№ 6495
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100514383 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу
решение № 18138/08.10.2024г., постановено по гр.дело № 72990/2021г. по описа на
СРС, 73-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника Й. Г.
Д. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 333.24 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 14.12.2020г.,
начислена върху главница от 1 777.35 лева, представляваща цена на доставена в
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. топлинна енергия в топлоснабден имот - ап.
53, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, и за сумата 7.35 лева –
мораторна лихва за периода от 31.12.2017г. до 14.12.2020г., начислена върху главница
от 33.48 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение периода от
01.11.2017г. до 30.04.2019г., за които вземания по ч.гр.д. № 65377/2020г. по описа на
СРС, 74-и състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. Приложими били ОУ на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Позовава се на чл. 32 и чл. 33, ал. 2 от същите, съгласно които
клиентите били длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
1
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, предвид на което неправилно СРС приел, че
по делото не се установявало изпадането на ответника в забава за плащането на
задълженията за ТЕ. Относно мораторната лихва върху главниците за дялово
разпределение се позовава на чл. 22, ал. 2 ОУ, чл. 36 ОУ, чл. 139 и чл. 155, ал. 1, т. 2
ЗЕ и чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Цената на
услугата дялово разпределение била дължима по издадени от ищеца фактури във
връзка с потреблението на ТЕ и включена в извлечението от сметка за аб. номер.
Върху същата ищецът начислил лихва, включена в извлечението. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и за установяване на задълженията за мораторни лихви
върху главниците за ТЕ и дялово разпределение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Й. Г. Д., чрез адв. К. – особен
представител, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца
част.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не заявява
становище.
Като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна
сила в частите, в които СРС е признал за установено по предявените от ищеца искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ, че ответникът
дължи на ищеца сумата 1 777.35 лева – цена на доставена през периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2019г. топлинна енергия и 33.48 лева - цена на услугата дялово разпределение
периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените с въззивните жалби основания настоящият съдебен състав намира
следното:
Пред настоящата съдебна инстанция единственият спорен въпрос е досежно
изпадането на ответника Д. в забава за заплащане на процесните задължения.
По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР. Ищецът (чиято е и доказателствената тежест) е представил
доказателства, че същите ОУ са публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с
оглед нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в
2
сила от 11.08.2016г. и същите са относимите към разглеждания казус ОУ, с процесен
период на доставяне на ТЕ от м.05.2017г. до м.04.2020г.
Нормата на чл. 32, ал. 1 ОУ предвижда, че месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 НТ (по прогнозно количество), се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума продавачът издава ежемесечно фактура. Ал. 2 на същия
текст предвижда, че месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 НТ
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума продавачът
издава ежемесечно фактура. Съгласно чл. 32, ал. 3 ОУ след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по
прогнозно количество и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ОУ предвижда, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 2 на същия
текст клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал.
3 (общата фактура) за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
При тълкуване на ОУ на ищеца по правилата на чл. 20 ЗЗД въззивният съд
намира, че съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, в сила от 2016г., задължението по общата фактура
по чл. 32, ал. 3 ОУ, има падеж 45 дневен срок от издаването на същата тази фактура.
Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ОУ, ако не са заплатени в
45 дневния срок (с оглед защита на правата на потребителя е предвидено да не се
начислява лихва за забава върху фактурирани суми по прогнозна стойност). Това
задължение за клиента възниква едва след измерване на реално доставеното
количество топлоенергия на база изравнителна сметка като неговата изискуемост се
определя от издаването на общата фактура за отчетния период. Разпоредбата на чл. 33,
ал. 2 ОУ, тълкувана заедно с чл. 33, ал. 4 ОУ налага извод, че 45-дневният срок е
относим към датата на издаване на общата фактура.
В случая претендираното от ищеца обезщетение за забава върху главницата за
ТЕ е за период с начало именно 45-дни от издаването на общата фактура, а именно
15.09.2018г. Съгласно неоспореното заключение на изслушаната по делото комплексна
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, във варианта, съобразил горните
3
текстове от ОУ, обезщетението за забава за заплащане на главницата за ТЕ до края на
заявения от ищеца с исковата молба период на забавата – 14.12.2020г., възлиза в размер
на претендираната от ищеца сума от 333.24 лева. Ето защо искът е основателен и
следва да бъде уважен.
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по
подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение. По делото не са ангажирани никакви доказателства за извършено от
търговеца оповестяване на задълженията, предвид на което при дължимото от ищеца
пълно и главно доказване по делото не се установява изпадането на ответника Д. в
забава. Посочените във въззивната жалба разпоредби касаят вземането на ищеца за
главница за цена на услугата дялово разпределение и нямат отношение към изпадането
на ответника в забава за плащане на главницата за цена на тази услуга. Ето защо
ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването. Предявеният
иск за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение правилно е
отхвърлен от СРС като неоснователен.
Предвид изложеното крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която СРС
отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 за сумата 333.24 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 14.12.2020г., начислена върху главница
от 1 777.35 лева, представляваща цена на доставена в периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г. топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 53, находящ се в гр. София,
ж.к. „********, аб. № ********, като вместо това същият иск бъде изцяло уважен от
въззивния съд. Като правилно и законосъобразно първоинстанционното съдебно
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната от въззивника част, в която СРС
отхвърлил установителния иск за сумата 7.35 лева – мораторна лихва за периода от
31.12.2017г. до 14.12.2020г., начислена върху главница от 33.48 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва допълнително да бъдат присъдени
разноски за производството по установителните искове пред СРС в размер на сумата
161.66 лева и 14.42 лева – допълнително разноски по ч.гр.д. № 65377/2020г. по описа
на СРС, 74-и състав.
Пред СГС право на разноски имат страните. ищецът претендира и доказва
сторени такива в общ размер 325 лева, от които 25 лева – заплатена държавна такса,
200 лева – възнаграждение на особен представител и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
317.99 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
Ответникът-въззиваем не претендира и не доказва разноски, сторени пред СГС,
4
предвид на което такива не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18138/08.10.2024г., постановено по гр.дело №
72990/2021г. по описа на СРС, 73-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният
от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Й. Г. Д., ЕГН
********, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата 333.24 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 14.12.2020г.,
начислена върху главница от 1 777.35 лева, представляваща цена на доставена в
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 53,
находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, срещу Й. Г. Д., ЕГН ********, установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й. Г. Д., ЕГН ********, дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 333.24 лева – мораторна лихва
за периода от 15.09.2018г. до 14.12.2020г., начислена върху главница от 1 777.35 лева,
представляваща цена на доставена в периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. топлинна
енергия в топлоснабден имот - ап. 53, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. №
********, за което вземане по ч.гр.д. № 65377/2020г. по описа на СРС, 74-и състав, на
19.01.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18138/08.10.2024г., постановено по гр.дело №
72990/2021г. по описа на СРС, 73-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният
от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Й. Г. Д., ЕГН
********, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за сумата 7.35 лева – мораторна лихва за периода от 31.12.2017г. до 14.12.2020г.,
начислена върху главница от 33.48 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Й. Г. Д., ЕГН ********, да заплати
на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 161.66 лева – разноски по
делото, сторени в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК пред СРС, сумата 14.42 лева –
разноски по ч.гр.д. № 65377/2020г. по описа на СРС, 74-и състав, и сумата 317.99 лева
– разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Далсия“ ООД.
5
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6