№ 31
гр. Дупница, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510102058 по описа за 2022 година
Б. Н. К., ЕГН: **********, и С. Б. К., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, са
предявили срещу И. П. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, субективно съединени искове с
правно основание чл.109 от ЗС.
Ищците твърдят, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№2, том I, нот. дело №18 от 15.01.1998 год., Б. Н. К. е собственик на ВТОРИ ЖИЛИЩЕН
ЕТАЖ от двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от около 50 (петдесет)
квадратни метра, състоящ се от две стаи, салон, тераса и външно стълбище, обслужващо
етажа, ведно с 1/6 (една шеста) идеална част от сутеренния етаж на същата жилищна сграда
и ведно с 27 (двадесет и седем триста двадесет и две) идеални части от дворното място, в
което е построена жилищната сграда, образуващо парцел II - 5217 (втори за имот
планоснимачен номер пет хиляди двеста и седемнадесети) в квартал 176 (сто седемдесет и
шести) по плана на град Дупница, Софийска област, целият с площ от 322 (триста двадесет и
два) кв.м. при съседи на целия парцел: улица, Т. П., М. П., Й. Н., Х. Х., И. и Н. Г.“.
По кадастралната карта и кадастралните регистри на град Дупница, одобрени със
Заповед № 300-3-56 от 30.07.2004г. на Изпълнителен директор на АГКК, дворното място, в
което се намира сградата е заснето като част от Поземлен имот с идентификатор
68789.15.285, целият с площ от 326 кв.м. с административен адрес: ***, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване със стар идентификатор: няма, номер по предходен план: имот планоснимачен
номер 5217, квартал 176, парцел II, при съседи на имота: поземлен имот с идентификатор
68789.15.436, поземлен имот с идентификатор 68789.15.292, поземлен имот идентификатор
1
68789.15.286 и поземлен имот с идентификатор 68789.15.284, а жилищната сграда е заснета
с идентификатор 68789.15.285.3.
Към датата на закупуване на цитирания по-горе имот Б. К. е в
законен брак със съпругата си П. Н. К.а, починала на 10.06.2010г., поради което синът му -
вторият ищец също е собственик на имота.
Проблеми относно ползването на съсобствения имот като цяло и в частност
на двора, който също е в режим на съсобственост, възникват още пред 2013 год.,
но до завеждане на искова молба пред районен съд гр. Дупница се стига едва
през 2017 год. С Решение № 625, постановено на 05.12.2017г. по гр.д. №990/2017г. по описа
на Районен съд Дупница и Решение от 27.04.2018г., постановено по в.гр.д.№101/2018г. на
ОС-Кюстендил, е разпределено ползването на поземлен имот между страните по делото.
С оглед на факта, че ищецът Б. К. живее и работи в Кралство
Великобритания и се прибира в Р. България само за няколко седмици през годината, след
постановяване на решението от Окръжен съд Кюстендил, се е завърнал в Р. България чак за
Коледните и Новогодишни празници на 2018год., когато установил, че подхода към
стълбището му за втория етаж е натрупано с всевъзможни вещи на съсобственика му-
ответника И. М., а и освен това към двора, където се намират 5,6 кв. м., предоставени му за
ползване заедно с баща му /съгласно съдебното решение/, са изцяло превзети от
всевъзможни вещи на ответника.
Освен това ответникът пуска свободно кучето си да тича в общите за
ползване части от двора и нееднократно се е случвало кучето да нападне
ищците. Освен това ответникът е монтирал сателитна чиния на фасадата на къщата,
непосредствено до прозореца на ищците отново без тяхното знание и съгласие.
Предвид изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да премахне от разпределените им за ползване части от дворното място
собствените си вещи: стари автомобилни гуми, дървени стълби, джанти, касетки, колички,
стар дървен и пластмасов амбалаж, стара бъчва, керемиди, метална мрежа, части от дървени
палети, строителни материали, стара дограма, пластмасови кофи, бидони и др. вещи, да
премахне поставената на фасадата на къщата сателитна чиния, както и да премахне
поставената порта, разделяща имота и препятстваща достъпа на ищците до разпределените
им за ползване части от двора.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищците,
че в разпределените им за ползване части от двора се намират негови вещи, като твърди, че
е почистил същите, а споменатото в исковата молба куче вече е умряло. За сателитната
чиния твърди, че е монтирана още през 2006г. и до момента ищците не са се оплаквали, че
им пречи.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
2
Не е спорно между страните, а се установява и от приетите като доказателства по
делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том I, дело №
18/15.01.1998 год. на Нотариус Сийка Милева, с район на действие – ДРС и Удостоверение
за наследници изх. № 6038/29.09.2022г., съставен в гр. Дупница, че ищците са
съсобственици на ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от описаната в исковата молба двуетажната
масивна жилищна сграда, ведно с 1/6 идеална част от сутеренния етаж на същата жилищна
сграда и 27/322 идеални части от дворното място, в което е построена жилищната сграда.
Собственик на първия етаж от жилищната сграда и част от дворното място е
ответникът И. П. М.. С Решение № 625, постановено на 05.12.2017г. по гр.д. №990/2017г. по
описа на Районен съд Дупница и Решение от 27.04.2018г., постановено по в.гр.д.
№101/2018г. на ОС-Кюстендил, е разпределено ползването на поземлен имот между
страните по делото и Е. К. В..
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
М. Д. Г. и К. И.ов З., които са непосредствени съседи на имота и имат преки наблюдения
върху дворното място. Свидетелите дават показания, че ищците безпрепятствено се влизат в
имота и минават съвсем спокойно по пътеката, определена за общо ползване. На двора няма
струпани никакви вещи, които да пречат за нормалното му ползване. На фасадата има
монтирана сателитна чиния, но свидетелите не знаят чия собственост е тя и от кого се
ползва. На двора има декоративна портичка, отделяща частта от дворното място,
разпределена за ползване на ответника, но тя не се заключва и се отваря лесно, като
единственото й предназначение е да пречи на кучето му да излиза на улицата. Относно
описаното в исковата молба куче, двамата свидетели сочат, че то е вече умряло.
Не подлежат на обсъждане останалите събрани по делото доказателства, тъй като те
не се отнасят до обстоятелства, релевантни към предмета на доказване по делото.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага
следните правни изводи:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита на собственика срещу всяко
пряко/косвено неоснователно въздействие/създадено състояние, посегателство/вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението,
но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от
собственика й според нейното предназначение. Уважаването на негаторния иск е
обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки: ищецът да е носител на право
на собственост или ограничено вещно право върху процесната вещ; неоснователно
въздействие върху вещта от страна на ответника, което, без да отнема владението,
ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на имота според
предназначението му. В т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС
е прието, че за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже, че
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, като ВКС
приема, че е необходимо установяването на двата посочени кумулативни елемента –
неоснователно въздействие /действие или бездействие/ на ответника върху собствения на
3
ищеца имот и създаване в резултат на това поведение пречки за ищеца за използването на
имота, по-големи от обикновените /чл. 50 от ЗС/, като преценката по всяко дело е конкретна
и базирана на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства.
От друга страна, защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да
съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези
действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното
право на ищеца, без да ги надхвърля (в този смисъл Решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр.д.
№ 457/2009 г., І г.о. на ВКС). Следователно такъв иск може да се води успешно само ако е
налице конкретно нарушаване на правата на ищеца. Не всяко въздействие, обаче върху
имота може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, а само това, което е
неоснователно, т.е. противоречи на установения правен режим на ползване на имотите и по
този начин накърнява чуждите права, предмет на защита. Искът е относим към
фактическото действие, надхвърлящо ограниченията на собствеността (в т. см. Решение №
690 от 08.02.2010г. по гр.д. № 3394/2008г., IV ГО на ВКС, Решение № 316 от 18.02.2005г. по
гр.д. № 2746/2003г., IV ГО на ВКС, Решение № 57 от 26.03.2013г. по гр.д. № 907/2012г., II
ГО на ВКС, Решение № 1344/13.01.2009г. по гр.д. № 5868/2007г., II ГО на ВКС, и др.).
В настоящия случай, от събраните в производството доказателства се установява по
безспорен начин, че ищците са съсобственици на втори жилищен етаж от описаната в
исковата молба двуетажната масивна жилищна сграда, ведно с 1/6 идеална част от
сутеренния етаж на същата жилищна сграда и 27/322 идеални части от дворното място, в
което е построена жилищната сграда, а заедно с ответника са съсобственици на поземления
имот, в който е построена сградата.Не е спорно, също така, че с Решение № 625,
постановено на 05.12.2017г. по гр.д. №990/2017г. по описа на Районен съд Дупница и
Решение от 27.04.2018г., постановено по в.гр.д.№101/2018г. на ОС-Кюстендил, е
разпределено ползването на поземления имот между страните по делото и Е. К. В..
Не се установява, обаче, да е налице втората предпоставка за уважаване на
предявения негаторен иск-в резултат от действия на ответника или създадени от него
състояния, за ищците да се създават пречки за използването на имота им, по-големи от
обикновените. В случая, от събраните по делото доказателства, не се установяват
твърденията на ищците, че ответникът е натрупал в дворното място вещи, както и че
съществуващата дървена декоративна порта да пречи или да смущава по някакъв начин
собствеността на ищците, а в тяхна тежест е да докажат, че ответникът им пречи да
упражняват в пълен обем правото си на собственост. Същото се установявя и от показанията
на разпитаните по делото свидетели-нито един от тях, включително и ангажирания от
ищците, не посочи по какъв начин ответникът чрез действията си да пречи на ищците да
упражняват в пълен обем правото си на собственост върху поземления имот. Не се установи
наличната дървена порта да препятства движението на ищците в двора, тъй като тя
очевидно е имала единственото предназначение да възпрепятства кучето на ответника да
излиза на улицата. Относно твърденията за отглеждано от ответника куче, се установява, че
същото е вече умряло, а що се касае до твърденията за монтирана на фасадата на сградата
4
сателитна чиния-не се установява кой е неин собственик и от кого се ползва. Също така не
се установява тя да пречи по някакъв начин на ищците да упражняват правото си на
ползване върху сградата или да им създава пречки, по-големи от обикновените.
Както се приема още с ТР 31/84 год. ОСГК на ВС, неоснователното действие следва
да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ. В решение № 150 от
25.05.2011 г. по гр.д. № на ВКС, ІІ г.о. е прието, че не всяко въздействие върху имот може
да обоснове основателност на негаторен иск по чл. 109 ЗС, а само онова въздействие, което
засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което
обективно се създават пречки за установения правен режим на ползуване на имота и по този
начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да
бъде упражнявано в пълен обем. Ако въпреки извършването на определени действия/
бездействия, правомощията на собственика не се ограничават респ. засягат по начин да
препятстват възможността да се упражнява правото на собственост, то може да направи
извод, че не винаги всяко негативно, според собственика, въздействие на собствеността,
води до уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Следва да бъдат установени всички елементи от
фактическия състав на чл.109 ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват
упражняването на правото на собственост на ищеца-Решение № 33 от 6.04.2010 г. по гр.д. №
27/2009 г., II г.о.
Предвид изложените съображения и доколкото ищците по предявения иск с правно
основание чл. 109 ЗС носят доказателствената тежест да установят, че ответникът им пречи
да упражняват в пълен обем правото си на собственост, тъй като негаторният иск не
съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо довежда до накърняване,
засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от тях абсолютно вещно право, а
горното препятстване на упражняване на вещното право не се установи, то и предявеният
иск по чл.109 ЗС като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва да заплатят
на ответника сторените от него разноски в производството в размер на 450.00 лв.-адвокатско
възнаграждение, за които е представен списък по чл. 80 ГПК и надлежни доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от Б. Н. К., ЕГН:
**********, и С. Б. К., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, иск с правно основание
чл.109, ал.1 ЗС, за осъждане на И. П. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват правата си
върху ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажната масивна жилищна сграда със застроена
площ от около 50 (петдесет) квадратни метра, състоящ се от две стаи, салон, тераса и
външно стълбище, обслужващо етажа, ведно с 1/6 (една шеста) идеална част от сутеренния
етаж на същата жилищна сграда и ведно с 27 (двадесет и седем триста двадесет и две)
5
идеални части от дворното място, в което е построена жилищната сграда, образуващо
парцел II - 5217 (втори за имот планоснимачен номер пет хиляди двеста и седемнадесети) в
квартал 176 (сто седемдесет и шести) по плана на град Дупница, Софийска област, целият с
площ от 322 (триста двадесет и два) кв.м. при съседи на целия парцел: улица, Т. П., М. П., Й.
Н., Х. Х., И. и Н. Г.“, както и върху разпределената им за ползване с Решение № 625,
постановено на 05.12.2017г. по гр.д. №990/2017г. по описа на Районен съд Дупница и
Решение от 27.04.2018г., постановено по в.гр.д.№101/2018г. на ОС-Кюстендил, част от
Поземлен имот с идентификатор 68789.15.285 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Дупница, одобрени със Заповед № 300-3-56 от 30.07.2004г. на
Изпълнителен директор на АГКК целият с площ от 326 кв.м. с административен адрес: ***,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване със стар идентификатор: няма, номер по предходен план: имот планоснимачен
номер 5217, квартал 176, парцел II, при съседи на имота: поземлен имот с идентификатор
68789.15.436, поземлен имот с идентификатор 68789.15.292, поземлен имот идентификатор
68789.15.286 и поземлен имот с идентификатор 68789.15.284, а жилищната сграда е заснета
с идентификатор 68789.15.285.3, като премахне от разпределените им за ползване части
от дворното място собствените си вещи: стари автомобилни гуми, дървени стълби,
джанти, касетки, колички, стар дървен и пластмасов амбалаж, стара бъчва, керемиди,
метална мрежа, части от дървени палети, строителни материали, стара дограма, пластмасови
кофи, бидони и др. вещи, премахне поставената на фасадата на къщата сателитна
чиния, както и да премахне поставената порта, разделяща имота и препятстваща достъпа
на ищците до разпределените им за ползване части от двора.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б. Н. К., ЕГН: **********, и С. Б. К.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА И. П. М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 450.00 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща сторените
от ответника разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6