Решение по гр. дело №34/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260169
Дата: 17 юни 2021 г.
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20205500100034
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260169                   17 юни 2021 г.                град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, на 19 май 2021…………………………… година, в публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. МИШОВА

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

 

секретар….. Катерина Маджова………………………..…като разгледа докладвано от… съдията  МИШОВА………………. гр. дело № 34 по описа  за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по искова молба от Б.Ф.У.и от С.К.К. срещу М.М.М. и СНЦ „К.б.и.К.с.“, с която са предявени няколко обективно и субективно съединени иска, както следва:  по чл.59 ЗЗД по отношение на иска на БФУ и по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД по отношение на иска на С.К.К..

               Ищеците твърдят, че през 2015 г. в *** е проведено Трето Европейско първенство по ушу - традиционни стилове за времето от 17 до 23 май 2015 г.  Това първенство трябвало да бъде организирано и проведено от Б.Ф.У.. Но вместо това ответникът М.М., без да е заемал някаква легитимна и/или ръководна позиция в Б.Ф.У., нито да е имал пълномощия за това, се е представял като организатор на състезанието пред участващите в него състезатели, делегати и съдии, пред органите на Община Стара Загора, както и пред членовете на Европейската федерация по УШУ. Ответникът М. бил автор и на приветствие в официалната брошура на състезанието. Той отправял искания към Община Стара Загора, представяйки себе си като представител на Б.Ф.У. (каквото качество не е имал към онзи момент), за предоставяне на спортни зали; а ответното дружество СНЦ К.б.и.К.с. е отправило искане и за отпускане на парични суми от Общината за провеждане на Европейското първенство и е получило такива средства. Твърди се, че без да е оправомощен за това, в периода 13-23 май 2015г. ответникът М.М. е посрещал делегациите и в импровизирана стая към една от залите, където се е провеждало Европейското първенство, искал е от тях да му платят в брой „такса участие в размер на 75 евро на ден за всеки заявен състезател, делегат и съдия, участващ в състезанието. По същият начин ответникът М.  поискал и събрал от ищеца С.К. сумата от 4 050 евро, равняващи се на 7 921  лв. Срещу събраната от него сума в брой ответникът М.М. му е издал приходен касов ордер, с печат върху него на ответното сдружение „К.б.с.К.С., ***.

         В исковата молба се твърди, че в първенството са участвали 579 участника, като всеки от тях заплатил на ответника М.М. и ответното дружество по 75 евро на ден такса за участие или обща сума от 750 000 лева. Впоследствие в различните медии били изнесени данни, че в първенството са участвали около 1000 състезателя. Ответникът М., освен събирането на гореописаните суми под формата на такси за участие, бил взел дейно участие и в организацията, провеждането и закриването на първенството. Твърди се, че такива събирани от двамата ответници огромни суми в брой, никога не са влизали като приход в счетоводството на сдружение „К.б.и.К.с., ***. Не са били и впоследствие отчетени по някакъв начин пред съответните институции. Твърди се, че СНЦ „К.б.и.К.с. *** се е заявило пред Община Стара Загора като домакин на процесното Европейско първенство и е поискало отпускане на безвъзмездни финансови средства от Община Стара Загора за провеждането му и е получило такива на два парични транша - през м.януари 2015г. - 20 000 лв. и през м.февруари 2015г. - 30 000 лв., или обща сума от 50 000 лв. Сумите били преведени в изпълнение на „Спортен календар 2015г. за организация и провеждане на Европейско първенство по УШУ.

          В исковата молба се твърди, че събраните суми в брой не били изразходвани по никакъв начин за организиране и провеждане на състезанието, разходите за което са били поети изключително от Община Стара Загора. Събраните от двамата ответници средства впоследствие и не са били и предадени нито на Б.Ф.У., нито на Европейската федерация по УШУ. Ищецът счита, че вместо той събира, осчетоводява и разходва средства за провеждането на Европейското първенство, парите са били събирани от двамата ответници, без да бъдат разходвани по някакъв начин за тази цел. Затова е изпратил до ответника М.М. нотариална покана на 02.06.2015г. с която е поискал от него да се отчете за събраните парични средства, за направените от него разходи, да преведе събраните от него в брой суми по посочената в поканата банкова сметка *** ими суми и т.н. Ответникът М. е отказал съдействие. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника М.М.М. и СНЦ „К.б.и.К.с.да заплатят на  Б.Ф.У.100 000 лв. - частичен иск от 375 000, представляваща събраните от двамата ответници в брой такси за участие в размер на 700 000  лева и 50 000  лева получени безвъзмездно от Община Стара Загора, както и законовата лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане на сумата. Иска се съдът да постанови и решение, с което ответници да заплатят на ищеца С.К.К. сумата от 3 960.50лв. за всеки от двамата ответници, равняваща се общо на 7 921 лева - левовата равностойност на 4 050 евро, както и законовата лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане на сумата.

        

 

 
Ответниците оспорват исковете. Твърдят, че на 20 юли 2014   г. между Европейската федерация по ушу  и Б.Ф.У.  е подписан договор, по силата на който българската страна е следвало да бъде домакин на Третия традиционен шампионат по ушу и да го организира. Твърдят, че в договора са разписани изрично правилата за провеждане на турнира, включително финансовата рамка и задълженията на участниците. Авторските права за провеждането са собственост на ЕФУ, включително и финансовите средства, също посочено в договора. С решение на Изпълнителния съвет на ЕФУ за председател на Организационния комитет за провеждане на шампионата бил назначен М.М., който в това качество е отговарял за цялостната организационна работа. В качеството на председател на Организационния комитет, на 26.02.2015 г. М.М. е сключил договор за възлагане с СНЦ „К.б.и.К.с.“, по силата на който клубът е следвало да осъществи цялостната организация по провеждането на процесния шампионат, в това число да събира задължителните такси за участие от участниците в шампионата, както и да извършва разплащания към съответните доставчици, от името и за сметка на ЕФУ. Твърди се, че СЦН „К.б.и.К.с.“ като съорганизатор и изпълнител по организацията и провеждането на шампионата, на собствено основание е кандидатствало и получило от Община Ст. Загора безвъзмездна помощ

 

 
по линия за подпомагане на спорно-физическото развитие в района. Клубът е участвал в шампионатът на основание, че е домакин. Твърди се, че ответникът М. е изготвил и представил доклад за подготовката на домакинството на шампионата, който предварително е бил съгласуван с тогавашния председател на БФУ и със зам.-председятеля С.К.. След провеждане на шампионата всички приходни и разходни документи, включително и останалите парични средства били предадени на ЕФУ, които са проверени и потвърдени. Твърди се, че събраните суми са 509 591,50 лв. и че участниците не са били 1 000 души, а 579. Твърди се, че сумите не са влизали като приход в счетоводството на СНЦ „К.б.и.К.с.“, тъй като то е имало за задача да събере, разходва и предаде остатъка на ЕФУ и никога не е било приход, нито разход на сдружението. Твърди, че основанието ищецът С.К. да заплати сумата от 4 050 лв. е таксата участие за 18-те участници, както и че той не е заплатил изцяло сумата.

                               Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и приложимото право, намери за установено следното:

                   По делото е безспорно, че в периода от 17 до 23 май 2015 г. в ***е проведено Трето Европейско първенство по ушу - традиционни стилове. Изборът на града-домакин е станал на Конгрес на Европейската федерация по ушу през 2013 г., на който представител за България е бил ответникът М.М.М.. С писмо от 24.07.2014 г. президентът на Европейската федерация по ушу Р.С. уведомява ответника М., че изпълнителният съвет единодушно го назначава за председател на Организационния комитет на Първо Европейско първенство по винг-чун; Трето Европейско първенство по традиционно ушу (процесното състезание) 2015; Второ Европейско първенство по вътрешни бойни изкуства тайчи-чуан и ушу 2015 г. и Шестнайсто Европейско първенство по ушу, формат IWUF 2016 г. С това писмо му е указано също така, че като председател на организационния комитет ще отговаря за цялата организационна работа за посочените събития под ръководството на директора на EWUF.

                   Със заповед № КВ-590/28.11.2014 г. на министър-председателя ответникът е назначен за зам.-областен управител на област Стара Загора, а със заповед № РД-ЗД-400 от 04.12.2014 г. на областния управител са му разпределени задълженията във връзка с управлението и провеждането на държавната политика на регионално ниво, в т.ч. и дейностите, свързани със спорта на територия на областта. Преди това, на 20.07.2014 г. между Б.Ф.У. и Европейската федерация по ушу във връзка с Третия традиционен шампионат по ушу, е подписан договор за подготовка, провеждане и ръководство на събитието. По делото не е спорно, че първенството е организирано от ответниците. С договор от 26.02.2015 г. ответникът М. е възложил на СНЦ „К.С.“ да проучи, анализира и организира всички аспекти на първенството по ушу и шампионата по винг-чун. От представената по настоящото дело и електронна кореспонденция между ищеца С.К., свид. Г.Д. и ответникът М., както и от кореспонденцията във връзка с организациятга на състезанието по приложената прокурорска преписка № 8321/2016 г. по описа на СГП се установява, че основно с организацията е натоварен ответникът М.М., както и това, че С. Колен и Г.Д. са били напълно наясно и съгласни с това. Освен това, по делото е установено, че между Б.Ф.У.и М.М. е сключен договор за възлагане от 28.10.2014 г., по силата на който федерацията като възложител е възложила на М. като изпълните да проучи, анализира и организира всички аспекти, свързани със събитието, включително като наема и възлага на трети лица действия по изпълнението на отделни или комплексни мероприятия и пр. От заключението на назначената по делото тройна съдебно-почеркова експертиза се установява, че изображението на подписа срещу реквизита „възложител“ по този договор от 28.10.2014 г. не е изпълнен от ищеца С.К.К..

                   Видно от справка от 20.02.2020 г., изготвена от зам. –кмета на Община Стара Загора К.Ч., във връзка с организацията на Евпорейското първенство по ушу през 2015 г. е постъпило искане от К.б.и.К.с.“ за отпускане на финансови средства. Община Стара Загора е отпуснала 50 000 лв. на два пъти: през януари 2015 г. 20 000 лв. и през м. февруари 2015 г. 30 000 лв. Сумата е отпусната за организиране и провеждане на първенството.

                   Не е спорно, че състезанието е било проведено в спортната зала „И. В.“. По делото няма данни да са били използвани други зали или училищни физкултурни салони в града за тренировки или за самото състезание. За него са били събирани по 75 евро от участник на ден, което също не е спорно. Ищецът С.К. е внесъл 4050 евро за участието на 18 души. От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че в счетоводната система на ответното дружество с нестопанска цел приходите от такси за участие в Европейското първенство по ушу са отчитани по счетоводна сметка № 715 „Приходи от европейско първенство“ и за 2015 г. възлизат на 291 685,06 лв. Общият размер на разходваните за дейности по организацията и провеждането на първенството е 292 000 лв. От банковата сметка на дружеството е била преведена сума в размер на 3000 евро по сметка на Европейска федерация по ушу на 01.06.2015 г. Получаването на сумата е потвърдено от Европейската федерация с писмо от 04.06.2015 г. От писмото е видно още, че всички финансови задължения към Европейската федерация и организационния комитет, свързани с подготовката, домакинството и провеждането на първенството, са били изпълнени.

                   При така установеното от фактическа страна съдът намира, че предявеният иск е неоснователен. Съображенията за това са следните:

                   Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тази хипотези обедняването е налице както когато имуществото на лицето е могло ефективно да се увеличи – чрез основателно придобиване на нова имуществена облага, но това не е станало, тъй като тази облага е останала в патримониума на друго лице, така и когато се спестяват на обогатилия се някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество. Съществено условие обаче е да се касае до имуществена облага, която е реализирана в действителност от друго лице, а не до предполагаема полза. В конкретния случай се твърди, че ответниците, събирайки таксите за Европейското първенство на ушу, са получили имуществена облага, без да имат правно основание за това, тъй като ответникът не е бил оправомощен и без да е заемал никаква легитимна или ръководна позиция в Б.Ф.У., се е представял за организатор на състезанието през участващите в него състезатели, делегати и съдии, както и пред Община Стара Загора.

                   Правната норма на чл.59 ЗЗД изисква ищецът, позоваващ се на неоснователно обогатяване на ответника, да докаже не само обогатяването на ответника, но и своето обедняване в същия размер, както и причинната връзка между тях. В случая нито един от елементите на състава на неоснователното обогатяване не е доказано от ищеца. Ответникът М., като председател на организационния комитет на Третото Европейско първенство по традиционно ушу, назначен от изпълнителния съвет на Европейската федерация по ушу, е бил оправомощен да извършва всякакви дейности, свързани с организирането и провеждането му. От друга страна нито председателят на федерацията, нито ищецът са се противопоставили по някакъв начин на действията на ответника М.. Напротив. Те са се съгласявали с тях (напр. плащането на таксата от ищеца С.К.), като са били напълно наясно, че цялостната организация е поета от М.. По делото няма данни някой от  федерацията да е участвал в организирането на състезанието, нито пък да изрази желание и готовност за това.  Затова неоснователно ищецът претендира , че ответникът е иззел правомощията на Б.Ф.У.. Макар тя да е сключила договор с Европейската федерация, не е извършила нищо за това първенство. Няма пречка фактическите действия по организация и провеждането на първенството да бъдат извършвани от друго лице Освен това този договор е подписан и от М. и то със знанието на тогавашния председател на федерацията свид. Д., което е видно от електронната кореспонденция между тях, съдържаща се в приложената прокурорска преписка. Обстоятелството, че  договорът за възлагане от 28.10.2014 г. не е подписан от ищеца С.К. не го ползва, тъй като не от него произтичат правомощията на М., а от избора му за председател на организационния комитет.

                   На второ място, сумите, които са били събирани от такси за участие в първенството, не са увеличили патримониума на ответниците, нито пък биха увеличили патримониума на ищеца, поради естеството и предназначението им. Те съставляват такси, които се събират за всяко едно състезание (така свид. Д., Д. и Ч.) и са предпазначени да покрият разходите на участниците за настаняване, храна, транспорт, оборудване, наем за зала, разходи по церемониите по откриване и закриване на първенството, разходи за самолетни билети, настаняване и храна за екип на EWUF за инспекция; за медицински екип и др., което е видно от договора между Б.Ф.У. и Европейската федерация по ушу от 20.07.2014 г.      

                               С оглед на тези съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователен е и искът на ищеца С.К. ответниците да му върнат платените от него 4050 евро, равняващи се на 7921 лв. Както бе посочено по-горе, тази сума е заплатена от него за дължимите 18 бр. такси за участието на състезатели за времето от 19 до 21.05.2015 г. и това основанието ответниците да я получат. Съгласно чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД на връщане подлежи само онова, което е получено без основание.

                   С оглед изхода от спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата на ответниците направените по делото разноски в размер на 8140 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение и платения депозит за свидетели.

 

                   Воден от горните мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

                   ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения по чл.59 ЗЗД частичен иск от Б.Ф.У., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявана от президента С.К.К., срещу М.М.М. ***, ЕГН ********** и СНЦ „К.б.и.К.с.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представляван от Ф.И.Б., за връщане на сумата от 100 000 лв., с която ищците са се обогатили без основание, като са събирали от участниците в Третото Европейско първенство по ушу – традиционни стилове, проведено  в периода 17-23 май 2015 г.- в ***, такси за участие по 75 евро на ден за участник без да бъдат оправомощени за това, както и също без да бъдат оправомощени са получили от Община *** сумата от 50 000 лв. във връзка с провеждането на първенството.

 

                    ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД иск от С.К.К. ***, ЕГН **********, срещу М.М.М. ***, ЕГН ********** и СНЦ „К.б.и.К.с.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представляван от Ф.И.Б., за връщане на сумата от общо 7 921 лв., която са получили от него без основание за такса за участие на 18 участника в Третото Европейско първенство по ушу – традиционни стилове, проведено  в периода 17-23 май 2015 г.- в ***.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С.К.К. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М. ***, ЕГН ********** и СНЦ „К.б.и.К.с.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представляван от Ф.И.Б., общо сумата от 8140 лв. за направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат и за заплатен депозит на разпит на свидетели.

 

                   Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – Пловдив.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: