№ 327
гр. Силистра, 17.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500364 по описа за 2021 година
на СОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение № 183 от 30.06.2021г., постановено по гр.д. № 87/2021г. по
описа на ДРС, е прекратено производството по делото, като недопустимо.
Недоволна от това определение, е останала Л. Й. М., която го обжалва в
законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно
и моли съда да го отмени и върне делото на ДРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответната страна „СТАР ПОСТ“ ООД гр. София депозира отговор, в
който изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на разноски.
СОС, като се запозна с депозираната частна жалба и данните по делото,
прие за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
Депозираната от Л.М. искова молба е оставена без движение от ДРС, като
с разпореждане № 338/6.04.21г. е задължена ищцата да представи по делото
доказателства, с екземпляр за ответната страна, от които да е видно, че
същата е била в трудово правни отношения с ответника и че към датата на
подаване на исковата молба трудовото й правоотношение е било прекратено,
да представи акта, с препис за ответната страна, с който е прекратено
трудовото му правоотношение и да заяви изрично за какъв период претендира
заплащане допълнително трудово възнаграждение в размер на 1 800 лева.
Указано й е, че съдът не е длъжен да събира доказателствата, въз основа на
които се основава искът му и които следва да бъдат представени с исковата
молба, каквото е изискването по чл. 127, ал.2 от ГПК и по чл. 128, т. 3 от
ГПК.
С молба вх. № 585/16.04.2021 г. ищецът е посочил, че с исковата молба е
1
направил доказателствено искане за приобщаване към делото на НАХД №
947/2017 г. по описа на СРС, приключило с влязло в сила решение, в което
дело се съдържат поисканите документи в оригинал. В условията на
евентуалност е направил искане за определяне на допълнителен срок за
отстраняване на посочените нередовности.
С разпореждане № 426/10.05.21г. съдът е приел, че е недопустимо
искането на ищеца за служебно събиране на доказателства, с които той може
да се снабди без особени затруднения, тъй като е с местоживеене в гр.
Силистра и може да се снабди с доказателствата, които са му необходими и за
които твърди, че са приобщени като такива по АНД № 947/2017 г., като
подаде молба в РС-Силистра, и повторно е оставил ИМ без движение със
същите указания, изпълними в едноседмичен срок, като е указал на ищеца, че
при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
Съобщението за това разпореждане е получено от процесуалния
представител на ищцата на 13.05.21г. На 27.05.21г. същият депозира молба за
продължаване на срока, даден с разпореждане № 426, като с разпореждане от
28.05.21г. този срок е удължен с 1 месец.
На 30.06.21г. ДРС постановява обжалваното определение, с което на осн.
чл. 129, ал. 3 от ГПК прекратява производството по делото, приемайки че в
определения от съда срок не са отстранени констатираните с
разпорежданията нередовности на ИМ.
Видно от мотивите на това определение, в него е прието, че са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр.
чл.128, т.2, вр. с чл.245, ал.2 и чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от Кодекса на труда,
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД от Лазарника Йорданова М., с ЕГН **********, чрез
адв. Т.С., против „СТАР ПОСТ“ ООД, с ЕИК *********, адрес: гр. София,
бул. „Черни връх“, № 73, представлявано от управителя на дружеството
Десислава Димитрова Вълкова, да се осъди ответното дружество да заплати
неизплатените трудови възнаграждения за месеците юни и юли 2017 г., както
и за 17 дни от месец август същата година, дължими по трудов договор между
страните от 04.02.2008 г., които възлизат на общата сума от 930,00
(деветстотин и тридесет) лева, неизплатено допълнително трудово
възнаграждение по същия договор в размер на 1 800,00 (хиляда и осемстотин)
лева, както и неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в размер на 900,00 (деветстотин) лева, ведно лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното
погасяване на отделните нарушени материални права по трудовото
правоотношение, както и да се осъди ответното дружество да заплати
направените в хода на делото разноски.
Съгласно чл. 129, ал.2 ГПК когато исковата молба не отговаря на
изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани
в едноседмичен срок допуснатите нередовности, а съгласно чл. 129, ал.3 ГПК
когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с
приложенията се връща.
Чл. 127, ал.1 ГПК повелява, че ИМ трябва да бъде написана на български
2
език и да съдържа:1. посочване на съда; 2. името и адреса на ищеца и
ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат
такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и
заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и
телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници,
единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има
такива, 3. цената на иска, когато той е оценяем; 4. изложение на
обстоятелствата, на които се основава искът; 5. в какво се състои искането и
6. подпис на лицето, което подава молбата.
Разпоредбата на чл. 128 ГПК урежда изискуемите приложения към
исковата молба, с оглед нейната редовност, а те са: 1. пълномощното, когато
молбата се подава от пълномощник; 2. документ за внесените държавни такси
и разноски, когато такива се дължат и 3. преписи от исковата молба и от
приложенията към нея според броя на ответниците.
Следователно непредставянето с исковата молба на изброените от ДРС в
двете му разпореждания писмени доказателства, не е сред изброените в ГПК
основания, свързани с редовността на исковата молба, респективно с
прилагане на разпоредбата на чл. 129, ал.3 ГПК. Нещо повече, в случая
ищцата твърди, че тези доказателства се намират в по НАХД № 947/2017г. по
описа на СРС, като за прилагането му по настоящото дело е направено
изрично доказателствено искане в исковата молба.
Що се касае до даденото указание на ищцата да заяви изрично за какъв
период претендира заплащане допълнително трудово възнаграждение в
размер на 1 800 лева, то в исковата молба е посочено, че се претендира такова
от 1.09.16г. до прекратяване на трудовия й договор.
Предвид всичко изложено до тук, съдът счита, че обжалваното
определение следва да се прекрати и делото да се върне на ДРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от гореизложеното, СОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 183 от 30.06.2021г., постановено по гр.д. №
87/2021г. по описа на ДРС, с което е прекратено производството по делото,
като недопустимо и ВРЪЩА делото на ДРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4