№ 281
гр. Стара Загора, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20255501000216 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна на жалба на „А.Б.Б.“ ЕООД
против решение № 185/01.04.2025г., постановено по гр.д № 1540/2024 г. на
Казанлъшки Районен съд, с което съдът е отхвърлил предявените искове с
правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, във
вр. с чл. 99 от ЗЗД срещу въззиваемия Ю. С. Ф., ЕГН **********, с адрес град
К., улица„**** за установяване съществуването на вземанията на „А.Б.Б."
ЕООД в общ размер от 1 595.84 лева, както следва: 1000 лева главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит
№ 303336 от 21.04.2019 г., 344.73 лева договорна лихва за периода от
21.04.2019 г. до 21.07.2020 г., 251.11 лева лихва за забава за периода от
21.07.2020 г. до 02.04.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.04.2024 г. до
окончателното й изплащане, цедирани с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 13.01.2022 г., сключен между „С.К." ООД като цедент и
„А.Б.Б.“ ЕООД като цесионер, за които вземания е издадена заповед
№568/16.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
1
постановена по частно гражданско дело № 915/2024 г. по описа на Районен
съд – Казанлък, като неоснователни.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Изложени са съображения в тази
връзка. Направено е искане да се отмени решението като неправилно и да се
постанови друго, с което да се уважат предявените искове срещу въззиваемия.
Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
страна на особения представител на ответника в първоинстанционното
производство, в който е взето становище, че жалбата е неоснователна, а
първоинстанционното решение - законосъобразно и правилно. Изложени са
съображения в тази връзка. Направено е искане да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд - гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „А.Б.Б.“ ЕООД твърди, че с договор за потребителски кредит №
303336 от 21.04.2019 г., сключен по електронен път при условията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, „С.К.“ ООД
отпуснало на ответника Ю. С. Ф. потребителски кредит в размер на 1000 лв.,
който е изцяло усвоен, срещу задължението за връщането му на 15 месечни
вноски, съобразно погасителен план, по 201 лв. всяка, с краен срок на
погасяване до 21.07.2020 г. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в
размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63%.
Заявява, че кредитополучателят Ю. С. Ф., ЕГН ********** не изпълнил
в срок задълженията си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
13.01.2022г. г. „С.К.“ ООД, като цедент, прехвърлило своите вземания към
длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****,
като вземането срещу длъжника е индивидуализирано на ред № 577 от
2
Приложение № 1 към договора за цесия. Твърди се, че длъжникът е уведомен
за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения
от него телефонен номер.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника-ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли съда да
приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата
молба.
За вземането е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 915/2024 г. на РС-Раднево, но ответникът не е открит на адреса и предявява
иска на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Твърди се, че към настоящия момент задължението все още не е
погасено, като за забавата на вноските ответникът дължи законна лихва
съгласно чл. 33 ЗПК. Поради това иска да се установи вземането му от
ответника по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ю.
С. Ф., чрез особения представител адв. С. С.. Развиват се съображения, че
цесията не е достигнала до знанието на ответника и поради това не е
произвела действие, а ищецът не е носител на вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д. №915/2024 г. на РС- Казанлък, ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 568/16.04.2024 г. срещу длъжника Ю. С. Ф., за сумите: 1 000 за главница,
344.73 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 21.04.2019г. до
21.07.2020г., 251.11 лева лихва за забава по договора за потребителски кредит
за периода от 21.07.2020г. до 02.04.2024г., и законна лихва върху главницата
считано от 15.04.2024г.. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 81.92 лева разноски по делото.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане на съда от
12.06.2024 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано да
предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По делото е представен договор за потребителски кредит № 303336 от
21.04.2019г. година, по силата на който „С.К.“ ООД предоставило на Ю. С. Ф.,
ЕГН ********** сума в размер на 1 000 лв. Уговорено е кредитът да бъде
3
върнат на 15 вноски - четири вноски по 33,38 лв. и единадесет вноски по
110,11 лв., съобразно погасителен план, с краен срок на погасяване до
21.07.2020 г. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на
40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63%.
В чл. 6 на кредитополучателя е вменено задължение на
кредитополучателя в тридневен срок от сключване на договора да предостави
обезпечение за изпълнение на задължението си – поръчители отговарящи на
определени изисквания или предоставяне на банкова гаранция, като е
уговорено при неизпълнение на това задължение той да дължи неустойка в
размер на 1 670.27 лева /неустойка за неизпълнение на задължение/, която е
разсрочена в погасителния план чрез добавяне на суми към всяка от вноските
и така всяка вноска е в размер на 201 лева.
Видно от представената разписка от ЕаsyРау №
2000000177998504/21.04.2019 г. с наредител „С.К.“ ООД, с посочено
основание съгласно договор № 303336, на кредитополучателя Ю. С. Ф. е
изплатена сумата 1000 лв.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
13.01.2022 г., „А.Б.Б.“ ЕООД като цесионер прехвърля на „С.К.“ ООД като
цедент вземането си от Ю. С. Ф. по договор № 303336 от 21.04.2019г.,
индивидуализирано на ред № 577 от Приложение № 1 към договора за цесия.
С пълномощно цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
цесията съгласно чл. 99 ЗЗД. От страна на ищеца е съставено уведомление за
цесията, приложено към исковата молба.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за да породи действие,
цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба
предишният кредитор /цедента/ е задължен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които
установяват вземането, като изрично е посочено, че прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато
съобщението бъде получено от длъжника. Съдебната практика е
последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да
упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното
4
прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата
молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о. и др.
По делото не са представени доказателства преди депозиране на
исковата молба цедентът, респ. цесионерът, да е уведомил по надлежния ред
длъжника за извършената цесия. Такова писмено уведомление е приложено
едва към исковата молба. Цесията в този случай следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника, когато изходящото от цедента уведомление
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В случая
исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление, не са връчени на
длъжника-ответник, а на назначения му особен представител по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК. Доколкото представителната власт на особения представител
спрямо отсъстващата страна, произтича от акта на съда, с който е назначен
той, представителната му власт е ограничена, по аргумент чл. 29, ал. 5 ГПК / в
този смисъл т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК/, което води до извода, че особеният представител не притежава
пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в
материалното правоотношение, каквото безспорно е уведомяването на
длъжника за сключения договор за прехвърляне на вземания по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД чрез упълномощения цесионер. Аргумент в тази насока е и
обстоятелството, че особеният представител не е осъществил контакт с
ответника, поради което последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията чрез особения представител.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че извършеното
прехвърляне на вземания няма действие по отношение на ответника, тъй като
за извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред,
т. е. не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД - цесията не е
породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Ето
5
защо „А.Б.Б.” ЕООД няма качеството на кредитор на ответника Ю. С. Ф..
Предвид изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 185/01.04.2025г., постановено по гр.д №
1540/2024 г. на Казанлъшки Районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6