Решение по КНАХД №1557/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Обжалва се Решение № 13 от 05.02.2025 г., постановено по АНД № 606/2024 г. по описа на Районен съд-Асеновград, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0239-000771/10.07.2024г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – П. К. Б., с което на С. К. В. [ЕГН] от гр.Пловдив ж.к.** № *** вх.* ет.* ап.** , на основание чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателката С. К. В. твърди, че атакуваният съдебен акт е недопустим, поради постановяването му при предубеденост и наличие на основания за отвод на съдебния състав. Сочи нарушения на закона и съществено нарушение на материалните норми и процесуалните правила. Позовава се на съдебно решение, постановено по адм.д.№ 1499/24г. на АС-Пловдив. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба Началник РУ Асеновград при ОД на МВР гр. Пловдив, редовно уведомен, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на обжалваното решение и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна във въззивното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е бил сезиран с жалба против наказателно постановление № 24-0239-000771/10.07.2024г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – П. К. Б., с което на С. К. В. [ЕГН] от гр.Пловдив ж.к.** № *** вх.* ет.* ап.** , на основание чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.

От фактическа страна е установено в хода на въззивното производство, че на 23.06.2024 г., около 19.00 часа в гр. Асеновград наул. „Цар Иван Асен ІІ“ жалбоподателката В. е управлявала лек автомобил „Мерцедес Б 200 ЦДИ” с рег. № [рег. номер], като при извършена проверка от контролните органи категорично отказала да бъде изпробвана с техническо средство Drug Test 5000 ARJF – 0026 за употреба на наркотични вещества или техните аналози, а също и не е изпълнила предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за употребата на наркотични вещества или техните аналози. Бил издаден талон за изследване от актосъставителя. С. В. отказала да даде кръв и урина за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Повод за проверката от контролните органи бил фактът, че жалбоподателката изгубила контрол над автомобила и се покачила на тротоара, като застрашила преминаващите пешеходци.

Независимо от отказа, водачката била откарана от контролните органи в Здравно заведение - ЦСМП –Пловдив, Филиал Асеновград, където пред медицинско лиц отново отказала да даде кръв за лабораторно изследване, като в Протокола за медицинско изследване тя саморъчно отразила, че отказва да даде кръв.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН, като актът бил съставен в нейно присъствие, но същата отказала да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел.

Същата не е направила възражения при съставянето и предявяването на АУАН.

Въз основа на акта е издадено и оспорваното наказателно постановление.

За да го потвърди, районният съд, след като е разгледал събраните по делото доказателства, е приел, че извършването на административно нарушение е безспорно установено, квалифицирано е правилно по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, спазени са изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ и не са налице допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, като приложената санкция е съотвента на закона.

Мотивирано е,че липсата на разяснения от полицейските служители в какво се състои процедурата, както и че медицинското лице–докторът се държал грубо, не са основания да се приеме,че не е извършено нарушение.

Решението е правилно.

Не се констатират касационни основания за отмяна. Доводите за наличие на основания за отвод на съдебния състав, постановил обжалваното решение, са недоказани.

Не се установяват съществени процесуални нарушения, допуснати от районния съд така, щото спорната фактическа обстановка да е останала неизяснена. Това, че не е бил извършен звукозапис на съдебното заседание не е процесуално нарушение, доколкото разпоредбата на чл.311,ал.3 от НПК предоставя възможност за преценка на съда дали да разпореди изготвянето на такъв. Извършените процесуални действия са отразени в протокол от съдебното заседание, по отношение на отразяваният в който възражения няма по определения за това ред.

Относно нарушението, същото не само е несъмнено установено, но от страна на жалбоподателката е направено процесуално признание за факта на отказа.

Посоченото в касационната жалба съдебно решение, с което е отменена приложената ПАМ не обвързва със сила на присъдено нещо резултата от настоящия спор. Прочее, за факта на извършване на нарушението и изпълване на всички елементи от фактическия му състав е без значение точния час на проверката, отразен в НП, който очевидно в случая е предмет на техническа грешка. От значение е времето, което е предоставено за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, което в случая не е предмет на спора.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13 от 05.02.2025 г., постановено по АНД № 606/2024 г. по описа на Районен съд-Асеновград.

Решението е окончателно.