№ 370
гр. Пловдив, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Миглена Р. Маркова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно
наказателно дело № 20255300602183 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. И. З. чрез защитника му адв. Л. Н.
срещу Протоколно определение № 432/2025г., постановено по ЧНД №
169/2025 г. по описа на КРС, ІІІ-ти н.с., с което е оставено без уважение
искането на Х. И. З. за постановяване на съдебна реабилитация по НОХД №
260/2007 г., НОХД № 184/2008г., НОХД № 189/2008 г., НОХД № 416/2009 г. и
НОХД № 779/2010г., всички по описа на РС-Карлово.
Определението се атакува като неправилно и незаконосъобразно. Сочи
се, че неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за съдебна
реабилитация. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение
и да постанови ново, с което да постанови съдебна реабилитация на Х. З..
Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура пледира за
потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Излага съображения, че обосновано първостепенният съд е приел, че не са
налице основанията на чл.87 от НК, тъй като не са налице кумулативните
предпоставки за това. Навеждат се доводи, че молителят не е имал добро
1
поведение предвид осъжданията му в чужбина и криминалистичните му
регистрации.
Молителят Х. З. редовно уведомен за съдебно заседание не се явява.
Защитникът му- адв.Н. поддържа жалбата като пледира съдебния акт да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, като провери изцяло
правилността на определението по посочените от страните основания и извън
тях, намира и приема за установено следното:
За да постанови определението си, Карловският районен съд е възприел
за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Молителят Х. И. З. е осъждан както следва:
1. С присъда по НОХД № 260/2007г. по описа на Районен съд Карлово,
влязла в законна сила на 05.01.2008г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
предл. 2-ро, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1,
т.3, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК, извършено на 07.04.2007 г. и
08.04.2007г. му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година
и безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност от 200 часа за
срок от 1 година. Наказанието е изтърпяно на 23.01.2009г.
2. С определение по НОХД №184/2008г. по описа на Районен съд
Карлово, влязло в законна сила на 30.10.2008г. е одобрено споразумение с
което за престъпление по чл.215, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.54
от НК, извършено на 25.05.2008г. му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок 3 месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен
срок от 3 години.
3. С определение по НОХД №189/2008г. по описа на Районен съд
Карлово, влязло в законна сила на 09.12.2008г. е одобрено споразумение с
което за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено
на 14.07.2008г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок 6
месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.
2
4. С определение по НОХД №416/2009г. по описа на Районен съд
Карлово, влязло в законна сила на 04.09.2009г. е одобрено споразумение с
което за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.2, т.5 и т.7, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, във вр. с чл.54 от НК,
извършено на 25.01.2009г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок 3 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.
С определение на КРС, на основание чл.69, ал.2, във вр. с чл.68, ал.1 от
НК е постановено да изтърпи отделно и наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 3 месеца, наложено му по НОХД №189/2008г. Наказанието е
изтърпяно на 15.03.2010г.
5. С присъда по НОХД № 779/2010г. по описа на Районен съд Карлово,
влязла в законна сила на 20.10.2011г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4,
предл. 2-ро, т.5 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК,
извършено на 24/25.07.2010г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок 8 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Наказанието е изтърпяно на 15.07.2014г.
Обосновано възприетата фактическа обстановка е изградена въз основа
на събраните писмени доказателства по делото.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице
основанията на чл.87 от НК за постановяване на съдебна реабилитация на
молителя З., доколкото в срока на изтърпяване на наказанието по НОХД
№260/2007г. е извършил и други престъпления, за които е осъден с влязла в
сила присъда и му е било наложено наказание лишаване от свобода - по НОХД
№184/2008г. и НОХД №189/2008г., по описа на Районен съд Карлово, а от
друга не е възстановил причинените вреди от престъплението.
Законосъобразно е прието и че по НОХД №184/2008г. и НОХД
№189/2008г. не са налице основанията за съдебна реабилитация, доколкото в
изпитателния им срок е извършил престъпления, за които е признат за
виновен и наказан - НОХД № 416/2009г. и НОХД № 779/2010г. Последното е
изтърпяно на 15.07.2014г. и на 16.07.2017г. е изтекъл 3 годишния срок, свързан
с настъпване на реабилитация. В този срок молителят не е извършил
престъпление по НК на Р.България, но има криминални регистрации и
осъждания във Федерална Република Германия и Република Австрия, за
извършено на 25.11.2016г. деяние - подправка на документи и за извършено на
09.05.2018г. престъпление, посочено като „сутеньорство“.
3
Осъжданията на жалбоподателя З. в Р.Австрия и ФРГ правилно са
обосновали и липсата на следващата предпоставка, визирана в чл.87 от НК, а
именно молителя З. да е имал добро поведение след влизане в сила на
последния по време съдебен акт.
Съобразно трайната съдебна практика преценката за наличие или не, на
добро поведение, се базира на събраните характеристични данни за личността
на осъдения от близки, приятели, колеги, както и справки от държавни
институции - полиция, прокуратура относно наличие на противообществени
прояви или престъпни деяния. „Доброто поведение“ по смисъла на чл.87 ал.1
т.1 от НПК следва да се възприема като цялостно поведение на лицето
насочено към спазване на законите и добрите нрави и въздържане от всякакви
противообществени прояви и неморално поведение, което следва да бъде през
целия период визиран в чл.87 от НК до постановяване на съдебния акт. В тази
насока безспорно то е е несъвместимо с осъждания за умишлени
престъпление, каквито се явяват документните престъпление и трафика на
хора.
Предвид гореизложеното определението на КРС като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
Водим от горното и на осн. чл.334 т. 6 във вр. с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 432/2025г., постановено
по ЧНД № 169/2025 г. по описа на КРС, ІІІ-ти н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се уведомят страните за решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4