..0297
гр. С., 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
..0231110127290 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № .............3 г., уточнена с писмени молби вх. № ....
г., № .... г., № ...3 г., № .... г., на К. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ............ срещу В. Л. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. .........., с която са предявени за разглеждане искове с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да приведе височината на сграда с
идентификатор ......... находяща се на адрес: гр. .........., на височината на оградата на
съседния имот с идентификатор ........, находящ се на адрес: гр. ........., а именно – на височина
2,20 метра, както и да преустанови използването на сграда с идентификатор .......... като
търговски обект.
В исковата молба и уточнителните молби към нея се твърди, че ищецът е собственик
апартамент, находящ се на адрес: ............ разположен в жилищна сграда – многофамилна с
идентификатор ..........., като притежава и право на строеж върху поземлен имот с
идентификатор ............ В съседния поземлен имот с идентификатор ......... е построена
постройка за допълнително застрояване с идентификатор ......... с предназначение
„Кулинарен магазин с работилница“, с площ от 45 кв. м. и разгърната застроена площ от 90
кв. м., с височина на постройката 4,10 метра. Ищецът излага съображения, че процесната
сграда е узаконена в нарушение на чл. 42, ал. 3 ЗУТ, тъй като не е изградена на 3 метра
разстояние от оградата, която разделя двата поземлени имоти. Твърди, че така построената
сграда засенчва имота на ул. „Л.“ ...., разваля гледката от прозореца на ищеца, прави сянка
на растенията в двора, като от покрива на постройката се излива вода върху оградата на
съседния имот и по този начин оградата се руши. Освен това, водостокът на процесната
сграда навлиза в двора на кооперацията. Ищецът поддържа, че не може да изгради гараж в
двора на кооперацията, защото върху него ще се излива вода от покрива на съседната сграда.
Твърди, че етажните собственици в жилищната сграда, където апартамент понастоящем
притежава и ищецът, са дали разрешение да се построи сграда в съседния имот, но с
предназначение на гараж, и с височина, съответна на височината на оградата, а ако сградата
е по-висока – да бъде на 3 метра отстояние от оградата. Излага съображения, че по
устройствен план постройката е предназначена да бъде гараж, а Столична община, район
1
„Л.“, не е уведомила етажните собственици за строежа на постройката и промяна на нейното
предназначение, с което са нарушени разпоредбите на чл. 131, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ.
Поддържа, че в момента сградата се използва като магазин, с което се нарушава
общественият ред, тъй като той затваря след 22:00 ч. и заради това се вдига шум, както и се
вдига шум от 14:00 ч. до 16:00 ч., а също и в събота и неделя; изхвърлят се касови бележки,
опаковки, фасове, събират се клиенти пред магазина, които вдигат шум и нарушават
обществения ред. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата В. Л. Д., с който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е собственик на самостоятелен
обект в сградата на адрес: гр. ........., но твърди, че дворът, в който е изградена жилищната
сградата, е общинска собственост и не принадлежи на етажните собственици, което се
установявало от НА № 46 от 23.03.1963 г. Ответницата оспорва твърденията на ищеца, че
построената от нея и покойния й съпруг сграда е построена в разрез с изискванията на
закона, както и че незаконно в магазина се извършва търговска дейност. Оспорва
твърденията на ищеца, че нейната постройка пречи на ищеца и на живущите в сградата
етажна собственост и твърди, че тя се от полза от всички живеещи в квартала. Излага
твърдения, че на 29.11.1994 г., на името на нея и на съпруга й, е било издадено разрешение
за строеж на гараж с магазин, съобразно одобрен архитектурен проект. Съгласно
обяснителна записка към проекта са спазени всички изисквания на приложимото към този
момент законодателство, а именно ЗТСУ и подзаконовите му актове, като е посочено, че
корнизът на сградата не надвишава височината на съществуващата стара масивна ограда от
2,30 метра, отделяща парцела от съседния му такъв, изрично е споменато, че скатният
покрив е проектиран стриктно по изискванията на Наредба № 5, а плосък покрив за този
обект е нецелесъобразен с оглед на топлоизолация, отводняване, архитектура на
съществуващата къща. Оспорва твърденията на ищеца, че за този строеж е следвало да бъде
получено съгласието на собствениците на самостоятелни обекти в съседната сграда, тъй
като парцелът е бил държавна собственост още при построяването на сградата на ул. „Л.“
...., съответно в момента е общинска собственост. Въпреки това, съгласие на етажните
собственици на сградата е било поискано и такова е било дадено. Поддържа, че съгласно чл.
24, ал. 2 ЗУТ височината на сградата се определя от корниза й, а не от най-високата точка на
покрива, като на 14.03.1996 г. е направена проверка за спазване на кота корниз, при която
изрично е отбелязано, че отклонения няма и кота корниз е спазена. Съгласно Удостоверение
№ 164/22.12.2005 г. строежът на едноетажна сграда, състояща се от гараж и магазин за
хранителни стоки, е въведен в експлоатация и законно магазинът функционира и до днес.
Впоследствие, през 2006 г., ответницата е предприела действия по промяна на
предназначението на сградата от магазин и гараж в магазин за хранителни стоки. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение ..0318/18.05.2025 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в тази му част, съдът е отделил, на основание чл.
153 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищецът
е собственик на самостоятелен жилищен обект в сграда с идентификатор ..........., построена в
имот, съседен на имот с идентификатор ......... в който е изградена постройка на ответницата,
която се ползва като търговски обект.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
2
собственост на апартамент (жилище) по чл. 55-г от ЗПИНМ № 42, том VII, дело №
1086/1963 г. по описа на нотариус .......... (л. 64), с който ......... – Б.а и ...... А. Б. са придобили
чрез покупка правото на собственост върху апартамент .., находящ се в гр. ........., ет. 1, с
обща площ от 77,25 кв. м., ведно със зимнично помещение № 4 и таванско помещение .., и с
21.18 % идеални части от общите части на сградата, вкл. портиерското помещение, която
сграда е построена върху държавна земя.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 177, том I, рег. № 8011, дело № 163/2022 г. на нотариус ......,
с рег. ....... на НК (л. 4), видно от който на 16.06.2022 г. А. И. Б. е дарил на сина си К. А. Б.
следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. Л.“ ...., а именно
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........., представляващ апартамент .., на
първия етаж, с площ от 77,25 кв. м. /подробно индивидуализиран/. Видно от отбелязването в
пункт II от нотариалния акт дарителят А. И. Б. запазва за себе си и за съпругата си Ирина
Тодорова Б.а пожизнено, заедно и поотделно, правото на ползване върху апартамент ...
Въз основа на горепосочените актове за собственост се установява по категоричен
начин, че ищецът К. А. Б. е титуляр на правото на собственост върху самостоятелен
жилищен обект – апартамент .., находящ се в жилищната сграда в гр. С., ул. Л.“ ....,
построена върху недвижим имот, представляващ към момента на построяването й държавна
собственост. Така ангажираните документи удостоверяват притежавани от ищеца вещни
права върху 21.18 % идеални части единствено от общите части на сградата, но не и от
земята, върху която последната е изградена. Липсват доказателства за осъществено спрямо
ищеца придобивно основание, въз основа на което същият да се легитимира като
съсобственик на имот с идентификатор ........ – този извод на съда се подкрепя и от
отбелязванията в представените от ищеца скица на поземлен имот ............ г. и извадка от
кадастралния регистър на недвижимите имоти (л. 79-80), в които се посочва, че К. А. Б. е
титуляр на право на строеж, но не и на право на собственост. При тези доказателства, съдът
намира за неоснователни доводите на ищеца, наведени в молбата му от 19.05.2025 г., че той
е носител на вещни права и върху земята, върху която е построена жилищната сграда на ул.
„Л.“ .....
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
собственост върху гараж и магазин, придобит чрез приращение, строеж и суперфиция
№ 187, том XI, дело ..242/1996 г. по описа на нотариус ........... (л. 33), с който на 13.06.1996
г. В. Л. Д. и .......... са признати за собственици на едноетажна сграда, състояща се от гараж,
магазин и антре със застроена площ от 45 кв. м., заедно със складови и сервизни помещения
с площ от 45 кв. м., находяща се в гр. .........., построени съгласно одобрен архитектурен план
от 23.09.1994 г. и Разрешение за строеж № 119/1994 г. върху собствено дворно място,
съставляващо парцел V-201 от кв. 83 по плана на гр. С., м. „Л.“.
По делото е представено и прието като писмено доказателство цитираното в
Нотариален акт № 187/1996 г. Разрешение за строеж № 119/1994 г. (л. 57), издадено от
началник служба „Архитектура и благоустройство“ – район „Л.“, на В. Л. Д. и ....... за строеж
на гараж с магазин. Към него е приложена обяснителна записка, според която е изготвен
архитектурен работен проект за малък магазин за хранителни и нехранителни стоки и
долепен гараж за един лек автомобил въз основа на виза за проектиране от главния архитект
на ТОА „Л.“ според заповед от 09.09.1994 г.; спазени са указаните във визата размери на
застроителното петно – дълбочина на магазина – 8 метра, и на гаража – 6,5 метра, при обща
ширина 6,3 метра; спазено е изискването корнизът на сградата да не надвишава височината
на съществуващата стара масивна ограда, долепяща се до магазина от запад и отделяща
частния жилищен парцел от съседния парцел – а именно 2,3 метра.; скатният покрив е
построен така, че да се вмести далеч по-ниско от линията 45 градуса, считана за максимална
според Наредба № 5; плосък покрив за тази сграда не е целесъобразен от гледна точка на
3
конкретната архитектурно-градоустройствена обстановка, топлоизолация, отводняване и
архитектурно художествен образ и ансамбъл на старата къща; отводняването е с два улука с
ширина 12 см., като улукът върху старата ограда отвежда вода през стената към водосточна
тръба в собствения парцел; конструкцията е масивна – сутеренът е от бетонни стени, а
надземната част е от тухла и стоманобетон по конструктивен проект; покривът е двускатен с
дървена конструкция.
По делото е представено писмо без четливо посочена година на входиране, което е
адресирано до началника на отдел „Архитектура“ и конкретно до проектанта на кв. 88 – Л.,
от лицата ...... Б., А. Б., .......... (л. 3), с което се удостоверява съгласието на последните да
бъде построен гараж на ул. „Л.“ ....., ако той няма височина повече от 2,20 метра –
съответстваща на височината на оградата между съседните имоти. С оглед на наведените от
ищеца фактически твърдения, съдът приема, че по същество същият не оспорва, а признава
обстоятелството, че етажните собственици в жилищната сграда на ул. „Л.“ .... са дали
предварително съгласие за построяване в съседния имот на ул. „Л.“ ..... на гараж с височина
не повече от 2,20 метра – съответстваща на височината на оградата между съседните имоти.
По делото е представена още и Декларация без посочена дата на съставяне и
подписване на лицата А. Б., Г. Б. и ...... Б., с която последните трима изразяват съгласието си
съседът им Любен Сотиров Белев да построи гараж в дворното си място, но не по-висок от
съществуващата дворна ограда в момента на ул. „......... ......
По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол № 105 за
определяне на строителна линия и ниво от 11.12.1995 г., подписан от районен инженер
при район „Л.“ в гр. С. (л. 61), в който са определени строителна линия и ниво в парцел V-
201 в кв. 88 по РП на м. „Л.“, за строеж на гараж с магазин съгласно одобрени планове и
разрешение за строеж № 119/29.11.1994 г. Съгласно отбелязаното в този протокол, на
10.01.1996 г., е извършена проверка на строителната линия и ниво, при която не е
констатирано отклонение, съответно кота цокъл е спазена. На 14.03.1996 г. е извършена
проверка на кота корниз, при която е констатирано, че кота корниз е спазена. Посочените
обстоятелства са удостоверени с положен от районния инженер саморъчен подпис.
На 22.12.2005 г. е издадено Удостоверение № 164 за въвеждане в експлоатация на
строеж „Едноетажна сграда, състояща се от гараж и магазин за строителни стоки“,
находящ се в УПИ V-201, кв. 88, м. „Л.“ II част по плана на гр. С., с административен адрес:
гр. .......... (л. 63). В същото е удостоверено, че строежът е изпълнен в съответствие с
одобрените проекти на 23.09.1994 г., разрешение за строеж № 119/29.11.1994 г., протокол №
105/11.12.1995 г., и в съответствие с изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 и ал.
2 ЗУТ.
По делото е представен и приет и одобреният на 23.09.1994 г. архитектурен проект
на сградата на допълващо застрояване, представляваща „Магазин и гараж“ в двора на
парцел V-201, кв. 88, Л. (л. 67).
По делото е представен и приет Протокол от проведено на 29.05.2022 г. Общо
събрание на етажните собственици в жилищна сграда с административен адрес: гр.
......... (л. 6), видно от който по т. 2 е взето решение за възлагане на К. Б. да се грижи за двора
към сградата, вкл. да полага грижи за растенията в него, плочките, земята и оградата.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице Б. Т. по допуснатата
съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК подлежи на
кредитиране като обективно и компетентно изготвено от специалист в областта на
гражданското строителство – конструкции, с пълна проектантска правоспособност по части
Конструктивна, организация и изпълнение на строителството, оценител на недвижими
имоти. Експертното заключение е изготвено въз основа на събрания по делото писмен
доказателствен материал и след извършен непосредствен оглед на място, като според
констатациите на експерта процесната постройка представлява магазин с кадастрален
4
идентификатор ......... изграден в дворно място на адрес гр. .........., в което са построени още
жилищна сграда и отделен гараж, долепен до нея. Магазинът е изграден съгласно проектна
документация, одобрена на 23.09.1994 г. За изпълнение на строителството е издадено
Разрешение за строеж № 119/29.11.1994г. за изграждане на гараж с магазин. В обяснителната
записка към проекта е уточнено, че се спазва изискването височината на магазина да не
надхвърля височината на старата масивна ограда от 2,30 метра. Сградата е въведена в
експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 164/22.12.2005 г. за обект
„Едноетажна сграда, състояща се от гараж и магазин за хранителни стоки“. Процесната
постройка е с външна стена непосредствено по границата между имота и съседния имот на
адрес ул. „Л.“ .... с многофамилна сграда, в която е жилището на ищеца. След магазина и
като продължение на стената е изградена плътна ограда с тухли и двустранна мазилка, която
разделя двата имота. Оградата е изцяло в имота на ответника, а в имота на ищеца няма
изградена отделна ограда. Конструкцията на магазина е масивна и при сравняване на
представените по делото проекти и ситуацията на място не са установени отклонения при
изграждането на сградата. На място са извършени измервания на три места по дължината на
външната стена на магазина, при което експертът е установил, че кота корниз на магазина е
2,18 метра, което е по-ниско от проектната височина от 2,30 метра и не надвишава
изискванията за височина от 2,20 метра. При проверка в кадастралните регистри на гр. С.
вещото лице е констатирало, че съгласно подробните устройствени планове за двата парцела,
същите са с изчерпани строителни параметри и не се предвижда ново застрояване, както и
застрояване на гараж на калкан с магазина. При тези обстоятелства вещото лице е
заключило, че процесната постройка е изградена съгласно действащия към 1994 г. Закон за
териториално и селищно устройство с изготвена и одобрена проектна документация,
издадено Разрешение за строеж № 119/29.11.1994 г. и въведена в експлоатация с издадено
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 164/22.12.2005 г., а оттук е формирал краен
извод, че при изграждането й са спазени всички изисквания на строителните правила и
норми, съгласно действащите към 1994 г. ЗТСУ и ППЗТСУ. След преглед на представената
проектна документация не се установяват нарушения при изграждането й, както и
отклонения от проектната документация. В отговор на поставен от ищеца въпрос, вещото
лице посочва, че в имота на ул. „Л.“ .... не е възможно да се построи законен гараж на калкан
с магазина при спазване на действащия ПУП и всички закони, тъй като липсва достатъчно
място за построяване между фасадата на сградата на ул. „Л.“ .... и стената на магазина на ул.
„Л.“ ....., а също така и минималната светла височина от 2,40 метра на гаража е по-висока от
кота корниз на магазина 2,18 метра, което ще бъде в нарушение при строителство на калкан.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 15 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5432/2014 г., II г. о., ГК, съдът изслушва депозираното писмено становището в присъствие
на страните, но в процеса на анализа на доказателствата сам преценява дали ще базира
изводите си на експертните заключения или не. В рамките на устната защита на експертното
становище, назначеното вещо лице може да даде становище и по проблем, която надхвърля
предметната рамка на поставените задачи, но е пряко свързан с възложената му задача.
Съдът кредитира изцяло експертното заключение, вкл. уточненията, направени при устната
му защита, като компетентно изготвено от специалист в съответната област.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 109 ЗС.
В сезиращата съда искова молба, ищецът излага ясно фактическите твърдения,
очертаващи предмета на делото и правния му интерес от неговото водене, като сочи, че той
е собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда на ул. „Л.“ .... в гр. С., като в съседен
на УПИ-то, в което е построена жилищната сграда, поземлен имот е построена постройка за
допълнително застрояване, която прави сянка на растенията в двора, за които той лично се
грижи, която разваля собствената му гледка от собствения му балкон и му пречи да си
5
построи гараж в прилежащото на жилищната сграда дворно място. В титулната част на
исковата молба и във всяка последваща уточнителна молба към нея се посочва единствено
К. А. Б. за ищец по делото. В писмена молба от 09.06.2023 г. ищецът сочи, че той е
председател на УС на ЕС и е упълномощен да води от името на етажната собственост искове
срещу трети лица. В изпълнение на служебните си задължения сам да определи правната
квалификация на предявените искове, изхождайки от конкретните твърдения на ищеца и
неговите искания към съда, ясно наведени в сезиращата съда искова молба /и в този смисъл
не налагащи даване на указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК относно процесуалното
качество, в което лицето сезира съда/, настоящият състав, с проекта на доклад, обективиран
в определение от 08.05.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в тази му
част в откритото съдебно заседание на 25.06.2025 г., е приел, че е сезиран лично от К. А. Б.,
в качеството му на собственик на самостоятелен жилищен обект в сграда в режим на етажна
собственост. Всеки етажен собственик може да предяви самостоятелно иск за защита на
правото си да ползва общите части от етажната собственост, вкл. и такива по естеството си,
от неоснователни действия както от друг етажен собственик, така и от трето лице – в този
смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 345/25.06.2010 г. гр. д. ....97/2009
г., І ГО, Решение ..91 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 629/2009 г., I ГО, Решение №
179/09.03.2010 г. по гр. д. ..19/2009 г. І ГО, Определение № 809 от 20.02.2025 г. на ВКС по гр.
д. № 1358/2024 г., I ГО. Предявяването на иск е действие на управление, поради което не се
изисква съгласието на другите собственици за предявяването на иска. Освен това всеки
съсобственик може да защитава от посегателства цялата вещ, без за това да му е необходимо
съдействието или съгласието на останалите съсобственици – в този смисъл Решение № 179
от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. ..19/2009 г., I ГО.
Негаторният иск по чл. 109 ЗС поначало е предоставен на разположение на
собственика, но според изричната разпоредба на чл. 11, ал.1 ЗС разпоредбите относно
недвижимите имоти се прилагат и за вещните права върху тях, с оглед на което титулярите
на ограничени вещни права също са легитимирани по този ред да търсят защита срещу всяко
неоснователно действие, което препятства спокойното упражняване на правата им. В този
смисъл е и съдебната практика по чл. 290 ГПК, според която с иска по чл. 109 ЗС
собственикът или носителят на ограничено вещно право защитава притежаваните от него
вещни права от неоснователни (противоправни) преки или косвени въздействия върху имота
му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота – в този смисъл
Решение ..../22.02.2016 г. по гр. д. № 4205/2015 г. на II г.о. на ВКС.
С оглед на горните принципни правни положения, съдът приема, че предявеният от
ищеца, в качеството му на етажен собственик и титуляр на ограничено вещно право на
строеж, негаторен иск за преустановяване на неоснователни действия на трето за етажната
собственост лице, е процесуално допустим.
Съгласно нормата на чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Негаторният иск по чл. 109 ЗС е средство за правна защита от всяко пряко или
косвено неоснователно действие или създадено състояние, препятстващо собственика да
упражнява пълноценно правото си на собственост. С предявяването му се цели това
неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от
него. Защитата по чл. 109 ЗС може да бъде упражнена срещу всяко трето лице, което създава
или се ползва /поддържа/ от създадено противоправно състояние, което ограничава, смущава
или пречи на пълноценното ползване на вещта /имота/ според неговото предназначение.
Следователно пасивно легитимиран да отговаря по предявения по реда на чл. 109 ЗС иск е
този, който извършва неоснователно действие или поддържа вече създадено противоправно
състояние, с което създава пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца, като
несъмнено такъв може да бъде и друг съсобственик на вещта /имота/.
6
В практиката на ВКС – Решение № 62/1.07.2015 г. по гр. д. № 339/2015 г., II ГО – е
дадено тълкуване, че за да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът
дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно
действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът
следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост,
кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване
на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в "сегашно" време, изисква
установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и
наличието на връзка между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на
препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия.
В процесния случай, ищецът навежда конкретни фактически твърдения за
осъществено от ответната страна противоправно поведение, с което се препятства
възможността ищецът да упражнява пълноценно правото си на собственост и на строеж – а
именно, че в нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 3 ЗУТ ответникът е изградил
постройка за допълнително застрояване на страничната регулационна линия между имот с
идентификатор 68134.901.694 и имот с идентификатор ............ чиято височина надхвърля
височината на съществуващата на място масивна ограда, разделяща двата поземлени имота,
без да е спазено предвиденото в закона минимално отстояние от 3 метра, както и че в
нарушение на разпоредбите на чл. 131, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ процесната постройка се ползва
не по предназначение, а като търговски обект. С оглед на принц. на диспозитивното начало в
процеса, съдът е длъжен да даде защита на спорното право в рамките на твърденията на
ищеца относно това в какво се изразяват извършените от ответната страна неоснователни
действия и с какво последната смущава правото му на собственост и на строеж.
С оглед на конкретиката на разглеждания казус, с доклада по делото съдът е
разпределил доказателствената тежест по предявения иск по чл. 109 ЗС съобразно изричното
правило на чл. 154 ГПК, като е указал на ищеца, че е в негова тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че е собственик на
самостоятелен обект в жилищна сграда, построена в дворното място, съседно на това, в
което е изградена сградата на ответницата; че сградата на ответницата е изградена в
нарушение на строителните правила и норми, действащи към момента на построяването й,
относно височината на построяването й, с което се създават пречки за ползването по
предназначение на собствения на ищеца имот по-големи от обикновените; че използването
на сградата на ответницата като търговски обект създава пречки за ползването по
предназначение на собствения на ищеца имот по-големи от обикновените. В тежест на
ответника съдът е възложил да докаже, че сградата й е изградена в съответствие с
изискванията на строителните правила и норми, действащи към момента на построяването
й, относно височината на построяването й; че сградата й се ползва за предназначението, за
което са издадените за нея строителни книжа и разрешения.
Съобразно разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 от
06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, от самия текст на разпоредбата на
чл. 109 ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде,
ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника
създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените
/чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това
са недопустими, е конкретна по всяко дело. В същото ТР се разяснява, че понякога
7
естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в
исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява пряко действия
в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия
състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или
сервитут върху този имот. Други такива случаи са например, когато действията на ответника
са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са
установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно
ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето
на живеещите в определено населено място или част от него.
Съгласно нормата на чл. 50 ЗС, собственикът на един имот не може да извършва
действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на собственост на
съседния имот, по-големи от обикновеното. Предвиденият критерий в законовия текст е
обективен, целящ съобразяване интересите на всеки собственик. Нормативно установените
строителни правила и норми определят съдържанието на пречките по смисъла на чл. 50 ЗС
/като такъв характер имат и нормите на чл. 31, ал. 1 ЗУТ и чл. 42, ал. 3 ЗУТ/. Ако
изискванията им не са спазени, следва да се прецени как отклоненията от тях се отразяват
върху собствениците при упражняване на правото на собственост, защото за уважаване на
иска по чл. 109 ЗС следва да се установи освен неоснователното действие, каквото може да
бъде отклонението от тези правила, и как това се отразява върху собственика – ищец по
негаторния иск. В някои случаи самите норми са установени, за да не се смущава правото на
собственост в съседния или близък имот, но в други, техническите и строителните правила
и норми защитават друг интерес и нарушаването им няма пряко отношение към
упражняване правото на собственост на ищеца – в този смисъл Решение № 35 от 18.05.2017
г. на ВКС по гр. д. № 3422/2016 г., II ГО, ГК.
В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че когато увреждащото въздействие се
осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, без правно
значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните
строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на
строителните правила и норми, като е възприето, че указанията по приложение на
материалния закон в Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985 г. на ОСГК на ВС са
приложими и при действието на ЗУТ /Решение № 324/21.06.2010 г. по гр. д. № 1320/2009 г.,
II г. о./. Според становището, възприето в Тълкувателно решение № 31 от 6.02.1985 г. по гр.
д. № 10/1984 г. и доразвито в каузалната практика по чл. 290 ГПК – Решение ..3 по гр. д. №
5465/2013 г. на ВКС, Решение № 324 по гр. д. № 1320/2009 г. на ВКС, II ГО, ако източник на
неоснователното въздействие върху собствеността на едно лице е строеж в съседен имот,
наличието на редовни строителни книжа не е пречка третите лица, чиито права се
нарушават, да ги защитят с иск с правно основание чл. 109 ЗС. В този случай уважаването
на негаторния иск не зависи от това дали строежът е законен или незаконен, а дали строежът
пречи или смущава по някакъв начин правото на собственост на третото лице – ищец по
делото.
В конкретния случай, по делото не е спорно, а и се установява от приетите писмени
доказателства и от констатациите на СТЕ, че в собствения на ответницата недвижим имот с
идентификатор ......... находящ се на адрес: гр. .........., е изградена сграда за допълващо
застрояване с идентификатор ......... която е разположена на страничната регулационна линия
между имот с идентификатор 68134.901.694 и имот с идентификатор ............и представлява
масивна постройка.
От приетия по делото одобрен архитектурен проект от 23.09.1994 г. и констатациите
на СТЕ, че при изграждането на процесната постройка не се установяват отклонения от
проектната документация, се установява, че сградата с идентификатор .......... представлява
8
едноетажна постройка, разположена на уличната регулационна линия, която се състои от две
помещения – магазин и гараж, с отделни входове откъм улицата.
По делото е установено, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ..........., ведно с 21.18 % идеални части от общите части на сградата,
построена върху имот с идентификатор ............ Видно е от акта за собственост на
праводателите на ищеца – Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55-
г от ЗПИНМ № 42, том VII, дело № 1086/1963 г. по описа на нотариус .........., че жилищната
сграда, находяща се в гр. ........., е била построена върху държавна земя.
От приложената от ответната страна писмена документация – в т. ч. одобрен
архитектурен проект от 23.09.1994 г., Разрешение за строеж № 119/1994 г. и приложена
обяснителна записка към него, Нотариален акт за собственост върху гараж и магазин,
придобит чрез приращение, строеж и суперфиция № 187, том XI, дело ..242/1996 г. по описа
на нотариус ..........., се установява, че строежът на процесната постройка е извършен при
действието на ЗТСУ /отм./, ППЗТУ /отм./.
Въз основа на заключението на СТЕ се установи, че имоти с идентификатор
68134.901.694 и ............са отделени чрез плътна ограда с тухли и двустранна мазилка, която е
изцяло разположена в имота на ответника.
Спорен между страните е въпросът дали процесната постройка е изградена в
нарушение на приложимите строителни правила и норми.
За да установи наведените в срока по чл. 131 ГПК твърдения, че към момента на
построяването й процесната постройка е отговаряла на всички законови изисквания за
строителство, ответната страна е ангажирала по делото следните писмени доказателства:
одобрен архитектурен проект от 23.09.1994 г., Разрешение за строеж № 119/1994 г. и
приложена обяснителна записка към него, Протокол № 105 за определяне на строителна
линия и ниво от 11.12.1995 г., Удостоверение № 164 за въвеждане в експлоатация на строеж
„Едноетажна сграда, състояща се от гараж и магазин за строителни стоки“ от 22.12.2005 г.
Въз основа на посочените документи, съдът установи, че за процесната сграда е дадено
разрешение за строителството през 1994 г. при действието на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./,
съгласно които завършеното строителство се установява с разрешение за ползване. От
приетия като писмено доказателство Протокол № 105 за определяне на строителна линия и
ниво от 11.12.1995 г. се установи, че на 10.01.1996 г. е била извършена проверка на
строителната линия и ниво на строежа, при която проверка е констатирано, че кота цокъл е
спазена, а на 14.03.1996 г. е била извършена проверка на кота корниз, при която е
констатирано, че кота корниз е спазена. Посочените обстоятелства са удостоверени с
положен от районния инженер при район „Л.“ саморъчен подпис. Видно от Удостоверение
№ 164/22.12.2005 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Едноетажна сграда, състояща се
от гараж и магазин за строителни стоки“, находящ се в УПИ V-201, кв. 88, м. „Л.“ II част по
плана на гр. С., с административен адрес: гр. .........., е, че строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти на 23.09.1994 г., разрешение за строеж № 119/29.11.1994
г., протокол № 105/11.12.1995 г., че за строежа е налице съставен Констативен акт от
14.12.2005 г. за установяване на годността на приемане, както и че строежът е заснет и
нанесен в кадастралния план на гр. С. съгласно Удостоверение № 70-00-4890/05.12.2005 г. на
Дирекция „Софийски кадастър“ на Столична община. Следвайки хронологията на
строителния процес, съдът установи, че строителството на процесната постройка е
започнало 1994 г., като изграденият строеж е приет и въведен в експлоатация през 2005 г., т.
е. при действието на ЗУТ. Така издадените от административните органи строителни книжа
установяват техническата възможност и/или благоустройствената допустимост на строежа в
съответния му вид с оглед на обществения интерес. Съдът приема, че тези документи в
частта им, в която се съдържат данни относно техническото състояние на процесната
постройка, се ползват с обвързваща съда материална доказателствена стойност, доколкото те
9
са съставени от длъжностни лица в кръга на службата им, след извършени на място
проверки, изискващи технически знания и компетентност. Същевременно, съдът не е
обвързан от актовете на административния орган по отношение на разрешението за строеж
и съпътстващите го строителни книжа, които са относими към техническата и
благоустройствена допустимост на строежа, респ. статута на законен строеж или в режим на
търписмост, но не касаят правната допустимост – в този смисъл Решение ..45 от 26.03.2009
г. по гр. д. № 6253/2007 г. на ВКС, III ГО. Това е така, тъй като гражданският съд е длъжен да
осъществи съдебен контрол за съответствие на административните актове със строителните
правила и норми – така и приетото в Решение № 873 от 17.12.2010 г. по гр. д. № 175/2010 г.
на ВКС, I ГО и др.
Изследвайки приложимата материална уредба, действала към момента на изграждане
и към момента на приемане и въвеждане в експлоатация на процесната постройка, съдът
установи следното:
Съгласно чл. 106, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, застрояването е основно (за основното
предназначение на парцела) и допълващо (за спомагателни, стопански, обслужващи и
второстепенни функции). Според ал. 5 на същата разпоредба, начинът на застрояване
(взаимното разположение на сградите и постройките) в парцелите е: 1./ свободно
застрояване, при което сградите и постройките се разполагат на разстояние една от друга; 2./
свързано застрояване, при което сградите и постройките се разполагат допрени една до
друга. В чл. 8, ал. 2 от действащата към релевантния за процеса момент Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г., отменена през 1995 г., е
разяснено, че свободно е застрояването, при което сградите в парцелите се разполагат на
определено разстояние от регулационните линии към съседните парцели, както и на северни
регулационни линии при тесни парцели по улици с посока север-юг и полупосоките до 45
градуса (чл. 11), а в комплексите – на определено разстояние една от друга. В ал. 3 е
посочено, че свързано (сключено, групово) е застрояването, при което сградите в два
(групово) или в повече парцели или в комплексите (сключено) се разполагат долепени една
до друга. Съгласно чл. 10 от същата Наредба, при свободно застрояване сградата трябва да
бъде на разстояние от страничните регулационни линии, както следва: 1./ при височина на
сградата до 8,5 м (до 2 етажа) – най-малко 3 метра; 2./ при допустима височина на сградата
11,5 м (3 етажа) – най-малко 4 метра; 3./ при допустима височина на сградата 14,5 м (4
етажа) – най-малко 5 метра; 4./ при допустима височина на сградата 17,5 м (5 етажа) – най-
малко 6 метра; 5./ при по-голяма височина на сградата – най-малко 7 метра. Съгласно чл. 14
от Наредбата, отклонения от нормите по чл. 10, 12 и 13 могат да се допускат само при
условията и в рамките, посочени в чл. 99 и 100 от Правилника за прилагане на Закона за
териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 62 от 1973 г.), а при узаконяване на незаконно
направени строежи – в чл. 102 от същия правилник. В чл. 97 от Наредбата е предвидено, че
надземни гаражи, свързани с жилищните сгради или самостоятелно разположени в дворната
част на застроените с жилищни сгради парцели, могат да се разполагат: 1./ най-малко на 3
метра от регулационните линии към съседите; 2./ най-малко на 1,50 метра от южната,
югоизточната или югозападната (до 45 градуса отклонение от южната посока) регулационна
линия към съседите; 3./ на самите регулационни линии към съседите, ако калканната им
стена се покрива напълно от калканна стена на заварена сграда или от съществуваща
плътна ограда, съответно от съществуващ или създаден с изграждането на гаража
подпорен зид с височина, не по-малка от височината на гаража и отговаряща на най-
високото ниво на терена на съседния терен, непосредствено до регулационната линия;
4./ на самите регулационни линии към съседите, когато при значителна денивелация на
терена има разлика между нивата на съседните парцели – при непълно покр......е на
калканните стени във височина, само въз основа на кварталнозастроителен и силуетен план
за гаражите, придружен със съответно необходимите вертикални разрези; 5./ на самите
регулационни линии към съседите, ако с кварталнозастроителна разработка или
10
кварталнозастроителен и силуетен план се предвиди застрояване на гаражи или
второстепенни постройки и в съседния парцел, така че калканните стени да се покрият
напълно или да не се покриват напълно във височина, но при условията и изискванията на
предходната точка; 6./ на самите регулационни линии – когато те разграничават селищната
от извънселищната територия.
С оглед на така приложимата материална уредба, съдът намира за установено по
делото, че изграждането на процесната постройка, състояща се от две помещения – магазин
и гараж, е било в нарушение на действащите към момента на построяването й през 1994-95
г. норми – конкретно на чл. 125, ал. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство от 1977 г., отменена през 1995 г., според който текст, когато се
разполагат свободно, стопанските постройки със селскостопанско, производствено и
обслужващо предназначение /с каквото предназначение е магазинът/ следва да са на
разстояние от регулационните линии към съседите съгласно изискванията на чл. 10 и чл. 13
от Наредбата: на не-по-малко от 3 метра от страничната регулационна линия, ако височината
на стопанската постройка е до 8,5 метра, като по изключение със застроителен план това
разстояние може да се намали с 1 метра, при условие, че между самите сгради в съседните
парцели се спазват изискуемите пълни разстояния, и в нарушение на чл. 121, ал. 2 от
Наредба № 5 от 1977 г., отменена през 1995 г., според който второстепенни постройки могат
да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива
напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласието на
собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата
служба при общинския народен съвет, или декларация, подписана в присъствието на
длъжностни лица от техническата служба при общинския народен съвет, при задължение от
негова страна да направи също такава постройка така, че калканните страни да се покриват
напълно. Това е така, доколкото, от една страна, по делото е категорично установено, че
както към датата на изграждане на процесната постройка в имота на ответницата, така и към
настоящия момент, в съседния на него имот не е имало и няма изградена стопанска сграда
на калкан към сградата в имота на ответницата, а от друга – че за изграждането на
процесната сграда няма дадено от собственика на съседния имот съгласие, каквото изисква
чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 от 1977 г. Същевременно обаче съдът приема, че изграждането
на тази постройка не е в нарушение на действащите към момента на нейното приемане и
въвеждане в експлоатация норми – т.е. към 2005 г., представляващи приложимо и към
момента материално право – конкретно чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ. Съгласно текста на тази
норма постройки на допълващо застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница
на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на
заварени или новопредвидени постройки в съседния имот или плътни огради. Защитата на
собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се
ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се
състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. В
случая, в сезиращата съда искова молба ищецът сам признава, че етажните собственици в
жилищната сграда на ул. „Л.“ .... са дали предварително съгласие за построяване в съседния
имот на ул. „Л.“ ..... на гараж на регулационната линия с височина не повече от 2,20 метра –
съответстваща на височината на оградата между съседните имоти. В практиката на ВКС,
обективирана в Решение ..43/23.10.2012 г. гр. д.№ 197/2012 г. на ВКС, ІІ ГО, е разяснено, че
трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на
ищеца и поведението на ответника. Ако ищецът е дал съгласие за създаване на състоянието
и то е съобразено с неговата воля, дори да му създава пречки да упражнява своите права,
искът по чл. 109 ЗС е неоснователен. В този случай липсва причинна връзка между
поведението на ответника и създаденото ново положение. В контекста на цитираната
практика и процесуалните изявления на ищеца, които съдът цени като признание на
неизгоден за страната факт, а именно, че към момента на изграждане на процесната
11
постройка собствениците на самостоятелни обекти в съседното УПИ, вкл. праводателите на
ищеца, са изразили съгласие за строеж на сграда на допълващо застрояване на
регулационната линия, при положение, че тя е с височина до 2,2 метра, то не е налице
причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и
поведението на ответника. В случая, по делото не е спорно, че сградата на допълващо
застрояване е построена на регулационната линия, а от заключението на СТЕ се установи, че
нейната височина не надхвърля височината на заварената на място масивна ограда – т е.
поведението на ответната страна, състоящо се в строеж на процесната постройка,
съответства на волята на етажните собственици в съседното УПИ. Наред с това, съдът
намира, че в принципен план /независимо от даденото предварително съгласие на етажните
собственици/ по делото не се установява нарушение на приложимите в разглеждания случай
строителни правила и норми, действащи към момента на въвеждане в експлоатация на
процесния обект и представляващи приложимо към настоящия момент материално право.
Съдът намира, че именно тези правила следва да бъдат съблюдавани при преценка на
основателността на иска по чл. 109 ЗС, тъй като, за да бъде ангажирана отговорността на
ответника, следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен
резултат в смисъл на реално установено вредоносно поведение или поддържане на такъв
резултат от ответника в рамките на висящия процес, т. е. за да е годна да породи действие
защитата по чл. 109 ЗС, неоснователното въздействие трябва да съществува в рамките на
висящия процес, не би могло да се ангажира отговорността на ответната страна за
неосъществявано към момента неоснователно поведение /действие или бездействие/. За да
достигне до извод, че не е налице нарушение на приложимите строителни правила и норми,
съдът съобрази следното. С оглед на принц. на диспозитивното начало в процеса, съдът
приема, че сочените от ищеца конкретни нарушения на строителните правила се свеждат до
построяване на сграда на допълващо застрояване на регулационната линия между съседните
УПИ на височина, надхвърляща височината на заварената на място плътна ограда помежду
им, и неспазване на законоустановените изисквания за отстояния, регламентирани в чл. 42,
ал. 3 ЗУТ. Съгласно чл. 42, ал. 1 ЗУТ, постройките на допълващо застрояване се разполагат
свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или
свързано с допълващо застрояване в съседен имот. В ал. 2 на същата разпоредба е уредено,
че постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти
за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между
нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат
да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако
калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени
постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. В чл. 42, ал. 3 ЗУТ,
на която се позовава ищецът, е регламентирано, че при свободно разполагане, постройките
на допълващото застрояване са с височина до 3,6 метра и на разстояние от вътрешните
граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 метра, а когато са с височина до 2,5 м,
са най-малко на 1,5 метра от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния
урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса. С оглед на така
приложимата нормативна уредба и съобразявайки твърденията на ищеца, съдът следва да
извърши преценка дали в хипотеза на допълващо застрояване на регулационната линия са
спазени изискванията на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, съответно дали в хипотеза на свободно
разполагане на постройка на допълващо застрояване са спазени изискванията на чл. 42, ал. 3
ЗУТ. При тълкуване на разпоредбите на чл. 42, ал. 2, изр. 2 и ал. 3 ЗУТ, съдът приема, че
същите уреждат алтернативни хипотези на строеж на сгради на допълващо застрояване – в
ал. 2, изр. 2 е уредена хипотеза на свързано застрояване, а в ал. 3 – на свободно застрояване.
Както се отбеляза по-горе, ищецът не спори, че етажните собственици в жилищната сграда
на ул. „Л.“ .... са дали предварително съгласие за построяване в съседния имот на ул. „Л.“ .....
на гараж с височина не повече от 2,20 метра – съответстваща на височината на оградата
12
между съседните имоти. От приложената строителна документация се установява, че
заварената на място ограда между процесните две УПИ-та е масивна и с височина не по-
малко от 2,20 метра – което обстоятелство се потвърждава и от заключението на СТЕ. Въз
основа на констатациите на вещото лице на СТЕ, неопровергани от останалия
доказателствен материал, се установи, че процесната постройка с идентификатор .......... е
изградена на вътрешната регулационна линия, като калканните й стени покриват заварената
на място плътна ограда, като постройката е с височина 2,18 метра, т. е. на височина,
ненадхвъряща височината на оградата. При това положение, съдът приема, че в настоящия
случай приложима е хипотезата на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, доколкото се касае до случай на
свързано допълващо застрояване, а не на свободно такова, каквото регламентира чл. 42, ал. 3
ЗУТ. Ето защо, съдът счита, че поначало искът по чл. 109 ЗС, предявен в контекста на
нарушение на чл. 42, ал. 3 ЗУТ, е неоснователен. Същевременно, доколкото въз основа на
приетата по делото СТЕ, чиито констатации кореспондират с приложената строителна
документация, се установи, че кота корниз на процесната постройка на допълващо
застрояване е на височина 2,18 м., респ. височината на постройката е 2,18 метра, определена
съобразно нормата на чл. 24 ЗУТ, и е по-ниска от съществуващата на място масивна ограда,
разделяща съседните поземлени имоти – 2,20 метра, настоящият съдебен състав приема, че
изискването на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ е спазено. С оглед на това, съдът приема, че от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява действията на
ответницата да са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми,
които да са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за
пълноценно ползване на имота на ищеца по предназначение или за запазване на живота и
здравето на живеещите в определено населено място или част от него.
На следващо място, с оглед на наведените от ищеца конкретни доводи, съдът следва
да посочи, че като носител единствено на ограничено вещно право на строеж върху УПИ с
............ ищецът поначало не разполага с възможност да застроява поземления имот, поради
което и твърденията му, че процесната постройка ограничава възможността му да си
построи гараж на калкан на регулационната линия, са изцяло хипотетични и не могат да
обусловят извод за проявено от насрещната страна неоснователно поведение. В тази насока,
съдът намира за недоказани и твърдения му, че от покрива на постройката в съседното УПИ
се излива вода върху оградата на съседния имот. Нещо повече, последните се опровергават
от приложената строителна документация, в която се съдържат данни, че отводняването в
постройката е с два улука с ширина 12 см., като улукът върху старата ограда отвежда вода
през стената към водосточна тръба в собствения на ответницата парцел.
Що се касае до доводите на ищеца, че постройката му пречи, тъй като се ползва като
търговски обект – обстоятелство, което е отделено като безспорно по делото, съдът намира,
че те също останаха недоказани в процеса. В тази насока следва да се отбележи, че видно от
строителните книжа е, че още през 1994 г. сградата на допълващо застрояване е проектирана
като такава с две помещения – магазин и гараж, с отделни входове откъм улицата. От
приетите по делото актове за собственост се установи, че към момента на строеж на
жилищната сграда в УПИ с ......... последният е съставлявал държавна собственост. Ето защо,
съдът приема, че държавата, бидейки собственик на посочения поземлен имот, издавайки
строителни разрешения за изграждане на сграда на допълващо застрояване в УПИ с .........
конклудентно е изразила своето съгласие относно нейния строеж и предназначение. В
действащата към този момент уредба не се съдържа норма, която да изисква такова съгласие
от собствениците на самостоятелни обекти в в сградата, построена върху държавна земя.
Наред с това, в разпоредбите на чл. 131, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ, на които ищецът се позовава, за
да очертае конкретно неоснователно поведение на ответната страна, не се съдържа законово
вменено на насрещната страна задължение, което да се установява по делото, че не е
изпълнено. От друга страна, по делото не се събраха доказателства в подкрепа на
твърденията на ищеца, че процесният обект, бидейки ползван като такъв с търговско
13
предназначение, му създава пречки, по-големи от обикновеното. Обстоятелството, че дадено
действие пречи на ищеца не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от
ищеца, който го твърди – с оглед на което и съдът изрично му е указал доказателствената
тежест относно това обстоятелство в обявения за окончателен доклад от 08.05.2025 г. В
изпълнение на възложената му доказателствена тежест, ищецът формулира доказателствени
искания, които настоящият съдебен състав намира за изначално недопустими – създадени
лично от ищеца единствено за целите на процеса, или такива, които не са предвидени в
действащия ГПК /делегация, която да изготви снимков материал и прочие./ При това
положение, настоящият съдебен състав намира, че спрямо ищеца следва да се приложат
неблагоприятните последици от неизпълнение на доказателствената тежест в гражданския
процес, като се приеме за недоказан фактическия състав на предявения иск по чл. 109 ЗС и
същият се отхвърли в цялост.
При горните мотиви, съдът намира предявените искове по чл. 109 ЗС за
неоснователни.
По разноските
При този изход на делото право на разноски има ответницата. В случая последната
претендира разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 1 700,00 лева, за
извършването на който представя доказателства, които следва да й се присъдят.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ............ срещу В. Л.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. .........., искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане
на ответницата да приведе височината на сграда с идентификатор ......... находяща се на
адрес: гр. .........., на височината на оградата на съседния имот с идентификатор ........,
находящ се на адрес: гр. ........., а именно – на височина 2,20 метра, както и да преустанови
използването на сграда с идентификатор .......... като търговски обект.
ОСЪЖДА К. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ............ да заплати на В. Л. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. .........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 1 700,00
лева – сторени разноски в производството по гр. д. ..7290/2023 г. на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14