№ 75184
гр. София, 17.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Частно гражданско дело №
20221110141072 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „***“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане на главница, възнаградителна лихва,
мораторна лихва, 208,11 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в
полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо
валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или
добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните
(каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
По отношение на претендираното възнаграждение за допълнителни услуги:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Възнаграждението също не попада в разпоредбата на чл. 10а ЗПК, доколкото не предвижда
насрещно задължение на кредитора – предоставяне на реална услуга, а предвижда
задължение за разсрочване на вземането или отделни вноски по него при определени
1
хипотези. Ето защо това възнаграждение представлява допълнителна възнаградителна лихва
и/или неустойка за забава /в зависимост от това кой „риск“ обезпечава и какво следва да
направи кредиторът/, които са над посочените в ЗПК размери /а такива се и претендират
отделно/, уговорени са отнапред, без предпоставките за дължимостта им /забава или
увеличаване периода на ползване на заетата сума/ да са налице.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 29.7.2022 г. на „***“ ЕООД срещу ИВ. АНГ. Т. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 208,11
лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2