Р Е Ш Е Н И Е № I-40
град Бургас
, 01.04. 2021 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............двадесет и четвърти март …..през
две
хиляди двадесет и първа година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.Детелина Димова
при секретаря Ани
Цветанова като
разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 258 по описа
за
2021 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод на въззивната жалба на процесуалния
представител на С. С. Л. от с.**** ****** –ответник по гр.д. № 3131 /2020 год. по описа на Бургаския
районен съд против решение № 260755/26.11.2020
год. ,с което е прието ,че вина за дълбокото и непоправимо разстрйство на брака
на въззивника с ищцата А.Л. имат и двамата
съпрузи ,както и е предоставил упражняването на родителските права по отношение
на двете малолетни деца на страните на майката
с определен режим на лични отношения с бащата ,заедно с постановяване заплащането на издръжка от бащата и
предоставяне на семейното жилище на
съпругата .
Въззивникът
изразява недоволство от решението, като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно
и необосновано,постановено при
процесуални нарушения.
Сочи се на първо
място, че неправилни са изводите на съда за някаква друга причина за
разстройство на брака освен изневярата
на съпругата –в който смисъл са безпротиворечиви показанията на ищцовия свидетел С. ,докато останалите
свидетели –свид.Г. са дали противоречиви
показания .Освен това –липсата на трудови навици е допълнителен критерий за преценка на
личните качества на родителя и на
възпитателното въздействие ,което този родител може да оказва на децата .Анализирайки подробно
показанията на сви.С., които според въззивната страна са безпротиворечиви и
ясни ,въззивникът подчертава ,че до
фактическата раздяла на страните не е
имало прояви на тормоз и насилие над ищцата ,че същата е обезпечавана от
съпруга си финансово ,който е издържал
изцяло семейството си ,че единствено
изневяраната на ищцата е причина за развода.Затова се настоява да се
приеме,че вина за разстройството на брака има единствено ищцата,като в тази
насока съдът не е извършил задълбочена преценка на събраните гласни
доказателства .
Погрешната
преценка за вината стои в основата и на
неправилната преценка по въпроса кому следва да бъде предоставено упражняването
на родителските права .Доколкото вината
на съпругата се състои в изневяра ,то и изводите за моралните качества на
ищцата и възпитателното въздействие
върху децата ,биха били други .Не са съобразени и останалите критерии за спора за упражняването на родителските
права—възможността на бащата да ползва помощ на близки лица при отглеждането на
децата /в тази връзка е установено ,че родителите на въззивника са сериозни и
авторитетни хора ,в много добри отношения с децата ,участвали са в отглеждането
им от малки /,докато родителите на ответницата
са разведени ,майка й живее в Германия
и в този смисъл тя няма обективна възможност да получава съдействие в
отглеждането на децата. Няма доказателства ,че ищцата може да разчита и на
други близки хора.
Освен
това ,няма спор ,че битовите условия ,които може да осигури
бащата са значително по-добри – майката живее в жилище от 50 кв.м. Следва да се
вземе предвид иизявлението на детето ,че братчето му не е спокойто и не слуша ,
а на село му е спокойно . В този смисъл
е следвало да бъде извършена преценка за социалната среда на децата
,имайки предвид ,че децата са учили дълго време в с. **** ****** ,където са
приятелите им и там се чувстват
по-спокойно.
Моли
се за отмяна на решението и уважаване на
предявената претенция за предоставяне ползването на родителските права на бащата ,приемайки ,че вина за дълбокото
разстройство на брака има единствено
ищцата .Не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната
жалба е допустима,подадена от
процесуално легитимирано лице против
подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият
ответник по делото,чрез особения си
представител , в писмения си отговор по
чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че първостепенният съд е извършил правилна
преценка на събраните по делото доказателства, включително и гласните такива
/който се анализират подробно /,въз основа на което са направени обосновани
изводи относно вината за разстройството
на брака.
Оспорва се твърдението ,че ищцата няма никаква
професия –сочи се ,че тя е придобила
правоспособност като „фризьор“ .Не оспорва ,че не е работила епезодично по време на брака ,причината за
което е настояването на съпруга й да не
работи ,за да може да отглежда и възпитава децата .Липсвали доказателства за
това ,че ищцата е получавала при отглеждането на децата съдействие от
родителите на съпруга си .От момента на фактическата раздяла само тя осигурява финансовата издръжка на себе си и децата и не е получавала такава от бащата .
Оспорват
се и останалите твърдения на въззивника .Сочи се ,че от първостепенно значение за родителските права е кой от двамата
родители доказано може да се грижи по-добре за децата и се анализират представените
доказателства ,от които според въззиваемата родителят с по-голям капацитет е
именно тя.Подчертава се ,че детето Г. е заявило ,че с брат си са при майка си и
в къщи всичко е наред .Установена е здрава и силна връзка на децата с майката
/за което става ясно и от социалния доклад/,като в нито един момент не е
отричана ролята на бащата .
Моли се за потвърждаване на решението.
След преценка на събраните по делото
доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд
прие за установено следното :
Страните
са бивши съпрузи ,чийто брак е прекратен с влязлото в сила решение от
26.11.2020 г. постановено по гр.д. № 3131/2020 г.От брака си имат родени
две деца,ненавършилия пълнолетие Г.-род.
на **.**.**** г. и малолетния Л. –род. на **.**.**** г.
Делото
е висящо в частта относно вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака и относно упражняването на родителските права
,заедно с въпросите относно издръжката
за децата и личните контакти с неупражняващия родителски права родител .
За
да приеме ,че вина за непоправимото
разстройство на брака имат и двамата
съпрузи ,първоинстанционният съд е посочил,че бракът се е разтрогнал поради изневяра на съпругата и
поради ограниченията ,налагани от
ответника-въззивник спрямо съпругата .В тази връзка се е позовал от една
страна на показанията на свид. С. ,който е заявил ,че причината за раздялата на
съпрузите била изневяра на съпругата ,а от друга страна –на свид. Г. ,която ее
посочила ,че целият брачен живот на страните
е бил съпроводен от налагани на
съпругата ограничения от финансово и
друго естество .
Настоящият
съдебен състав счита този извод за правилен.Въззивникът се опитва да
дискредитира свид. Г. ,която според
него изнася данни не от нейни преки впечатления ,а от разказите
на ищцата ,при което показанията били
противоречиви и нелогични .Едиствената доказана причина
спорен въззивната страна , за развода е изневярата на ищцата ,в какъвто смисъл
били безпротиворечивите показания на ответниковия свидетел С. .
Всъщност
показанията и на двамата свидетели ,водени от двете страни ,са твърде общи и
лапидарни ,без посочване на конкретни факти
и наблюдения за брачния живот на
двамата съпрузи .Свид. С. споменава за изневяра на съпругата ,но така и не
излага подробности за подобна изневяра ,а и от показанията му става ясно
,че обикновено ищцата не е присъствала
на срещите му с ответника С. . Виждал ги е заедно по рождени дни в заведения
,което води до извод за твърде
краткотрайни и епизодични наблюдения върху брачните им отношения. Същият
действително споменава за някаква изневяра ,но всъщност сочи ,че е виждал съпрузите винаги
заедно по поводи и явно останалите подробности е научил от ответника .Свид. на ищцовата
страна Г. пък заявява ,че е близка приятелка на ищцата и голяма част от информацията на съпрузите има именно от
ищцата.Тя ги познава и двамата обаче от сравнително по-дълъг период /тъй като
са живели в едно и също населено място – с. **** ****** /и често са се срещали
.Свидетелката установява ,че пред целия
брачен живот на страните съпругът е
налагал ограничения на съпругата
си – финасови , и от друго естество
/напр. обажда се по телефона и й казва докато той се прибере от работа ,тя да
си е вкъщи/.
Суверенно
право на съда е да кредитира едни и да не даде вяра на други свидетелски
показания , а в случая районният
съд е постановил решението си въз основа на цялостен анализ на
всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни ,преценени поотделно и
в тяхната съвкупност ,включително и показанията на свидетелите и на двете
страни .Затова и възраженията на въззивната страна за недостоверност на показанията на свидетеля
на ищцата и искането за кредитиране само на свидетеля на ответника ,са
неоснователни и в тази част решението следва да бъде потвърдено .
Основният
спор по делото е спорът относно
родителския потенциал на двамата родители
и при кого следва да бъдат отглеждани и възпитавани децата .
Категорична и безспорна е
съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и
определяне на личните отношения между децата и родителите,обобщена и с Постановление
№ 1 от 12.11.1974 г. на ВС ,което дава указание
упражняването на родителските права и мерките да бъдат определени конкретно ,т.е. от
значение са не отделните обстоятелства,а съвкупността от обстоятелства на
разглеждания случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските
права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в
конкретния случай обстоятелстваТази относимост е зададена в изведени по
тълкувателен път критерии ,които не са изчерпателни и търпят развитие в обема на съотносимите и съпоставими към тях
факти ,но установено в практиката остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост
:възпитателските качества на всеки от родителите ,моралния облик ,начина ,вида
,продължителността,ефективността на полаганите от родителя грижи към детето ,на
изразената му готовност да живее с
детето не само като заявление ,но и като реално предприети действия за това
;пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди ,изследване към кого
от двамата родители в по-голяма степен
то е привързано и защо ,разполага ли
родителят с помощта на трети близки до детето лица ,на които при нужда може да
разчита;включително ,макар и допълнително
,следва съобразяване със социалната среда ,в която предстои да живее
детето ,не само като финансови и
материални възможности ,но и начина на живот.
Първоинстанционният
съд в случая правилно е определил и мотивирал
предпочитанието към единия родител ,като е придал решаващо значение на
релевантните критерии ,визирани в ППВС № 1/1974 г. ,подлагайки на конкретно
изследване и анализ на тези предпоставки ,при което е постановил законосъобразно и правилно решение.Съобразена
е възрастта на децата ,притежаваните от майката необходими
родителски качества и ресурси да
обезпечи пълноценно грижите за детото /предвид и изложеното в депозирания социален доклади от ДСП-Бургас/,стабилната за
децата в емоционален и психологически
план среда,осигурена от майката -среда ,в която е осигурено главното ,от което имат
нужда децата .Отчетена е финансовата помощ
от родителите на ищцата .Отчетено е
обстоятелството ,че двете братчета не бива да се разделят и с оглед ниската възраст на детето Л. ,те се нуждаят предимно от майчина
грижа .Всъщност от раждането им до настоящия момент майката е тази ,която се
е грижила за отглеждането и възпитанието на децата .Събраните са били
доказателства относно детската градина за едното дете и училището за другото
,както и че майката е тази ,която ги води и взема ,полага грижи за класните и
извънкласни занимания .Дори трудовата й ангажираност като фризьор не е довела
до неглижиране на техните ежедневни
потребности ,като работните й ангажименти са съобразени единствено с грижите за
децата .Майката по никакъв начин не е препятствала срещите на децата с бащата .Видно от социалния доклад тя възпитава
децата си в дух на уважение към другия родител
и към неговите родители ,които също
виждат децата винаги ,когато поискат .
До
тези изводи се достига и след анализ на
изявленията на детето Г. в съдебната зала ,който заявява ,че „с ббрат си са при
майка си и че вкъщи всичко е наред ,има си всичко „.Опитите да се
преиначат изявленията на детето от
въззивната страна ,са неудачни ,а обстоятелството ,че бащата имал 180 кв.м. жилищна
площ на село , докато майката отглежда децата в двустаен апартамент от 50 кв.м.
,не би следвало да има съществено значение ,при положение ,че за децата са създадени всички необходими
битови условия в жилището на майката . Нещо повече –още преди фактическата
раздяла страните са живели в гр.Б. и са посещавали с.**** ****** само събота и неделя ,тъй като в селото няма училище и голямото дете трябва да пътува
до гр. *********..Това е свързано с неудобства за детето ,докато в гр.Б. ,при
майката училището е на няколко минути от дома му.Всъщност по делото липсват
доказателства за трудовата заетост на бащата /какво работи и къде ,какви са доходите му/.От показанията
на свидетелите става ясно ,че работата му е свързана с пътуване /свид. С.
заявява ,че се занимава с дърводобив/и целодневно отсъствие ,поради което не е
във възможностите му сам да се грижи и отглежда децата .
Всичко
това дава основание на настоящата инстанция да счита ,че в тази част решението
също следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260755/26.11.2020 г. постановено по гр.д. № 3131/2020 г. по описа на
Бургаския районен съд В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ
относно ВИНАТА за дълбокото и
ненеправимо разстройство на брака между А.Г.Л. и С.С.Л.
и относно упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетните деца Г. С. Л.
,ЕГН ********** и Л. С. Л. ,ЕГН********** ,заедно с въпросите за издръжката за
децата и личните контакти с другия родител .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.