Мотиви по НОХД №
1239/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
След приключване на разследването по досъдебно
производство № 727/2019 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР – Пловдив, в изпълнение
на правомощията си по чл. 242, ал. 1 от НПК, наблюдаващият прокурор от Окръжна
прокуратура – Пловдив е внесъл в Окръжен съд – Пловдив обвинителен акт, с който
е повдигнал обвинения на К.Д.М. *** за извършени престъпления, както следва:
- по чл. 196,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.29, ал. 1 б. „а“ от НК – затова, че на 17.05.2019 г. в гр. Пловдив, при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, е
отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска раница от изкуствена кожа на стойност
15 лв., 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 35 лв., сума в
размер на 150 лв., 1 бр. червило ДМ на стойност 3,50 лв., 1 бр. червило „***“ на стойност 5,50 лв., 1 бр. гланц
касов ключ на стойност 2,00 лв., 8 бр. секретни ключове с единична цена от 3,50
лв. на обща стойност 28 лв., вещи без материална стойност – лична карта, СУМПС
и дебитна карта, издадена от „***“ АД на името на А.Я.Г., всички на обща
стойност 255 /двеста петдесет и пет/ лева от владението на А.Я.Г. ***, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
- по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК –
затова, че на 17.05.2019 г. при условията на продължавано престъпление е
използвал платежен инструмент – банкова карта № ***, издадена от „***“ АД, на
името на А.Я.Г., към сметка ***, без съгласието на титуляра и деянието не
съставлява по-тежко престъпление, както следва:
- на 17.05.2019 г. в 04,36 часа от АТМ устройство
№ **, находящо се на бул. „**“ № **, собственост на „**“ е извършил неуспешна
транзакция с банкова карта № **, издадена от „***“ АД, на името на А.Я.Г.,
поради грешно въведен пин код;
- на 17.05.2019 г. в 04,39 часа от АТМ устройство
№ **, находящо се на бул. „**“ № **, собственост на „**“ е извършил неуспешна
транзакция с банкова карта № **, издадена от „***“ АД, на името на А.Я.Г.,
поради грешно въведен пин код.
Пострадалата А.Г. не се възползва от правото да участва в
наказателното производство, въпреки своевременното разясняване на разпоредбите
на чл. 247б ал. 2 – 4 от НПК и първоначално заявеното желание делото да се
отложи за друга дата, за да й се осигури възможност за лично участие в
съдебната фаза на процеса.
В разпоредителното заседание не се направиха искания за
прекратяване и спиране на наказателното производство, както и за прекратяване
на съдебното производство, поради допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила в досъдебната фаза, рефлектирали върху възможността на
обвиняемия и пострадалата да упражнят ефективно правото си на защита. Съдът
също не констатира нарушения на процесуалните правила от такъв характер.
По искане на подсъдимия и представлявалия го служебен
защитник, съдебното следствие се проведе по реда на диференцираната процедура,
предвидена в чл. 371, т. 2 на Глава двадесет и седма от НПК, непосредствено
след обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Според представителя на държавното обвинение направените
от подсъдимия признания на фактите в обстоятелствената част на обвинителния
акт, преценени в контекста на информацията, съдържаща се в събраните в
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, дават възможност
за категоричен и несъмнен извод относно осъществяването и на двете вменени му
във вина престъпления, тяхното авторство и механизма на осъществяването им.
Счита, че съответно на степента на обществена опасност на конкретно извършените
престъпления, както и на данните за личността на подсъдимия, е да му бъде
определено наказание при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства за всяко от извършените престъпления, което да се редуцира по
предвидения ред в разпоредбата на чл. 373, ал. 2 във вр. чл. 372, ал. 4 от НПК
с приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства държавният обвинител сочи – процесуално добросъвестното поведение
на подсъдимия в хода на предприетото наказателно преследване, оказаното
съдействие на органите на разследването за разкриване на цялостната му
престъпна дейност, както и данните за влошеното здравословно състояние,
преценени в контекста и на вече напредналата възраст. Счита, че съдът следва да
отчете като отегчаващи отговорността на подсъдимия – трайно установените му
престъпни навици и липсата на поправителен ефект от предходно изтърпените
наказания, налагани за престъпления от същия вид. Според прокурора, съдът
следва да определи на подсъдимия М. едно общо най - тежко наказание при
условията на чл. 23, ал. 1 от НК, което да се търпи при първоначален „Строг“
режим съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Не излага
съображения относно приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК. Счита, че
иззетите и приложени към делото веществени доказателства следва да се върнат на
правоимащите лица, след влизане на присъдата в законна сила, а направените по
делото разноски да се възложат в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият Д.М. признава изцяло вината си по повдигнатите
обвинения. Изразява съжаление за стореното. Сочи, че след последното изтърпяно
наказание Лишаване от свобода – в периода 25.03.2018 г. – 19.06.2019 г. не е
имал реална възможност да полага обществено-полезен труд, за да си осигурява
средства за препитание, поради което прибягнал до известните му неправомерни
начини за осигуряването им. Не отрича участието си и в още множество други
посегателства срещу собствеността за част от които вече е признат за виновен с
постановените и влезли в законна сила съдебни актове по НОХД № 1211/2020 г. по
описа на ПРС, 25 н. с., НОХД № 872/2020 г. по описа на ОС – Пловдив и НОХД №
903/2020 г. по описа на ПОС, с които са му наложени наказания в размер на ШЕСТ
ГОДИНИ Лишаване от свобода, ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода и ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА Лишаване от свобода. Иска от съда да получи справедливо наказание.
Защитата
на подсъдимия не оспорва тезата на държавното обвинение относно
доказателствената обезпеченост на повдигнатите обвинения спрямо подзащитния му.
Счита, че направените от подсъдимия самопризнания не само на фактическите
обстоятелства в обвинителния акт, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а и в хода
на предприетото разследване, в значителна степен са спомогнали за разкриване на
цялостната престъпна дейност на подс. М., осъществена в периода след последното
му освобождаване от Затвора до задържането му през м. юни 2019 г. В този
аспект, поставя акцент върху превеса на смекчаващите отговорността на
доверителя му обстоятелства – влошеното здравословно състояние, връщането на
значителна част от инкриминираните вещи на пострадалата, липсата на реално
настъпил вредоносен резултат от престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК. Така
мотивира искането си към съда - да определи на подсъдимия К.М. наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за всяко от двете
престъпления, за които е предаден на съд, като наложи за изтърпяване най –
тежкото от тях, след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди приложените към делото в хода на разследването и
в съдебното производство доказателства, взе предвид становището на страните,
прие за установено от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
К.Д.М. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин. Има завършено
средно образование. Трудово неангажиран е в периода след изтърпяване на
последното наложено му, по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. чл.23, ал. 1 от НК, с влязлото в сила определение по ЧНД
№ 512/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив общо най – тежко наказание –
ШЕСТ ГОДИНИ Лишаване от свобода, с което са групирани наказанията по НОХД №
588/2013 г. по описа на ОС – Пловдив, НОХД 1317/2013 г. по описа на ОС –
Пловдив, НОХД 4049/2013г. по описа на РС – Пловдив и НОХД 8305/2016 г. по описа
на РС - Пловдив. Именно това осъждане е посочено като определящо квалифициращия
елемент по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК на престъплението по чл. 196, ал. 1, т.
1 от НК. Общото наказание е изтърпяно в Затвора Пловдив в периода 09.12.2012 г.
до 22.03.2018 г. /справка ГД „ИН“ л.
117 ДП/. Към това наказание е присъединено и определеното с
присъдата по НОХД № 588/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив наказание
Глоба в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева.
Подсъдимият К.М. е разведен. От брака си има пълнолетна
30 годишна дъщеря, към която към момента няма задължение за издръжка. Осъждан е
многократно след навършване на пълнолетие. Преобладаващата част от наложените
му наказания са за престъпления против собствеността. Изтърпявал е нееднократно
наказания Лишаване от свобода последното, от които до 25.03.2018 г. в Затвора –
Пловдив.
От представената справка от Затвора – Пловдив /чл. 54 от съд. пр./ е
видно, че към момента на провеждане на настоящото съдебно производство по НОХД
№ 1239/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, подс. К.М. изтърпява
наказание Лишаване от свобода, наложено му с влязлата в сила присъда № 59 от
16.07.2020 г. по НОХД № 872/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Справката
съдържа данни и за други наложени на подсъдимия К.М. наказания Лишаване от
свобода, които все още не са приведени в изпълнение – по НОХД № 1211/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив и по НОХД № 903/2020 г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив.
В
обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени конкретно данните за
наложените на подсъдимия К.М. наказания от значение за правната квалификация на
вмененото му във вина престъпление по чл. 196 НК, обосноваващи хипотезата на
чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК, а именно :
ДВЕ ГОДИНИ
Лишаване от свобода и Глоба в размер на 1 200 лева, определени, по реда на чл.
23, ал. 1 от НК, измежду наложените за извършени на 16.10.2012 г. престъпления
по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ от НК и чл. 249, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК с влязлата в сила
присъда № 56/20.05.2013 г. по НОХД № 588/2013 г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив;
ШЕСТ
ГОДИНИ Лишаване от свобода, определено за престъпление, извършено в периода
26.08.2012 г. – 09.12.2012 г. по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1,
т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл.26, ал. 1 от НК, с влязлата в сила с Решение № 170/02.07.2014г. на ОС – Пловдив, постановено
по ВНОХД № 609/2014 г., присъда № 325/14.10.2013 г. по НОХД 4049/2013 г. по
описа на Районен съд – Пловдив;
ДВЕ ГОДИНИ
И ОСЕМ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, определено за извършено на 17.11.2012 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.29, ал. 1, б.
„б“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с влязлата в сила присъда № 104/16.10.2013 г. по НОХД
№ 1317/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив;
ДВЕ ГОДИНИ
Лишаване от свобода, определено за извършено в периода 27.08.2012 г. –
09.12.2012 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
29, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с влязлото в сила определение №
28/13.01.2017 г., с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното
производство по НОХД № 8305/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Към
инкриминирания момент – 16.05.2019 г. пострадалата А.Я.Г. живеела заедно със
съпруга си М. Р. Г. в апартамент с административен № **, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „**“ № **.
През нощта
на 16/17.05.2019 г. двамата били в дома си. В близост до входната врата, в
антрето на жилището свид. Г. оставила бежова на цвят дамска чанта тип „раница“
от изкуствена кожа, в която се намирали нейни лични вещи и документи, както и
сумата от общо 150 лева в банкноти с различна номинална стойност. Към този
момент в раницата на пострадалата се намирало портмонето й, в което тя
съхранявала лична карта, свидетелство за управление на МПС и банкова дебитна
карта „****“ № ***, издадена на нейно име - А.Г. от „**“ АД, към сметка ***. В
червения дамски кожен портфейл, освен тези документи и наличната сума от 150
лв., се намирал и лист хартия със записан пин код за картата. В чантата на
пострадалата наред с портмонето, свид. Г. държала метална халка с ключове –
осем броя секретни с обозначения на ръкохватките „***“
и 1 бр. касов ключ, както и несесер от плат, в който се намирали 2 бр. червила – 1
бр. марка „**“ и 1 бр. марка „***“, 1 бр. гланц за устни „***“ и молив за очи.
Използвайки
познатия си неправомерен начин за проникване в чужди жилища, през нощта на
16/17.05.2019 г. подсъдимият К.М. установил, че входната врата на жилищната
кооперация, в която се намирало жилището на пострадалата А.Г. не е заключена.
Прониквайки във входа подсъдимият започнал да проверява за незаключени входни
врати на отделните жилища, упражнявайки натиск върху бравите им, с намерение да
отнеме вещи и предмети, находящи се в близост. Така около 02,43 ч. на 17.05.2019
г. влязъл в апартамента на пострадалата Г. с административен номер **, находящ
се на шестия етаж в сградата на ул. „***“ № ***, в гр. Пловдив. Виждайки
дамската раница в коридора, подсъдимият решил да я отнеме, предполагайки, че в
нея има ценни вещи, след което веднага побързал да напусне жилището. Затворил
входната врата и тръгнал надолу по стълбището на сградата.
Шумът от
затварянето на входната врата събудил пострадалата А.Г. и съпругът й – свид. М.
Г. Когато станали и видели липсата на дамската раница в коридора, свид. Г.
излязъл от апартамента и проверил по стълбището надолу дали извършителят на
кражбата все още е наблизо. Успял да забележи единствено два силуета, които
излезли от входната врата на жилищната сграда.
Непосредствено след това свид. М.Г.съобщил за кражбата в
полицията, а свид. Г. пробвала на няколко пъти да осъществи контакт с
представител на обслужващата си банка, за да блокират дебитната й карта. На
място пристигнал автопатрул на Първо РУ, който обезпечил местопрестъплението до
провеждане на оглед, документиран с приложените на л. 18 – 21 и л. 24 – 26 от
ДП - Протокол и фото-албум. Не били установени повреди и взломявания по
входната блиндирана врата на жилището, както и в областта на бравата.
След като
се отдалечил на достатъчно разстояние от сградата, в която се намирало жилището
на свид. Г., подсъдимият М. разгледал съдържанието на отнетата дамска чанта.
Откривайки в портфейла на пострадалата, издадената на нейно име от „***“ АД, към
сметка ***, банкова дебитна карта „**“ № *** и записаният на хартия пин код,
подсъдимият решил да използва по предназначение платежния инструмент. За целта,
се придвижил до бул. „***“ № ** до АТМ устройство с № ***, собственост на „**“
АД, монтирано на сградата на Второ ДКЦ – Пловдив.
В 04:36 ч. и 04:39 ч., използвайки записания на хартия
пин код, подсъдимият К.М. извършил две неуспешни транзакции поради грешно
въвеждане на цифрите от пин кода. Към този момент той бил облечен с яке с
качулка, покриващо таза, с червени дълги ръкави и предна част в зелен цвят.
Носел тъмни обувки, а върху шапката с козирка, поставена на главата му, била
сложена и качулката на якето. Предната част на лицето му била закрита от
завързана каубойска кърпа, за да препятства евентуално разпознаване.
Двата поредни неуспешни опити да изтегли суми от
банковата сметка на пострадалата Г. чрез отнетия платежен инструмент, издаден
на нейно име от „***“ АД, отказали подсъдимия от намерението да го ползва
отново. Действията му са заснети от охранителните камери, монтирани на сградата
на ДКЦ 2 /л. 85 и л. 86 ДП/ и магазин *** /л.
87 и л. 88 ДП/ видно от съдържанието на
Протокола за оглед на ВД /л.113 – 114 ДП/.
През м.
юни 2019 г. подсъдимият К.М. е задържан от служители на сектор „Криминална
полиция“ при ОДМВР – Пловдив по повод множество извършени домови кражби. С
Протокол за доброволно предаване от 19.06.2019 г. /копие, приложено на л. 58 - 60 ДП/ сред множеството вещи, представляващи част от отнетите в
периода след последното изтърпяване на наказание Лишаване от свобода –
22.03.2018 г. до задържането си, от подсъдимия били предадени и множество
връзки със секретни ключове, описани по брой и цвят. По отношение на
документите, намиращи се в раницата, подсъдимият М. заявил, че са унищожени
чрез разрязване с ножица.
В хода на
разследването, с цел индивидуализация на отнетите вещи, свид. М.Г.предал
доброволно метална халка с 6 бр. секретни ключове, за които заявил, че са
идентични с отнетите секретни ключове от дамска раница на съпругата му – свид. А.Г.
/л. 69 ДП/.
Заключението
на назначената трасологична експертиза /л.
49 – 51 ДП/, неоспорено от страните по
делото, е категорично, че 1 от представените за изследване, предадени
доброволно от посъдимия К.М., общо 22 бр. секретни ключове с обозначения на
ръкохватките „***“ и
обозначеният по същия начин ключ от връзката, предоставена от свид. Генов, са
идентични, тъй като е установена пълна идентичност на конфигурацията на
специфичните им отстъпи. Уточнено е, че двата ключа имат една и съща
секретност, която позволява отключването/заключването на един и същ двоен
секретен патроник.
Оценката
на отнетите от владението на пострадалата А.Г. вещи от подсъдимия К.М. е
възложена на стоково-оценъчната експертиза. В заключението /л. 53 ДП/ е
отразена пазарната цена на вторичния пазар на инкриминираните вещи, като е
посочена единичната цена на родово определените 8 бр. секретни ключове. Не са
оценявани отнетите от подсъдимия документи, намирали се в чантата на
пострадалата Г., дори и като стойност на материала за изработката им.
Към
доказателствата в хода на разследването са приобщени записи от охранителни камери,
монтирани на различни обекти в близост до местонахождението на банкомат № *** –
на сградата на ДКЦ 2 и на магазин *** /Протоколи
за доброволно предаване и магнитни носители – л. 82 – л. 83; л. 85 – 86; л. 87
– 88 от ДП/. Документирано по предвидения
в НПК процесуален ред е и надлежното описване и проверка на съдържанието на
записите във всички приложени към делото ВД /л. 113 – 114 от ДП/.
Описаната
фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин както от самопризнанията на подсъдимия, дадени по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, така и от събраните в хода на разследването
гласни доказателства /показанията на
свидетелите А.Г., М.Г.и П. И./, писмени
доказателства /протоколите за: оглед на
местопрестъплението и приложения към него фотоалбум, протоколите за доброволно
предаване на вещи; протоколите за оглед на веществени доказателства и
приложените към тях фото-албуми; информацията, предоставена от *** АД – клон
Пловдив и *** АД; Протоколите за предаване на видеозаписи от охранителни
камери, ведно с ел. носители на информация ***АД – клон Пловдив, ДКЦ 2 –
Пловдив и магазин „***“; Протокол за оглед на веществени доказателства,
отразяващ резултатите от записите от охранителните камери; справки съдимост за
подсъдимия, съдържащи данни за предходните му осъждания; информация от ГД “ИН“
относно периодите на изтърпяване на наложените на подс. М. наказания Лишаване
от свобода/ и веществени доказателства и
доказателствени средства. При анализа на доказателствените източници, съдът не
констатира противоречия или несъответствия, предпоставящи изключване на отделни
или част от приобщените по реда на чл. 371, ал. 4 от НПК.
Като
обективни и изготвени с необходимата компетентност и професионален опит, съдът
кредитира изцяло и заключенията на назначените в хода на разследването
трасологична и стоково-оценъчна експертизи.
Въз основа
на признатата от подсъдимия, описана в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактическа обстановка, установена и при съвкупния анализ на събраните в
хода на разследването доказателства и доказателствени средства, съдът прие за
доказани съставомерните елементи на вменените във вина подсъдимия К. Д. М.
престъпления и тяхното авторство.
Няма спор в доказателствените източници относно факта на
отнемането без съгласието на пострадалата А.Г. на личните й вещи - бежова на
цвят дамска чанта, тип „раница“ от изкуствена кожа, сумата от общо 150 лева в
банкноти с различна номинална стойност, дамско портмоне червено на цвят,
метална халка с 8 бр. секретни ключове, 1 бр. касов ключ, несесер от плат, 2 бр. червила – 1 бр.
марка „**“ и 1 бр. марка „***“, 1 бр. гланц за устни „**“ и молив за очи, както и
документи, издадени на нейно име - лична карта, свидетелство за управление на
МПС и банкова дебитна карта „**“ № **, издадена от „***“ АД, към сметка ** и
моментът, в който е била установена фактическата власт върху тях от подсъдимия
– на 17.05.2019 г. около 02:48ч. когато от свид. М.Г.е подаден сигнал на спешен
номер 112 за извършената кражба.
Липсата на повреди по входната врата на жилището, в което
към този момент е живеела пострадалата свид. Г. със съпруга си – свид.М.Г.,
включително и в областта на бравата, видно от данните в приложените протокол за
оглед на местопрестъплението и фото-албума към него, несъмнено сочат начина на
проникване, а именно - през незаключената входна врата.
Авторството на инкриминираните престъпления е установено
не само от признанията на подсъдимия М., дадени в хода на досъдебното
производство, както и по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, но и от събраните
косвени доказателства - заключението на назначената трасологична експертиза,
установяваща идентичност на предоставения от свид. Генов секретен ключ с надпис
„**“ и 1 от предадените доброволно от подсъдимия при задържането му във връзка
с разследването по настоящото наказателно производство, приложени като
веществени доказателства по делото. В този смисъл, съдът кредитира и данните,
съдържащи се в приобщените по надлежния ред записи от охранителните камери,
монтирани на сградата на ДКЦ 2 и магазин „**“, на които са заснети действията
на подсъдимия при опитите да извърши теглене на средства от банковата сметка на
пострадалата Г. в „***“ АД чрез отнетата издадена на нейно име банкова дебитна
карта „***“ от АТМ устройството, монтирано на сградата на ДКЦ 2. В този аспект
е и информацията, съдържаща се в показанията на свид. П. И. /л. 42 – 43 от ДП/.
Представената от „***“ АД официална информация за
издадените на името на пострадалата А.Г. банкови платежни инструменти,
включително и за движението на суми по сметките, открити в банковата институция
към инкриминирания период /л. 71 – 73 и
л. 79 – 80 ДП/ по категоричен начин сочат
момента на използване на дебитната карта „***“ № ***, издадена от „***“ АД, към
сметка ***, непосредствено след съобщението за отнемането й от владението на
пострадалата – на 17.05.2019 г. и подаденият сигнал в този смисъл към спешен
номер 112. Хронологията на описаните действия косвено подкрепят обвинителната
теза относно авторството и механизма на осъществяване и на престъплението по
чл.249, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1от НК. Съответно на твърденията на
подсъдимия за невъзможност да разчете вярно записания пин код са двете
неуспешни транзакции, отчетени от ползваното за целта АТМ устройство, монтирано
на сградата на ДКЦ 2 – Пловдив.
Изложеното даде основание на съда да приеме за доказани
по несъмнен и категоричен повдигнатите обвинения на подсъдимия К.М. за
извършени на 17.05.2019 г. в гр. Пловдив при условията на реална съвкупност
престъпления
по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1 б. „а“ от НК, осъществено при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, с
предмет отнетите от владението на А.Я.Г. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои чужди движими вещи на обща стойност 255 /двеста
петдесет и пет/ лева
и по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено при условията на
продължавано престъпление /с две отделени деяния/ използване на платежен
инструмент – банкова карта № **, издадена от „***“ АД, на името на А.Я.Г., към
сметка ***, без съгласието на титуляра, което не съставлява по-тежко
престъпление, а именно извършени две последователни неуспешни транзакции в
04,36 часа и в 04,39 часа от АТМ
устройство № ***, находящо се на бул. „***“ № ***, собственост на „**“, с
банкова карта № ***, издадена от „***“ АД, на името на А.Я.Г., поради грешно
въведен пин код.
Престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 194,
ал. 1 от НК е извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по –
малко от една година изпълнението, на което не е било отложено по чл. 66 от НК.
В съответствие с изискванията на закона в обвинителната теза са посочени тези
от постановените и влезли в сила съдебни актове, с които на подсъдимия М. са
наложени наказания, групирани при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23 ал.
1 от НК с определението по ЧНД № 512/2017 г. по описа на Районен съд – гр.
Пловдив, отговарящи на критерия „едно осъждане“, по смисъла на чл.29, ал. 1 б.
„а“ от НК, имащо значение за правната квалификация на вмененото му във вина
престъпление, в контекста и на ограничението по чл. 30, ал. 1 от НК, относимо
към всички останали 10 предходни осъждания, посочени в справката за съдимост /влезлите в сила до 2010 г./.
Придобитите по
неправомерен начин банков платежен инструмент, издаден на името на пострадалата
А.Г. – банковата карта към сметката й в „***“ АД – клон Пловдив ведно със
записания на лист пин код са послужили на подсъдимия М. да извърши и
престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК - да ги ползва по предназначение,
извършвайки две последователно регистрирани в системата неуспешни платежни
операции. Липсата на настъпил реален вредоносен резултат от престъплението се
дължи единствено на невъзможността на подсъдимия да разчете и въведе правилно
записания пин код.
Престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК е от категорията
на извършваните формално и не изисква настъпване на обществено опасен резултат.
Наред с това, този субсидиарен състав е приложим в случаите когато
осъщественото не представлява по – тежко престъпление, какъвто е и настоящият
казус. Изпълнителните деяния на включените в състава на общото продължавано
престъпление са осъществени именно посредством неуспешните транзакции, за които
свидетелства предоставената информация от Дирекция „Картови операции“ при ***
АД – клон Пловдив /л. 79 – 80 ДП/. Настъпването на имуществена вреда за лицето, чийто
платежен инструмент е използван, не е елемент от обективния състав на
престъплението, доколкото за обществено опасно и наказуемо е обявено самото
ползване на платежния инструмент по предназначение без съгласието на титуляра
му, без това да е свързано задължително с реално прехвърляне на парични суми
или парични стойности. Съставомерното използване на платежен инструмент по
предназначение може да се изрази във всяка негова употреба, включително и само
за проверка на наличността по сметката, както и при неуспешни транзакции. Това
налага извода, че и при неуспешно реализирани транзакции при използване на банкови
карти са налице всички съставомерни признаци на довършеното престъпление по чл.
249, ал. 1 от НК.
Налице са и признаците на продължавано престъпление,
предвид факта, че подсъдимият е използвал платежният инструмент двукратно, в
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, като последващото
деяние се явява продължение на предшестващото както от обективна, така и от
субективна страна.
От субективна
страна и двете престъпления са извършени от подсъдимия К.М. с пряк умисъл, с
целени и настъпили съставомерни последици. Подсъдимият е съзнавал обществено –
опасния характер на деянията си, не само е предвиждал, но и е целял
реализирането на вредоносния резултат на всяко от тях, използвайки го за
осигуряване на необходимите средства за препитание предвид ограничените
възможности да полага обществено-полезен труд от една страна заради
обремененото си съдебно минало, а от друга – и заради влошеното си здравословно
състояние.
При определяне на размера на наказанията за всяко от
престъпленията, съдът в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 от НПК
прие наличието на незначителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като такива отчете трайно влошеното здравословно състояние на
подсъдимия, удостоверено с множеството медицински документи, представени в
съдебното производство, в контекста на зрялата му възраст – 59 годишен,
процесуално добросъвестното му поведение непосредствено след задържането му,
допринесло съществено и за разкриване на инкриминираните престъпления, незначителната
стойност на причинените вреди от престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК,
както и липсата на реално настъпили вреди от престъплението по чл.249, ал. 1 от НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете по - високата
лична степен на обществена опасност на подсъдимия, определена от данните за
множеството предходни осъждания и липсата на поправителен ефект от изтърпените
до момента наказания.
Въз основа на така отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия М. обстоятелства, съдът прие, че следва да му бъде
определено наказание при условията на чл. 54 от НК, което в съответствие с
изискванията на чл. 373, ал. 2 от НПК следва да се редуцира по реда на чл. 58а,
ал. 1 от НК с една трета. За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. чл.
194, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК съдът прие, че съответно на
конкретната степен на обществена опасност на извършеното престъпление и данните
за личността на подсъдимия е да му бъде определено наказание в близък до
минималния, предвиден от закона размер, а именно ТРИ ГОДИНИ Лишаване от
свобода, което след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено
до ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода.
За престъплението по чл. 249, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1
от НК съдът определи на подсъдимия М. наказание в минималния предвиден от
закона размер – ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода, което редуцира при условията на
чл. 58а, ал. 1 от НК до ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, като
не наложи кумулативно предвиденото в закона по-леко наказание Глоба, предвид
липсата на реално настъпили вреди.
Реалната съвкупност от престъпления, извършени от
подсъдимия М., предмет на повдигнатите му обвинения в настоящото наказателно
производство предпоставя приложението на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК и
задължението на съда да определи за изтърпяване най-тежкото от така наложените
наказания, а именно – ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода.
Въпреки наличието на формалните предпоставки за
приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК - определени наказания от един и
същи вид за извършените при условията на реална съвкупност две престъпления,
настоящият съдебен състав счете, че не следва да бъде прилагана, тъй като
проявата на по-сериозна наказателна репресия спрямо подсъдимия М. не би довела
до повишаване ефективността на изпълнението на целите на наказанието.
Не са налице основания за приложение на разпоредбата на
чл. 66, ал.1 от НК, поради което съдът определи в съответствие с изискванията
на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС първоначален „СТРОГ“ режим на
изтърпяване на така наложеното при условията на чл. 23, ал. 1 от НК общо най –
тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода.
Приложените към делото като ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 6
броя секретни ключове на обща метална халка, измежду които един с надпис „**“,
предадени с Протокол за доброволно предаване от 01.07.2019 г. от свид. М. Г.,
съхранявани от домакина на Второ РУ на ОДМВР – Пловдив, както и 1 бр. секретен
ключ с надпис „***“, предоставен с Протокол за доброволно предаване от
подсъдимия, за който е установено пълно съвпадение и еднаква секретност от
трасологичната експертиза – протокол № 216/24.03.2020 г. на Сектор БНТЛ при
ОДМВР – Пловдив, съдът разпореди ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика им М. Р. Г., след
влизане на присъдата в законна сила.
Останалите приложени по делото като веществени
доказателства 22 броя секретни ключове, предадени с Протокол от подсъдимия,
намиращи се на съхранение при домакина на Второ РУ при ОДМВР – Пловдив, съдът
разпореди да бъдат УНИЩОЖЕНИ след влизане на присъдата в законна сила като вещи
без стойност.
В тежест на подсъдимия К.М., в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът възложи заплащането на направените
по делото разноски в размер на 175 /сто седемдесет и пет/ лева за
възнаграждения на експертите, изготвили заключения по назначените експертизи в
хода на досъдебното производство.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: