Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 11.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, втори касационен състав, в
открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 184/2021г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
С Решение № 128/20.10.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 434/2021г., Ловешки районен съд, втори състав е отменил като незаконосъобразен
електронен фиш (ЕФ) серия К № 3202603, издаден от ОД на МВР Ловеч, с който на В.П.В.
с ЕГН ********** от гр. Силистра е наложена на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в
размер на 400 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – ОД на МВР Ловеч, страна по н.а.х.д. № 434/2021г.
по описа на Ловешки РС.
В жалбата се излагат твърдения, че решението на първоинстанционния
съд е неправилно. Касаторът счита, че са използвани от него всички законови
начини на връчване, като ЕФ е изпратен на всички известни адреси на нарушителя,
но последният не е бил открит никъде, поради което е приложил разпоредбата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН. Предвид изложеното, счита, че е изпълнил законовите си
задължения точно и коректно. Иска се отмяна на решението на РС Ловеч и потвърждаване
на ЕФ.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, чрез упълномощен юрисконсулт поддържа касационната
жалба и излага доводи по същество.
Ответникът, редовно
призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В представени
по делото възражение по касационната жалба и писмено становище оспорва жалбата
и излага съображения за нейната неоснователност.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за основателност на
касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за основателна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, първоинстанционният съд приел, че по делото липсват данни дали
обжалвания ЕФ е бил връчен на В., както и по какъв начин и кога той е научил за
него. Единствено свидетелство в тази насока са били твърденията на
жалбоподателя, че за ЕФ е научил от изпратен му имейл от НАП за дължимо
публично плащане, произтичащо от наложената с ЕФ глоба. От докладна записка от
23.12.2020г. на мл.ПИ при 09 РУ-СДВР се установява, че В. е бил търсен на адрес
***, но не е бил открит, за да му се връчи ЕФ. В докладната е отразено, че по
данни на собственика на жилището В. е бил наемател, но вече се е бил изнесъл и
не живеел там. В последствие докладната записка е била върната в сектор ПП при
ОДМВР Ловеч, където приели за дата на връчване на фиша датата, когато е била
изготвена докладната записка – 23.12.2020г.
За да отмени електронния фиш, въззивният съд приел, че
наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процедурата по връчването
му. Мотивите на решаващия състав са, че ЕФ не е бил връчен на В., като той е
узнал за него случайно в по-късен момент, което е нарушило правата му по закон
да се защити чрез подаване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП за лицето,
действително управлявало автомобила, или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП,
както и да заплати в законовия срок 70% от наложената му глоба. По този начин
съществено били нарушени процесуалните права на жалбоподателя по издаването и
оспорването на ЕФ.
Въззивният съд не е разгледал спора по същество, тъй
като констатираните от него и изложени в съдебния акт процесуални нарушения по
връчване на ЕФ, не могат да бъдат санирани при съдебното му обжалване, тъй като
е незаконосъобразно издаден, и спора по същество не следва да се разглежда от
него.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за основателни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и
допустимо, но постановено в противоречие с приложимите законови разпоредби.
Съгласно специалната разпоредба на чл.189, ал.5, изр.
първо от ЗДвП, електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или
2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените
от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. Начинът на връчване не обуславя сам по себе си незаконосъобразност
на атакувания акт, тъй като разпоредбите, свързани с връчването, касаят възможността
за упражняване на правото на защита на наказаното лице (каквото в случая не е
отречено от съда), а нито по въззивното дело, нито в настоящото касационно
производство са приложени доказателства, които да свидетелстват за осуетени от
страна на органите процедури по чл.189, ал.5, изр. второ, ал.6 или ал.9 от ЗДвП. Цитираните законови разпоредби уреждат административния ред за защита
против наложено административно наказание с издаден ЕФ и упражняването на тези
правни възможности в случая не е осуетено. Не са представени доказателства
настоящият ответник след узнаване за съставения ЕФ да е опитал да упражни
правата си да подаде декларация за управляване от друго лице на МПС, или
възражение, или да е поискал да заплати глобата в намален размер от 70%, и
реализирането на тези права да му е било отказано от АНО.
Нещо повече, в жалбата си до районния съд, поставила
началото на съдебното производство, жалбоподателят не е изложил никакви
съображения за осуетяване от съответните органи на процедурите по чл.189, ал.5,
ал.6 от ЗДвП, явяващи се резултат от неправилното, според него връчване на ЕФ.
В хода на цялото съдебно производство, развило се пред районния съд такива
възражения не са правени, въпросът за нарушени права по чл.189, ал.5, ал.6 от ЗДвП не е поставян, не са представяни доказателства за това, не са правени и
доказателствени искания. Възражения, представяне на доказателства или
доказателствени искания за осуетяване ползване на правата по горните разпоредби
от ЗДвП и на разпоредбата на ал.9 от ЗДвП не са правени и пред касационната
инстанция.
В настоящия казус районният съд е приел жалбата за
подадена в срок и е разгледал спора, с което е спазено правото на съдебна
защита на наказаното лице. Електронният фиш е достигнал до знанието на
нарушителя, като последният го е оспорил пред съда, без да заяви в жалбата,
поставила началото на въззивното производство или в отделна декларация, че
друго лице е управлявало МПС, че МПС е било обявено за издирване или е със
специален режим на движение, и че му е било отказано да заплати глобата в
намаления законов размер. Такива твърдения не са изложени от него и в хода на
цялото първоинстанционно производство, въпреки че е разполагал с процесуалната
възможност да реализира правата си по чл.189, ал.5, изр. второ или ал.6 и по
чл.189, ал.9 от ЗДвП още с подаване на жалбата си до РС. Следователно изводите
на решаващия състав, че в случая са били нарушени съществено правата на защита
на наказаното лице и това е основание за отмяната на ЕФ, при липса на съответни
доказателства за горното, са незаконосъобразни. Не са налице съществени
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, напротив това право е упражнено в пълен обем, като в хода на
развилите се пред две съдебни инстанции производства, жалбоподателят е
разполагал в пълна възможност да изложи възраженията си и да ангажира
доказателства за тяхната основателност.
По изложените мотиви съдът
счита касационната жалба за основателна, а решението на Районен съд Ловеч за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалните правила, но при
неправилно прилагане на закона, поради което същото следва да бъде отменено и
върнато на Районен съд Ловеч за разглеждането му от друг състав на съда.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.
второ и чл.222, ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 128 от 20.10.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 434/2021г. по описа на Ловешки районен съд, и вместо
него постановява:
ВРЪЩА делото на Районен съд
Ловеч за разглеждането му от друг състав на съда.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.