РЕШЕНИЕ
№ 21925
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110100474 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от „ХУК Кобург Общо застраховане“ АД срещу ЗК
„Лев Инс“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове - иск с правно
основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане на сумата 6050.17
лева, с представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № ..., образувана за вреди по лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
с рег. № ....., причинени при ПТП, настъпило на 02.12.2020г., около 12:00 часа в гр.
Велико Търново, в района на старата болница, причинено виновно от водача на л.а.
„Фолксваген Голф“, с рег. № ...., застрахован при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 06.01.2025г., до окончателното заплащане на сумата,
както и иск с правно основание чл. 86 от Закон за задълженията и договорите ЗЗД) за
заплащане на сумата от 2342.70 лева, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главното вземане в размер на законната лихва за периода 18.10.2021г. -
05.01.2025г.
Ищецът твърди, че на 02.12.2020г., около 12:00 часа в гр. Велико Търново, в
района на старата болница, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Фолксваген
Голф“, с рег. № ....., който при опит да напусне паркинга на болницата и потегляйки на
1
заден ход не съобразил поведението си със създалата се ситуация, изгубил контрол на
управляваното от него МПС и неправомерно ударил в задната част паркирания там л.а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. № ...... Сочи, че виновното МПС е застраховано при
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден
към датата на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в
него - лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ....., е претърпял имуществени
вреди. Твърди, че пострадалото МПС е било застраховано при ищеца по валидно
сключена застраховка „Каско на МПС“ по полица № ....., със срок на покритие към
датата на инцидента. Заявява, че към него било отправено искане за обезщетяване на
вредите от произшествието от собственика на уведения лек автомобил, по което била
образувана преписка по щета № ....., а вредите били описани и остойностени на
3622.88 евро, от които разходи за ремонт в размер на 3597.88 евро и обща сума
разходи 25.00 евро. Навежда, че в изпълнение на задължението си по договора
заплатил на застрахования следните суми като обезщетение: на 17.03.2021г. сума в
размер на 3447.88 евро, представляващо разликата между стойността на ремонта -
3597.88 евро, и договореното самоучастие на застрахования от 150 евро, и на
22.03.2021г. сумата от 25 евро. Пояснява, че чрез своя пълномощник в страната -
дружеството „АВУС България - регулиране на щети“ ЕООД, е поканил ответника да
репарира вредите, които възлизали в общ размер на 7085.74 лева, по повод на която
била образувана преписка при ответника по щета с № ..... Поканата била получена и в
отговор ответникът на 19.04.2022г. признал дължимостта на част от дължимата според
ищеца сума, а именно сума в размер на 1035.57 лева, а за разликата над тази сума -
отказал плащане. Заявява, че останал непогасен остатъка от дължимото регресно
обезщетение в размер на 6050.17 лева, който претендира в настоящото производство.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 18.10.2021г. след изтичане на
срока по чл. 413, ал. 3 КЗ, поради което и търси обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Претендира разноски.
Ответникът признава сключването и действието на договор за застраховка на
двете МПС, участващи в произшествието, получаването на покана за плащане и
признаването на сумата от 1035.58 лева. Заявява, че ищецът не е посочил точното
място на настъпване на произшествието и в какво се състои нарушението, както и че
не е ясно дали увреденият автомобил е бил паркиран правилно. Твърди, че няма
доказателства ищецът да е платил обезщетението на застрахования, ерго да е встъпил
в правата му срещу ответника. Обосновава, че претендираните суми следва да бъдат
изчислени съгласно законодателството на Република България по арг. от чл. 105, ал. 1
КМЧП и след като няма твърдения от ищеца за прилагане на правилото на чл. 105, ал.
3 КМЧП. Сочи, че в този смисъл са приложими и разпоредбите на чл. 4, пар. 1 от
Регламент (ЕС) № 864/2007г. на СП и Съвета относно приложимото право към
извъндоговорни задължения, което не противоречи на компетентността на българския
2
съд съгласно раздел 3, чл. 11, пар. 1, б. ,а“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и
Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по граждански и търговски дела и на чл. 2, т. 6 от Вътрешните правила на съвета на
бюрата, публикувани на сайта на НББАЗ. Прави извод, че въз основа на цитираните
разпоредби е приложимо българското право, според чл. 499, ал. 2 КЗ от което
отговорността му се простира до платеното обезщетение и обичайните разноски, което
обезщетение не следва да надвишава действителната стойност на вредите, която
според чл. 402, ал. 1 и ал. 2 КЗ е възстановителната стойност /тази за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и друг, без прилагане на обезценка. Позовава се на
съдебна практика, като отрича приложението и в настоящия казус, с довод, че няма
доказателства ремонтът да е осъществен в Република Германия. Оспорва размер на
обезщетението с довод, че не може да надвишава действителната стойност на
възстановяване на вредите и определянето му следва да бъде по Наредба № 24/2006г.
за методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени на
МПС. С оглед изложеното счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му за разликата над вече платеното, както и защото няма доказателства
за вината на водача на застрахованото при него МПС. Оспорва иска за лихва като
обусловен от неоснователността на главния иск.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена
застраховка с предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на
предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване
наличие на договор за застраховка между него и собственика на увредената вещ;
настъпило застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за
причиняването на вредите (вината се предполага, ако се докаже противоправното
поведение и пряката причинна връзка между него и настъпилите вреди); договор за
застраховка между ответника и собственика на застрахованото имущество, с което е
осъществен деликта, по силата на който ответникът покрива отговорността на
причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните по делото факти е
указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
Обявено е за безспорно с доклада, срещу който няма възражения, е че между
ответника и собственика на „Фолксваген Голф“, с рег. № .... , е налице валидна към
3
датата на твърдяно ПТП полица по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“; че между ищеца и собственика на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № .....,
е налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за застраховка
„Каско на МПС“ по полица № .....; че ищецът е поканил ответника да репарира
вредите по л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ..... от ПТП, случило се на 02.12.2020г.,
получена от последния на 17.09.2020г., в отговор на която покана ответникът заплатил
обезщетение в размер на 1035.57 лева.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“
се установява и от приложената по делото застрахователна полица № ..... за процесния
л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ....., като същата е със срок на действие от 12.02.2019
г. до 01.01.2020 г. /л. 9-11 от делото./
В отговора на исковата молба ответникът релевира възражение, че ищцовото
дружество не представя доказателства да се е суброгирало в правата на застрахованото
лице.
Страните не спорят и се подкрепя от събраните по делото доказателства, че
между ответника и собственика на „Фолксваген Голф“, с рег. № ..... е налице валидна
към датата на твърдяно ПТП полица по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ .
Ответникът е заплатил обезщетение в размер на 1035.57 лева, като доказателства
за извършеното плащане ищецът е представил по делото референция за банково
нареждане, издадена от банка „Байерн ЛБ“, за сумата от 3447.88 евро, който е
извършен на 19.03.2021 г. и заверен по сметка н получателя на 22.03.2021 г. /л. 258-
260 от делото./
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 02.12.2020г. /л.8 от делото/, с
който водачите на участващите в произшествието превозни средства са постигнали
съгласие относно местонастъпването му, понесените материални щети, както и
механизма. В протокола са отразени участниците - превозно средство А - л.а.
„Фолксваген Голф“, с рег. № ....., и превозно средство Б - л.а. „Фолксваген Пасат“, с
рег. № ....... В графа 12 - „Обстоятелства“ са отразени обстоятелствата около
настъпване на инцидента, а именно: л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № .... е бил в
спряно/паркирано състояние, а л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ..... е извършвал
маневра при тръгване/ отваряне на врата и при излизане от паркинг/частен терен. В
схемата е отразено движението на автомобилите до удара - удар при маневра за
излизане от паркомясто на заден ход и удар със задна лява част, който удар е настъпил
в задна лява част с паркирания л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ....., както и
понесените от превозно средство А щети – задна броня, така и понесените от превозно
средство Б щети – заден ляв калник и задна броня. Съставянето на протокола по
предвидения ред не е оспорено. Протоколът е попълнен от участниците в
4
произшествието, съдържа нужните реквизити, поради което и след като не е оспорено
авторството му, се ползва с формална доказателствена сила. Силата на протокола,
макар неоспорена, не се разколебава, тъй като механизмът на произшествието се
доказва еднопосочно от всички доказателства.
Разпитан като свидетел по делото е Д. В., водачът на л.а. „Фолксваген Голф“, с
рег. № ....., с участието на който е настъпило процесното ПТП. Свидетелят заявява, че
участвал в пътен инцидент през 2020 година, който настъпил в района на старата
болница в гр. Велико Търново, като тогава работил като доставчик на храна. Излага, че
паркирал на пътното платно, на необособен паркинг, а автомобила на другия водач,
участник в произшествието, бил паркиран в близост до входа на болницата.
Свидетелят предприел маневра на заден ход и ударил другия автомобил, който бил в
успоредно положение на завоя на пътното платно, при което на последния била
огъната задна лява броня, а по автомобила на свидетеля имало незначителни
драскотини. Свидетелят оставил бележка със свои координати върху увредения
автомобил и след час с него се свързал водачът на последния. Двамата водачи
съставили двустранен протокол за ПТП, приложен към исковата молба, като
свидетелят собственоръчно начертал схемата на ПТП в протокола.
Приети са първоначална и допълнителна съдебноавтотехническа експертиза,
вещото лице по които е обосновал заключение, че описаните от ищеца вреди по л.а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. № ...... са в причинно-следствена връзка с описания в
исковата молба и в ДКП механизъм на произшествие. Посочил е, че действителния
размер на вредите към датата на застрахователното събитие е в размер от 3 662.88
евро. Вещото лице е посочило механизма на ПТП, а именно: произшествието е
настъпило на 02.22.2020г. в град Велико Търново, в района на „Старата болница“, като
л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ....., е паркирал в района на старата болница и по
същото време водачът на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ..... предприел маневра за
излизане от паркомясто на заден ход и поради упражнен недостатъчен контрол над
управлението от водача, ударил със задна лява част в задна лява част паркирания л.а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. № ...... Вещото лице е дало отговор, че по делото не са
налице данни, от които да се определи точното местоположение на л.а. „Фолксваген
Пасат“, с рег. № ....., преди настъпване на произшествието, както и липсват данни
относно наличието на пътни маркировки и знаци, забраняващи или указващи места за
паркиране на ППС. Според заключението към датата на събитието л.а. „Фолксваген
Пасат“, с рег. № ....., е бил на около 8 години след пускане в експлоатация.
Въз основа на направените експертни проучвания, вещото лице е посочило, че
стойността за възстановяване на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ....., определена към
датата на настъпване на ПТП, по средни пазарни цени в Република Германия възлиза
на 3 662.88 евро, с включено самоучастие от 175.00 евро, а стойността за
5
възстановяване на автомобила, определена по средни пазарни цени в Република
България, с влагане на алтернативни части, възлиза на 3 216.66 лева.
При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за
основателна и доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на
обстоятелствата, от които извежда правото си - наличие на непозволено увреждане от
водач на застраховано при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ МПС, както и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което
последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при него по
договор за имуществено застраховане вещ.
По делото не е поставен спор относно механизма на ПТП, както и дали виновен
за него е водачът на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ..... . Изясняването на механизма
на произшествието е направено с показанията на свидетеля, двустранния констативен
протокол и допуснатото и прието заключение на вещото лице, което се ползва от съда
като обективно и компетентно дадено от лице, притежаващо нужните познания и опит
в областта и неоспорено от страните. Заключението позволява да се изведе, че
механизма на произшествието е следният: л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. №...... е
паркирал в района на старата болница и по същото време водачът на л.а. „Фолксваген
Голф“, с рег. № ......, предприел маневра за излизане от паркомясто на заден ход и
поради упражнен недостатъчен контрол над управлението от водача, реализирал удар
със задната си лява част в предна лява част на другия автомобил - л.а. „Фолксваген
Пасат“, с рег. № .....
Установеното поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ...... -
маневра да излезе от реда на паркираните превозни средства, без да се съобрази с
паркирания зад него л.а. „Фолксваген Пасат“, представлява нарушение на правилото
по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, който текст изисква „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине
в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. „. С поведението си водачът на л.а.
„Фолксваген Голф“ е нарушил посоченият законов текст и е реализирал удар с
паркирания зад него л.а. „Фолксваген Пасат“, в резултат на което за последния са
настъпили вреди. При тези съображения възражението за изключителна вина на
пострадалия водач не се споделят.
Внимателният анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност дават
6
основание да се заключи, че именно в резултат на това произшествие са настъпили
вреди и те се изразяват в щета по предна лява броня, което е логично от гледна точка
начина, по който е станал удара, поради което и релевираното възражение, че не са
ангажирани доказателства за вината и за обстоятелството дали застрахования при
ищеца автомобил е правилно паркиран, доколкото се събраха данни за липса на
съответната маркировка в посочения участък, се явяват неоснователни.
Спорен е размерът на причинените вреди с оглед възражението на ответника, че
обезщетението следва да се определи по цени в Република България, по агр. от чл.
105, ал. 1 КМЧП, с оглед липсата на позоваване от страна на ищеца на разпоредбата на
чл. 105, ал. 3 КМЧП.
Вредите, претъпени от собственика на автомобила, са настъпили вследствие
пътно произшествие в гр. Велико Търново, като последица от виновното поведение на
застрахования при ответника водач на моторно превозно средство. Съгласно
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 КМЧП задълженията, произтичащи от непозволено
увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или
има опасност да настъпят непосредствените вреди. В конкретния случай ищецът не е
релевирал твърдения, а и от възприетата фактическа обстановка не се установява
непозволеното увреждане да е в значително по-тясна връзка с друга държава, по
смисъла на чл. 105, ал. 3, за да се приложи правото на ФР **********тъй като няма
данни за наличието на предходно отношение между страните в спора, основано на
договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане. Цитираната разпоредба е в
съответствие с нормата на чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към
извъндоговорни задължения, съгласно която приложимото право към извъндоговорни
задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която
е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.
Тя не противоречи и на нормите в Раздел 3 на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
уреждащи компетентността по дела във връзка със застраховане. Съгласно чл. 11, ал. 1,
б. „а“ срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен
иск в съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене, като на
основание чл. 13, ал. 2 тази разпоредба се прилага и по отношение на искове,
предявени от увредената страна пряко срещу застрахователя, когато такива преки
искове са разрешени. В посочения смисъл е Решение № 26 от 11.01.2024 г. на САС по
в. т. д. № 802/2023 г., както и Определение № 3158 от 28.11.2024 г. на ВКС по т. д. №
1116/2024 г., II т. о., ТК.
7
Така и съобразно приетото Решение № 57 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3751 / 2014 г.
на ВКС, I т. о., размерът на дължимото от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ обезщетение при непозволено увреждане, причинено от застрахован при
него деликвент, когато увреденият по деликтното правоотношение е чуждестранно
лице, и поправянето на вредите е извършено в чужбина, следва да бъде съобразен с
действително заплатената сума, с оглед задължението за пълното им обезщетяване,
поради което и стойността на възстановителния ремонт се съобразява с цените в
държавата, в която е била отстранена щетата. В решението по това дело е прието, че
следва да се потвърди практиката на ВКС по този въпрос, обективирана в решение №
1 от 02.02.2011 г. по т.д. № 263/2010 г. на ВКС, II т. о.
Според приложимото в настоящия случай българско право, доколкото ПТП е
настъпило на територията на Република България, съобразно разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна
стойност на увреденото имущество, която стойност е към датата на увреждането.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя
възниква задължение съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по
правилото на КЗ, а не според методика на застрахователя. Съгласно трайно
установената практика при прилагането на чл. 386, ал. 2 КЗ се тълкува, че тази
разпоредба предвижда следното – обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на
вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 2
КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид
и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 3 КЗ). В този смисъл е и практиката на
Върховния касационен съд - Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008
г., II т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.,
ТК, решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., II ТО на ВКС, решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО/
В практиката си по приложението на чл.386 КЗ /и на аналогичната й по чл.208
ал.3 КЗ/отм./ касационната инстанция приема,че стойностният еквивалент на
претърпяната вреда не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,респ. –
8
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. При
определянето й съдът съобразява всички доказателствени средства, доколкото в закона
липсват ограничения в начина на доказване. /В този смисъл е решение №
73/13.03.2025 г. по т. д. № 2095/23 г., II ТО на ВКС/
Следователно, след като увредения автомобил е регистриран във ФР Германия и
съответно поддържан в тази държава, стойността на възстановителния ремонт, като
извършван в същата държава следва да бъде съобразен с реално заплатената във ФР
Германия стойност за възстановяване на това имущество, доколкото съобразно
цитирания текст на тази цена е възстановено имуществото на пострадалия.
В случая спорът относно размера на застрахователното обезщетение, което се
дължи от ответника – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на платилия обезщетение застраховател по имуществената
застраховка „Каско“, произтича от това, че в резултат на настъпилото на територията
на Българя ПТП са нанесени вреди на МПС, регистрирано в чужбина. С оглед
принципа за пълно обезщетяване на вредите, установен в горепосочените разпоредби
на КЗ и цитираната съдебна практика, когато в резултат на настъпило в България ПТП
са нанесени вреди на чуждестранно МПС, чийто собственик живее или има обичайно
местопребиваване в чужбина, размерът на дължимото обезщетение следва да се
определи по средни пазарни цени, приложими в държавата, в която се възстановяват
щетите, а именно – в държавата, в която е обичайното местопребиваване на
собственика.
В настоящия случай, доколкото е направеното от ответника с отговора на исковата
молба изрично оспорване на така претендирания размер на обезщетението, в тежест на
ищеца е било да докаже какъв е действителният размер на възстановителния ремонт
на увреденото МПС по приложимите пазарни цени, като доказателствената тежест за
това му е указана с доклада по делото.
С приетото по делото заключение на първоначалната съдебноавтотехническа
експертиза по поставения от ищеца с исковата молба отговор на четвъртия въпрос,
вещото лице е обосновавало заключение, че стойността на възстановителния ремонт
по средни пазарни цени във ФР Германия се равнява на сумата от 3662.88 евро.
Експертното заключение не е оспорено от ищеца в частта относно изчисления от
вещото лице размер на застрахователно обезщетение, като приетата от експерта
стойност на необходимите за влагане при възстановителния ремонт части надвишава
по стойност извършената от ищеца калкулация, след приспадане на сумата за
самоучастие, която видно от приложената по делото преписка по щета /л.21 от делото/,
е приспадната от претенцията на ищеца. Ето защо, съдът приема, че действителен
размер на разходите за възстановяване на щетите по застрахованото при ищеца МПС,
настъпили в резултат на ПТП на застрахованото при ищеца МПС - л.а. „Фолксваген
9
Пасат“, с рег. № ....., възлиза на посочената в приетото първоначално заключение в
размер на сума от 3662.88 евро, с левова равностойност от 7163.97 лева.
След приспадане на платеното вече от ответника, а именно сумата от 1035.57
лева, поради което дължимо остава вземане от 6128.40 лева. Други плащания от
ответника на обезщетението по тази щета не се доказаха – представените два платежни
документа /л. 121-124, идентични с тези на л. 221 гръб – 222/ не сочат като основание
номера на щетата, предмет на делото, поради което и не следва да се взимат предвид.
На ответника е дадена възможност да представи платежни документи, но такива не са
представени.
По тези съображения съдът намира предявения иск по чл. 411 КЗ за основателен
за сумата от 6050.17 лв., представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № ....., образувана за вреди по лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с рег. № ......, причинени при ПТП, настъпило на 02.12.2020г.,
около 12:00 часа в гр. Велико Търново, в района на старата болница, причинено
виновно от водача на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ......, застрахован при ответника
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Вземането се присъжда със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 06.01.2025г., до окончателното плащане като акцесорна последица.
По отношение на претенцията за присъждане на закъснителни лихви:
Разпоредбата на чл.412, ал.3 от КЗ задължава застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ на увреждащото МПС да определи и изплати размера на
своето задължение по предявената регресна претенция или мотивирано да откаже
плащането в срок от 30 дни от получаване на всички документи по щетата, респ. 30
дни от получаване на регресната покана, когато не са налице данни, както и в
настоящия случай, адресатът на поканата да е изискал допълнителни документи.
Разпоредбата недвусмислено изисква погасяване на регресното вземане в посочения
срок, т.е. не е достатъчно за изпълнение на задълженията само признаването му. В този
смисъл, съдът прецени, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото, тъй като в срока по чл.412, ал.3 от КЗ, започнал да тече от връчване на
регресната покана - 17.09.2020г., не е възстановил заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение в предявения пред съда размер. По същите съображения,
ответникът е задължен спрямо ищеца за закъснителните лихви, дължими върху
главницата и изтекли в периода - 18.10.2021 г. /датата на изпадане на ответника в
забава/ - 05.01.2025г. /датата, предхождаща депозирането на исковата молба/. След
изчисление с лихвен калкулатор, съдът прие, че същите възлизат на 2346.74 лева,
поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
10
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок
от поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано
да откаже плащане. С изтичане на срока и при установена основателност на
претенцията, ответникът се счита, че е изпаднал в забава по отношение на
задължението си да репарира вредите. Ето защо и на това основание се явява задължен
да покрие сторените от ищеца разходи по водене на делото, тъй като е станал причина
за завеждане на иска.
Разходите на ищеца в производството са в общ размер на 2963.31 лева, от които:
335.71лева - държавна такса, 300.00 лева - депозит за вещо лице, 1227.60 лева –
разноски за превод на документи и 1100.00 лева - реално заплатено адвокатско
възнаграждение, което съдът намира, че не е прекомерно по размер, при съобразяване
на фактическата и правна сложност на делото, размера на всяка от претенциите,
събраните в производството доказателства и проведените по делото открити съдебни
заседания.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 411 КЗ, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „ХУК
Кобург Общо застраховане“ АД, вписано в Търговския регистър на Районен съд –
Кобург под № ...., с адрес: ФР **********96442 Кобург, ул. „В. Х.“ № ..., сумата
6050.17 лева, с представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № ...., образувана за вреди по лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с рег. № ...., причинени при ПТП, настъпило на 02.12.2020г.,
около 12:00 часа в гр. Велико Търново, в района на старата болница, причинено
виновно от водача на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ...., застрахован при ответника
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 06.01.2025г., до окончателното заплащане на
сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 от ЗЗД, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ...., да заплати на
„ХУК Кобург Общо застраховане“ АД, вписано в Търговския регистър на Районен съд
– Кобург под № ....., сумата от 2342.70 лева, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главното вземане в размер на законната лихва за периода 18.10.2021г. -
05.01.2025г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ...., да заплати
на „ХУК Кобург Общо застраховане“ АД, вписано в Търговския регистър на Районен
11
съд – Кобург под № ...., сумата 2963.31 лева - разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде заплатено по
следната банкова сметка на ищеца: IBAN: .....; BIC: ......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12