№ 1104
гр. Варна, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110203446 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на : С.
“
Д. А., ЕГН **********, с адрес: *, ул.Св.* I“ * против Наказателно постановление
№23-0003818/26.06.2025г., изд. от Началник ОО „АА“ гр. Варна, с което за нарушаване
нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба №
11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 3 000
/три хиляди/ лева на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения от
материалноправен и процесуалноправен характер. Оспорва се компетентността на
издателя на НП. Визират се допуснати от АНО нарушения на правилата, касаещи
определяне и индивидуализация на наказанието, регламентирани в разпоредбите на
чп.27, ал.1-3 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП, алтернативно неговото изменение,
посредством намаляване на санкцията до законоустановения минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се
представлява от процесуален представител.
1
Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото.
Ангажирано е писмено становище от процесуален представител. В него се излагат
аргументи за неоснователност на жалбата, за законосъобразност на НП. Претендира се
и присъждане на разноски за процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 13.05.2025 год. свидетелят В. П. и негов колега- Калоян Калоянчев, двамата
инспектори в Областен отдел на „Автомобилна администрация“-Варна / ОО "АА"-
Варна/, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол.
Същите се били позиционирали на около 500 метра преди подхода за пристанище
ПЧМВ, в Южна промишлена зона -Варна. Около 14:52 часа инспекторите при ОО
"АА" Варна спрели за проверка въззивника, който управлявал съчленена композиция,
състояща се от влекач с две оси марка МАН ТГХ, с peг. № ВТ2623КТ, от кат. N3, с
прикачено към него полуремарке с три оси марка Вилтон НВ3, с peг. № ВТ 9374 ЕВ,
от кат. О4. В хода на проверката по представените от въззивника товарителница №
0002076/27.02.2024 г. , кантарна бележка № **********/27.02.2024 г. и пътен лист №
0044928/13.05.2025 г. и кантарна бележка №КБИ-0005422/13.05.25г., те установили, че
въззивникът извършва обществен превоз на 33 280 кг. пшеница по маршрут по
маршрут гр.Лясковец – гр.Варна. От така представените от въззивника документи
било установено, че общата маса на натоварване на съчленената композиция възлиза
на 48 580 кг. и надвишава допустима максимална маса определени в наредба №
11/03.07.2001 год. на МРРБ – 40 000кг. с 8 580 кг. По време на проверката въззивникът
не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите
норми издадена от АПИ. Органите на контрол не разполагали с техническо средство за
измерване. В хода на проверката на място на възз. били снети писмени обяснения, в
които той собственоръчно написал, че от натоварването на товара до момента на
проверката
На място св.П. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е
нарушил нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба
№ 11/03.07.2001 год. на МРРБ, като представените от въззивника по време на
проверката документи – пътен лист, товарителница, кантарна бележка и разпечатка от
дигитална карта на водача били иззети.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с без да
оспори фактическите констатации посочени в него, с отбелязване, че няма възражения.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка Началникът на „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното
2
наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП
наложил на въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено лично на въззивника Франчешков на
18.07.2025г.. В законоустановения 14-дневен срок, на 01.08.2025г. /видно от входящия
номер на ОО“АА“-Варна/, чрез Началника на ОО„Автомобилна администрация” –
гр.Варна, Николов депозирал жалба до РС-Варна срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля В.П., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират
с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията
на свидетеля П. дадени в съдебно заседание, АУАН , товарителница, пътен лист,
извадка от дигиталната карта на водача, справка за водача, заповед за компетентност и
от останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и
провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Богдан
Иванов присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно
съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
3
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението вменено във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно
посочено в НП и това е на територията на гр.Варна, подход за пристанище ПЧМВ.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в
жалбата възражение. Посочването в акта и НП, че към момента на проверката
въззивникът не е представил квитанция от АПИ е достатъчно за обективната
съставомерност на вмененото нарушение, доколкото недвусмислено сочи на
неспазване на установения ред за движение като в този смисъл е налице и константна
практика на АС Варна, например Решение по к.н.а.х.д. № 1892/2016 год. Решение по
к.а.н.х.д. № 1790 по описа на съда за 2017 година, Решение по к.а.н.х.д. № 282 по
описа на съда за 2017г. и ред други. От друга страна правилно е било прието, че
нарушението е извършено на 04.03.2021 г. /датата на извършване на превоза/, като
мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато
свидетелят Богдан Иванов и неговият колега пряко и непосредствено са възприели
превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, както и съдържанието
на придружаващите превоза документи.
Правилно е било прието, че нарушението е извършено на 13.05.2025 г. /датата на
извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това на
извършване на проверката, когато свидетелят П. и неговият колега пряко и
непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания
товар, както и съдържанието на придружаващите превоза документи. И доколкото
мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр.Варна,
то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Началника на
4
ОО"АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не
предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от
МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с
подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-
107/29.02.2024 год. /приложена към преписката/ министърът на транспорта и
съобщенията е делегирал правомощия на началниците на областните отдели "АА" да
издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията на
която са извършени нарушенията.
На следващо място, съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 3 от ЗДвП движението на
пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите,
определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на пътни превозни средства,
превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на
регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите
и с министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази делегация министърът на
регионалното развитие и благоустройството е приел Наредбата, с която се определят:
допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни
средства и техните ремаркета съгласно, наричани за краткост "ППС", които не
представляват опасност за участниците в движението, както и условията и редът за
движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено
ползване.Законодателят не е делегирал определянето на органите, компетентни да
извършват контрол. Законовата делегация обхваща само реда, по който се извършва
движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи
регламентираните норми, както и движението на ППС, превозващи опасни
товари.Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на
правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на
пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза,
арг. чл. 166, ал. 1, т. 1от ЗДвП. Принципът „Lex specialis derogat lex generali“ се прилага
само между равни по степен нормативни актове. Наредбата, макар и специално
уреждаща обществени отношения не може да дерогира закона, ако той регламентира
същите отношения, в случая компетентността на органа. При колизия между закон и
подзаконов нормативен акт е прилага законът – чл. 15 от Закона за нормативните
актове. В конкретния случай дори няма колизия, т.к. на министъра на регионалното
развитие и благоустройството не е делегирана уредбата на контролните органи при
допуснати нарушения.
Съгласно чл. 166, ал. 2, т. 1от ЗДвП , при изпълнение на функциите си по ЗДвП
определените от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията служби (Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"- имат
5
право да спират пътните превозни средства, предназначени за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка, да проверяват документите за
самоличност и свидетелството за управление на водача, всички документи, свързани с
управляваното превозно средство и с извършвания превоз, както и техническата
изправност, обезопасяването на превозваните товари и транспортната годност на
пътните превозни средства.В чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано, че актовете, с
които се установяват нарушенията по ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал. 12, наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност.
Анализът на цитираните правни норми сочи, че Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването
на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на
пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза,
поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. Със Заповед
№ РД-08-107/29.02.2024 год. /приложена към преписката/ министърът на транспорта и
съобщенията е делегирал правомощия на началниците на областните отдели "АА" да
издават НП за нарушения по ЗДвП.С оглед изложеното съдът намира, че НП е
издадено от компетентен орган.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че
въззивникът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция. Съдът не
споделя посоченото в жалбата, че нарушението не е доказано. Напротив същото е
безспорно доказано от представените от самия водач документи, съпътстващи
извършвания от него превоз. Последните в хода на проверката не са били оспорени,
което да е наложило замерване с техническо средство на превозното средство. В тази
връзка, съдът намира, че въззивникът едва в жалбата се опитва да установи
съществено процесуално нарушение, като в нито един момент в хода на АНП от
самото му започване със съставяне на АУАН, до издаване на НП, не е отрекъл по
същество извършеното нарушение. Следва да се отбележи, че въззивникът не твърди
неистинност на представените съпътстващи превоза документи. Прочие ако беше
сторил това би се стигнало до други наказателноправни последици. Съдът не споделя
и възражението в жалбата, че установяването на действителното тегло на
проверяваното превозно средство следвало да бъде доказано чрез измерване с
измервателно средство, като вероятно се сочи разпоредбата на чл.35 ал.3 от НАРЕДБА
№ 11 от 3 юли 2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. Цитираната разпоредба касае проверката и заверяването на разрешителното
6
или документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 на влизащите и напускащи
страната извънгабаритни ППС и е относима към проверките извършвани на граничния
контролно-пропускателен пункт от длъжностните лица на Агенция „Митници”.
От представените при проверката товарителница № 0002076, както и от приложения
по делото пътен лист в съвкупност се установява, че теглото на стоката е 33 280 кг.
Видно от съдържанието на товарителницата бележка това тегло е било налично към
13.05.2025г. /момента на натоварването/, което е отбелязано и в документа. Видно от
пътния лист, водачът е пътувал по маршрут гр.Лясковец - гр.Варна, като проверката от
контролните органи е извършена около 14:52ч. на 13.05.25г. т.е. непосредствено преди
приключване на маршрута. Няма доказателства по делота, а и твърдения от
въззивника, че от момента на натоварването, до момента на проверката той е
разтоварвал. Нещо повече, ако е имало промяна в теглото на товара, то в
товарителницата този факт е следвало да бъде отбелязан, а той не е. От пътния лист и
от самата товарителница въобще не е отразено водачът да е пребивавал на друго място
след натоварването му в гр.Лясковец. От своя страна в товарителницата е вписано, че
товарът към момента на натоварването му 13.05.25г. е 33 280 кг. и е предаден на възз..
При измерването, извършено от изпращача, е определено и теглото на превозното
средство, както и общата маса на натовареното превозно средство – 48 580 кг, която е
с 8 580 кг. по-висока от допустимата максимална маса. Така представените документи
са частни писмени документи, които изхожда от превозвача и удостоверява неизгодни
за него факти и обстоятелства, Тези документи са подписани от водача, приел от името
на превозвача превозвания товар и носещ отговорността за доставянето му до крайния
получател във вида и количеството, в което го е приел. Ето защо те правилно са
ценени от актосъставителя и от административнонаказващия орган като частни
удостоверителни документи, безспорно доказващи удостоверените в тях факти
относно общата маса на натовареното превозно средство, надхвърляща допустимата
максимална маса по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, и съответно,
доказващи извършването на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП. Ето
защо изводът на административнонаказващия орган, че е доказано извършеното
нарушение е правилен и съответства на установените в производството обстоятелства.
Съгласно нормата на чл. 139, ал.1, т.2 пр. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС
трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените
от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението. Няма спор че тази норма е банкетна като в
случая бланкетния състав е запълнен с нормата на чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, която въвежда допустима максимална маса от порядъка на 40
тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване, в случаите на
съчленени ППС с пет, шест и повече оси в разновидността на МПС с две оси с
полуремарке с три и повече оси. От събраните в хода на съдебното следствие
7
доказателства се установява, че процесният случай попада именно под действието на
нормата на чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението
се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се
по път, отворен за обществено ползване, ППС, което наместо с изискуемата
максимална маса от 40 тона (40 000кг.), е с общо тегло 48 580 кг. В горната насока са
както показанията на разпитания по делото свидетел, така и приложените към АНП и
представени от въззивника по време на проверката товарителница, в която е
отбелязано, че нетното тегло на пшеницата, с която е било натоварено ППС е 33 280
кг., което се равнява на 33.280 т., а общата маса на МПС с товара е с общо тегло 48.580
тона или 48 580 кг., като за съда няма никакво съмнение, че въззивникът
(професионален водач на МПС) е съзнавал, че тежестта на ППС-то, заедно с товара не
е съответствала на допустимата максимална маса - 40 тона за ППС, движещи се по
пътища, отворени за обществено ползване .
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че АНО правилно е преценил,
че въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр.
чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ.
Въззивникът е съзнавал, че общото тегло на ППС и товара превишават 40т., както и
обстоятелството, че липсва издадено надлежно разрешително (съответно документ
установяващ плащането на съответна такса за движение на тежко ППС по отношение
на товарния автомобил и товара за 13.05.2025 г.) и въпреки наличните представи е
предприел управление на ППС – МПС с две оси и свързано полуремарке с три оси с
обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата посочена по-горе.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е определил индивидуализирал санкцията,
като липсват и мотиви в НП в този аспект. За горепосоченото нарушение е предвидено
административно наказание в нормата на чл. 177, ал.3,т.1, пр.2 от ЗДвП. Нормата
предвижда административно наказание глоба от 500 до 3000 лв. за водач, който
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. АНО е индивидуализирал наказанието в максимален размер без да
посочи поради каква причина прилага този размер на наказанието. В НП, а и м
материалите по АНП липсват доказателства за други допуснати нарушение на ЗДвП
или други специални разпоредби свързани с обществен превоз на товари, допуснати от
възз.
При преценка на справедливия размер на санкцията, която следва да бъде
определена на водача, съдът съобрази, че претоварването в случая е с 8 580 кг., което
надхвърля максимално допустимата маса от 40 000 кг. с повече от 10 % и по малко от
20 %. Така установеният процент на претоварване, надвишаващ 10% от максимално
допустимата маса, според квалификацията на тежестта на нарушенията по раздел 4
8
"Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета (Правила за масата и размерите)"
от Приложение № 1 "Категоризация на тежките на нарушенията" по чл. 1 от Регламент
(ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО)
№ 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията
на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на
добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение
III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за превозни
средства от категория N3, какъвто е и процесният случай, представлява "много тежко
нарушение". Следва да се отбележи, че, видно от § 3 на ЗР на Наредба № 11 от
3.07.2001 г., по чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от която е квалифицирано нарушението с
НП, Директива 96/53/ЕО е транспонирана в националното ни законодателство именно
с посочената наредба. Очевидно е също така, че подобно значително претоварване на
ППС сериозно уврежда пътната инфраструктура, а освен това създава значителни
рискове за безопасността на движението по пътищата. Поради изложеното, стойността
на претоварването следва да се съобрази като отегчаващо отговорността
обстоятелство. Същевременно административннаказващият орган не е съобразил
подбудите за извършване на нарушението, а именно, че в конкретния случай,
жалбоподателят не е собственик на товара и на превозното средство, а работи по
трудово правоотношение и е изпълнявал разпореждания на своя работодател, съотв. не
е съобразено и имотното състояние на нарушителя, както изисква разпоредбата на чл.
27, ал. 2 ЗАНН, като в настоящия случай липсват данни наказаното лице да реализира
доходи, освен такива от работна заплата. Не са събрани такива и относно трудовите
доходи на възз. Липсват и данни за други влезли в сила НП, с които са констатирани
нарушения на приложимите към обществения превоз нормативни актове. Посочените
обстоятелства следва да се вземат предвид като смекчаващи такива. Поради
изложените съображения, съдът намира, че нарушението е осъществено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкционната норма на чл.177, ал.3, т.1,
пр.2 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 500 до 3 000 лева управлява пътно
превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Поради
което справедливият размер на административната санкция в конкретния случай е
минималният такъв 500 лева. И като съобрази горните обстоятелства и като прие, че
отсъстват данни за други нарушения на възз., съдът счете, че именно наказание в
размер на 500 лв. се явява съразмерно на обществената опасност на деянието и дееца.
С това наказание би се постигнало целите на адм. наказания предвидени в нормата на
чл. 12 от ЗАНН. Поради това съдът прецени, че НП следва да бъде изменено в посока
намаляване на наложеното наказание глоба.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като извършеното от възз. административно нарушение по нищо не се
9
различава от обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от
нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира
случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални"
нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от
самото осъществяване на изпълнителното деяние.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде изменено чрез
намаляване на наложената с него санкция.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От страна на въззивника не е направено искане за присъждане на разноски.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
10
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус,
съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна
сложност, като съдебното заседание не е продължило повече от обичайното за подобен
род дела, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата /изм. - ДВ, бр. 74 от
2021 г., в сила от 01.10.2021 г./, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 13, 33 лева, което следва да бъде заплатено от въззивника
в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към чиято структура
се числи издателя на НП – Началник на ОО“АА“-Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.7 вр. ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №23-0003818/26.06.2025г., изд. от Началник
“
ОО „АА“ гр. Варна, с което на С. Д. А., ЕГН **********, с адрес: *, ул.Св.* I“ * за
нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от
Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП., като
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ от 3 000 /три
хиляди/ на 500 /петстотин/ лева .
“
ОСЪЖДА С. Д. А., ЕГН **********, с адрес: *, ул.Св.* I“ * да заплата на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата от 13,33 лв. (тринадесет
лева и тридесет и три стотинки), представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
11
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12