РЕШЕНИЕ
№ 881
гр. Бургас, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20252100501452 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, ЕИК *********,
представлявано от юрк. Надежда Ватева, против Решение № 1520 от
25.06.2025 г., постановено по гр.дело № 1223/2025 г. по описа на Районен съд
– Бургас, с което съдът е осъдил въззивника на осн. чл. 59 ЗЗД да заплати на
„Ювия“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Сердика“, бул. „Мария Луиза“ № 131, представлявано от
управителя В. К. – Ч., сумата от 2567,75 лв., с която ответното дружество се е
обогатило за сметка на ищеца, начислена и заплатена по фактура №
********** от 31.07.2024 г. като такава от разпределение за отчетен период от
26.06.2024 г. до 16.07.2024 г. за водомер № 1864/293, като е осъдил въззивника
да заплати на въззиваемото дружество разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който го намира за неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд е
1
допуснал процесуално нарушение, като е приел изменение на иска по чл. 214,
ал. 1 ГПК, касаещо преминаване от отрицателен установителен към
осъдителен иск. Сочи, че в случая е налице едновременно изменение, както на
основанието така и на петитума на иска. Цитира съдебна практика. Оплаква се
от липса на указания при разпределяне на доказателствената тежест. Счита, че
при липса на надлежен доклад не настъпва преклузия на закона и в този
смисъл доказателственото искане е допустимо пред въззивната инстанция на
осн. чл. 266, ал. 3 ГПК. Посочва, че първата инстанция не е обсъдила всички
изложени от въззивника възражения и представени доказателства, с което е
нарушил чл. 12 и чл. 235 ГПК. Оспорва крайните изводи на
първоинстанционния съд, които намира за неправилни и необосновани.
Анализира събраните по делото доказателства и извършената съдебно-
техническа експертиза. Счита, че следва да бъде назначена повторна съдебно-
техническа експертиза, която да бъде извършена от лицето извършило
проверката – Н. К. М. – управомощено лице за проверка на средства за
измерване, на което да бъде възложен отговор на конкретно поставени
въпроси. Моли и за евентуален разпит на същото лице в качеството му на
свидетел, ако съдът не допусне извършването на СТЕ. Счита, че съдът
неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 162 ГПК, не е извършил
анализ на всички доказателства по делото и в този с,мисъл намира
постановения съдебен акт на неправилен. Моли за отмяната му и отхвърляне
на предявената претенция. Моли за присъждане на разноските. Излага
съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Ювия“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Сердика“, бул. „Мария Луиза“ № 131, представлявано от
управителя В. К. – Ч., чрез адв. Мариана Трифонова от БАК, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 2А, ет. 3, с който оспорва твърденията във
въззивната жалба. Счита, че не са налице изложените оплаквания, като
посочва механизма на отчитането на потребена вода и начина, по който следва
да бъде изпълнена предписаната процедура в чл. 32, ал. 2, 5 и 6 от Наредба №
4/2004 г. на МРРБ. Позовава се на допуснати пропуски и нарушения на „ВиК“
ЕАД по отношение отчитането на потребената вода. Позовава се на
експертизата и факта, че монтирания общ водомер не е метрологично годен и
неотчита точно преминалото количество вода през него. Моли съдът да
2
потвърди обжалвания съдебен акт. Излага съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание
чл.59 ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден, но недопустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално по делото е предявена установителна претенция по реда
на чл. 124, ал. 1 от ГПК, с която въззиваемото дружество „Ювия“ ЕООД е
поискало от съда да приеме за установено, че дружеството не дължи на „ВиК“
ЕАД сума в размер на 2567,75 лв., представляваща суми от разпределение за
отчетен период 25.06.2024 г. – 16.07.2024 г. за водомер № 1684/293, съгласно
фактура № **********/31.07.2024 г. В последствие, след като в отговора на
исковата молба въззивникът е посочил, че на 05.03.2025 г. са постъпили
плащания от страна на ищцовото дружество, с които са погасени сумитеq
предмет на производството, БРС с определение № 2426/25.04.2025 г. е указал
на ищеца до следващо открито съдебно заседание на 02.06.2025 г. да уточни
правния си интерес от предявяване на отрицателен установител иск за
собственост. С молба въззивното дружество /стр. 77 от гр.д. 1223/2025 г. на
БРС/ е направило изменение на предявения иск на основание чл. 214, ал. 1
ГПК, като е преминало от установителен към осъдителен иск, позовавайки се
на извършеното плащане. С протоколно определение № 2060/04.06.2025 г.
БРС е приел на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск
като същият преминава от отрицателен установител иск в осъдителен иск.
Във въззивната жалба „ВиК“ ЕАД настоява, че първоинстнационният
съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел изменение
на иска, касаещо преминавано от установителен към осъдителен иск. Твърди,
че в случая е налице едновременна промяна, както на основанието на иска,
така и на отправеното до съда искане за защита, което е нарушение на
разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК.
Настоящата съдебна инстанция намира възражението за това, че е
недопустимо едновременно изменение, както на основанието така и на
3
петитума на иска за основателно. Това налага обезсилване на постановеното
решение и връщането му на друг състав на БРС от тази фаза за произнасяне.
Разпоредбата на чл. 214 от ГПК урежда условията, при които може да
бъде направено изменение на иска, представляващо промяна на предмета или
страните по висящ исков процес, като процесуалните действия извършени по
първоначално предявения иск запазват действието си. Действително
преминаването от установителен към осъдителен иск е допустимо, но само в
случаите, в които страната променя или основанието, или искането си до съда,
но не и когато тази промяна става едновременно.
В теорията се приема, че „1.Ищецът изтъква ново основание, когато се
позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата
молба, и извежда от него претендираното право. Такъв е случаят, когато
ищецът преминава от иск въз основа на договор към иск въз основа на
неоснователно обогатяване или непозволено увреждане…“ Българско
гражданско процесуално право, Живко Сталев, осмо издание, стр. 458.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира направеното
изменение за недопустимо, което влече и недопустимост на обжалваното
съдебно решение. Съдържанието и пределите на търсената в исковия процес
съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на
исковата молба, посредством които се индивидуализира спорното материално
право. След като първоначално е предявена установителна претенция,
последваща промяна е допустима единствено при съблюдаване на
императивните правила на чл. 214 ГПК за изменение на иска, сред които е
забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата
искова молба. При нарушаване на тази забрана се стига до предявяване на
недопустим иск в хода на висящия съдебен процес, което води до
недопустимост на постановеното съдебно решение и е основание по чл. 270,
ал. 3 ГПК за неговото обезсилване.
С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото и
представените списъци по чл. 80 ГПК, както пред първата така и пред
въззивната инстанция, съдът счита че на „ВиК“ ЕАД за първа инстанция се
дължи сумата от 200 лв. депозит за вещо лице, 5 лв. издаване на
удостоверение, 175 лв. доплащане на възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение от 200 лв., а за въззивната инстанция
4
съответно 76,28 лв. – държавна такса и 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение, или общо дължимата сума възлиза на 856,28 лв., които
„Ювия“ ЕООД следва да заплати.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1520/25.06.2025 г., постановено по гр.дело №
1223/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Ювия“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Сердика“, бул. „Мария Луиза“ № 131,
представлявано от управителя В. К. – Ч., да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
„Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, ЕИК *********, представлявано от
юрк. Надежда Ватева сумата от 856,28 лв. – разноски за двете съдебни
инстанции.
ВРЪЩА делото на друг състав на БРС от фазата по произнасяне по
молбата на „Ювия“ ЕООД за изменение на първоначално предявения иск.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5