Решение по адм. дело №221/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на В. Р. П. от [населено място], против Решение № 2153-05-10/20.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № **********/24.03.2025 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Видин.

В адресната част на жалбата е посочено Решение № 1253-05-10/20.06.2025 г. на обжалвания административен акт, но като се има предвид, че не е представен друг административен акт от тази дата, с който се потвърждава Разпореждане № **********/24.03.2025 г., то съдът приема, че се касае за техническа грешка и се обжалва именно Решение № 2153-05-10/20.06.2025 г. на Директор на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № **********/24.03.2025 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Видин.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на оспорения административен акт и е поискано предоставяне на правна помощ за осъществяване на процесуално представителство по делото.

Назначеният процесуален представител е поискал в съдебно заседание отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно, немотивирано и издадено в противоречие на закона. Признава, че е възстановено изплащането на пенсията, с което фактически е отменено разпореждането за спиране на пенсия, но няма изричен акт на административния орган за тази отмяна.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли да се потвърди оспореното решение като законосъобразно. Сочи, че се налице предпоставките за постановяването му, като освен това има издадено друго разпореждане за същата пенсия по подаденото заявление, с което тя е отпусната отново. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: жалбоподателят е подал заявление от 29.03.2024 г. (л.36) за отпускане на лична социална пенсия, въз основа на ЕР № 93394/04.09.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ“Св.Петка“ АД [населено място] (л.39).

Въз основа на това заявление с Разпореждане № **********/23.04.2024 г. на Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ-Видин, на заявителя е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 276,64 лева.

Преди издаване на разпореждането за отпускане на пенсия, на 17.04.2024 г., медицинската комисия към ТП на НОИ-Видин, въз основа на правомощието си по чл.98, ал.6 от КСО, е взела решение за обжалване на ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК (л.45).

В резултат на проведеното обжалване НЕЛК се е произнесла с ЕР № 92025/25.10.2024 г. (л.67) като е отменила оспореното ЕР и е върнала преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване.

След тази отмяна с Разпореждане № **********/08.11.2024 г. (л.70) на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Видин, пенсията е спряна.

Заявителят предприел обжалване на това разпореждане пред Административен съд Видин, който върнал жалбата на НОИ за произнасяне (л.27).

В изпълнение указанията на съда, Директорът на ТП на НОИ-Видин се е произнесъл с решение от 13.03.2025 г. (л.25), с което отменил Разпореждане № **********/08.11.2024 г. и разпоредил ново произнасяне на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Видин.

Новото разпореждане на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Видин е с № **********/24.03.2025 г. (л.8), като с него е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя. Той обжалвал това разпореждане пред Административен съд Видин и с определение от 09.04.2025 г. (л.19), производството по делото било прекратено, а жалбата върната на Директора на ТП на НОИ-Видин за произнасяне.

Директорът се произнесъл със сега обжалвания административен акт (л.4), като е потвърдил разпореждане № **********/24.03.2025 г. за спиране на пенсията.

Преди това, въз основа на указанията на НЕЛК за ново освидетелстване на П., ТЕЛК към МБАЛ“Св.Петка“ АД [населено място] се произнесла с ЕР № 91981/09.05.2025 г. на (л.76), като определила 53% ВСУ, а на 19.05.2025 г. медицинската комисия към ТП на НОИ-Видин, въз основа на правомощието си по чл.98, ал.6 от КСО, взела решение за обжалване на новото ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК (л.75).

След новото ЕР на ТЕЛК, Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ-Видин издал разпореждане № **********/20.05.2025 г. (л.72) за отпускане (изменяне) на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, в размер на 307.07 лева, считано от 05.11.2024 г.

Видно от Удостоверение за получен доход от пенсия и добавки за периода от м. Март 2024 г. до м. Октомври 2025 г. (л.129), жалбоподателят не е получавал пенсия за периода от м. Ноември 2024 г. до м. Май 2025 г., но през м. Юни 2025 г. е получил сумата от общо 2565,62 лева, която се равнява на неполучените през този осеммесечен период суми за пенсия (ведно с индексациите), а през всички останали месеци до последното по делото заседание, е получавал пенсията си за инвалидност поради общо заболяване (индексирана).

Независимо от това, че преди издаване на процесния административен акт на директора на ТП на НОИ-Видин, жалбоподателят е с възстановена (и даже получена и за спрения период) пенсия за инвалидност поради общо заболяване, той счита, че е неправилно потвърждаването на разпореждането за спиране, независимо, че месец преди това е изменено с друго за отпускане на пенсията. Съответно обжалва решението, което потвърждава разпореждането за спиране.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащ на оспорване административен акт - решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ (чл.118, ал.1 КСО) - директор на ТП на НОИ-Видин.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, в предписаната от закона форма. В производството по издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Правилно е приложен и материалният закон. Оспореният акт, който е издаден на 20.06.2025 г., потвърждава разпореждане за спиране на пенсия от 24.03.2025 г., поради това, че основанието за отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя е ЕР на ТЕЛК, което е отменено от НЕЛК - хипотеза, уредена в чл.95, ал.1, т.6 от КСО, във вр. с чл.96, ал.1 от КСО. Решението на Директор на ТП на НОИ потвърждава разпореждането такова, каквото е било към датата на неговото издаване, а именно позовавайки се на действащото ЕР на НЕЛК, но преди произнасянето на ТЕЛК от 09.05.2025 г. с ново ЕР.

Въз основа на новото ЕР на ТЕЛК, пенсията на жалбоподателя вече е възстановена с разпореждане от 20.05.2025 г. (л.72), което е за отпускане (изменяне) на пенсия и съответно пенсията е изплатена на жалбоподателя в пълен размер (л.129).

Цялата процедура по отпускане, спиране и изменяне, т.е. ново отпускане на пенсията, произтича от подаденото заявление от 29.03.2024 г. (л.36) от жалбоподателя, като към 20.06.2025 г. - датата на произнасяне на директора на ТП на НОИ-Видин с процесното решение, въз основа на предходно обжалване на разпореждане, В. П. вече е бил с възстановена и даже получена пенсия и изобщо не е имал основание да обжалва, независимо от това, че жалбата му е била формално допустима.

Но като се има пред вид, че на 30.06.2025 г. (датата на подаване на жалбата) той обжалва решение от 20.05.2025 г., потвърждаващо разпореждане за спиране на пенсия от 24.03.2025 г., поради отменено ЕР на ТЕЛК през м. Октомври 2024 г., а към датата на обжалване той вече разполага с разпореждане за отпускане (изменяне на разпореждането за спиране) на пенсията, въз основа на ново ЕР на ТЕЛК от 09.05.2025 г. и при обжалването пред съда, П. вече е получил всички месечни пенсии, включително и за периода на спирането, за което е подал заявление на 29.03.2024 г., то обжалването е неоснователно.

Издаването на процесното решение от органа е процедура, която произтича от предходно обжалване и то не може да бъде различно, тъй като се позовава на фактите такива, каквито са съществували към датата на разпореждането от 24.03.2025 г.

В съответствие с действащата законова уредба за произнасяне на органите на ТП на НОИ във връзка с отпускането на пенсия – чл.98 от КСО, разпореждането от 24.03.2025 г. е изменено с друго разпореждане от 20.05.2025 г. и претендираната пенсия е отпусната.

Директорът на ТП на НОИ не може да не се произнесе, щом е сезиран с жалба, но той следва да съобрази фактическата обстановка такава, каквато е била при обжалването, което той е направил.

Произнасянето по жалба срещу разпореждане за спиране на пенсия, след като вече това разпореждане е изменено с друго, с което е отпусната пенсията, е процедура, която няма как да бъде „заобиколена“ или „пропусната“, след като е предвидена в КСО. Но по съществото и като краен резултат тя не накърнява интересите на жалбоподателя, тъй като той вече е с възстановена инвалидна пенсия, поради променена фактическа обстановка. Същевременно неговата жалба до съда не е недопустима, тъй като независимо, че не са накърнени интересите му, обжалваният акт формално го ощетява.

Но както вече многократно беше посочено, пенсията на оспорващия е отпусната и то преди обжалването, но на друго основание – ново ЕР на ТЕЛК, при което положение жалбата, с която той е сезирал съда, се явява формално допустима, но по съществото си неоснователна, с оглед постигнатия положителен за жалбоподателя резултат - отпусната пенсия по същото заявление за отпускане на пенсия, по което преди това е била спряна.

В случая пространно обсъждане на мотивите на оспорения акт не е необходимо, тъй като законодателят е категоричен в чл.95, ал.1, т.6 от КСО, че когато „са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл.96, ал.1“, пенсията се спира с разпореждане. Отмяната на ЕР на ТЕЛК е именно такова основание за спиране. В тази връзка мотивите на акта, които почиват само и единствено на това основание, изцяло се споделят от съда, още повече, че тук е недопустимо нито стеснително, нито разширително тълкуване на разпоредбата.

Административният орган е направил правилна преценка на събраните доказателства и приложимите разпоредби, въз основа на които е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни, като липсват основания за тяхната отмяна по чл.146 от АПК.

Следва да се посочи, че целта на закона също е съобразена при постановяване на акта, както е съобразена и при последващото разпореждане от 20.05.2025 г. за отпускане на пенсията, след като ТЕЛК са се произнескли с ново ЕР от 09.05.2025 г.

Следователно оспореният административен акт е законосъобразен, съобразен с фактическата обстановка, която е била налице към датата на издаване на разпореждането за спиране на пенсията.

Законодателят не е предвидел възможност след като е обжалвано разпореждането, но поради променена фактическа обстановка се е наложило издаване на разпореждане в обратен смисъл, което е благоприятно за жалбоподателя, първото – неблагоприятно разпореждане да бъде отменено. Такава е спецификата на уредбата в КСО: веднъж сезиран с жалба срещу разпореждане, ръководителят на ТП на НОИ не може да го отмени поради това, че е налице нова фактическа обстановка, въз основа на която е издадено разпореждане в обратен смисъл. Той следва да се произнесе по жалбата, с която е сезиран срещу акта такъв, какъвто е издаден. Т.е. има административен акт, но неговото действие вече е ирелевантно, тъй като последиците, които е трябвало да настъпят са променени от издаден друг акт - разпореждането от 20.05.2025 г.

Следователно, формално допустимата жалба срещу издадения, но лишен от действителни правни последици административен акт, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и във връзка с искането на процесуалния представител на ответника за заплащане на възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на административния орган следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния нормативно определен размер на 200,00 (двеста) лева, съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Р. П. от [населено място] против Решение № 2153-05-10/20.06.2025 г. на Директор на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № **********/24.03.2025 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА В. Р. П. от [населено място], [улица], да заплати в полза на Териториално поделение на НОИ-Видин направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 (двеста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно разпоредбата на чл.119, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.”б” от КСО.