№ 245
гр. Бургас, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Търговско дело №
20222100900004 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Анхиало
Авто ООД, ЕИК10275853, със седалище гр. Поморие, ул. Странджа№5,
представлявано от управителя Христо Благоев Благоев, с която са предявени
искове против Община Поморие, ЕИК000057179, с административен адрес гр.
Поморие, ул. Солна №5, представлявана от кмета Иван Алексиев, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 187,60лв. главница,
представляваща 40 процента от дължими субсидии за периода 01.01.2016г.-
31.12.2018г., сумата в размер на 28 379,20лв. главница, представляваща 80
процента от дължимите субсидии за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г. и
сумата в размер на 34 238,60лв. главница, представляваща дължими субсидии
за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от предявяване на исковата молба 05.01.2022г. до
окончателното плащане. При условията на евентуалност се претендира
обезщетение за имуществени вреди в размер на 61 565,40лв. –частично
вземане от вземане в пълен размер на 86 497лв. по реда на чл.49 вр.чл.45 от
ЗЗД поради непозволено увреждане под формата на претърпени вреди и
пропуснати ползи от неполучена разумна печалба, представляваща формиран
отрицателен финансов резултат от извършване на обществена услуга за
превоз на пътници за периода 01.01.2016г.-31.12.2018г., респективно
вземанията се претендират по реда на чл.59 от ЗЗД в хипотезата на
неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 01.11.2013г. е сключил с ответната община
договор, по силата на който му е възложено извършването на обществен
превоз на пътници по три линии: гр. Поморие - градско - линия 1; гр. Поморие
- градско- линия 2; гр. Поморие - гр. Каблешково - гр. Поморие. Поддържа, че
1
договорът е сключен на основание Решение №РД-09-81 от 14.08.2013г. на
Областен управител на Област Бургас, като с него е дадено съгласие кметът на
Община Поморие да възложи пряко за срок до приключване на процедурата
по реда на Закона за обществените поръчки или Закона за концесиите
извършването на автобусни превози по посочените маршрути. Излага, че след
успешно проведена процедура по ЗОП и сключен договор със спечелилия
участник, договорът бил прекратен на 15.01.2019г. Заявява, че считано от
сключване на процесния договор до датата на прекратяването му е изпълнявал
добросъвестно задълженията си като превозвач, подавал е изискуемите от
договора и закона справки, в съответствие с предвидените образци, като
размерът на дължимата субсидия се определяла в съответствие с механизма,
предвиден в Регламент ЕО 1370/2007г. на Европейския парламент, Наредба №
3804.04.2005г. за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране
на превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт в планински и други райони/отм./ и действащата
Наредба, приета с ПМС№163 от 29.03.2015г., обнародвана Д.в. бр.51 от
07.07.2015г. според изложеното от ищеца Община Поморие като възложител е
получавала нормативно установените справки, надлежно ги е осчетоводявала
и е заплащала дължимите по силата на договора и действащата нормативна
уредба компенсации за извършените превози на ученици и пенсионери с
намаления в цената на билетите и картите за пътуване по утвърдени маршрути
и транспортни схеми от 01.11.2013г. до 31.12.2018г., както и дължимите
субсидии за вътрешноградски пътнически превози за периода от 01.11.2013г.
до 31.12.2015г., но не е платила дължимите субсидии за вътрешноградски
пътнически превози за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. Посочва, че за
останалата част от вземането, възлизаща на 24931,60лева е инициирал исково
производство по гр.д.№891 по описа на РС-Поморие за 2019г. Евентуално
предявеният иск по чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД почива твърдения за противоправно
бездействие на служителите на общината, изразяващо се в неполагане на
грижа и неизпълнение на нормативното задължение за осигуряване на
законосъобразно провеждане на процедурата по възлагане на обществена
поръчка. Предявен е евентуално и иск по чл.59 от ЗЗД, по който се излагат
твърдения за спестяване на разходи от ответника по извършване на обществен
превоз, с които се е обогатил за сметка на ищеца. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
БОС е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, съединен
при условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 49
ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с
който исковете са оспорени като неоснователни. Изложено е, че съгласно чл.
56, ал.1 от Наредбата, „субсидии се предоставят само на превозвачи, с които
съответната община има сключени договори, отговарящи на изискванията на
Регламент № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007г,
като в ал.2 са посочени условията, които задължително следва да се
регламентират в договорите. Наредбата не предвиждала изключение от тези
условия по отношение на заварените договори, какъвто е този с ищцовото
2
дружество. Съгласно чл.56, ал.4 от Наредбата „При неизпълнение от страна на
превозвачите на условия по договорите кметовете на общините могат да
намаляват размера на субсидиите, както и да преустановят тяхното
предоставяне." Липсата на горепосочените реквизити в договора била
констатирана при извършена от АДФИ финансова инспекция на общината.
Установено било, че средства в размер на 8 096лв., предоставени по реда на
Наредбата не били изразходвани по предназначение като от тях 3690лв. били
изплатени без правно основание на ответното дружество за извършени
обществени пътнически превози във вътрешноградския транспорт, с оглед на
което АДФИ указала на Община Поморие да иска възстановяване на сумата от
дружеството. Предвид тези констатации и с оглед разпоредбата на чл. 56, ал.
4 от Наредбата претендираните суми не били дължими на дружеството.
Дружеството имало възможност да инициира изменение на договора, но не го
сторило и само се поставило в неизгодно положение. Сумата от 3 690лв.,
представляваща субсидия за м. 09.2018г., била наредена на дружеството,
поради това и претенцията касаеща периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. била
неоснователна в предявения размер. Налице било и друго съществено
неизпълнение на нормативните изисквания за предоставяне на субсидиите–
дружеството не представило изискуемите по чл. 55, ал. 4 от Наредбата
справки в указания в нея срок. Освен това за 2016г. и 2017г. липсвало
субсидиране от централния бюджет към бюджета на общината, а за 2018г.
били предвидени 3960лв., които били преведени на ищеца. Не били спазени и
сроковете за възлагане на обществена поръчка съгласно чл.5, пар.5 от на
Регламент ЕО№1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
23.10.2007г.Направено е възражение за погасителна давност. Оспорват се
предявените при условията на евентуалност искове.
Ищецът е предявил допълнителна искова молба в законоустановения
срок, в която навежда доводи в какво се изразява силата на присъдено нещо,
от която страните са обвързани от решението, постановено по гр.д.
№891/2019г. на РС-Поморие по водения предходен процес по предявения
частичен иск, като в тази връзка се позовава на ТР№3/2019г. на ОСГТК на
ВКС по т.д.№3/2016г. Счита за преклудирано позоваването на ответника на
факти, осуетяващи възникването на спорното материално право или
опорочаващи правоотношението факти, водещи до унищожаването му, в това
число намира за преклудирани възраженията на ответника, че договорът не
отговаря на изискванията на чл.56, ал.2 т Наредбата, относно неизпълнение от
ищеца на задълженията му по чл.55, ал.5 от Наредбата, относно
неотпускането на субсидии от централния бюджет към общината и неспазване
на сроковете за възлагане на обществена поръчка съгласно чл.5, пар.5 от на
Регламент ЕО№1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
23.10.2007г. Посочва, че вземанията за субсидии не представляват периодични
платежи и спрямо тях не е приложима кратката тригодишна давност, като
възражението на ответника за погасяване на процесните вземания по давност
е неоснователно.
Ответникът се е възползвал от правото си да подаде отговор срещу
допълнителната искова молба в срок, като възразява, че размерът на
3
предявената по настоящото дело искова претенция подлежи на самостоятелно
доказване и не се ползва със сила на присъдено нещо, отнасяща се до
правопораждащите факти. Противопоставя се на правните доводи на ищеца,
че вземанията за субсидии не са периодични, като излага подробни
аргументи.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор от 01.11.2023г., сключен между
страните на основание Решение от 14.08.2013г. на областния управител на
област Бургас, с което съгласно чл.16д, ал.6 от Наредба №2 от 15.03.2002г. за
условията и вида за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване
на обществени превози на пътници с автобуси във връзка с чл.5, §5 от
Регламент №1370/2007г.
Приложено е решение №РД-09-81 от 14.08.2013г., с което областния
управител на област Бургас е дал съгласие кметът на Община Поморие да
възложи пряко за срок до приключване на процедурата по реда на Закона за
обществените поръчки и Закона за концесиите, не повече от шест месеца
извършването на автобусни превози по изброени маршрутни разписания на
автобусни линии, сред които и гр. Поморие- градска линия №1; гр. Поморие-
градска линия №2; гр. Поморие- гр. Каблешково.
Съгласно чл.1, ал.1 от договора възложителят Община Поморие е
възложил на изпълнителя Анхиало Авто ООД извършването на обществени
превози на пътници по градски линии №1 и №2 в гр. Поморие и по маршрут
гр. Каблешково-гр. Поморие. Предвидено е в ал.2 и ал.3 превозът да се
извършва по одобрени от възложителя разписания и съобразно декларираните
при подписването на договора обстоятелства, които са неразделна част от
договора.
В чл.5 от договора ответната община в качеството си на възложител се е
задължила да превежда на изпълнителя в сроковете, определени от
Министрество на финансите средства, ако такива се полагат, за субсидиране
съгласно действащото в страната законодателство, компенсиране на
безплатните пътувания и пътувания по намалени цени на определени
категории правоимащи граждани съгласно действащото в страната
4
законодателство.
Страните са постигнали съгласие в чл. 8 изпълнителят да извършва
обществения превоз на пътници съгласно одобрените от възложителя
разписания и маршрути по цена на билета съгласно чл.20 от договора.
От ищеца с исковата молба са ангажирани ежемесечни справки за
финансови резултати от извършените субсидирани вътрешноградски превози
и междуселищни превози в слабонаселени планински и гранични райони към
периода 31.01.2016г.31.12.2018г.
С решение №260207 от 08.11.2021 г. по гр.д. №891/2019 г. по описа на
РС-Поморие, потвърдено от БОС с решение №368 от 22.04.2022г. по в.гр.д.
№81/2022г., влязло в законна сила на 11.06.2024г., Община Поморие е осъдена
да заплати на „Анхиало Авто“ ООД сумата от 24 931,60 лв. част от сумата от
81 693 лв. дължими съгласно договор от 01.11.2013 г. за възлагане
извършването на обществен превоз на пътници за периода от 01.01.2016 г. да
31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.11.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Съгласно ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на
ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита
на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо
от същото право, като при уважаване на частичния иск обективните предели
на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му, в
това число по възраженията на ответника относно валидността на
правоотношението, основанието за възникване и съществуването на спорното
материално право в процесните периоди.
С оглед на това настоящата съдебна инстанция счете за преклудирани от
силата на присъдено нещо правоотричащите възражения на Община Поморие
, основани на несъществуването на спорното материално право – относно
неизпълнение от страна на превозвача на условията на договора, обуславящо
намаляване размера на субсидиите съгласно чл.56, ал.4 от Наредба №2 от
15.03.2002г. за условията и вида за утвърждаване на транспортни схеми и за
5
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси във връзка с
чл.5, §5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 от 23 октомври 2007, относно липсата
на уговорен механизъм в договора за определяне на дължимата компенсация,
оспорването на клаузите на договора като неотговарящи на изискванията на
Регламент (ЕО) № 1370/2007 от 23 октомври 2007 и Наредбата. Като
преклудирани от силата на присъдено нещо БОС счете и възраженията на
общината, почиващи на констатирани при финансовата инспекция на АДФИ
несъответствия. Обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право.
В случая както за частичния иск, така и за иска за останалата част от
вземането, общите правопораждащи юридически факти са едни и същи,
поради което при произнасяне по иска за останалата част от вземането БОС
приема, че между страните на 01.11.2013г. е сключен договор за обществен
превоз по реда на ЗОП, чието действие е прекратено на 15.01.2019г., по време
на действието на договора ищецът е изпълнявал пълно и точно своите
задължения, като не е получил субсидии от Община Поморие, освен за 2018г.
По преюдициалното производство по гр.д.№891/2019г. на РС-Поморие, до
което е било спряно настоящото производство, е формирана сила на
присъдено нещо, обвързваща страните към приключване на делото във
въззивната инстанция, видно от мотивите на решение №368 от 22.04.2024г. на
БОС по в.гр.д.№81/2022г. по въведените възражения от ответника, че
договорът не отговаря на изискванията на чл. 56, ал.2 от Наредбата и чл.1,
пар.1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 от 23 октомври 2007. В тази връзка при
разглеждането на делото са били съобразени отговорите, дадени с Решение на
СЕС /пети състав/ от 25.01.2024г. по делото С-390/2022г., постановено по
повод отправено преюдициално запитване от БОС по делото. В
производството по в.гр.д.№81/2022г. на БОС са счетени за неоснователни и
възраженията на ответника, основани на липсата на отпуснати субсидии от
централния бюджет на общината, както и оплакванията във въззивната жалба,
че на насрещната страна не се дължат субсидии поради неизпълнението на
задължението й да предостави данните по чл.55,ал.5 от Наредбата. Прието е за
преклудирано възражението на общината относно неспазване срока по чл.5,
6
пар.5 от регламента. Посочените възражения на Община Поморие също се
обхващат от силата на присъдено нещо на решение №260207 от 08.11.2021 г.
по гр.д. №891/2019 г. по описа на РС-Поморие.
Поради формираната сила на присъдено нещо по отношение на
правопораждащите факти, съдът не следва да се произнася изобщо по
повдигнатите от ответника възражения с отговора на исковата молба относно
правопораждащите договорната му отговорност факти. Ответникът е длъжен
в производството по частичния иск да изчерпи всички възражения,
изключващи или намаляващи договорната му отговорността, освен ако се
касае за новонастъпили факти, необхванати от силата на присъдено нещо,
формирана с влязлото в сила решение по по гр.д. №891/2019 г. по описа на РС-
Поморие.
При разглеждането на втория частичен иск съдът не е обвързан от
пълния размер на вземането, установен при разглеждането на първия частичен
иск.
В Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за
компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени
пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните
актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени
пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския
транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни
документи за извършване на превозите /обн. ДВ. бр.51 от 7 юли 2015г., посл.
изм. и доп. ДВ. бр.1 от 2 януари 2024г./ са транспонирани правилата на
Регламент (ЕО) № 1370/2007 от 23 октомври 2007.
Разпоредбата на член 55, ал.1 от Наредбата предвижда, че субсидии за
пътнически превози се предоставят на превозвачите чрез бюджетите на
общините до размер, който не превишава сумата, съответстваща на нетния
финансов ефект от изпълнението на задължението за обществени услуги. В ал.
2 на чл.55 от Наредбата е посочено, че нетният финансов ефект се определя
като резултат от разходите, извършени във връзка със задължението за
извършване на обществена услуга, наложено от компетентен орган и
съдържащо се в обществена поръчка за услуги и/или в общо правило,
намалени с всякакви положителни финансови резултати, реализирани в
рамките на мрежата, експлоатирана съгласно въпросното задължение за
7
извършване на обществена услуга, намалени с тарифните приходи или
всякакви други постъпления, реализирани при изпълнение на въпросното
задължение за извършване на обществена услуга, увеличени с разумна
печалба.
За установяване размера на предявения частичен иск по делото са
изпълнени основното и допълнително заключение на вещото лице К. Г.. По
вариант 1 по въпросите на ищеца от основното заключение на вещото лице Г.,
който БОС кредитира, е определен нетен финансов резултат както следва: за
периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. - 25 956лв., за периода 01.01.2017г.-
31.12.2017г.- 35474лева и за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г.-36794лева. БОС
цени вариант 1 от основното заключение като съобразен с приетия за
установен факт във въззивното решение по в.гр.д.№81/2022г. на БОС, че при
определяне на нетния финансов ефект ищецът е спазил условията и
механизма, посочени в чл.55, ал.2 от Наредбата и водил счетоводството си
съобразно всички изисквания на регламента.
Съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №3 от 2005г. нетният финансов ефект е
резултатът от разходите, извършени във връзка със задължението за
извършване на обществени услуги или група задължения за извършване на
обществени услуги, наложени от компетентния/те орган/и и съдържащи се в
обществена поръчка за услуги и/или в общо правило, намалени с всякакви
положителни финансови резултати, реализирани в рамките на мрежата,
експлоатирана съгласно въпросното/ите задължение/я за извършване на
обществени услуги, намалени с тарифните приходи и/или всякакви други
постъпления, реализирани при изпълнение на въпросното/ите задължение/я за
извършване на обществени услуги, и увеличени с разумна печалба. В ал.4 на
същата разпоредба е предвидено, че разумната печалба по ал. 3 се определя в
размер до 5 на сто от общите разходи за дейността по предоставяне на
компенсирани (субсидирани) превозни услуги.“ Предвид това съдът приема,
че разумната печалба е задължителен компонент от нетния финансов ефект и
следва да бъде включена в него.
При горните мотиви БОС счете предявените главни искове за изцяло
доказани по размер, като в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата в
размер на 10 187,60лв. главница, представляваща 40 процента от дължими
субсидии за периода 01.01.2016г.-31.12.2018г., сумата в размер на 28 379,20лв.
8
главница, представляваща 80 процента от дължимите субсидии за периода
01.01.2017г.-31.12.2017г. и за сумата в размер на 34 238,60лв. главница,
представляваща дължими субсидии за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на
исковата молба
При това положение съдът следва да разгледа евентуалното възражение
на ответника за погасителна давност.
Според приложимата нормативна уредба – чл.55, ал.4 и чл.59 от
Наредбата окончателният размер на дължимата субсидия за съответната
година се определя след подаване на последната годишна справка, поради
което по-рано от този момент - 31 декември за съответната година давност не
е текла. С оглед предвидения механизъм за определяне на нетния финансов
резултат в чл.55, ал.2 от Наредбата, БОС намира, че вземанията за субсидии не
представляват „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД,
чийто размери да са изначално определени или определяеми. Не са
предварително определени или определяеми размерите на положителните
финансови резултати, реализирани в рамките на мрежата, експлоатирана
съгласно въпросното задължение, нито тарифните приходи или другите
постъпления. От самите справки за финансови резултати, които се представят
в общината, за да възникне правото на субсидии е видно, че превозвачът
следва ежемесечно да отчита общ пробег, превозените пътници, други
приходи, разходи по пера и загуби.
Видно от приложената товарителница, находяща се на стр. 265 по
делото, исковата молба е подадена чрез куриерска фирма, като пратката е
изпратена на 30.12.2021г. Изпратената по пощата искова молба прекъсва
давността от датата на изпращането, според отбелязването в пощенското
клеймо / в този смисъл решение №182 от 17.11.2010г. на ВКС по т.д.
№76/2010г./ На основание чл. 18 от Закона за пощенските услуги това
правилото следва да намери приложение и за куриерските услуги,
извършвани от лицензирани пощенски оператори.
В настоящия случай в исковата молба исковете са предявени като
частични с цена в размер на 61 565,40лева от вземане в пълен размер на 86
497лева. С молба от 31.03.2025г. по делото от ищеца е заявено увеличение на
9
размера на иска за дължимите субсидии за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. с
11 240лева. Нормата на чл. 116, б. "б" ЗЗД, според която давността се прекъсва
при предявяване на искова молба, следва да се тълкува стеснително, защото
въвежда изключение от правилото за непрекъснато течение на давността. При
увеличаване размера на частично предявен иск за увеличения размер на иска
погасителната давност не се смята за прекъсната с подаването на исковата
молба. По отношение на увеличения размер течението на давността
продължава да тече до предявяването на молбата за изменението на иска /в
този смисъл решение № 210 от 3.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2010 г., III
г. о., ГК/.
С оглед на това БОС счете за частично основателно възражението на
ответника за погасителна давност, като приема увеличеният размер от
11 240лева на иска за субсидии за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. за погасен
по давност.
При горните мотиви Община Поморие следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца Анхиало Авто ООД сумата в размер на 10 187,60лв.
главница, представляваща 40 процента от дължими субсидии за периода
01.01.2016г.-31.12.2018г., сумата в размер на 28 379,20лв. главница,
представляваща 80 процента от дължимите субсидии за периода 01.01.2017г.-
31.12.2017г. и сумата в размер на 22 998,60лв. главница, представляваща
дължими субсидии за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба
05.01.2022г. до окончателното плащане, до който размер исковете са
основателни.
За горницата над уважения до предявения размер от 34 238,60лв.
искът за главница, представляваща дължими субсидии за периода
01.01.2018г.-31.12.2018г. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът не пристъпи към произнасяне по евентуално съединените
искове поради несбъдване на вътрешно-процесуалното условие за
разглеждането им.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на
5591,40 лева. Ответникът също има право на разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, като такива му се следват в размер на
10
1165,60лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Поморие, ЕИК000057179, с административен адрес
гр. Поморие, ул. Солна №5, представлявана от кмета Иван Алексиев, да
заплати на Анхиало Авто ООД, ЕИК10275853, със седалище гр. Поморие, ул.
Странджа№5, представлявано от управителя Христо Благоев Благоев, сумата
в размер на 10 187,60 лева/десет хиляди сто осемдесет и седем лева и
шестдесет стотинки/ -главница, представляваща 40 процента от дължими
субсидии за периода 01.01.2016г.-31.12.2018г., сумата в размер на 28 379,20
лева /двадесет и осем хиляди триста седемдесет и девет лева и двадесет
стотинки/ - главница, представляваща 80 процента от дължимите субсидии за
периода 01.01.2017г.-31.12.2017г. и сумата в размер на 22 998,60 лева
/двадесет и две хиляди деветстотин деветдесет и осем лева и шестдесет
стотинки/ - главница, представляваща дължими субсидии за периода
01.01.2018г.-31.12.2018г. по сключен между страните по реда на ЗОП договор
за обществен превоз от 01.11.2023г. на основание решение №РД-09-81 от
14.08.2013г. на областния управител на област Бургас съгласно чл.16д, ал.6 от
Наредба №2 от 15.03.2002г. за условията и вида за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси във връзка с чл.5, §5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 от 23 октомври
2007, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на
исковата молба 05.01.2022г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница, представляваща дължими
субсидии за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. за горницата над уважения до
предявения размер от 34 238,60 лева.
ОСЪЖДА Община Поморие, ЕИК000057179, с административен адрес
гр. Поморие, ул. Солна №5, представлявана от кмета Иван Алексиев, да
заплати на Анхиало Авто ООД, ЕИК10275853, със седалище гр. Поморие, ул.
Странджа№5, представлявано от управителя Христо Благоев Благоев, сумата
в размер на 5591,40 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Анхиало Авто ООД, ЕИК10275853, със седалище гр.
Поморие, ул. Странджа№5, представлявано от управителя Христо Благоев
11
Благоев, да заплати на Община Поморие, ЕИК000057179, с административен
адрес гр. Поморие, ул. Солна №5, представлявана от кмета Иван Алексиев,
сумата в размер на 1165,60лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12