№ 366
гр. К., 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20255510201181 по описа за 2025 година
Обжалван е Електронен фиш № ****** на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Жалбоподателят „Н.П.“ ООД, гр. К., недоволен от наложеното му наказание, моли
съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон.
В с.з. жалбата се поддържа от адв. М. Т., който моли съда да отмени ЕФ.
Въззиваемата страна редовно призована в с.з. не изпраща представител. Както в
съпроводителното писмо към преписката, така и в писмена молба на юрисконсулт С.
С. въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди
ЕФ. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и оспорва размера на адвокатския
хонорар.
Съдът, като извърши цялостна проверка на Електронния фиш (ЕФ), взе предвид
становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
В ЕФ като електронно волеизявление на административно-информационна
система по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е било прието, че на 25.08.2022 г. в 10.26
часа било установено нарушение (посочен номер) с ППС влекач „М. ***“ с рег. №
****** с технически максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична категория Евро
3 без ремарке в община К. за движение по ПП I-5, км. 199+527 в посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС
1
изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Нарушението е било установено с устройство № 20582, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, с което е било
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
Описаната фактическа обстановка се установява от 2 бр. фотоснимки, Справка
от Търговски регистър за актуално състояние на „Н.П.“ ООД, справка нарушения,
справка нарушение № ******, справка МВР: информация за МПС, протокол №
28765/21, заповед № РД-11-983/23.09.2021г., разрешение за строеж № РС-
57/14.06.2019г. с приложение, Протокол за установяване годността за приемане на
дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка.
Съдът не споделя възражението за изтекла давност.
Относно давността е релевантно ТП № 1-15 на ВКС и ВАС, според което се
прилагат правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна
преследвателна давност, които са съответно три или четири години и шест месеца от
извършване на деянието – чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Относителната
давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по наказателно преследване, което е
с цел реализиране на наказателната отговорност.
Деянието е било извършено на 25.08.2022 г. и електронната система
автоматично е генерирала ЕФ, поради което относителната (кратката) давност изтича
на 25.12.2026 г.
Фактическата обстановка не се оспорва в жалбата, но ЕФ следва да се отмени.
Според Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане
на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване
на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-
наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса " с фиксиран размер.
В случая нормите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда имуществена
санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната Директива.
Следователно ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен.
Жалбоподателят е направил претенции за разноски в размер на 600 лв. за
адвокат и такива следва да се присъдят, като съдът не счита, че същият е прекомерен.
2
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ****** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на „Н.П.“ ООД, гр. К., ЕИК ********* е било наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА „Агенция „Пътна инфраструктура“, С. да заплати на „Н.П.“ ООД, гр.
К., ЕИК ********* разноски за адвокат в размер на 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3