№ 754
гр. Сливен, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230103850 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземанията на кредитора по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, както и осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество „Профи
Кредит България” ЕООД в качеството му на кредитор и ответницата С. И. Ж.,
в качеството на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски
кредит № 40023412988 от 06.02.2024 г. Твърди се, че заемната сума от 500,00
лв. била преведена по сметка на ответницата на 06.02.2024 г., като тя се
задължила да погаси заема на 11 равни месечни вноски от по 100,60 лв. всяка,
с падежна дата 10-то число на месеца при уговорен ГПР от 47,99 %, годишен
лихвен процент от 40,90 % и лихвен процент на ден от 0,11 %. Ответницата
поискала и закупила и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на стойност
съответно 225,00 лв. и 275,00 лв., като общото задължение по договора
възлизало на 1106,61 лв. Твърди се, че размерът на погасеното задължение по
договора е 746,20 лв., като останали дължими претендираните суми от 249,62
лв., представляваща главница и 26,09 лв., представляваща договорно
1
възнаграждение за период от 10.09.2024 г. до 10.01.2025 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 2241 от 30.06.2025 г. по ч. гр. д. №
3665/2025 г. по описа на СлРС, както и сумата от 97,76 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и сумата
от 125,00 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Флекси“, за които суми съдът е отказал да издаде заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 3665/2025 г. по описа на СлРС. Крайният срок за
погасяване на задълженията по договора изтекъл на 10.01.2025 г. На
изложените основания ищецът моли за уважаване на предявените искове и
претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответницата, с който изразява становище за допустимост на исковете, но
неоснователност по същество. Излага становище за нищожност на Договора
за кредит поради противоречие със закона, тъй като в посочения ГПР не са
включени разходите за възнаграждения за услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради
което посоченият размер на ГПР в договора не отговаря на реалния такъв.
Наред с това, дължимостта на възнаграждения за допълнителните услуги
противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди нищожност и основание
накърняване на добрите нрави. Изтъква, че съгласно чл. 23 ЗПК е заплатила
чистата стойност на кредита, поради което моли за отхвърляне на исковете и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Депозирало е писмено становище чрез своя пълномощник - юрисконсулт, в
което поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи и да присъди
направените в исковото и заповедното производство разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща
представител. Депозирала е писмено становище чрез своя пълномощник -
адвокат, в което моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски за
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв с ДДС в исковото и в
заповедното производство.
Като взе предвид изявленията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр.
2
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване
за установено, че ответницата С. И. Ж. дължи на ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД сумата от 249,62 лв., представляваща главница -
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № 40023412988
от 06.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2025 г. до
окончателното й изплащане и сумата 26,09 лв., представляваща договорно
възнаграждение за период от 10.09.2024 г. до 10.01.2025 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 2241 от 30.06.2025 г. по ч. гр. д. №
3665/2025 г. по описа на СлРС.
Предявени са и осъдителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на
ответницата С. И. Ж. да заплати на ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 97,76 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ по Договор за
потребителски кредит № 40023412988 от 06.02.2024 г. и сумата от 125,00 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40023412988 от 06.02.2024
г., за които суми съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
3665/2025 г. по описа на СлРС.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество обаче, съдът ги намира за неоснователни.
Безспорни са обстоятелствата, че между страните е бил сключен
Договор за потребителски кредит № 40023412988 от 06.02.2024 г., по силата
на който ищецът е отпуснал кредит на ответницата в размер на 500,00 лв., а
ответницата му е заплатила сума в размер на 746,20 лв.
От представения по делото Договор за потребителски кредит №
40023412988 от 06.02.2024 г. се установява, че уговореният фиксиран годишен
лихвен процент по заема е 40,90 %, а ГПР е 47,99 %. В договора е посочено, че
клиентът е поискал допълнителна услуга Фаст, която предоставя право на
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и Флекси, която предоставя
право на промяна на погасителния план. Възнаграждението за услугата Фаст
възлиза на 225,00 лв., а за услугата Флекси - на 275,00 лв. Така месечната
вноска е в размер на 100,60 лева и общо дължимата сума по кредита,
включваща главница, възнаградителна лихва и възнаграждения за услуги е в
3
размер на 1106,61 лева.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор за кредит посоченото задължително съдържание
не е посочено ясно и разбираемо. Посочени са само абсолютни стойности на
лихвения процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по
него, но не е описана методиката на формиране на ГПР - какви компоненти се
включват в него и как е формиран размерът от 47,99 %. Наред с това, към
договора са включени допълнителни услуги, възнаграждението за които от
общо 500,00 лв. е изцяло съизмеримо с главницата по кредита и не е включено
в ГПР. Това води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и на чл. 19, ал.
4 ЗПК. В случай, че възнаграждението за допълнителните услуги се включи в
ГПР, то той надхвърля многократно петкратния размер на законовата лихва и
се получава оскъпяване на кредита с повече от сто процента.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание, поради което и по
аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на
договора.
Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Страните не спорят, че ответницата е усвоила кредит от 500,00 лв., а е
върнала сума в размер на 746,20 лв., надвишаваща чистата му стойност,
поради което предявените искове следва да се отхвърлят изцяло като
неоснователни.
4
Относно разноските:
С оглед изхода на спора правото на разноски възниква в полза на
ответницата.
Видно от договорите за правна защита и съдействие, приложени както
в настоящото исково производство, така и в производството по ч. гр. д. №
3665/2025 г. по описа на СлРС, пълномощникът на ответницата е оказал
безплатно адвокатска помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение в случая, определено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 400,00 лв. в исковото
производство и 400,00 лв. в заповедното производство.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101,
параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат,
настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на
делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и
характера на събраните доказателства и действително извършената от
пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането му е
приключило в едно открито съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства. Пълномощникът на ответницата не се е явил лично, но е
депозирал писмено становище по хода на делото и по същество, съответно е
депозирал мотивирано възражение в заповедното производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на пълномощника на ответницата сумата от 360,00 лв. - дължимо
5
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС в исковото производство и сумата
от 120,00 лв. - дължимо адвокатско възнаграждение с начислен ДДС в
заповедното производство по ч. гр. д. № 3665/2025 г. по описа на СлРС, с
оглед представеното от адвоката удостоверение от НАП за регистрация по
ЗДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че С. И.
Ж., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ................... дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В на основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
сумата от 249,62 лв. /двеста четиридесет и девет лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор
за потребителски кредит № 40023412988 от 06.02.2024 г., ведно със законната
лихва, считано от 27.06.2025 г. до окончателното й изплащане и сумата от
26,09 лв. /двадесет и шест лева и девет стотинки/, представляваща договорно
възнаграждение за период от 10.09.2024 г. до 10.01.2025 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 2241 от 30.06.2025 г. по ч. гр. д. №
3665/2025 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за осъждане на С. И. Ж., ЕГН:
**********, с адрес гр. Сливен, ................... да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В на основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК сумата от 97,76 лв.
/деветдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ по
Договор за потребителски кредит № 40023412988 от 06.02.2024 г. и сумата от
125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“ по Договор за
потребителски кредит № 40023412988 от 06.02.2024 г., за които суми съдът е
отказал да издаде заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3665/2025 г. по описа
на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
6
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М., с персонален № ********** от АК
- Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Парк Отдих и Култура“ № 3Б, ет. 2, ап. 5,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 480,00
лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение с ДДС в общ размер за исковото производство и за
заповедното производство по ч. гр. д. № 3665/2025 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7