Решение по дело №2830/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 407/21.07.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на втори юли две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                               Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2830 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Теленор България" ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу Ж.Д.Д..

Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор за мобилни услуги от дата 15.10.2016 г. за предпочетен мобилен номер 0893/030102, с избрана абонаментна програма Нонстоп 30,99 лв., с неограничени национални минути, с уговорен срок на действие 24 месеца - до 15.10.2018 г. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бивал уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. За потребените от ответника услуги по процесните договори за периода от 20.04.2017 г. до 19.06.2017 г., ищецът  издал следните фактури: 1. № **********/20.05.2017 г. за отчетения период на потребление 20/04/2017 - 19/05/2017 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 109.59 лв. /с ДДС/, от които 18.32 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп, допълнителни услуги мобилен интернет - 3.33 лв., други услуги с добавена стойност - 0.50 лв., кратки текстови съобщения - 0,80 лв., международни разговори - 68.37 лв. и разговори „Грижа към клиента" - 0.02 лв., платима в срок 04.06.2017 г.; 2. № **********/20.06.2017 г. за отчетения период на потребление 20/05/2017 - 19/06/2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 28.13 лв. /с ДДС/, от които 18.32 лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп, други услуги с добавена стойност 0.50 лв., международни разговори 3.87 лв., и роуминг таксуване 0.75 лв., платима в срок 05.07.2017 г. С Кредитно известие № **********/20.07.2017 г. била извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на -6,60 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси и бил отразен незаплатения баланс в размер на 137,72 лв., за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлизала на сума в общ размер от 131,12 лв. Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на дължими към оператора месечни плащания, на основание чл. 75, вр. с чл. 196, в) от ОУ, „Теленор България" ЕАД прекратил едностранно индивидуалния абонамент на Ж.Д.Д. за ползваните мобилни номера и начислил обща сума за плащане в размер на 527,79 лв. Начислената сума включвала гореописания сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък и начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 396,67 лв. Съгласно чл. 49 от общите условия, ищецът имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Поддържа се, че по силата на чл. 26 от общите условия неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Сочи се и че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1099/2019 г. по описа на PC – Хасково и била издадена заповед за изпълнение на процесните задължения, но срещу нея постъпило възражение от ответника. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 131,12 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* по договор за мобилни услуги от дата 15.10.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

С молба с вх. рег. № 9662/26.06.2020 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа иска и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:

В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 327/12.02.2020 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъде уважен предявеният иск, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1099/2019 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 205 лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 205 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с 79, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Ж.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, съществуването на вземане на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:***, спрямо нея за сумата от 131,12 лв., представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* по сключени между тях договор за мобилни услуги от 15.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1099/2019 г. по описа на Районен съд - Хасково – 15.05.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Ж.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:***, сумата от 410,00 лв., от която 205,00 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 205,00 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1099/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 490/20.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ:

          /Петър Вунов/