№ 251
гр. Ловеч, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20234310200109 по описа за 2023 година
С Електронен фиш Серия К № 6673163 на ОД на МВР Ловеч на Б. Д. Б.
от гр. **, ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.4, във връзка с ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това,
че на 04.10.2022 г. в 17:49 часа в обл.Ловеч на ПП І – 4, км. 34+900, землището
на с.Микре, с АТСС СПУКС ARH CAM S1, насочено в посока гр.София,
снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място
50 км/ч, въведена с п.з.Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е
установено, че с МПС «БМВ 530Д» с рег.№ * **** ** е извършено нарушение
за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена
скорост от 67 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 17
км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5632236.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Б. Д. Б., който
го обжалва чрез адв.Б. в срок, като излага, че е незаконосъобразен, тъй като е
подал писмена декларация с вх.№ 906000-18938/19022 от 14.12.2022 г. на
основание чл.189, ал.5 от ЗДвП, с която е декларирал обстоятелството, че към
датата на нарушението не е управлявал л.а., с който е извършено нарушението
1
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е приложил доказателства, че към момента на
нарушението автомобилът не е бил в негово владение, а във владение на В.К.,
като са отразени личните му данни и е представено копие от СУМПС,
украински образец. Въпреки това е постановен отказ за анулиране на ЕФ,
който счита за незаконосъобразен, като изтъква, че доверителят му е наказан
при неправилно приложение на закона. Поради изложеното моли съда да
отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован не се явява,
не се явява и адв.Б., но същият е узнал за датата на с.з., тъй като на 25.08.2025
г. е подал молба, с която заявява, че не възразява делото да се гледа в тяхно
отсъствие, поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли ЕФ да
бъде отменен.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпраща
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, с оглед това, че
присъстват данни за датата на връчване на ЕФ на жалбоподателя – 16.12.2022
г./л.19/, но не и за връчване на постановения отказ от наказващия орган да
анулира издадения ЕФ, от който тече срока за подаване на жалба срещу същия,
поради което жалбата следва да се приеме за подадена в срок, като по
същество е и основателна.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средства от формална страна са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно
нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че
автомобилът е управляван със скорост 67 км/ч при максимално разрешена
скорост 50 км/ч, с превишение от 17 км/ч., като е представена като
доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се
установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя
произтича от п.з. Д-11, видно от представената схема на пътния участък и
съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС.
Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І-4, км.34+900,
землището на с.Микре, което е именно този пътен участък, автоматично
2
изписан в снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от
приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков
материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената
разпечатка изрично е отразено,че превишената скорост е 70 км/ч, а след като е
приспаднат автоматично 3 км толеранс 67 км/ч, като тази скорост е отразена и
в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км или 3%,
т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка
на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и
модела, посочени в справката за собственост. Правилна е и правната
квалификация на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за
управление със скорост над разрешената в населено място и тя присъства в
дадената правна квалификация.
От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с.
Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /С. – Варна/), но
неправилно е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д – 11,
неправилно е посочена и разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Този пътен знак
е от групата знаци със специални предписания и означава "Начало на населено
място", като съдът приема, че с посочването му само допълнително е
пояснено обстоятелството, че автомобилът е заснет да се движи в населено
място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е относим към разпоредбата на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, като правилно въпреки направеното словесно описание
АНО е квалифицирал нарушението именно по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Забраната
да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по
силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената
норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на
ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Така
констатираното несъответствие, обаче, не съставлява съществено процесуално
нарушение и съдът приема, че не е нарушено правото на защита на
жалбоподателят да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват,
тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да
познава правилата за движение по пътищата.
Безспорно установено е по делото, че автомобилът, с който е извършено
нарушението е бил засечен с с техническо средство - преносима система за
3
контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017
год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на
превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на
движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 98-СГ-
ИСИ от 15.07.2022 год., от който се установява по безспорен начин
техническата годност на използваното в случая техническо средство. Видно от
електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство
присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол
на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната
система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не
е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на
нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по
издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,
поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ.Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014
година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От
последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189,
ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния
фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
4
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази
дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението,а видно от приложената разпечатка от информационната
система ел.фиш е издаден на 01.12.2022 г. Видно от представените писмени
доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е
обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от
представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой
служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В
ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение-дата и час, място на
извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението,
посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и
установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
Обстоятелството,че нарушението е извършено в населено място е отразено
изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване
на санкционната норма. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата,
същият да бъде предявен на собственика на автомобила, който видно от
справката за собственост е жалбоподателя. Същият е възразил и е заявил чрез
подаване на заявление и писмена декларация/л.45-46/, че автомобилът, с който
е извършено нарушението е предоставен на В.К. и към датата на нарушението
04.10.2022 г. е бил в негово владение, като е представил и копие от СУМПС на
посоченото лице. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че
„Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
5
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно
обаче от събраните по делото писмени доказателства/ писмо с рег.№ 295000-
11114/22.12.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР-Ловеч/ процедурата по
анулиране на първоначално издадения ел.фиш не е спазена, тъй като въпреки
депозираната декларация от собственика на автомобила, в която се сочи в чие
владение е бил въпросния автомобил към датата на нарушението, т.е. кой е
действителния извършител на нарушението/каквато е целта на закона/ и
представяне на свидетелството му за управление на МПС, първоначалният
фиш, издаден срещу жалбоподателя не е анулиран и не е издаден нов срещу
действителния нарушител, а е постановен отказ да се анулира ЕФ, издаден
срещу жалбоподателя. Това е в противоречие с нормата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП, която жалбоподателят е изпълнил като е спазил задължението си да
посочи лицето, което е управлявало автомобила към датата на извършване на
нарушението, представил е и копие на свидетелството му за управление на
МПС, вкл. и предварителен договор за покупко-продажба на МПС, с което е
извършено нарушението, но наказващият орган не е изпълнил
императивното изискване на закона да анулира издадения ЕФ и да издаде нов,
като вместо това е отразил в отказа за анулиране на ЕФ, че посоченото за
извършител лице няма адрес в страната. Такова условие – посочване на адрес
на нарушителя законодателят не е въвел, поради което не може да бъде
вменено като задължение на собственика на автомобила. Нещо повече, АНО е
могъл да положи усилия и да издири лицето, посочено като водач на
автомобила на датата на извършване на нарушението, имайки предвид
ресурса и достъпа до данни, с които разполага. Ето защо съдът приема, че
неправилно е санкциониран жалбоподателят, като собственик на автомобила,
с който е извършено нарушение по ЗДвП, тъй като това е допустимо само в
хипотезата, ако същият не посочи действителният извършител на
нарушението. В конкретния случай с оглед представените доказателства,
съдът стига до извод, че жалбоподателят е изпълнил своевременно
задълженията си и е представил на наказващия орган изискуемите от закона
данни за действителния нарушител, поради което приема, че не е извършил
нарушението, което му е вменено във вина и не следва да понесе отговорност
за същото. Следва да се отбележи, че доказателства за посочените
обстоятелства не са били известни на издателя на ЕФ към момента на
съставянето му срещу жалбоподателя, но същият впоследствие не е спазил
6
процедурата, въведена в закона след представяне на съответните
доказателства и не е анулирал първоначално издадения ЕФ. С оглед
представените пред съда и анализирани по-горе писмени доказателства, съдът
приема, че се опровергава извода на наказващия орган, че извършител на
деянието е жалбоподателя.
С оглед на това, че настоящата инстанция приема, че жалбоподателят не
е извършил вмененото му във вина нарушение на ЗДвП – превишение на
разрешената скорост за населено място, и не следва да се ангажира неговата
административнонаказателна отговорност, то обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Тъй като настоящата
инстанция приема, че извършител на нарушението не е жалбоподателят, не
следва да се излагат мотиви за извършване на нарушението в условията на
повторност.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да се
присъждат, тъй като такива не са претендирани от страните.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш К № 6673163 на ОД на МВР – Ловеч, с който
на Б. Д. Б. от гр. **, ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189, ал.4,
във вр. с чл.182, ал.4, във връзка с ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00
лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7