№ 295
гр. Варна, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20253001000409 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, представлявано от пълномощник ю.к. Ц. Б., срещу решение №
82/16.04.2025 г., поправено с решение № 183/09.07.2025г., постановено по гр.
д. № 355/2024г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта, с което съдът е
осъдил застрахователното дружество да заплати на Р. Х. М., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М. Д. Д., ЕГН
**********, и двете от *****, сумата от 50 000 лв., съставляващи горницата
над 30 000 лв. до присъдения размер от 80 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и страдания в
резултат на травматични увреждания, получени вследствие на ПТП,
настъпило на 25.04.2024 г.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната му част. Твърди се, че
присъденото обезщетение е прекомерно и несъобразено с трайната съдебна
практика. При определяне на размера на обезвредата съдът е допуснал
неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД. Първоинстанционният не е
извършил достатъчно задълбочен анализ на всички събрани в хода на делото
доказателства. Допуснато е нарушение нормата на чл. 172 ГПК, предвид
пряката заинтересованост на свидетелите от изхода по делото, както и поради
1
противоречието на събраните по делото гласни доказателства с останалите
събрани по делото доказателства относно тежестта на уврежданията,
възстановителния период и срокът на обездвижване.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му осъдителна част, като
отхвърли предявения иск за обезвреда на неимуществени вреди за разликата
над 30 000 лв. до присъдените 80 000 лв., а в условията на евентуалност –
размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде
намален.
Претендира присъждане на разноски, в т.ч. ю.к. възнаграждение, за двете
инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
жалбата страна Р. Х. М., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител М. Д. Д., чрез адв. Д., в който са релевирани доводи за
нейната неоснователност и е направено искане същата да бъде оставена без
уважение. Решението в обжалваната от застрахователното дружество част
намира за правилно и законосъобразно, с изложени подробни съображения за
това. В писмения отговор се акцентира на момента, от който се определя
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, с позоваване на
съдебната практика, в т.ч. и касателно законната лихва върху дължимото
обезщетение. Претендират се разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на
осн. чл. 38, ал. 2,вр. ал. 1 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2 НВАР, за изготвяне на
писмения отговор по жалбата и процесуално представителство.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и е процесуално допустими. Същата отговарят на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана от
първоинстанционния съд.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на
деликт, настъпил на 25.04.2024 год. при съответното авторство,
противоправност и вина. Налице е безспорно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е и настъпването на
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
Предмет на оспорване е единствено размерът на присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди с оглед принципа на
справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 53 ЗЗД не е абстрактно
2
понятие, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са
свързани с начина на причиняване, характера на увреждането, произтичащите
от него физически и психически последици, личността на пострадалия –
възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия.
Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние. Когато се е стигнало до разстройство на здравето,
от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за
развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и
други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително
козметични и други външни дефекти; силата, интензитета и
продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност
на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на
увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. С
оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, който детерминира
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на
самото общество, следва още да бъде съобразена и икономическата
конюнктура в страната към периода на непозволеното увреждане, за която в
известна степен индиция се явяват нормативно определените нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите. Тези лимити на застрахователното покритие
нямат самостоятелно значение, а следва да се вземат предвид при отчитане на
конкретните икономически условия. Във всички случаи, като база при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди,
служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за
доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за справедливост.
Въззивният съд съобразява следните релевантни предпоставки за
определяне на дължимото обезщетение, изводими от събраните писмени,
гласни и експертни доказателства:
Ищцата е била на 6 години към датата на инцидента. Получила е съчетана
травма глава и крайници, включваща: 1 ) Контузия на главата: повърхностни
охлузвания в лявата лицева половина, кръвонасядане по лицето, деформация
на носа, без данни за фрактура на носните кости и 2) Контузия на крайниците:
кръвонасядане по лявото рамо, открита фрактура на тялото на дясната
бедрена кост в средната й трета, с точковидна рана по предната част на
дясното бедро.
Наместването на фрактурата е осъществено чрез оперативна интервенция
с поставянето на метална остеосинтеза. Наложена е гипсова имобилизация.
3
При прегледите от ортопед, проведени на през м.юни и юли 2024 г. е
установено, че пострадалата все още се придвижва с инвалидна количка.
На 13.08.2024 г. е проведена реоперация за изваждане на метала.
Назначено е придвижване с помощни средства за още 30 дни – до средата на
м. септември 2024 г. Съобразно показанията на разпитаните свидетели в
началото ищцата не искала да излиза от къщи, тъй като била много уплашена
и стресната, като видела кола искала веднага да отбиват инвалидната количка
встрани. Към настоящият момент все още изпитва страх при возенето в
автомобил.
С оглед липсата на регистрирани усложнения консолидационният
период е приключил за около 4 ½ месеца. Към настоящият момент ищцата е
възстановена напълно и е клинично здрава по отношение на травмите,
получени при ПТП.
Неоснователни са възраженията за кредитиране на събраните гласни
доказателства - свидетелите Р.Й.Й. – баба на ищцата и В.А.Б., живеещ на
семейни начала с майката на ищцата. Обикновено след претърпяна травма,
особено свързана с обездвижване, хората от близкия семеен кръг са тези,
които имат преки и непосредствени впечатления. Не съществува забрана въз
основа на показания на заинтересовани свидетели да бъдат приети за
установени релевантни факти, но преценката следва да бъде обоснована с
оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че
данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля
да е повлияла на достоверността на показанията му /Решение №315/30.05.2024
по дело №2397/2023 г., ВКС, 2 ГО/. В настоящия случай показанията на
свидетелите съответстват на събраните писмени и експертни доказателства,
вкл. се ценят от съда като последователни и убедителни. Налице са
предпоставките на чл. 172 ГПК за кредитирането им.
Съобразявайки горепосоченото, съдът определя дължимото
обезщетение в размер на 60 000 лева. Горната сума отчита комбинирания
характер на травмата и двукратната оперативна интервенция. Съдът отчита, че
пострадалата е дете, което в период на емоционално и физическо съзряване е
следвало да понесе болки, страдания, неудобства, страхове и стрес.
Същевременно липсват предпоставките за увеличаване на соченото
възнаграждение, тъй като възстановителният период е протекъл нормално, без
усложнения и без остатъчни негативни последици.
Определеното от въззивния съд обезщетение съответства и на
икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП, индиция за
която са лимитите на застрахователно покритие.
При съвкупната преценка на гореизложеното решението на ОС – Шумен
следва да бъде частично отменено в осъдителната част за разликата над 60 000
лева до присъдените 80 000 лева. В останалата осъдителна част същото следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Разноски:
4
Първа инстанция: С оглед променения изход от спора определеното
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на ищцата за
първа инстанция следва да бъде намалено до размер на 6746 лева с ДДС.
В съответствие с променения изход от спора следва да бъде намалена и
дължимата държавна такса от ЗАД за първа инстанция до размер на 2444,80
лева.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на
отхвърлената претенция съобразно представен списък по чл. 80 ГПК или
482,18 лева.
Въззивна инстанция:
В полза на въззивника – застраховател следва да бъдат присъдени
разноски, съставляващи заплатена държавна такса, съразмерно на приетата за
основателна въззивна жалба на страната, или 400 лева. Към посочената сума
следва да бъде прибавено и възнаграждение за юрисконсулт по чл.78, ал.8
ГПК в размер на 100 лв. съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съобразявайки че
въззивното производство е протекло в едно съдебно заседание и без събиране
на доказателства. Общо дължимите разноски на страната възлизат на 500
лева.
На основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна следва да бъде определено възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ във въззивното производство, съразмерно на
приетата за неоснователна жалба, в размер на 3373 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82/16.04.2025 г., поправено с решение №
183/09.07.2025г., постановено по гр. д. № 355/2024г. по описа на Шуменския
окръжен съд, в частта, с което съдът е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД да заплати на Р. Х. М., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител М. Д. Д., ЕГН **********, и двете от *****,
сумата от 60 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, в
резултат на преживените болки и страдания в резултат на травматични
увреждания, получени вследствие на ПТП, настъпило на 25.04.2024 г., ведно
със законната лихва, считано от 03.06.2024 год. до окончателното му
заплащане.
ОТМЕНЯ решението в осъдителната му част за разликата от 60 000 лева
до присъдените 80 000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Х. М., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител М. Д. Д., ЕГН **********, и двете от
***** срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск за заплащане на
5
обезщетение за преживени болки и страдания в резултат на травматични
увреждания, получени вследствие на ПТП, настъпило на 25.04.2024 г. за
разликата от 60 000 лева до 80 000 лева.
ОТМЕНЯ решението в частта в която в полза на адвокат Н.А.Х. е
присъдено възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за разликата над 6746 лева.
ОТМЕНЯ решението в частта в която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ОС – Шумен държавна такса за разликата от 2444,80 лева до 3244,80 лева.
ОСЪЖДА Р. Х. М., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител М. Д. Д., ЕГН **********, и двете от ***** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД сумата от 482,18 лева –
разноски за първоинстанционното разглеждане на спора, определени по
съразмерност и сумата от 500 лева – разноски за въззивното производство,
определени по съразмерност.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Н. Н. Д. от ***** сумата от 3373 лева, съставляваща възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 ЗА с ДДС, определено по
съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6