О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Кюстендил, 04.11.2019 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание от
четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Симона Навущанова в. ч. гр.
д. № 522 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Постъпила е частна жалба от А.С.З., ЕГН **********, депозирана чрез
адв. А.Д., САК, срещу Определение от 13.08.2019 г., постановено по ч. гр. д. 966/2019 г. по описа на Районен съд Дупница, с което на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК е
обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от 10.05.2019 г., ведно с издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Жалбоподателят счита, че определението е
незаконосъобразно и неправилно, поради което моли да бъде отменено. Излага
съображения, че във връзка с връчено на 10.07.2019
г. съобщение от ДнРС, съдържащо указания за предявяване на иск
срещу длъжника А.Д.С. по чл. 422 от ГПК в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 4 от ГПК и довнасяне на държавна такса, на 05.08.2018 г. по пощата е
изпратена искова молба, ведно с молба по ч.г.д. № 966/2019 г. на ДнРС относно подаването на
искова молба по чл. 422 ГПК пред същия съд. Сочи се, че това обстоятелство се
доказва от приложените към частната жалба писмени доказателства- обратна разписка, молба по чл. 415, ал. 5 от ГПК и
искова молба срещу длъжника А.С..
С оглед на това, че както исковата молба, така и доказателствата за
предявяването й са изпратени в указания едномесечен срок по пощата, неправилно,
въпреки своевременното изпълнение на дадените указания, е обезсилена заповедта
за изпълнение. На
следващо място се твърди, че заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист са обезсилени на погрешно правно основания –
чл. 415, ал. 2 от ГПК, което опорочавало постановения съдебен акт.
В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1
от ГПК от ответника по частната жалба- А.С., чрез адв. Емил Пилев, САК е постъпил отговор на частната жалба. Намира частната жалба за
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Оспорва се обстоятелството, че е
налице подадена уведомителна молба по ч.г.д № 966/2019 г. по описа на ДнРС,
като се твърди, че представената в настоящото производство обратна разписка не
установява по никакъв начин действителното съдържание на депозираната в ДнРС
пратка.
Кюстендилският окръжен съд, след като се
запозна с частната жалба, отговора и делото и съобрази закона, за да се
произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна при наличието на правен интерес, поради
което се явява процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, намери частната жалба за неоснователна по следните съображения:
По гр. д. № 966/2019 г. по описа на ДнРС,
съдът е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК от 10.05.2019 г. в полза на жалбоподателя А.С.З. срещу длъжника, ответник по жалбата А.Д.С., да заплати следните суми : 6 100,00 лв. – главница, законна лихва
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2019 г. до
изплащане на вземането, 122,00 лв. – държавна такса и 480,00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Видно от приложената по делото разписка,
съобщение с указанията на районния съд за предявяване на установителен иск в
едномесечен срок и
довнасяне на съответната държавна такса е надлежно връчено на заявителя на 10.07.2019 г. Указано е на
заявителя, че при не представяне на доказателства за предявения от него иск в
посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена
изцяло/частично, както и издадения изпълнителен лист.
С Определение от 13.08.2019 г. по описа на Районен съд Дупница, на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК е обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, както и издадения въз основа
на него изпълнителен лист и е прекратено производството по делото. В мотивите на обжалвания съдебен акт, ДнРС е
посочил, че в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК заявителят не е представил
доказателства за предявен иск относно вземането, за което е издадена заповедта
за изпълнение, а съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова
молба с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 417 ГПК е постъпила в съда,
както и да събира данни за датата на депозирането й.
Към частната жалба, предмет на
разглеждане в настоящото производство са приложени следните писмени
доказателства- известие за доставяне, молба по чл. 415, ал. 5 от ГПК и искова
молба срещу длъжника А.С.. От известие за доставяне от 05.08.2019 г. се установява, че на посочената дата жалбоподателят е изпратил, чрез "Български пощи" ЕАД, пратка с баркод ИД PS 1463 00ASM3 M, като върху него е направено
отбелязване, че се изпращат до ДнРС следните документи: искова молба срещу А.С.
и молба по ч.г.д. № 966/2019 г. Същата
пратка, с горепосочения баркод, е депозирана в деловодството на РС Дупница на 07.08.2019 г. Приложените
към частната жалба искова молба и молба по чл. 415, ал. 4 от ГПК не съдържат
отбелязване на входящи номера, от които да е видно депозирането на същите в
съда.
Поради тази причина, с
Разпореждане от 28.10.2019 г., съдията-докладчик е изискал служебна справка от
Районен съд Дупница. От служебна
справка, изготвена от служител на ДнРС с вх. № 7510/31.10.2019 г. по описа на КнОС се
установява, че г.д.
№ 1687/2019 г. по описа на ДнРС, със страни А.С.З. и А.Д.С., е образувано въз
основа на депозирана в съда искова молба с вх. № 10820/07.08.2019 г. В кориците
на г.д. № 1678/2019 г. не се съдържа молба по ч.г.д. № 966/2019 г., с правно основание
чл. 415, ал. 4 от ГПК, депозирана от А.З..
По силата на чл. 415, ал. 1 ГПК, след
депозиране на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, съдът е задължен
да провери срока, в който то е постъпило и да укаже на молителя, че същият може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. За наличието на предпоставките
за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 415, ал. 2 ГПК съдът следи
служебно, но проверката се разпростира единствено до това дали молителят е
представил доказателства за предявяване на иска в срока. Следователно не
необходимо съдът да бъде сезиран от някоя от страните, за да постанови
определение за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
Доказването на факта на предявяване на иска
и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение,
с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение,
молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за
предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба.
"Представянето" на посочените доказателства по смисъла на чл. 415,
ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова
молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен.
Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено
с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно
удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство.
Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато
е налице съвпадение в институцията /един и същ конкретен районен съд/ по
заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са
спазени изискванията по чл. 415, ал. 2 ГПК. Съдът не е задължен служебно да
извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл.
410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането
й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка,
ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни /в този см. е Определение № 123
от 27.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 736/2009 г., I т.о., ТК; Определение №
374 от 27.05.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 325/2010 г., II т. о., ТК;
Определение № 536/31.07.2012 г. на ВКС, III г.о. по ч.гр. д. № 251/2012 г./.
С оглед гореизложеното и предвид данните предоставени от ДнРС се
установява, че действително в деловодството на ДнРС е изпратена по пощата
искова молба с вх. № 10820/07.08.2019 г., по която е образувано г.д. №
1687/2019 г. по описа на ДнРС. Същата е подадена в рамките на срока по чл. 415,
ал.4 от ГПК. Не се установи обаче, твърдението на жалбоподателя, че със същата
пратка са изпратени и доказателства за предявен
иск срещу длъжника А.С., а именно твърдяната от
жалбоподателя молба по ч.г.д. № 966/2019 г. с пр. осн. чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Такава молба не се съдържа нито в кориците на ч.г.д. № 966/2019 г., нито в
кориците на новообразуваното г.д. № 1687/2019 г. Приложената към частната жалба
молба с пр. осн. чл. 415, ал. 4 от ГПК също не съдържа входящ номер,
удостоверяващ входирането и в деловодството на ДнРС.
Молителят в заповедното производство не е
представил доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК в
предвидения в закона срок, поради което правилно Дупнишкия районен съд е обезсилил заповедта за изпълнение и изадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
За пълнота на мотивите следва да
се посочи, че КнОС намира за несъстоятелно и второто възражение на
жалбоподателя за неоснователност на първоинстанционния съдебен акт. Действително
в обжалваното определение, ДнРС е посочил като правно основание за обезсилване
на заповедта, вместо ал. 5, ал. 2 на разпоредбата на чл.415 от ГПК. Тези
техническа грешка обаче по никакъв начин не опорочава постановения съдебен акт.
Тя се дължи на обстоятелството, че ДнРС е посочил чл. 415, ал. 2 от ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.),
аналогичен на чл. 415, ал 5 ГПК при сега действащата редакция.
При тези данни следва да се приеме, че като
е обезсилил издадената заповед, ДнРС е
постановил едно правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде
потвърдено.
По обжалваемостта:
Съгласно Определение № 490 ОТ
22.10.2018 г., постановено по ч.г.д. № 3756/2018 Г., Г. К., ІV
Г.О. на ВКС, всички въззивни определения, постановени в
заповедното производство, включително и тези, които обективират произнасяне по
самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство, не
подлежат на касационно обжалване, както е разяснено в т. 8 от ТР № 4/2014 г. на
ОСГТК ВКС. В тази категория е и актът по чл. 415, ал. 5 ГПК.
Като взе предвид гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение Определение от 13.08.2019 г., постановено по ч. гр. д. 966/2019 г. по описа на
Районен съд Дупница, с което на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК е обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от 10.05.2019 г., ведно с издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: