Решение по КНАХД №478/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Ю. Д. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. ***, ет. ***, ап. ***, чрез адвокат Г. М. от АК – Кюстендил, негов пълномощник, против решение № 188 от 16.07.2025 година, постановено по АНД № 109 по описа за 2025 година на Районен съд – Дупница.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К, № 9813902, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, с който на Ю. Д. С., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1, на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Касаторът счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Излага доводи, свързани с доказателствената дейност на съда – несъбрани от районния съд доказателства относно авторството на деянието и относно неговата обективна страна, позоваване в решението на негодни писмени доказателства. Оспорва изводите в решението за редовност на издадения електронен фиш от формална страна. Пледира неправилност на извода в решението за доказаност на деянието. Иска от касационния съд да отмени оспореното решение, респективно да отмени издадения електронен фиш. Претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 29.10.2025 година съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба вх. № 2650 от 28.10.2025 година, чрез адвокат Г. М., поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В проведеното на 29.10.2025 година съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Кюстендил, чрез юрисконсулт Б. Л., оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 29.10.2025 година съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Дупница.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество съдът намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

С ЕФ серия К, № 9813902, издаден от ОДМВР – Кюстендил, по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Ю. Д. С., в качеството му на собственик на МПС (моторно превозно средство) – „***“, с рег. № [рег. номер], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) за това, че на 01.09.2024 г., в 15:44 часа, на третокласен път № 107, км 8+200, с посока на движение към [населено място], собственият му лек автомобил е управляван със скорост от 75 км/ч (след отчетен толеранс от минус 3 км/ч), при разрешена максимална скорост за управление на МПС в населено място от 50 км/ч, сигнализирано с ПЗ (пътен знак) Д11, с което е извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Със съдебно решение № 188 от 16.07.2025 г., постановено по АНД № 109 по описа за 2025 година на Районен съд – Дупница, ЕФ е потвърден.

Първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, от правна страна е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в специалната процедура по издаване на процесния електронен фиш – нарушението е установено с АТСС (автоматизирано техническо средство или система по смисъла на §6, т. 65 от ДР на ЗДвП), представляващо система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – ARН САМ S 1 с № 120сd40, средство за измерване от одобрен тип, което отговаря на метрологичните изисквания, вписано е в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, със срок на валидност на последващата проверка за съответствие с одобрения тип до 07.09.2027 г.; приспадната е максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС при измерване на превишената скорост, съобразено с правилото на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.); използването на съответното АТСС е удостоверено с протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а същият има нормативно изискваните реквизити; представен по делото е снимковият материал от системата за скорост; съдържанието на издадения електронен фиш съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Приема се в решението, че събраните доказателства за скоростния режим напълно кореспондират с останалите приети по делото писмени доказателства, сред които и схема на организация на движението в процесния участък.

По същество, въз основа на така описаните в решението писмени доказателства, районният съд приема, че същите удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Въз основа на това районният съд счита, че установените по делото факти реализират състава на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на скоростта посочена в ал. 1, която за населено място, предвид категорията на превозното средство, е 50 км/ч, означено в случая с ПЗ Д 11, поради което квалификацията на нарушението е правилна. Приема се в решението, че по делото е безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на установеното административно нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл. 188, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с който е извършеното нарушението, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, а наложеното наказание е съответно по вид и в законоустановения размер.

С тези мотиви процесният електронен фиш е потвърден като законосъобразен.

Решението е неправилно.

При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, се установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се излагат и доводи в касационната жалба, свързано с доказателствената дейност на съда.

Първоинстанционният съдебен акт е постановен в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по спора, установен в разпоредбата на чл. 13 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, във връзка с който е и задължението на съда по чл. 107, ал. 2 от НПК – да събира доказателства и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Неспазването на това правомощие представлява процесуално нарушение и е касационно основание за отмяна на съдебното решение. В процесния случай решаващият състав на Районен съд – Дупница, не е проявил необходимата процесуална активност за попълване на делото с доказателства. Решението съдържа и противоречиви мотиви що се отнася до съществените обективни елементи от състава на процесното административно нарушение.

Пред районния съд директорът на ОДМВР – Кюстендил, в изпълнение на задължението, вменено му с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП (в приложимата редакция), не е представил доказателствата, в подкрепа на електронния фиш, сред които без съмнение са данни за собствеността на МПС, с което нарушението е извършено (по аргумент от разпоредбата на чл. 188, във вр. с чл. 189, ал. 5 от ЗДвП). Такива доказателства по делото не се приобщени и служебно, по почин на решаващия съдебен състав. Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП (в относимата редакция) сочи ясно, че собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство (ал. 1), а в случаите на извършено нарушение при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство (ал. 2). В тази връзка е и препратката на разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Липсата на доказателства относно собствеността на МПС, с което е извършено нарушението компрометира изводите относно субекта на административнонаказателната отговорност, респективно препятства съдебната проверка за правилното приложение на материалния закон.

Мотивите на съдебния акт се основават в „… приложена по делото схема на организация на движението…“ Т. писмено доказателство не е представено по делото нито от директора на ОДМВР – Кюстендил, в изпълнение на задължението по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП (в относимата редакция), нито е изискано и приобщено от решаващия първоинстанционен състав от Областно пътно управление Кюстендил. В тази връзка основателно е и възражението в жалбата, свързано с представеното по делото писмо вх. № 5006 от 02.05.2025 г. от Началник РУ-Рила, в което се удостоверяват факти, относими към съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Разположението на АТСС към конкретен момент е недопустимо да се удостоверява посредством документ, различен от нормативно изисквания за съставяне протокол и по образец, съобразно разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Изводите в тази част на решението са произволни, тъй като не почиват в приобщената по делото доказателствена съвкупност.

Мотивите на обжалвания съдебен акт не кореспондират с приобщените по делото доказателства и конкретно касателно автомобила, с който нарушението е извършено. В решението се обсъждат два автомобила, различаващи се по регистрационен номер, марка и модел – при обсъждане съдържанието на електронния фиш се сочи „***“ с рег. № [рег. номер] (л. 40 от АНД, гръб), в мотивите по същество, в частта, касателно мястото на извършване на нарушението, респективно действащото ограничение на скоростта – „***“, с рег. № [рег. номер] (л. 42 от АНД). От мотивите на решението не следва „еднозначен“ извод, противно на приетото от районният съд, и относно ограничението на скоростта в процесния участък – сочат се стойност на ограничението от 50 км/ч за населено място, въведена с ПЗ Д11, но също и стойност на ограничението от 110 км/ч (л. 42 от АНД), както и от 160 км/ч, въведена с ПЗ В26 (л. 43 от АНД). Приема се още, също без опора в доказателствата по делото, че процесният автомобил се е движил със 160 км/ч., при ограничение, въведено с ПЗ Д11 от 50 км/ч. (л. 43 от АНД).

Изложеното води на извод за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с дефицити в доказателствената дейност на съда, тъй като не е проявена необходимата процесуална активност с цел установяване на относими обстоятелства, свързани с основния спорен по делото въпрос – извършено с автомобил, собствен именно на наказаното лице, административно нарушение на конкретен (на определено място) скоростен режим, установен съобразно правилата на ЗДвП, към конкретен момент, в производство, съобразено с изискванията на ЗДвП, респективно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В резултат – постановен е съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка, което препятства както касационната проверка по доводите, изложени в касационната жалба, така и дължимата служебно проверка за правилно приложение на материалния закон.

При така допуснатото от районния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационният състав не може да замести районния съд в процедурата по приобщаване на доказателства – писмени и гласни, предвид забраната за фактически установявания, въведена с чл. 220 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция.

При новото разглеждане на делото съдът следва да издири и приобщи като доказателства: справка от надлежен орган за собствеността на МПС – „***“ с рег. № [рег. номер]; доказателства за организацията на движението към дата 01.09.2024 г. при км 8+200 на Третокласен път № 107, [населено място], община Рила, област Кюстендил, включително с данни за ограничението на скоростта в посока на движение към [населено място], информация от Областно пътно управление – Кюстендил за мястото и зоната на действие на ПЗ Д 11, попада ли местоположението на АТСС № 120CD40 в зоната на този знак, както и да формира самостоятелни изводи по съществото на спора.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 188 от 16.07.2025 година, постановено по АНД № 109 по описа за 2025 година на Районен съд – Дупница.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.