нарушение на закона и е ограничено
правото на защита, тъй като за всяко отделно административно нарушение се
налага отделно административно наказание. Твърди още, че в акта и
наказателното постановление било допуснато смесване на два състава на
административни нарушения, което опорочавало изцяло издаденото
наказателно постановление. Липсвало тъждество между описаното в АУАН и
наказателното постановление и посочените като нарушени норми на закона.
На следващо място, дори да имало формално извършено нарушение, то
наказващият орган не обсъдил дали е налице маловажен случай. Моли за
отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на
направените разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателката не се
явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.
Намира за установено от събраните доказателства, че двете деца Л. и Т. са
били придружени от пълнолетното дееспособно лице. Отново излага
съображения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
при описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Моли съда да постанови акт, с който да отмени процесното наказателно
постановление, както и да присъди на жалбоподателката направените по
делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява и не представлява. От юрисконсулт е постъпило
писмено становище, с което оспорва жалбата. Сочи, че актосъставителят и
наказващият орган издирили правилно нарушената правна норма. Освен това,
2
не били допуснати съществени нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР-Кърджали, прави и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: На 20.04.2025г. свидетелят А. Д.,
работеща като служител в РУ-Кърджали, участвала в провеждането на
специализирана полицейска операция за присъствие на непълнолетни лица в
питейни заведения в **********. По този повод на същата дата бил проверен
и нощен клуб „*****“ в ********** на *************. Около 01.00- 01.20
часа на 20.04.2025г. свидетелят Д. разбрала, че в заведението колегите им
установили няколко непълнолетни лица, сред които и Л. и Т. К.- дъщери на
жалбоподателката, койито не били придружаван от родител или друго
пълнолетно лице. Непълнолетните Л. и Т. К. били отведени в РУ- Кърджали,
където с тях разговаряла свидетелката В. А. в качеството й на инспектор
Детска педагогическа стая в РУ- Кърджали. По-късно пристигнала и тяхната
майка- жалбоподателката Д. К., на която била предадени двете непълнолетни
лица. На 20.04.2025г. полицейският служител А. Д., в присъствието на свой
колега, съставила срещу жалбоподателката акт за установяване на
административно нарушение по чл.8 ал.3 от Закон за закрила на детето. Тя
подписала и получила акта с възражения. В акта било отразено, че
жалбоподателката е извършила нарушение по чл.8 ал.3 от Закон за закрила на
детето, тъй като на 20.04.2025г. около 01.20 часа в ********** на
*************, в нощен клуб „*****“, като родител, който полага грижи за
дете, не го е придружил на посоченото обществено място след 22.00 часа, дете
навършило 14-годишна възраст, но ненавършило 18-годишна възраст-
дъщерите си Л. И. К. с ЕГН ********** и Т. И. К. с ЕГН **********. Въз
основа на така съставения акт, на 07.05.2025г. било издадено атакуваното
наказателно постановление срещу жалбоподателката за това, че е нарушила
чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, а именно на 20.04.2025г. около 01.20
часа в **********, на *************, в нощен клуб „*****“, като родител,
настойник, попечител не придружава и не е упълномощила пълнолетно
3
дееспособно лице да придружава непълнолетните си дъщери Л. И. К. с ЕГН
********** и Т. И. К. с ЕГН **********, които са навършили 14 години, но не
са навършили 18 години, на обществено място след 22.30 часа. На основание
чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето за така описаното нарушение й било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от: показанията на
свидетелите А. Д. и В. А., на които съдът дава вяра изцяло; показанията на
свидетеля К. Т. и В. И., кредитирани отчасти; Акт за установяване на
административно нарушение от 20.04.2025г.; Приемо-предавателен протокол
от 20.04.2025г.; Декларация с нотариална заверка на подписа от 19.1.2023г.;
Декларация с нотариална заверка на подписа от 21.12.2022г.; Заповед №
****** от 20.04.2022г. на директора на ОДМВР-Кърджали; Протокол за
предупреждение. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите А. Д. и В. А., защото са логични,
последователни, взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин
релевантните по делото факти. Те доказват, че на 20.04.2025г. около 01.20
часа, непълнолетните Л. и Т. се намирали в нощен клуб „*****“ в **********,
без родител или друг пълнолетен придружител. Пред двамата полицейски
служители никой не дошъл да се легитимира като придружител на децата Л. и
Т.. Сочат, че в хода на проверката те им представили декларации, които не
били по нормативно установения образец и в документа нямало данни на
конкретно лице придружител, нито пък дата, място и час на придружаване.
Свидетелите К. Т. и В. И. били в нощен клуб „*****“, както и че след полунощ
там дошли полицейски служители на проверка и извели непълнолетните
навън, а после ги закарали в РУ-Кърджали. Показанията им се възприемат
като достоверни само досежно тези факти. В останалата част, а именно, че В. е
бил определен от жалбоподателката за придружител на сина й, показанията на
свидетеля Т. и И. не следва да бъдат кредитирани, тъй като досежно този факт
са изолирани от останалите гласни и писмени доказателства по делото и не се
приемат от съда.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. На
4
жалбоподателката Д. К. е наложено административно наказание за това, че е
нарушила разпоредбата на чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето. Според
този текст родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които
полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след
20.00ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след
22.00ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.
Санкцията е наложена на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето,
съгласно която разпоредба родител, настойник, попечител или друго лице,
което полага грижи за дете, което наруши чл.8 ал.3, или родител, попечител
или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по
чл.8 ал.4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500лв., а при
повторно нарушение- с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000лв. От
доказателствата по делото се установява, че Д. К. действително е извършила
административно нарушение по чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, тъй
като на 20.04.2025 г. около 01.20 часа в нощен клуб „*****“ в ********** не е
придружила непълнолетните си деца Л. и Т. К. на обществено място след
22.00часа. Няма спор, че посоченото място е „обществено“ по смисъла на чл.8
ал.3 от Закона за закрила на детето, тъй като е общодостъпно за всяко лице,
съобразно критерия визиран в §1, т.1 от ДР на Наредбата за специализирана
закрила на деца на обществени места, приета на основание чл.5б, ал.2 от
Закона за закрила на детето. Независимо от това, съдът констатира, че в хода
на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на атакуваното
постановление. В случая е налице несъответствие между изложените в АУАН
и наказателното постановление факти и обстоятелства относно нарушението,
което се твърди, че е осъществено виновно от жалбоподателката. Така в акта е
отразено, че тя като родител не е придружила на обществено място след 22.00
часа дъщерите си Л. и Т. К.. В наказателното постановление обаче е описано,
че жалбоподателката като родител, настойник, попечител не е придружила и
не е упълномощила пълнолетно дееспособно лице да придружава на
обществено място след 22.30 часа дъщерите си Л. и Т. К.. В единия случай
текстовото описание на деянието изпълва състава на правната норма чл.8 ал.3
от Закона за закрила на детето, а в другия- кореспондира едновременно с
разпоредбите на чл.8 ал.3 и чл.8 ал.4 от Закона за закрила на детето.
Коментираното несъответствие между акта и постановлението в словесното
5
описание на нарушението е довело до ограничаване правото на
жалбоподателката да разбере какво точно й се вменява да е извършила,
съответно на това да организира и защитата си, с оглед обстоятелството, че
нарушителят се защитава на първо място по фактите, а след това и по правната
им квалификация. Наказателното постановление като краен санкциониращ
акт не може да съдържа информация, различна от тази в АУАН, още повече
когато това се отнася до описание на самото изпълнително деяние на
нарушението, както е в настоящия случай. Този съществен порок не може да
бъде отстранен и в процеса на обжалване на наказателното постановление,
тъй като съдът е обвързан от описаните в него фактически констатации и при
извършване на проверката за законосъобразност не може да изменя волята на
наказващия орган. Не би могло да се приеме, че административнонаказващият
орган е упражнил правомощието си по чл.53 ал.2 от ЗАНН, която норма
предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това е така,
защото в случая не се касае до нередовност на съставения акт, а става дума за
противоречие между АУАН и наказателното постановление досежно
съществените признаци от обективната страна на административното
нарушение. В случая е накърнено правото на защита на привлеченото към
отговорност лице и възможността му да узнае за какво конкретно нарушение
му се налага наказание- дали за това, че като родител не е придружил детето
си на обществено място след 22.00 часа /чл.8 ал.3 от Закона за закрила на
детето/, или защото не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов
придружител на обществено място след 22.00 часа /чл.8 ал.4 от Закона за
закрила на детето/. В атакуваното постановление наказващият орган си е
позволил и да допише нарушението, като освен изпълнителното деяние, което
покрива признаците на чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, е описал и
деяние съответстващо на чл.8 ал.4 от Закона за закрила на детето. По този
начин на жалбоподателката за пръв път с наказателното постановление се
вменяват две административни нарушения, което е недопустимо и
несъвместимо с правилото на чл.18 от ЗАНН. Не само това, неясно е и в какво
качество е санкционирана Д. К., доколкото с акта е обвинена за извършено
като родител нарушение, а в атакуваното постановление се твърди, че е
извършила нарушението като родител, настойник и попечител. Не на
6
последно място по делото се установява, че за жалбоподателката К. са вписани
в акта и обжалваното наказателно постановление че е извършила две
нарушения, но въпреки това е санкционирана само за едно, което
представлява съществено процесуално нарушение, което също води до отмяна
на издаденото постановление. Предвид всичко изложено до тук издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
От пълномощника на жалбоподателката са поискани и направените
разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо
и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 500
лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 върху
стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Според чл.7
ал.2 т.1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие
7
по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението е 400лв. В конкретния случай
уговореното и платено възнаграждение е в размер на 500лв., като предмет на
обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300лв. Делото не представлява фактическа и
правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в
изготвяне на жалба и процесуално представителство в две съдебни заседания.
Заплатеният от жалбоподателката размер на адвокатското възнаграждение
надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната
правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите
по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде
намален до предвидения в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, а именно
до размера от 400лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно
същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по
делото. Воден от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **/ 07.05.2025г., издадено
от Началник на РУ- Кърджали, с което на основание чл.45 ал.3 от Закона за
закрила на детето е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300лв. на Д. Й. К. от ************************* с ЕГН **********, за
извършено нарушение по чл.8 ал.3 от ЗЗкД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Д. Й.
К. от ********************** с ЕГН **********, сумата от 400лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8