№ 682
гр. Пловдив, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20255300500695 по описа за 2025 година
-ви
Обжалвано е решение №4635/22.11.24г. на Пловдивския районен съд, І гр. с.,
поставено по гр. д. №10501/24г., с която се отхвърля предявените от „Профи Кредит
България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. „В„ осъдителни искове против ответницата С. К. К.,
ЕГН ********** за сумите: договорно възнаграждение от 28,03 лева за периода
5.08.2023г. – 5.02.2024г.; 80 лева възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст
и 80 лева възнаграждение за закупена услуга Флекси, уговорени в договор за
потребителски кредит № 40018415548 от 30.06.2023г., сключен между „Профи Кредит
България“ ЕООД с ЕИК ********* и С. К. К., ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на член 410 от ГПК по ч. гр. д. № 7452/2024г. на ПРС,
ХVІІІ гр.с. – 29.04.2024 година до окончателното им изплащане, като неоснователни.
Жалбоподателят „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* моли съда
отмени решението на районния съд, по съображения подробно изложени в жалбата, и
постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна С. К. К., ЕГН ********** не взема становище.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представения препис от договор за потребителски кредит
„Профи кредит Стандарт № 40018415548“, сключен на 30.06.2023г. се установява, че
1
С. К. К. в качеството си на клиент е сключила с „Профи кредит България“ ЕООД, като
кредитор договор, по силата на който е предоставена сума в размер от 200 лв.
Уговорен е срок на кредита 7 месеца, размер на вноската по кредита 32,58 лв., ГПР –
46,72 % и годишен лихвен процент 40.70%. Дължимата сума по кредита се сочи да е в
размер от 228.03лв,. Избран е и пакет от допълнителни услуги, „Фаст“ и „Флекси“, за
които се дължи от клиента възнаграждение по 80 лв. за всяка една от тях и така общата
дължима сума възлиза на 388.03лв.
С исковата молба се претендира дължимостта на договорно възнаграждение от
28.03лв. за периода 05.08.2023г. – 05.02.2024г., 80 лв. възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст и 80 лв. възнаграждение закупена услуга Флекси.
За да отхвърли исковете районният съд е достигнал до извода ,че процесният
договор е недействителен, като сключен в нарушение на нормата на чл. 10а, ал.2 от
ЗПК и затова друго освен чистата стойност на главницата не следва да се присъжда.
Този извод на районния съд е правилен. Съгласно изложеното в договора и
допълнителната информация относно закупените допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, както и общите условия (т. 15.1 и т. 15.2) се установява, че заплащането на
уговорените възнаграждения се дължи при предоставяне от кредитора на една или
всички от посочените услуги, а именно: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е уредена в разпоредбата на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Тук обаче законът не допуска кредиторът да изисква заплащането
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето
естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са
обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите. Услугата за предоставяне
право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит",
представлява по своята същност "такса за усвояване на кредита". Услугата „Флекси“,
представлява възнаграждение за управлението на кредита.
Изложеното налага извода, че тази уговорка за предоставяне на допълнителен
пакет услуги, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, поради и което съдът приема, че клаузата е
нищожна на това основание. Освен това, тези възнаграждения следва да са включени в
годишния процент на разходите, както разпорежда нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
2
като уговарянето им като отделно възнаграждение има за цел заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1
ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата.
След констатирана недействителност на договора според нормата на чл. 23 от
ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита и затова не се дължи и
претендираното договорно възнаграждение.
Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил исковете, районният
съд е постановил правилно решени, което следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ви
ПОТВЪРЖДАВА е решение №4635/22.11.24г. на Пловдивския районен съд, І
гр. с., поставено по гр. д. №10501/24г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3