Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 3 01.02.2021 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На деветнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
Секретар Снежина Радева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1011 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Теленор България” ЕАД против А.С.Х., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Н.В.А.,
с която са предявени обективно съединени искове за установяване, че ответникът
дължи сумата 483,49лв. за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги,
сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***. Иска и разноските по делото. Твърди, че между страните
сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца
по програма Тотал 24,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 24,99лв. Към
момента на сключване на договора А. е непълнолетна, като майка и Н.В.А.
подписва Декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно
лице, с което се задължава спрямо мобилния оператор да отговаря за изпълнението
на всички задължения на дъщеря си произтичащи от договора. Х. не изпълнява
задълженията си по договора в общ размер на 236,71лв. представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
28.03.2018г.-04.05.2018г. Вследствие на това и съгласно спогодбата т.11 от
договора, начислена неустойка в размер на 62,46лв., ненадвишаващ три месечни
абонаментни такси и начислена във фактура №**********/05.07.2018г. На същата
дата 28.03.2018г. е предоставен устройство марка Lenovo Moto C 4G Cold при цена в брой 89,99лв. и
стандартна цена на устройство без абонамент в размер на 329,90лв. Вследствие на
неизпълнение на договора дължи сумата 184,32лв. представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и заплатената при предоставянето му
преференциална цена начислена във посочената фактура. Както, че посочените
задължения са индивидуализирани във фактури за отчетен период 28.03.2018г. -04.04.2018г.,
05.04.2018г. - 04.05.2018г. и за отчетен период 05.06.2018г. - 04.07.2018г. По ч.гр. д. №516/2020г. на РРС издадена
заповед за изпълнение, връчена по чл.47 от ГПК на длъжника.
Ответникът чрез
особен представител депозира отговор. Оспорва облигационната връзка. Както, че
не са налице доказателства договора да е бил прекратен, за направено изявление но ищеца в този смисъл, за да се
претендира задължение за заплащане на неустойка. Липса на доказателства по
отношение на договорна връзка за мобилното устройство, като формалното вписване
в т.7 от договора на данни за устройство, както, че е заплатена сумата 89,99лв.
за устройството, което не означава, че
го е закупила на лизинг и не дължи сума различна от заплатената.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: Между страните сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по програма Тотал 24,99 и стандартен
месечен абонамент в размер на 24,99лв. Към момента на сключване на договора А.
е непълнолетна, като майка и Н.В.А. подписва Декларация за съгласие за
подписване на документи от непълнолетно лице, с което се задължава спрямо
мобилния оператор да отговаря за изпълнението на всички задължения на дъщеря си
произтичащи от договора.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №516/2020 г. на РРС е издадена
заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 236,71лв. сбор от незаплатени абонаментни такси, сумата 62,46лв. неустойка за неизпълнение,
сумата 184,32лв. разлика между цената на устройството и заплатената
преференциална цена.
Според заключението
на вещото лице по изготвената счетоводна експертиза, сумата представляваща задължение в размер на
483,49лв. е формирана от незаплатените суми по издадените 4бр. фактури за
предоставени мобилни услуги и начислени неустойки: 236,78лв. мобилни услуги,
сумата 246,78лв. начислени неустойки за мобилното устройство предоставено на
28.03.2018г., е заплатена сума в брой от 89,99лв. В с.з. вещото лице обяснява,
че първата фактура от 05.04.2018г. сумата 26,19лв. представлява потребени
мобилни услуги за периода, тъй като са над 24,99лв. са били потребени в повече.
В следващите фактури 20,82лв. е таксата,
там се побират потребените мобилни услуги.
По отношение на фактура №********** от 05.06.18г. описана в дневниците за продажби за сумата
-8,87лв. представлява направено плащане. Мобилното устройство струва 329,90лв.
с ДДС, като се извади платената за него сума от 89,99лв., се получава 184,32лв.
Приложена е фактура
– кредитно известие от 05.06.2018г. за периода 05.05.18г. - 94.05.18г.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Първият предявен установителен иск е допустим, тъй като чл.415
от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за
сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по
делото е сключен процесния договори за предоставяне на мобилни услуги. В договора е
посочена цената, която се дължи месечно за ползване
на услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер,
абонаментна програма и цена. Потребителят се задължава да заплаща стойността на
услугите, не по-късно от 18 дневен срок от датата на издаване на фактурата,
заплащането се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като
неполучаването им, не освобождава от задължението за плащане. Претендираната от ищеца сума в
размер на 483,49лв., представлява сбор от незаплатени месечни абонаментни
такси, използвани услуги, суми за мобилно устройство и неустойка по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***. Налице е валидно облигационното
отношение явно е, че договорът е подписан от страна на потребителя. Оспорва се размера
на претенцията, че не е ясен абонаментния план, наличието на прекратяване на
договора. Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
компетентно обосновано, неоспорено, се установява, че не е заплатена сумата
236,78лв. за ползваните мобилни услуги, което представлява неизпълнение на
задължение от страна на потребителя. Като по отношение на оспорването, -8,87лв.
по фактура №********** от 5.6.18г. е сторниране на задължението, представлява
направено плащане и приспадната от първата фактура. Поради което намира, че се
доказа размера на потребените мобилни
услуги за процесния период. Предмет на претенцията са
и сума 62,46лв. неустойка изчислена като трикратния размер на абонаментната
такса без ДДС съгласно чл.11 б.“а“ - в подписания договор действително е уговорено, че в случай на прекратяване през първоначалния
срок по вина или инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията,
като максималния размер не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти. Във връзка с възражението на ответната страна за недължимост на
сумата начислена в посочената по-горе фактура поради липса на данни за
прекратяване на договора намира, че са основателни твърденията на ищеца, че
същата е дължима, не поради това обстоятелство, а поради нарушения на
задълженията по договора. Явно, че се установява неизпълнение на задължението
за плащане на месечните абонаменти от ответника, поради което вземането за
неустойка по време на издадената фактура №**********
от 05.07.2018г. , е било налице, поради което претенцията за неустойка е основателна
в посочения размер, изчислен и от вещото
лице. По отношение на претендираната
сума в размера на 184,32лв. за предоставено устройство LenovoМодел Moto C 4G Gid индивидуализирано в
чл.7 от договора, същата се претендирана на основание т.11б.“б“ от договора - в
случай на нарушение на задълженията, чийто срок не е изтекъл потребителят дължи
връщане на съразмерна с неизпълнението част от направената отстъпка. Вещото
лице по отношение на това обстоятелство сочи, че устройството струва 329,90лв.,
без ДДС-274,91лв., а като се извади платената от ответника сума от 89,99лв.,се
получава 184,32лв. сума без ДДС включена във фактура №**********
от 05.07.2018г. Установено е, че ответникът не е изпълнявал договора по
отношение на заплащане на месечните абонаменти, срокът на договора е до
28.03.2020г., т.е. към този момент не е бил изтекъл, поради което дължи част от
разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от него при
предоставянето му, като претенцията в размер на 184,32лв. е основателна.
Предвид изхода на
спора на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно уважената част от иска
направените по настоящото производство разноски, които са в общ размер на
625лв.
Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на
разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената
и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца от
направените разноски по ч.гр.д. №516/2020г. на РРС сума в размер на 385лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.Х.,
ЕГН********** чрез законния си представител Н.В.А., ЕГН********** адрес ***, че
дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост
4, Бизнес Парк София сграда 6, сумата 236,71лв.
/двеста тридесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/ сбор от абонаментни
такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, сумата
62,46лв./шестдесет и два лева и
четиридесет и шест стотинки/ неустойка за неизпълнение, сумата 184,32лв./сто
осемдесет и четири лева и тридесет и две
стотинки/ разлика между цената на устройството и заплатената преференциална
цена, ведно със законната лихва считано от 30.03.2020г. до окончателно
изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изплънение по
ч.гр.д.№516/2020г. на РРС
ОСЪЖДА А.С.Х., ЕГН********** чрез законния си
представител Н.В.А., ЕГН********** адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Теленор България”
ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6,
сумата 625лв. /шестотин двадесет и пет лева/ за направените по делото разноски,
сумата 385лв./триста осемдесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №516/2020г.
на РРС.
След влизане в сила,
настоящото да се докладва по ч.гр.д. №516/2020г. по описа на РРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: