№ 16
гр. Варна, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110203642 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от КР. Д. Д. чрез адв.Б.К. от АК - Бургас против НП № 23-
0000787/18.06.2021 г. на Директора на РД“АА“ – гр. Варна, с което на основание чл.
93в ал.17 т. 4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 36 § 2 т.ii от Регламент № 165/14 г. на ЕС.
В жалбата се излага твърдение, че издаденото НП е незаконосъобразно и
неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Отрича се жалбоподателят да е осъществил от обективна и
субективна страна твърдяното нарушение. Оспорва се фактическата обстановка,
посочена в НП. Твърди се, че АУАН и НП не съдържат надлежно описание на
нарушението, поради което са дерогирани нормите на чл. 42 т.3 и т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от
ЗАНН, включително липсва посочено място на извършването му. Излага се становище,
че словесното описание на нарушението не отговаря на диспозитива на санкционната
разпоредба на чл. 93в ал. 17 т. 4 от ЗАвПр. Твърди се, че изискуемото удостоверение е
представено в 3-дневни срок, предоставен за възражение срещу съставения на
въззивника АУАН. Навеждат се доводи за необоснованост на обжалваното НП, поради
липса на надлежни доказателства, които подкрепят изложените в същото факти. Иска
се НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение.
1
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
постъпилото по делото придружително писмо към материалите по АНП, изходящо от
Директора на РД“АА“-Варна е изложено становище за неоснователност на жалбата.
Иска се потвърждаване на НП като законосъобразно и обосновано и присъждане в
полза на ИА“АА“ на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 25.02.2021 г. , около 14.10 ч. в гр. Варна, по ул. Девня в посока жп гара,
жалбопадателят управлявал влекач, марка „Волво“ , кат N3, с рег. №А 9760 НВ, с
прикачено полуремарке с рег. № А 1962 ЕК. Срещу магазин „Аветисян“ същият бил
спрян за проверка от св. Б.И., на длъжност старши инспектор при РД“АА“-Варна. В
хода на проверката е установено, че въззивникът е спрян след извършване на
международен превоз на товари - гранули /празен в момента на проверката/, по
маршрут Гърция – България, видно от CMR от 24.02.2021 г. Констатирано е, че
превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф марка „Siemens“, тип
1381.**********, № 514063. В хода на проверката водачът не представил за времето от
21.12 ч. на 10.02.2021 г. до 10.43 ч. на 11.02.2021 г. удостоверение за дейности по
образец, като в представената за проверка карта на водача № 0000000003Н0Р0 00,
валидна до 20.06.2021 г. са регистрирани данни за посочения период.
При така установените факти, св. И. съставил на въззивника АУАН №
289552/18.03.2021 г. за нарушение на чл. 36 §2 т.ii от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г.
В 3-дневен срок от връчване на акта въззивника депозирал пред АНО възражение,
към което приложил и удостоверение за дейности по образец по отношение на
процесния период.
Впоследствие въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 23-
0000898/23.06.2021 г., с което на основание чл. 93в ал.17, т.4 е ангажирана
административно-наказателната отговорност на същия като му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – Б.И. и свидетеля по акта И.И.. Приобщени са към материалите по
делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към
делото чрез разпита на свидетелите, които преценени в тяхната съвкупност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Установената
2
по делото фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 23-0000787/18.06.2021 г. на Директора на
РД“АА“ – гр. Варна на Директора на РД „АА”, гр. Варна е издадено от компетентен
орган,видно от приложеното към преписката заверено копие на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа делото по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвП при извършване на превози на пътници с
автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от
пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3, 5 тона, лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и
водачите спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния
транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за
изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт (OB, L 60/1 от 28 февруари 2014 г.), наричан по-нататък
"Регламент (ЕС) № 165/2014", или AETR.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че към момента
на проверката въззивникът осъществявал функциите на водач на МПС от кат. N3,
осъществяващ международен превоз на товари, който е спрян за проверка при
извършване на курс свързан с превоз на товари със състав от ППС състоящ се от
влекач "Волво" от категория N3 с прикачено полуремарке, оборудван с дигитален
3
тахограф, което попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014, поради което за него
са приложими разпоредбите му.
Съгласно чл. 36 § 2, от от Регламент (ЕС) № 165/2014, когато водачът управлява
превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да
представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: i) своята карта на
водача; ii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО)
№ 561/2006; iii) тахографските листове за същия период като посочения в подточка ii),
през който той е управлявал превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф.
Това, че водачът е притежавал Удостоверение за дейности, което не е представил не е
представил в момента на проверката на контролните органи, води до извод за
законосъобразно и основателно ангажирана отговорност по чл. 93в ал. 17, т. 4 от
ЗАвтПр.
Цитираната разпоредба предвижда наказание "глоба" в размер на 1500 лв. за
водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са
регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден,
и тези от предходните 28 календарни дни: 1.) тахографски листа, и/или; 2.) карта на
водача (ако притежава такава), както и записите от нея, и/или; 3.) ръчни записи и
разпечатки, и/или; 4.) удостоверение по чл. 10, ал. 1 от Наредбата по чл. 89, ал. 1.
За установеното нарушение е предвидено административно наказание във
фиксиран размер и наказващият орган не е имал възможност за преценка на различните
обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН. В тази връзка са и изложените от въззивния съд
съображения, които са обосновани и изцяло се подкрепят от настоящата инстанция,
поради което не е необходимо преповтарянето им.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното
нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици, или с оглед други
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. От
доказателствата по делото може да се направи извод, че конкретния случай на
административно нарушение не се отличава от всички останали случаи на подобни
нарушения.
В тази връзка обстоятелството, че въззивника е представил удостоверение за
дейности след приключване на проверката, не налага извод за маловажност на същото.
Настоящият състав на съда намира, че в конкретния случай не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до извода, че степента на
обществена опасност на санкционираното деяние се явява по-ниска в сравнение с
обичайните нарушения от този вид, респ. че обществената му опасност е явно
4
незначителни.
Изложените в жалбата обстоятелства не сочат обективни пречки за изпълнение
на установеното изискване и не са от естество да обосноват извод за маловажност на
извършеното нарушение, доколкото обуславят извършване на деянието при небрежна
форма на вина.
Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид, че в хода на съдебното производство въззиваемата страна не е
представлявана от процесуален представител, съдът намери, че искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от същата е неоснователно.
С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение и искането на
въззивника за присъждане в негова полза на сторените разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000787/18.06.2021 г. на Директора на РД“АА“ – гр.
Варна, с което на КР. Д. Д. на основание чл. 93в ал.17 т. 4 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 36 § 2 т.ii от Регламент № 165/14 г. на
ЕС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззивника
за присъждане на последния на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АНО за присъждане в негова полза на
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5