№ 621
гр. Варна, 30.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20253001000410 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, и насрещна въззивна жалба от Н. Н.
Ш., ЕГН **********,от с. **********, обл. **********, срещу решение № 77/05.05.2025г.
постановено по гр.д. № 317/2024г. по описа на Окръжен съд-**********, с което ЗК „Лев
Инс“ АД е осъдено да заплати на Н. Н. Ш. сумата от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, претърпени в
следствие смъртта на сина й Г.Н.Н., настъпила в резултат на ПТП от 27.09.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2024г. до окончателното й изплащане,
като исковата претенция на Н. Н. Ш. за горницата над присъдените 100 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Въззивникът ЗК „Лев Инс“ АД обжалва решението в осъдителната му част, в която
намира същото за неправилно и необосновано, като постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства и допуснати нарушения на материалния и процесуален
закон. Исковата претенция счита за неоснователна и недоказана в цялост. Основното
оплакване е за недължимостта на обезвреда в настоящия случай поради недоказаност на
изключително близки отношения между ищцата и нейния загинал син и понесени от нея
неимуществени вреди в резултат на загубата му. Според въззивното дружество съдът е
допуснал неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, при несъблюдаване тълкувателната
практика, обективирана в ППВС № № 4/61 и 5/69. Излага съображения за наличие на
противоречие между събраните по делото гласни доказателства в ущърб на тяхната
достоверност по отношение на св. Демир – съпруг на сестрата на ищцата, св. Маринова –
сестра на ищцата и Ш. – майка на ищцата. Не следва да се кредитира и оспорената по
делото съдебно психологична експертиза. Категорично кредитира и се позовава на
заключението по изготвената по делото съдебно психиатрична експертиза. Ищцата няма
право на обезвреда, а решението страда от липсата на мотиви при определянето размера на
обезщетението за неимуществени вреди. В условията на евентуалност, твърди прекомерност
на присъденото обезщетение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него –
постановено друго, по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде отхвърлена
1
изцяло като неоснователна. Претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата
страна Н. Н. Ш..
В срока за отговор е депозирана насрещна въззивна жалба от Н. Н. Ш.,
представлявана от адв. М., срещу решението в неговата отхвърлителна част, в която се
излагат доводи за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, поради
постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, както и
в противоречие на съдебната практика при приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Признава за правилни изводите на съда по отношение механизма на ПТП и виновността на
водача Р. Иванов, както и по отношение справедливия размер на обезщетението при
правилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, в т.ч. отчитайки конкретните социално-
икономически условия в страната към момента на ТПП. Категорично намира решението за
неправилно в частта, с която съдът е уважил възражението за съпричиняване. Прави
оплаквания за неправилно приложение нормата на чл. 172 ГПК при ценене на събраните по
делото гласни доказателства и в частност на св. Ф. Х.. Счита за доказани търпените
неимуществени вреди в психологически аспект, позовавайки се на изготвената по делото
съдебно-психологическа експертиза. Същевременно оспорва изготвената съдебно-
психиатрична експертиза по делото, намирайки същата за коректно отразяваща състоянието
на обследваното лице единствено в частта, с която в.л. е приело, че ищцата е отреагирала на
случилото се с протрахирана реакция на скръб, която по същество е тревожно-депресивно
състояние и е в причинно-следствена връзка със загубата на сина й. В останалата част
експертното заключение, в т.ч. указаното устно в с.з. от вещото лице, намира за неправилно,
необосновано и хипотетично, поради което счита, че не следва да се кредитира по арг. на чл.
202 ГПК, излагайки подробни съображения в тази насока. В заключение указва за
некомпетентното й изготвяне и липсата на отговор на поставените на в.л. въпроси. На
следващо място излага подробни оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения
както по чл. 9 и чл. 10 ГПК, така и при приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвид
липсата на възражение за съпричиняване сторено с отговора на исковата молба, като в
настоящия случай не се доказа наличието на съпричиняване от страна на пострадалия в ПТП
Гюрсай Н.ов – починалия син на ищцата. Излага оплаквания касателно началния момент, от
който се дължи присъдената законна лихва върху обезщетението за неимуществените вреди,
като съдът неправилно е отхвърлил претенцията за периода от 03.01.2024г. до 04.04.2024г.
Претендира присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв.
В депозираната насрещна въззивна жалба ищцовата страна е изложила съображения
за неоснователност и неоснователност на въззивната жалба на ЗК ЛЕВ ИНС, което съдът
приема като депозиран в законоустановения срок писмен отговор по същата.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по насрещната
въззивна жалба страна ЗК „Лев Инс“ АД, в който се излагат съображения за неоснователност
на същата, респ. за правилност на решението в отхвърлителната му част. Иска се от съда да
остави насрещната въззивна жалба без уважение, а решението в обжалваната му от ищцата
част да потвърди като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Жалбите са подадени в законоустановените срокове, от легитимирани лица, чрез
надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването. Същите отговарят на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирана от
първоинстанционния съд, поради което са процесуално допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Доказателственото искане на Н. Н. Ш. за назначаване на повторна КСМАТЕ,
2
направено в насрещната въззивна жалба, съдът преценява като допустимо /доколкото
същото е направено и пред първата инстанция, но е оставено без уважение/ и относимо към
предмета на спора, поради което следва да бъде уважено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, и насрещна въззивна жалба от
Н. Н. Ш., ЕГН **********,от с. **********, обл. **********, срещу решение №
77/05.05.2025г. постановено по гр.д. № 317/2024г. по описа на Окръжен съд-**********.
НАСРОЧВА производството по в. т. д. № 410/2025г. по описа на ВАпС, ТО, в
открито съдебно заседание на 09.12.25г. от 14,30часа, за която дата и час да се призоват
страните и вещите лица.
ДОПУСКА повторна КСМАТЕ с вещо лице медик и вещо лице автоексперт, които,
след като се запознаят с материалите по делото, отговорят на въпросите : 1.До каква степен е
ефективен поставеният предпазен колан на седалката, на която е бил пострадалият Гюрсай
Н.ов, като се вземе предвид конкретния механизъм на настъпване на произшествието,
деформациите по процесния лек автомобил, скоростта на лекия автомобил в момента на
удара и преобръщането му и действащите върху пострадалия сили? 2.Може ли предпазният
колан да ограничи свободното движение на главата и на крайниците на пътник в лекия
автомобил, като в резултат на настъпилия механизъм на ПТП да възпрепятства
настъпването на травми в тази област? 3.Като се вземе предвид конкретния механизъм на
произшествието, деформациите по автомобила, скоростта на процесния автомобил към
момента на удара, както и действащите върху пострадалия сили, да се посочи предпазният
колан на седалката , на която е бил пострадалият Гюрсай Н.ов, ще препятства ли
настъпването на травматични увреждания, водещи до летален изход или настъпването му е
възможно и при поставен обезопасителен колан? 4.При конкретния механизъм на ПТП,
скоростта на процесния автомобил към момента на удара, при поставен обезопасителен
колан от Гюрсай Н.ов могат ли да се получат увреждания на вътрешните органи и ако да, на
кои? Тези увреждания на вътрешните органи могат ли да доведат до летален изход? 5.Какво
означава инерционна травма и тя щеше ли да настъпи при Гюрсай Н.ов в случай на поставен
обезопасителен колан? 6.В случай, че се установи навлизане на части от интериора на
автомобила навътре в купето на автомобила, възможно ли е същите да причинят
увреждания на Гюрсай Н.ов и какви, респ. същите могат ли да доведат до летален изход?
ПРИ ДЕПОЗИТ от 600лв / по 300лв за всеки от двамата експерти/, вносими от
бюджета на съда, предвид на това, че с определение № 476/19.07.24г. на СсОС по т.д.317/24г.
ищцата Н. Н. Ш. е освободена от заплащането на такси и разноски по делото.
НАЗНАЧАВА за вещи лица д-р Д. Д. – травматолог и инж. Й. М. – автоексперт, като
задължава същите да представят заключението си най-малко една седмица преди съдебното
заседание.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело
на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала
ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
3
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
УКАЗВА на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, представлявано в
производството по делото от процесуалния му представител адв. Д., че на осн. чл. 50, ал. 5
ГПК в седмодневен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от определението,
следва да посочи електронен адрес, чрез който да се извършва предписаното от закона
задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на
чл. 38, ал. 2 ГПК, като ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указаното в срок,
съдът ще наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждането на съда, на
основание чл. 89, т.2 ГПК, както и може да възложи на задължената по чл. 38, ал. 2 ГПК
страна допълнително разноски за изготвянето на служебни преписи по реда на чл. 102з ал. 3
ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4