РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Пирдоп, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД- ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на
тридесети септември две хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане
докладваното от съдията Паралеева АНД № 105 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.С.Б. *** срещу Наказателно постановление /НП/ №
14/14.04.2020 г., издадено от директора на ОДМВР-София на 20.04.2020г., с което
на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.63, ал.1 ЗЗ във връзка
със Заповед №РД 01-124/13.04.2020г. на министъра на здравеопазването, изменена
и допълнена със Заповед № РД 01-197/11.04.2020г.
С жалбата жалбоподателят Б. заявява, че не е доволен от издаденото срещу
него НП, като го счита за незаконосъобразно. Сочи, че в обстоятелствената част
на Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ липсва текст, който
да свързва установените обстоятелства с цифровото изписване на чл.209а, ал.1
ЗЗ. От съставения акт не ставало ясно кой точно закон е нарушил. Не бил описан
текстово съставът на чл.63, ал.1 ЗЗ, което жалбоподателят счита за съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, нарушаващо правото му на
защита и представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. Не
било описано кой е издателят на цитираната заповед. Друго съществено нарушение
на производството било нанасянето на поправки в АУАН, без да са подписани от
всички вписани в акта лица. Освен това, при издаване на НП
административнонаказващият орган бил допълнил текста, дописвайки „с което си
действие не изпълнява въведените противоепидемични мерки във връзка с обявеното
извънредно положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г.“
– също съществено нарушение на производствените правила и самостоятелно
основание за отмяна на НП. Така с обжалваното НП органът бил изменил и допълнил
текста, изписан в обстоятелствената част на АУАН и несъответствието между АУАН
и НП влияе на възможността му да упражни правото си на защита. Жалбоподателят
твърди, че му е вменено нарушение, извършено на датата, на която е издадена
заповедта, в 8.00 часа, преди започване на работното време на което и да е
ведомство и нито един адресат не би могъл да е запознат със заповедта в този
момент. Предвид изложените аргументи, жалбоподателят моли съда да отмени
обжалваното НП на директора на ОД МВР-София като незаконосъобразно, постановено
при допуснати съществени нарушения на административнонаказателното
производство.
В съдебното заседание по разглеждане на делото жалбоподателят И.С.Б. се
явява и представлява сам. Поддържа депозираната от него жалба и в хода по
същество на делото моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и
неправилно по съображенията, изложени в жалбата. Заявява, че към процесния ден,
за който му е вменено нарушението, не е бил запознат с въпросната заповед на
министъра.
Въззиваемата страна- ОД МВР-София и РП-Пирдоп не изпращат
представители в съдебното заседание и не ангажират становище.
Съдът,
след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
Във
връзка с обявено в Република България извънредно положение
с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание е въведена на основание чл. 63 ал.1
ЗЗ, със Заповед
№РД-01-197/11.04.2020г., изменяща заповед
№РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка, изразяваща се в задължението на всички лица да имат
поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата на закрити или открити обществени места за времето от
12.04.2020г. до 26.04.2020г.
На
13.04.2020г.
около 08.00
часа свидетелят С.В.- служител
на Районно управление – Пирдоп, се намирал пред търговски обект – магазин „Non Stop“ на ул. „Княз Борис I“ №3а в гр.Пирдоп, когато забелязал, че жалбоподателят И.С.Б. влиза в търговския обект,
като не използва защитно средство, покриващо устата и носа му. Свидетелят В. се обадил за съдействие на колегата си А.А.,
след което влязъл в магазина, за да провери дали лицето не е поставило защитно
средство. Видял жалбоподателя, че извършва покупка, след което излиза от
обекта, като през цялото време не поставя маска или друго защитно средство на
нова и устата си. Свидетелят А., който се отзовал на повикването на колегата
си, през това време пристигнал пред обекта и също възприел, че жалбоподателят Б.,
излизайки от магазина, не носи защитна маска или друго защитно средство. За
установеното нарушение бил съставен АУАН срещу И.С.Б.. Въз основа
съставения АУАН било
издадено процесното
Наказателно постановление на 20.04.2020г., с което на
И.С.Б.
е наложена глоба в размер на 300 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите С.Л.В. и А.А.А.,
както и от събраните писмени доказателства – АУАН бл. №645217/13.04.2020г.;
Заповеди №№ РД-01-124/13.03.2020г. и РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на
задравеопазването.
Пред съда са дали гласни показания полицейските служители С.Л.В. –
актосъставител и А.А. Атансов, вписан като свидетел по АУАН, присъствал на
установяване на нарушението.
Видно от АУАН бл. №645217/13.04.2020г. същият е съставен против И.С.Б. за
това, че на 13.04.2020г., около 08.00 часа в гр.Пирдоп, в магазин „Non Stop“, на ул. „Княз Борис I“ №3a не е поставил защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата му – „кърпа или шал“ във връзка с чл.63, ал.1
от Закона за здравето и Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. Номерът и датата на
заповедта са поправени, което е видно от удебелението на цифрите, нанесени над
първоначално изписаните. Като нарушена разпоредба в АУАН е посочена чл.209а,
ал.1 Закона за здравето. В АУАН соченото за нарушител лица собственоръчно е
вписало, че няма възражения. Поставени са подписи за „нарушител“,
„актосъставител“ и „свидетел“. И.С.Б. се е подписал и в разписката за това, че
е получил препис от акта.
Актосъставителят С.В. разказва пред съда, че на въпросния ден бил на работа
дневна смяна и видял, че лицето си спира джипа пред денонощния магазин, намиращ
се на ул. „Княз Борис I“ в гр.Пирдоп,
слиза и влиза в магазина без маска. Свидетелят В. твърди, че изчакал лицето да
излезе от магазина и междувременно се обадил на колегата си А. да дойде за
съдействие и да може и той да го види, когато излиза. Свидетелят е категоричен,
че видял И.Б. да влиза в магазина без маска, след което и свидетелят влязъл в
магазина и видял, че Б. си напазарувал, без да си поставя маска. Впоследствие –
след като лицето излязло, свидетелят В. му взел документите и му съставил акт. Свидетелят
В. поддържа констатациите от АУАН. Заявява, че проверката за спазване на
противоепидемичните заповеди на министъра на здравеопазването била част от
задълженията им в епидемичната ситуация и работели в тази насока, като имали
точно определена операция за наблюдаване спазването на противоепидемичните
мерки. Свидетелят признава, че е направил поправка в АУАН, тъй като допуснал
грешка поради ежеседмичното наличие на нови заповеди и първо написал датата на
стара заповед, след което я поправил. Твърди обаче, че поправката е направил
пред лицето, на което съставил АУАН и преди да му връчи препис. Сочи, че
възражения не били вписани в АУАН.
Свидетелят А.А. също си спомня за процесния случай и съставения срещу И.С.Б.
АУАН. Според свидетелят А., на 13.04.2020г. лицето било без маска в денонощен
магазин, намиращ се на автогарата в гр.Пирдоп. Колегата му С.В. му се обадил за
съдействие понеже видял, че господинът влиза в магазина без маска. Малко след
обаждането на колегата си свидетелят А. бил на мястото и видял И.Б. да излиза
от магазина без маска на лицето. Този свидетел също поддържа констатациите от
АУАН. Актът бил съставен пред него, но не го е чел, а го подписал след като В.
му казал какво е вписал вътре. Не е видял колегата си да прави поправка в АУАН.
Видно от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., издадена от Министъра на
здравеопазването, на основание чл.63 ЗЗ и във връзка с усложняващата се
противоепидемична обстановка, свързана с разпространението на Covid-19 на територията на страната и обявеното с Решение от
13.03.2020г. от Народното събрание на Република България извънредно положение и
Препоръки на Националния оперативен щаб, със същата са въведени редица
противоепидемични мерки. Тази заповед е допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г.,
издадена от Министъра на здравеопазването, като е създадена т.9, според която „Всички
лица, когато се намират в закрити обществени места (в. т.ч. транспортни
средства за обществен превоз, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
зали и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа,
шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата,
които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в
т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги)“.
Именно последната цитирана Заповед № РД-01-197/11.04.2020г.,
издадена от Министъра на здравеопазването е отразена като заповед, чиито мерки са
нарушени, във връзка с което е съставен процесният АУАН бл.№645217/13.04.2020г.,
с цитираното по-горе съдържание.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е
връчено на 15.06.2020 г., а жалбата е входирана на 19.06.2020 г.) от
легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред
съд НП. Налице е активна и пасивна легитимация
на страните в процеса.
Съдът счита, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, а именно Директор на ОД МВР гр. София,
съобразно изискванията на чл. 209а, ал. 4, предл. 1 от Закона за здравето. АУАН
бл.№645217/13.04.2020г. също е съставен от оправомощено лице
– свидетелят С.Л.В., който съгласно т. 1 от Заповед № 5173-1494 от 24.03.2020г. на Директора на ОДМВР гр. София има право, като служител с полицейски
правомощия, да съставя актове за установяване на
административни нарушения
по чл.209а ЗЗ.
Съдът, в контекста
на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които
нарушения са рефлектирали в правната сфера на жалбоподателя, ограничавайки
правото му на защита и са опорочили санкционния акт- обжалваното НП, както и че
нарушението не е доказано от субективна страна.
Съгласно императивните разпоредби на
чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, както в АУАН,
така и в НП, следва да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като задължително следва да бъдат
посочени нарушените законови разпоредби.
Формално АУАН и НП съдържат законови
разпоредби, посочени като нарушени. Между АУАН и НП обаче няма съвпадение в
посочените като нарушени разпоредби, доколкото в АУАН е посочено „виновно е
нарушил чл.209а, ал.1 ЗЗ“, а в НП е посочено „с което е нарушил чл.63, ал.1 ЗЗ
във връзка със Заповед №РД-01-124/13.04.2020г. на министъра на здравеопазването,
изменена и допълнена със заповед №РД-01-197/11.04.2020г.“, като чл.209а ЗЗ също е цитиран, но
като санкционна норма. На първо място, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето, по която е квалифицирано нарушението в АУАН съдържа състав на нарушение,
но е бланкетна и следва да бъде направена привръзка с
друга разпоредба (от нормативен или подзаконов нормативен акт), съдържаща
описание на мерките. Чл.209а, ал.1 ЗЗ в случая е следвало да е
посочен във връзка с чл.63, ал.1 ЗЗ (в редакцията на ДВ бр.28/2020 г. към
момента на извършване на нарушението) вр. с някоя от точките от заповедите на
министъра на здравеопазването. В НП като нарушена норма е определен чл.63, ал.1 ЗЗ, който текст предвижда
кога се въвеждат „противоепидемични мерки“ и сам по себе си няма как да
представлява нарушена норма. Именно като такава нарушена норма е посочена обаче
в оспорваното НП. В
АУАН пък е цитиран чл.63, ал.1 ЗЗ във вр. със заповед №РД-01-197/11.04.2020г., като не е посочен
издателят на заповедта, която евентуално е била нарушена, нито че същата
допълва и изменя друга заповед. Нанесена е и корекция на номера на заповедта,
която не е направена по законоустановения ред - с отбелязване и подпис на
лицето, направило корекцията. В НП са цитирани 2 бр. заповеди на министъра на
здравеопазването: заповед №РД-01-124/13.04.2020г. (объркана е датата на заповедта,
тъй като коректната дата на заповедта е 13.03.2020 г.) и заповед № РД-01-197/11.04.2020г., без да се посочват
точки от същите. Освен това, в наказателното постановление е словесно описано,
че с действието си лицето „не е изпълнило въведени противоепидемични мерки във
връзка с обявеното извънредно положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г.“, което описание липсва в АУАН, т.е. с НП са допълнени
факти от квалификацията на нарушението, които липсват в АУАН. Освен това поведението на наказаното лице е
описано в АУАН и
НП, но
липсва един от съществените
обективни признаци, а именно характера на мястото, където се е намирал
жалбоподателят
– „закрито
обществено място
/търговски обект/“.
С оглед на горното, съдът намира, че правото на защита на
административно- наказаното лице в действителност е било нарушено, тъй като посочването на прецизна
правна квалификация и описание на нарушението е от съществено значение с оглед гарантиране
правото на санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено
административно наказание. Освен това, следва между текстовото описание на нарушението и неговата
цифрова квалификация да е налице пълно единство и съответствие, а също така единство и съответствие да има
между описанието на фактите и квалификацията в АУАН и НП, което не е изпълнено
в случая и представлява нарушение на процесуалните правила.
На следващо място Заповедта на здравния министър, която се цитира
и от която административнонаказващият орган е почерпил основание за наказване
на жалбоподателя- Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., е издадена за въвеждане на
противоепидемична мярка по чл. 63 ал 1 от Закона за здравето (в редакцията на
ДВ бр.28/2020 г. към момента на извършване на нарушението). В Чл. 63, ал. 4 ЗЗ
изрично е посочено, че “Държавните и общинските органи създават необходимите
условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им
се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.” Налага се
извод, че тази заповед не може да
действа пряко върху гражданите ако за тях не е осигурена възможност безплатно
да изпълнят предпоставките за спазването й, като не се установи да са раздавани
от държавен или общински органи специални маски, които отговарят на зададени критерии,
нито да е предоставен гратисен период на лицата, в който да успеят да се
снабдят с подходящи предпазни средства.
На следващо място се
установи, че в действителност от обективна страна нарушението е извършено -
жалбоподателят е влязъл в търговски обект /закрито обществено място/ на
процесната дата, извършил е покупка и е излязъл
без да постави маска или друго средство, покриващо носа или
устата. Това му деяние обаче е било извършено на 13.04.2020г, т.е. на втория
ден от действието на Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ. Макар да се
презюмира от държавните органи, че всички граждани са били запознати с акта на
министъра на здравеопазването, следва да се има предвид, че същият представлява
индивидуален административен акт /а не както погрешно се счита подзаконов
нормативен акт/, който не се обнародва, а е бил качен единствено на страницата
на Министерството на здравеопазването. В този смисъл, съдът приема довода на
жалбоподателя, че съществува възможност да не е бил запознат с въпросната
заповед и това да лишава нарушението от субективния елемент – виновно
извършване. Не всяко лице разполага с непрекъснат достъп до интернет, за да се
осведоми за заповедите на Министъра на здравеопазването, а и както правилно
посочи и свидетелят В. – заповедите на министъра на здравеопазването в този
период бяха почти ежеседмично, дори – ежедневно изменяни и гражданите бяха
поставени в хипотеза, в която се оказват задължени ежедневно да проследяват
измененията в заповедите. Без съмнение многобройните и
разнопосочни актове за въвеждане на противоепидемичните мерки наложиха
състояние на несигурност по въпроса какви са актуалните противоемпидемични мерки
и без съмнение това създаде затруднения за гражданите при спазването им. Процесният ден, в който нарушението е установено, е първият
делничен ден, след обявяване на заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ и е
напълно възможно в почивните дни жалбоподателят да не е узнал за заповедта,
независимо от медийното внимание към противоепидемичните мерки в този период
или да не е успял да се снабди със средство, с което може да покрие носа и
устата си, макар че, както бе посочено по-горе в изложението, осигуряването на
такива средства бе задължение на държавните и общински органи. В този смисъл субективната
страна на нарушението не бе безспорно установена.
При гореизложените допуснати нарушения и при липсата на несъмненост в субективния
елемент на нарушение, процесуалната санкция е отмяна на наказателното
постановление.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 14/14.04.2020, издадено от Директора на ОДМВР-София на
20.04.2020 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл.209а, ал.1 ЗЗ на И.С.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, е
наложена ГЛОБА в размер 300 лв. за нарушение на чл.63, ал.1 ЗЗ във връзка със
заповед № РД-01-124/13.04.2020г. на министъра на здравеопазването, изменена и
допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен Съд – София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните
за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: