№ 7324
гр. С., 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100113098 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът Т. Н. М. с ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „********
и ответникът ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., пл. „Позитано“ № 5.
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата в размер на 100 000лв -
застрахователно обезщетение занеимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
06.07.2024 г. около 22:15 часа в гр. С., бул. „Климент Охридски“ между управлявяния от
ищеца мотоциклет „Кимко“ модел Агилити 300, с peг. № ******** и лек автомобил „Опел
Корса“ с peг. № ********, управляван от К. Х. К., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 06.07.2024 г. около 22:15 часа пострадал в
резултат на ПТП в гр. С.. Управлявал мотоциклет „Кимко“ модел Агилити 300, с peг. №
******** по бул. „Климент Охридски“. В същото време движещия се в обратна посока лек
автомобил „Опел Корса“ с peг. № ********, управляван от К. Х. К. по бул. „Климент
Охридски“ от ул. „8-ми декември“ към Околовръстен път и срещу № 61 при извършване на
маневра ляв завой станал причина и реализирал ПТП, тъй като отнел предимството на
ищеца.
В резултат на ПТП ищецът получил на счупване на тялото на бедрената кост, закрито и
счупване на медиалния малеол на лява глезенна става.
На 07.07.2024 г. се наложила оперативна намеса, като на ищеца било извършено открито
наместване на фрактурата с вътршна фиксация, фемур. Бял поставен по гръб на
екстензионна маса, оперативното поле щателно почистено и покрито стерилно. Под
рентгенографски контрол се извършила репозиция на фрактурата посредством мини
1
инвазивен латерален достъп. Извършила се и фиксация с бедрен пирон фи 9 с дължина 420
мм. Застопорил се проксимално с 2 винта 75 и 50 мм, а дистално с винтове 55 и 75 мм.
Извършила се щателна хемостаза и послоен шев със стерилна превръзка. На 09.07.2024 г. му
било извършено и открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула,
като през медиален достъп се проникнало в дъбочина и се достигнало до фрактурата на
медиалния глезен. Последвала репозиция и фиксацаия с два винта с прекъсната резба.
Извършила се и щателна коагулация и послоен шев със стерилна превръзка.
Проведена била обезболяваща терапия с дексофен, венозни вливания, антибиотична терапия
с Лифурокс, антикоагулантна профилактика с Клексан 0.6., с препоръка да не се натоварва
опериранят крайник, както и да продължи с антикоагуалантната терапия още 24 дни.
Ищецът твърди, че състоянието му е било много тежко и в настоящия момент все още не е
излекуван, лечението му продължава, както и болките и страданията му
Ищецът сочи, че собственикът на лек автомобил “Опел Корса“ , с peг. № ******** е
сключил своята задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със застрахователна полица № BG/03/123002845790, валидна от 15.09.2023 г. до 14.09.2024 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва
предявения иск по основание и размер.
Ответникът сочи, че не е довършена процедурата по чл. 380 от КЗ, тъй като на 05.08.2024г.
ищецът е завел доброволна претенция въз основа на молба с вх. №2163/05.08.2024г., в която
е претендирано застрахователното обезщетение за настъпили вреди при ПТП от 06.07.2024 г.
ПТП, но без да бъде посочена банкова сметка. Ответникът уведомил правоимащото лице, че
е необходимо по преписката да бъдат представени допълнителни документи за установяване
на основанието и размера на претенциите. Същите не били представени.
Ответникът оспорва твърдения механизъм на настъпване на пътно - транспортното
произшествие. Твърди, че събитието е случайно, както и че ударът е настъпил в опасната
зона за спиране на застрахования водач и той не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие.
Отвътникът прави възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, което се е изразило в
следните действия и бездействия на ищеца:
в нарушение на чл. 15, ал. 1от ЗДвП не се е движил най-вдясно в лентата си за
движение, а е навлязъл с процесното ППС в лентата за насрещно движение, в която
водачът на лекия автомобил е престоявал с оглед довършване на предприетата от него
маневра, евентуално не е предприел действия по предотвратяване на събитието,
преминавайки през свободната за движение част от платното.
е управлявал процесния мотоциклет без включени светлини, с което е възпрепятствал
възможността на водача на лекия автомобил да го забележи и да предотврати
настъпването на произшествието, предвид факта, че процесното събитие е настъпило в
тъмната част на денонощието.
2
в нарушение на разпоредбите на чл. 20 от ЗДвП не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което е управлявал. Същият при избиране на скоростта си на
движение не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие. Водачът е имал задължението да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението
в нарушение на разпоредбите на чл. 25 от ЗДвП е управлявал процесното ППС, без да
съобразява поведението си с обстановката на пътя, като с това е създал опасност за
участниците в движението. Водачът е имал задължението да съобрази поведението си
като се съобразява с положението, посоката и скоростта на движение на намиращите
се пред, след, преди и покрай него превозни средства
- е управлявал мотоциклета със скорост надвишаваща нормативно определената максимална
такава, за процесния пътен участък.
- е управлявал мотоциклета без да е поставил необходимата за това предпазна екипировка
/предпазен шлем-каска, облекло и протектори за крайници гърди, гръб и т.н./;
- не е изпълнение медицинските предписания за провеждане на контролни прегледи,
антикоагулантна терапия, рехабилитация и др., с което значително е увеличил периода, на
търпените болки и страдания, както и техния интензитет.
Ответникът оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, като твърди, че
постановеният отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е на база непредставяне
от страна на ищеца на доказателства, установяващи безспорната вина на водача. Не било
налице съдействие от страна на ищеца за представяне на нужните документи, установяващи
основателността по изплащане на обезщетение както и неговия размер. Възразява на
основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, срещу претендираните от ищеца лихви от посочената
дата.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на водача на лек
автомобил „Опел Корса“ с peг. № ********, валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ при ответника към датата на ПТП, вреди, размер на вредите, причинна
връзка между поведението на водача и вредите.
В доказателствена тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД,
евентуално да установи твърдените обстоятелства за съпричиняване на вредите.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е представено споразумение по НОХД № 7857/2025 г., по описа на СРС, НО, 105
състав, с което водачът К. Х. К., се признава за виновен в това, че: На 06.07.2024 г., около
20.42 часа, в гр.С., при управляване на моторно превозно средство-лек автомобил марка
3
„Опел“, модел “Корса“ с рег. № ********, по бул.“Климент Охридски“, с посока на
движение от бул. “Андрей Ляпчев“ към ул.“Околовръстен път“, и в района на № 61 нарушил
правилата за движение по пътищата, нормирани в Закона за движението по пътищата /
ЗДвП/, а именно: Чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“ Чл.25, ал.2 от ЗДвП - „При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се
намира в дясната пътна лента“. Чл. 37, ал.1 от ЗДвП - „При завиване наляво за навлизане в
друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се
ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства“, като предприел извършване
на маневра „завиване на ляво“, за да навлезе в друга пътна лента – за насрещно движение и
не пропуснал насрещно движещия се по бул.“Климент Охридски“ мотоциклет марка
„Кимко“, модел „Агилити 300“, с рег. № ********, като реализирал пътно-транспортно
произшествие с него и причинил по непредпазливост средна телесна повреда на повече от
едно лице: На Т. Н. М.-водач на мотоциклета, средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на тялото на лявата бедрена кост, реализирало
критериите на медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на левия
долен крайник“ за срок повече от 30 дни, средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2
от НК, изразяваща се в открито счупване на глезенния израстък на лявата тибия / голям
пищял/, реализирало критериите на медикобиологичния признак „трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник“ за срок повече от 30 дни На Д.Т. М.а-пътник на
мотоциклета- средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в
черепно - мозъчна травма с контузия на мозъка, субтурален кръвоизлив и счупване на
костите на черепния покрив и основа, реализирало критериите на медикобиологичния
признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузни рани в лява теменна
област и счупване на подлежащата кост, реализирало критериите на медико-биологичния
признак „нараняване, което прониква в черепната кухина“, средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на лицеви кости-десен максиларен
синус, пода на дясната очница и дясна ябълчна кост, които анатомично участват в
изграждането на горната челюст, реализирало критериите на медико-биологичния признак
„счупване на челюст“- престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “а“ , пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. “б“ ,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
В споразумението е посочено още, че деянието е извършено от подсъдимия К. Х. К.,
виновно, при форма на вина „непредпазливост“ и по-конкретно при престъпна небрежност
по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК.
4
Видно от споразумението на К. Х. К. са му наложени следните наказания: 3. 1. При
условията на чл. 343, ал. 3, б. “а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. “б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДИНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1 НК, да бъде отложено с
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. 3. 2. На основание
чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, б. “а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. “б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
НК, спрямо подсъдимия да бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА.
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени обстоятелствата:
наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключен между ЗEАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД и собственика на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ********, валиден към 06.07.2024 година -
датата на настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие, както и
обстоятелството, че застрахователната претенция е подадена от ищеца до ответника с молба
с вх. №2163/05.08.2024г.
Съгласно приетите писмени доказателства и заключение към съдебно-
автотехническата експертиза се установява следният механизъм на ПТП:
Процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило на 06.07.2024г. около 22:00 часа в
град С., на булевард „Св. Климент Охридски“ в района на номер 61, между лек автомобил
марка „Опел Корса“ с регистрационен номер ********, управляван от К. Х. К., и
мотоциклет „Кимко Агилити 300“ с регистрационен номер ********, управляван от Т. Н. М..
Съгласно заключението, лек автомобил „Опел Корса“ се е движил по посока от улица „8-ми
март“ към Околовръстен път, а мотоциклетът – в обратната посока, от Околовръстния път
към булевард „Андрей Ляпчев“. Установено е, че пътният участък е двупосочен, с по две
ленти за движение, широчина на всяка по три метра, разделени с непрекъсната линия М1, а
в района на №61 – с прекъсната линия М3, настилката е асфалтова, едрозърнеста, суха и без
неравности, с налично улично осветление и добра видимост. Произшествието е настъпило в
тъмната част от денонощието при нормални пътни условия и отсъствие на атмосферни или
други фактори, ограничаващи видимостта.
От техническия анализ е установено, че скоростта на движение на мотоциклета към момента
на удара е била приблизително 11,5 метра в секунда или около 41,8 километра в час, докато
скоростта на лекия автомобил е била около 2,7 метра в секунда, съответстваща на около 9,7
километра в час. Мотоциклетът се е движил направо в своята дясна лента, без данни за
извършване на маневри или промяна на скоростта преди сблъсъка. Водачът на лекия
автомобил е предприел маневра за завиване наляво към намиращ се напречно път, при което
е навлязъл в лентата за насрещно движение, заемайки част от нея на около 1,9 метра от
разделителната линия. В този момент мотоциклетът се е намирал на приблизително 17 метра
от мястото на удара, докато автомобилът е бил на около четири метра от него. При тези
5
условия траекториите на двете превозни средства са се пресекли, като първоначалният
контакт е настъпил между предната част на автомобила и предното колело на мотоциклета.
След удара мотоциклетът се е приплъзнал по предната част на автомобила, завъртял се е и е
паднал на дясната си страна, спирайки в положението, описано в протокола за оглед. Лекият
автомобил също е спрял на мястото, определено при огледа.
Експертизата установява, че при скоростта на движение на мотоциклета опасната му зона за
спиране е била 28,67 метра. Разстоянието, от което водачът е възприел навлизането на
автомобила в неговата лента, е било значително по-малко от необходимото за пълно
спиране, поради което мотоциклетистът не е имал техническа възможност да избегне
произшествието чрез аварийно спиране или маневра за заобикаляне. В същото време
водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме насрещно
движещия се мотоциклет, тъй като при наличното улично осветление и при включени къси
светлини на мотоциклета видимостта е била добра – до около 300 метра. Следователно той е
могъл да спре и да пропусне насрещното превозно средство, преди да извърши маневрата за
завиване наляво, с което произшествието е можело да бъде предотвратено.
Експертизата категорично посочва, че мотоциклетистът се е движил праволинейно в своята
лента, без нарушения на правилата за движение и без предприети действия, които да са
допринесли за настъпване на сблъсъка. Причинно-следствената връзка между маневрата на
водача на лекия автомобил и настъпването на удара е пряка. В протокола за оглед е
установено наличие на предпазни каски, което показва, че водачът и пътничката на
мотоциклета са били оборудвани с каски, но липсват данни за други предпазни средства като
протектори за тяло или крайници. На база на всички анализирани обстоятелства
експертизата заключава, че произшествието е резултат от навлизането на лекия автомобил в
насрещната лента при извършване на маневра за завиване наляво без да пропусне насрещно
движещия се мотоциклет, като мотоциклетистът не е имал реална техническа възможност да
избегне удара. Този механизъм на ПТП се потвърждава и от показанията на водача К. К.,
който сочи, че не е видял мотоциклета, че го е блъснал с предната част на автомобила си
след като е предприел маневрата завой на ляво, както и че водачът и пътничката на
мотоциклета са били с каски.
Съгласно заключението към съдебно-медицинската експертиза в резултат на настъпилото на
08.05.2024 г. пътнотранспортно произшествие ищецът е получил множество тежки
травматични увреждания. Установено е счупване на тялото (диафизата) на лявата бедрена
кост, което е закрито, както и счупване на вътрешния малеолус на лявата глезенна става,
което е открито. Тези увреждания са довели до трайно затруднение в движението на левия
долен крайник за срок, надвишаващ тридесет дни. Констатирана е и разкъсно-контузна рана
в областта на левия глезен, причинила болка и страдание, както и сухожилна увреда на
повдигача на палеца на лявото стъпало, която подлежи на реконструктивна операция. За
овладяване на счупванията е било приложено оперативно лечение – извършено е открито
наместване с вътрешна фиксация посредством дълъг бедрен пирон, закрепен с по два
застопоряващи винта в горния и долния край за счупването на бедрената кост, както и
6
открито наместване с вътрешна фиксация чрез два винта за счупването на вътрешния
малеолус на лявата глезенна става. Експертизата сочи, че естеството на получените
счупвания и наличното разместване са наложили извършването на двете оперативни
интервенции. Вследствие на тези травми и извършените хирургични манипулации
пострадалият е бил временно нетрудоспособен за срок от осем месеца. Впоследствие е
налице рехабилитационен проблем, свързан със сухожилната увреда на палеца на левия
крак, която все още изисква реконструктивна намеса. Към настоящия момент ищецът е
съобщил при прегледа за продължаващи оплаквания от болка и оток в областта на левия
глезен, особено при физическо натоварване и при промени във времето, за дефицит в
повдигането на лявото стъпало, невъзможност за повдигане на палеца на левия крак и
невъзможност за извършване на пълен клек. Болките и страданията са били най-интензивни
непосредствено след настъпването на травмата, в периода след оперативните интервенции и
в началото на рехабилитацията, като към момента пострадалият продължава да има нужда
от периодична рехабилитация. От експертизата е видно още, че по време на произшествието
ищецът е бил с предпазна каска, която обаче е изпаднала вследствие на удара, както и с
протектори за тялото и крайниците, но липсата на достатъчна защита за долните крайници е
довела до получаването на разкъсно-контузната рана в областта на левия глезен.
Счупванията са в пряка връзка със скоростта и силата на удара при ПТП. При прегледа е
установено, че ищецът е спазвал лекарските предписания и препоръките за следболнично
лечение, провеждал е контролни прегледи и е преминал курс рехабилитация в амбулаторни
условия, включващ четири серии по седем процедури.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
свидетелски показания на св.М., брат на ищеца, от които се установява, че Т. е пострадал при
пътнотранспортно произшествие, което по негови думи е станало на 13.04.2024 г. около
22:00 часа, като свидетелят е пристигнал на местопроизшествието между петата и десетата
минута след инцидента и е възприел тежко състояние на пострадалия, характеризиращо се с
видимо тежко счупване на бедрената кост и счупване на глезена на левия крак, както и с
натъртвания и охлузвания по главата и по тялото, при което най-тежко е било счупването на
бедрената кост, довело до пълна невъзможност за движение. Свидетелят сочи, че на място са
дошли линейки, Т. е бил приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, като за извършване на
образни изследвания и премествания е било необходимо съдействието на синовете на
свидетеля и техни приятели предвид телосложението на пострадалия; извършени са
оперативни интервенции на бедрената кост и на глезена. По време на болничния престой и
непосредствено след изписването пострадалият не е могъл да се обслужва самостоятелно,
ползвал е подлога, а хигиенните грижи са се осъществявали с мокри кърпи. Не е могъл да
стъпва на левия крак поради силни болки, особено в областта на глезена, за които е приемал
обезболяващи средства и сънотворни. При завръщането му в дома, в продължение на поне
два месеца е била необходима постоянна помощ от най-близките – самият свидетел,
неговата съпруга, синовете им и по-малката им дъщеря, като по-голямата дъщеря е била
също пострадала при същия инцидент; близостта на жилището на Т. до работното място на
свидетеля е позволявала многократно и своевременно оказване на съдействие през деня.
7
Свидетелят уточнява, че около втория месец пострадалият е започнал да се изправя с
патерица и сам да достига до тоалетна, но не е могъл да се обслужва пълноценно, а общата
му нетрудоспособност е продължила приблизително осем месеца. Установява се съществено
неблагоприятно отражение върху психиката и ежедневието на пострадалия, доколкото по
това време е живеел с двете си дъщери, за които се е грижил, но вследствие на инцидента не
е могъл да поеме грижите и те са отишли при майка си в друг град, което пострадалият е
преживял тежко. Свидетелят посочва, че Т. е провеждал рехабилитация и физиотерапия, за
която е узнал от самия пострадал, макар да не е присъствал лично на процедурите. Към
настоящия момент Т. се придвижва сам, но куца, изпитва болки и има съществен оток в
области на левия глезен; трудоспособността му е ограничена – двамата са съдружници в
автосервиз и по-тежките автомобили се поемат от свидетеля, тъй като пострадалият не може
да изпълнява обичайната по-тежка работа. Свидетелят сочи, че преди инцидента и след него
се виждат ежедневно поради близостта на сервиза до жилището на пострадалия, както и че
информацията за рехабилитацията е от разговори с Т..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.383,
ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда.
Предвид горното, на доказване пред гражданския съд подлежат претърпените вреди,
причинно-следствената връзка между дянието и вредите, както и възражението за
съпричиняване.
От обсъдения доказателствен материал безспорно се установява, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с противоправното
поведение на застрахования при ответника водач.
В конкретния случай установената фактическа обстановка очертава настъпването на
застрахователно събитие по смисъла на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като деликтната
отговорност на водача, реализирал противоправно и виновно поведение, е покрита от
сключената валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Причинно-
следствената връзка между нарушението на правилата за движение от страна на водача и
настъпилия летален резултат е безспорно установена от споразумението, като същата има
обвързваща сила относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината. От
събраните по делото доказателства не се установява съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия – нито при настъпване на ПТП, нито в последствие при възстановяването от
уврежданията, поради което съдът намира, че възраженията на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД
са неоснователни.
Относно неимуществените вреди: С оглед споразумението по НОХД № 7857/2025 г., по
описа на СРС, НО, 105 състав, което обвързва гражданския съд относно деянието,
8
противоправността и вината, както и приетите САТЕ, СМЕ и свидетелски показания, съдът
приема за безспорно, че е налице деликт по чл. 45 ЗЗД, покрит по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, а претърпените от ищците
неимуществени вреди следва да бъдат репарирани по правилото на чл. 52 ЗЗД чрез
присъждане на справедлив еквивалент, определян при комплексна преценка на всички
релевантни обстоятелства, а именно възрастта и общественото положение на увредения,
действителната сила, продължителност и прогноза на страданията, отражението върху
семейния живот и социалното функциониране. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, включително заключението на съдебно-медицинската експертиза и
свидетелските показания, съдът приема за установено, че в резултат на настъпилото на
06.07.2024 г. пътнотранспортно произшествие ищецът е претърпял значителни физически и
емоционални страдания, които имат продължителен и траен характер. Установените тежки
травматични увреждания – счупване на тялото на лявата бедрена кост, счупване на
вътрешния малеолус на лявата глезенна става, разкъсно-контузна рана и сухожилна увреда
на повдигача на палеца на левия крак – по своето естество представляваттелесни повреди,
налагащи оперативно лечение, продължителен възстановителен период и трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник. Извършените две хирургични
интервенции, прилагането на вътрешна фиксация с метални импланти, както и
продължителната рехабилитация, са свързани с интензивна болка, физически дискомфорт и
необходимост от дълъг период на възстановяване. От експертизата е видно, че пострадалият
е бил временно нетрудоспособен в продължение на осем месеца, през които е бил лишен от
възможността да се обслужва самостоятелно, да упражнява трудовата си дейност и да води
обичайния си начин на живот. Свидетелските показания на св.М. потвърждават тежкото
състояние на ищеца непосредствено след инцидента и през първите месеци от
възстановяването му, когато е бил напълно обездвижен, зависим от грижите на близките си
и е търпял постоянни болки. Свидетелят описва и последващите ограничения в движенията
и физическите способности на ищеца, който и към момента куца, страда от оток и болки в
областта на глезена, особено при натоварване, и е с намалена трудоспособност. Установено
е, че инцидентът е имал и сериозно отражение върху емоционалното състояние на
пострадалия, който е преживял тежко раздялата с двете си дъщери, наложила се поради
невъзможността му да се грижи за тях в периода на възстановяване. Съдът отчита, че макар
към настоящия момент ищецът да се придвижва самостоятелно, оздравителният процес не е
приключил напълно, а болките и функционалните ограничения продължават да влияят на
качеството му на живот и възможността да упражнява труд, изискващ физическо
натоварване. Всичко това сочи на дълбоко и продължително физическо и психическо
страдание, което следва да бъде репарирано по справедливост, съобразно разпоредбата на
чл.52 от Закона за задълженията и договорите. При определяне размера на обезщетението
съдът съобразява характера и тежестта на уврежданията, продължителността и интензитета
на болките и страданията, трайните последици върху здравето и начина на живот на
пострадалия. В този контекст присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева се явява справедливо и съразмерно с понесените страдания, като
9
отразява обективно тежестта на настъпилите физически и емоционални увреждания и
удовлетворява изискването на закона за справедливо компенсиране на вредите.
Относно датата, от която се дължи обезщетението за забава:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят отговаря за лихвите за забава
върху дължимото обезщетение, които започват да текат от датата на уведомяването му за
настъпилото застрахователно събитие или от датата на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, в зависимост от това кое е настъпило по-рано. В конкретния
случай безспорно е установено, че ищецът е отправил писмена застрахователна претенция
до ответното дружество с молба с вх. № 2163/05.08.2024г. Поради това законната лихва
върху присъденото обезщетение се дължи, считано именно от тази дата - 05.08.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските:
Предявен е иск с цена 100 000 лева, който съдът е намерил за основателен за 50 000 лева.
Ищецът е освободен от такси и разноски в производството.
Претендира се адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца от адв. С. К. Н.а от САК, гр. С., бул. М********, по реда на чл.38 ЗА.
Както е посочено в определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023г.,
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски според изхода на спора, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по
правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция.
В практиката на ВКС е изяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, или такова съгласие между страната по делото и нейния адвокат да е
обективирано по друг начин /напр. устно в протокол от съдебно заседание, в пълномощно с
последващо извършване от адвоката на действия по делото/, като не е необходимо страната
предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ – в този смисъл напр. определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д.
№ 2266/2016 г., ГК, І г. о. на ВКС, определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, определение № 45 от 22.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4456/2019
г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, определение № 50375 от 03.11.2022 г. по ч. гр. д. № 1338/2022 г., ГК,
ІV г. о. на ВКС. Само формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 или на чл. 38, ал. 2
от ЗАдв не е достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание да претендира и
получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, без да е посочено (било в
договор или по друг начин) конкретно основание от кръга на изчерпателно визираните в т. 1-
10
3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА, т. е. в коя категория лица по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв попада
страната, при които само конкретно посочени категории лица законът допуска уговаряне на
безплатна адвокатска защита по делата, в който смисъл е практиката на ВКС ( решение №
165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, определение № 507 от
19.09.2018 г. по ч. т. д. № 1972/2018 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, определение № 119 от 29.03.2022 г.
по гр. д. № 1071/2022 г., ГК, ІV г. о. на ВКС ). Видно от съдържанието на представения
договор за правна защита и съдействие е посочено, че предмет на договора е "образуване и
защита по гр. дело" и договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38 ЗА. В
договора не се съдържа изявление на кое от основанията по чл. 38, ал. 1 в трите подточки /т.
1-т. 3/ страната и адвоката се позовават, за да обосноват безплатната защита, т. е. не е налице
съвпадащо изявление на страната и адвоката, че страната попада в някоя от изчерпателно
посочените категории лица по т. 1-т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Такова изявление няма и в
представеното пълномощно, доколкото в текста на пълномощното въобще няма изявление за
начина на възнаграждаване на адвоката. При тези обстоятелства не може да се приеме, че по
делото е установено наличие на законово основание съдът да определи възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА.
Ответникът претендира разноски в общ размер 11 065 лева, от които 10 380 лева –
възнаграждение за адвокат с ДДС, 600 лева – депозити за вещи лица, 85 лева – за съдебни
удостоверения и такси за снабдяване с документи. Процесуалният представител на
ответника е представил доказателства, че е регистриран по ЗДДС. Ищците са направили
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.
Съдът, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., както и
чл.7, ал.2, т.5 НВАР, фактическата и правна сложност на делото, обема събрани
доказателства и извършени процесуални действия, цената на иска и приключването на
производството в 3 съдебни заседания, намира, че делото не предполага определяне на
възнаграждение под или над препоръчителния минмум по чл.7, ал.2, т.5 НВАР, който е в
претендирания размер от 10 380 лева с ДДС. Предвид гореизложеното, съдът намира, че
възръжението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника,
е неоснователно.
На ответника следва да се присъдят разноски в общ размер 5532,50 лева, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати държавна
такса в размер на 2000 лева и разноски в размер на 200 лева в полза на Софийски градски
съд, или сума в общ размер 2200лева.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., пл. „Позитано“ № 5, да плати на основание чл.432, ал.1 КЗ на Т.
Н. М. с ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „********, сумата 50 000 лева - застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 06.07.2024 г. около
22:15 часа в гр. С., бул. „Климент Охридски“ между управлявания от ищеца мотоциклет
„Кимко“ модел Агилити 300, с peг. № ******** и лек автомобил „Опел Корса“ с peг. №
********, управляван от К. Х. К., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
05.08.2024 г. до окончателното изплащане на суматау, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
50 000 лева до предявения размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА Т. Н. М. с ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „********, да плати на ЗАЕД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „Позитано“ № 5, сумата 5532,50 – разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., пл. „Позитано“ № 5, да плати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса и разноски в размер на 2200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. К. Н.а от САК, гр. С., бул. М********, за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Посочена банкова сметка на ищеца за плащане на присъдените суми:
IBAN: BG ********
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12